Гледаме Гец в спектакъл по Джек Лондон
Георги Георгиев - Гец, Богомил Симеонов и Ана Маркова са звездите в „ Среща в хижата “, драматизация по Джек Лондон от 1969 година – продукция на Телевизионния спектакъл, която гледаме на 20 април от 22:00 часа по БНТ1. Сценарист на драмата е Райко Семерджиев, режисьор Лиляна Пенчева, а оператор Христо Тотев.
Историята се развива в краят на 19 век, Златната тресчица в Клондайк. На края на света, в скованата от безконечни ледове бяла пустота на Севера случайността събира трима души под покрива на изоставена хижа - двама мъже и една жена. С последни сили, полумъртви от безсилие и мраз, тримата се дебнат като зверове. Оказва се, че това не е среща на непознати. Настигнати са от греховете си в предишното, които търсят отмъщение тук, в безнадеждната, необитаема бяла пустиня.
Жената е някогашна брачна половинка на единия от мъжете, който е напуснала поради другия. Двамата мъже се изправят един против различен. Единият е непотребен. Правото е на страната на изоставения брачен партньор, който пръв е намерил хижата. Но дамата е болна. Дробовете й са премръзнали. Добро решение няма - някой би трябвало да си тръгне. Но при 70 градуса под нулата на открито, никой не би могъл да оцелее.
Джек Лондон нахлува в американската литература най-безцеремонно с воя на кучешките впрягове, с бялото мъртвешко безмълвие на Аляска, с безкрайната полярна нощ, с историите за суровия Север и грубия, див живот на обезверени мъже, за които единственият закон е оцеляването. „ Изяж или ще бъдеш изяден! Убий или ще бъдеш погубен! “ Пише за мъжеството и достолепието на индивида в дуела му с могъщите стихии на природата и със злото в света. Мъже, подготвени да водят война и с небето в името на убежденията си.
Джек Лондон няма биография на млад благородник, учтив в пансиони и колежи, а е дете на улицата, на бедността, на глада, на труда, на пристанищата и фабриките. По-късно си спомня: „ Аз бях безпаричен. Живеех в последна потребност. На процедура гладувах. Никога нямах играчки като другите деца. Безпросветна мизерия, ето всичко, което е останало в паметта ми от детството. “ Един от армията безработни, на десетгодишна възраст продава вестници. Работи в консервна фабрика и със спестените долари си купува лодка. На 15 години към този момент е собственик на едномачтовата гемия „ Рязъл-Дязъл " и става крал на пиратите на стриди, а на 16 е служител на реда в крайбрежната патрулна работа. Сетне - китоловец, огняр, друмник, златотърсач, пандизчия. Винаги в злочестина и в сразяващ черен труд, апетит и беднотия. На 22 години става публицист. Намира разнебитена пишеща машина единствено с основни букви и в свободните от работа дни написа обезверено, като плебей, по 15, 16 часа в денонощие. От валяка излизат едно след друго разкази, социологически проучвания, публикации, очерци, хумористични стихове. Адски труд, който не носи безусловно нищо. Освен отчаяние. Редакциите го отхвърлят. Със сизифовска воля и твърдоглавие Джек Лондон продължава: „ Бих прекъснал писането единствено поради тръбите на второто пришествие. "
През 1897-а, 21-годишният Джек Лондон потегля от Сан Франциско към Клондайк и неговите златни находища, които ще погубят стотици жадни за бързо замогване млади авантюристи. Не съумява да открие злато, само че събира златен материал за първите си сполучливи разкази от историите и срещите с хора, попаднали във водовъртежа на Златната тресчица - джентълмени на шанса, скитници, нарушители, изгубени души. По-късно Лондон ще признае: " В Клондайк открих себе си. " И, не щеш ли редакцията на списание „ Овърланд Мънтли " купува първия му роман „ За здравето на пасажера ", за 5 $. Пристига и втори запис - 40 $, от списание „ Черната котка ". През 1900 година той към този момент има 2500 $, равни на към 50 000 днешни. На 24 години Джек Лондон към този момент е прочут и приет.
През пролетта на 1900-а излиза първата му книга - алманах разкази „ Синът на вълка ". Истинска сензация! С тази книга започва актуалният американски роман. През 1901-а. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оуклънд, само че изборите печели различен претендент. Следват шедьоврите “Белият зъб ” (1906), „ Мартин Идън “ (1909) и “Сияйна зора ” (1910). През 1913-а той е най-добре платеният, най-известният и известен публицист в света. Защитниците на изтънчената, изящна и снобска литература са скандализирани. „ Или живот или нищо! – дава отговор той – Вие имате потребност от превъзходно неуважение към живота; имате потребност от велики, свободни души, от ослепително блестящи пеперуди, а не от дребни сиви молци. “ В книгата „ Хиляда дузини “ споделя: „ Да ме пази господ от тези елементарни хора, които могат да бъдат наречени положителни, тъй като от тях вее студ, от тези, които не пушат, не пият, не ругаят, само че по тази причина пък нищо не ще осъдят, в никакъв случай няма да извършат смела постъпка. Това са все малодушни хорица, които заглушават в себе си зова на живота и не се осмеляват да скъсат с паяжината на бита. Вие няма да ги видите в кръчмата, не ще ги срещнете и на барикадите. Тях не ги притеглят необозримите далечини, те не са способни да заобичат до давност. Те си имат свои грижи: да не си измокрят краката, да не преуморят сърцето си, да не пропуснат опцията за своя дребен филистерски триумф, да осъществят своите незначителни гении... "
На 22 ноември 1916-а, в разгара на Първата международна война, писателят умира. За 18 години е написал 50 книги и към 200 описа. Вестниците на Европа отпечатват известието за гибелта му на първите си страници: „ Умря писателят Джек Лондон. "
Втората телевизионна режисура на 20 април ще бъде от поредицата „ Хумористични миниатюри “ - „ Урок по геометрия “ – „ Триъгълникът “ по описа на Алберт Коен. Това е една комедия от 70-те години на 20 век. Сценарист и режисьор е Коста Наумов, а оператор Васил Младенов. В функциите ще забележим Светослав Пеев, Климент Денчев и Детелина Лазарова.
