Георги Гурджиев е бил човек, който постоянно е отправял предизвикателство

Георги Гурджиев е бил човек, който непрекъснато е отправял предизвикателство към своите почитатели и е оставил своите рекомендации за развиване на осъзнатостта.
Самонаблюдението и самоанализът, в случай че се вършат вярно, могат да ни доведат до осъзнаването, че нещо не е наред с нашата машина и с нашите функционалности в естественото им положение. Ние сме наясно, че мечтаем и че използваме единствено дребна част от себе си в живота и работата. Повечето ни благоприятни условия остават неосъществени, множеството ни качества остават неразвити. Чувстваме, че не вземаме от живота всичко, което може да ни предложи, заради избрани функционални недостатъци в нашата машина, която в положение на сън не може да получава задоволително усещания. Идеята за самоизследване придобива ново значение. Сега виждаме всичките си функционалности такива, каквито са, и също по този начин знаем какви биха могли и би трябвало да бъдат. Чудим се дали има смисъл да изследваме себе си такива, каквито сме в този момент.

Наблюдавайки себе си, ние виждаме, че самото самонаблюдение внася някои промени във вътрешните ни процеси. Започваме да разбираме, че самонаблюдението е инструмент, който ви разрешава да измененията себе си, метод да се разсъните. Наблюдавайки себе си, ние, по този начин да се каже, насочваме лъч светлина към вътрешните процеси, които до момента са работили в мрачевина. Под въздействието на тази светлина стартират да се променят самите процеси.

Самонаблюдението е допустимо единствено откакто спечелим внимание. Трябва да признаем, че вниманието не е в нас и нашата цел е да го спечелим. За да създадем това, би трябвало да стартираме с малко. Например, упорит пианист не може да научи всичко едновременно, а единствено последователно. Ако желаеме да свирим мелодии, само че не желаеме да се упражняваме, няма да получим същинска музика. Ще извлечем от инструмента единствено дисхармония, която изтезава слуха на другите. Същото важи и за живеенето и прекарването на психическите хрумвания: с цел да разберете нещо, е нужна дълга, упорита процедура.

Първо би трябвало да се опитаме да създадем дребни стъпки. Ако се стремим към огромни неща през цялото време, в никакъв случай няма да реализираме нищо и нашите прояви ще бъдат като какафонии, които всяват у другите единствено омерзение към нас.

За да направи нещо комплицирано, човек първо би трябвало да се научи да прави нещо просто, като осъзнава, че има два типа правене – автоматизирано и такова, което има цел. Трябва да вземем нещо просто и да го превърнем в наша цел, наш господ. Нищо не би трябвало да ни пречи – това е единствената ни задача. Тогава, когато се оправим с него, можем да си сложим по-голямо предизвикателство. Днес имаме  увлечение към неща, които са прекомерно огромни за нас. Ние в никакъв случай няма да можем да ги създадем. И това предпочитание ни пречи да вършим дребните неща, на които сме способни. Трябва да унищожите това предпочитание в себе си и да забравите за огромните достижения. Необходимо е да си поставите за цел да се съпротивлявате на дребните привички.
Нямаме задоволително сила за реализиране на съзнателни цели, тъй като цялата ни мощ, насъбрана през нощта по време на престоя ни в пасивно положение, се изразходва за отрицателни прояви. Те са автоматизирани – за разлика от позитивните, волевите прояви. За тези, които са в положение автоматизирано да запомнят задачата си, само че нямат сили да я реализиран, има положително упражнение:

Останете уединено със себе си най-малко час. Седнете. Отпуснете всички мускули. Оставете асоциациите да пораждат, само че не се задълбочавайте в тях. Кажете им: „ Ако ме оставите да върша каквото желая, по-късно ще извърша вашите стремежи. “ Гледайте на асоциациите по този начин, като че ли принадлежат на някой различен – това ще ви разреши да не се идентифицирате с тях. След час вземете лист хартия и напишете задачата си върху него. Нека този надпис стане ваш господ – всичко друго не значи нищо. Четете го още веднъж и още веднъж, всеки ден. По този метод то става същински твое, става част от теб – първо на интелектуално равнище, а по-късно и действително.

 Глава от книгата на Георги Гурджиев  В търсене на битието: Четвъртият път към съзнанието