Сцената се разиграва в кварталното кафене. Там всеки ден мъж на междинна възраст среща млада дългокрака Красавица, която също като него постоянно седи сама. Флиртуват, бързо съкратяват дистанцията, сближават се, наподобяват щастливи. И по този начин, ден след ден. Идилията се прекъсва от неочакваната поява на младия брачен партньор. Вместо скандал или дуел, без никаква неприязън младият брачен партньор се причислява отзивчиво към двойката. Класически триъгълник, в който обаче, никой не е непотребен. Мъжът на междинна възраст е шеф, авторитетен човек с благоприятни условия да удовлетворява потребностите на своите нови другари. Ходатайства, назначения, ясли, нова квартира – нищо не може да им откаже. „ Идеален, непреклонен триъгълник. Само че, един от ъглите би трябвало безусловно да е тъп! “
Историята се развива в краят на 19 век, Златната тресчица в Клондайк. На края на света, в скованата от безконечни ледове бяла пустота на Севера случайността събира трима души под покрива на изоставена хижа - двама мъже и една жена. С последни сили, полумъртви от безсилие и мраз, тримата се дебнат като зверове. Оказва се, че това не е среща на непознати. Настигнати са от греховете си в предишното, които търсят отмъщение тук, в безнадеждната, необитаема бяла пустиня.
Жената е някогашна брачна половинка на единия от мъжете, който е напуснала поради другия. Двамата мъже се изправят един против различен. Единият е непотребен. Правото е на страната на изоставения брачен партньор, който пръв е намерил хижата. Но дамата е болна. Дробовете й са премръзнали. Добро решение няма - някой би трябвало да си тръгне. Но при 70 градуса под нулата на открито, никой не би могъл да оцелее.
Джек Лондон нахлува в американската литература най-безцеремонно с воя на кучешките впрягове, с бялото мъртвешко безмълвие на Аляска, с безкрайната полярна нощ, с историите за суровия Север и грубия, див живот на обезверени мъже, за които единственият закон е оцеляването. „ Изяж или ще бъдеш изяден! Убий или ще бъдеш погубен! “ Пише за мъжеството и достолепието на индивида в дуела му с могъщите стихии на природата и със злото в света. Мъже, подготвени да водят война и с небето в името на убежденията си.
Джек Лондон няма биография на млад благородник, учтив в пансиони и колежи, а е дете на улицата, на бедността, на глада, на труда, на пристанищата и фабриките. По-късно си спомня: „ Аз бях безпаричен. Живеех в последна потребност. На процедура гладувах. Никога нямах играчки като другите деца. Безпросветна мизерия, ето всичко, което е останало в паметта ми от детството. “ Един от армията безработни, на десетгодишна възраст продава вестници. Работи в консервна фабрика и със спестените долари си купува лодка. На 15 години към този момент е собственик на едномачтовата гемия „ Рязъл-Дязъл " и става крал на пиратите на стриди, а на 16 е служител на реда в крайбрежната патрулна работа. Сетне - китоловец, огняр, друмник, златотърсач, пандизчия. Винаги в злочестина и в сразяващ черен труд, апетит и беднотия. На 22 години става публицист. Намира разнебитена пишеща машина единствено с основни букви и в свободните от работа дни написа обезверено, като плебей, по 15, 16 часа в денонощие. От валяка излизат едно след друго разкази, социологически проучвания, публикации, очерци, хумористични стихове. Адски труд, който не носи безусловно нищо. Освен отчаяние. Редакциите го отхвърлят. Със сизифовска воля и твърдоглавие Джек Лондон продължава: „ Бих прекъснал писането единствено поради тръбите на второто пришествие. "
През 1897-а, 21-годишният Джек Лондон потегля от Сан Франциско към Клондайк и неговите златни находища, които ще погубят стотици жадни за бързо замогване млади авантюристи. Не съумява да открие злато, само че събира златен материал за първите си сполучливи разкази от историите и срещите с хора, попаднали във водовъртежа на Златната тресчица - джентълмени на шанса, скитници, нарушители, изгубени души. По-късно Лондон ще признае: " В Клондайк открих себе си. " И, не щеш ли редакцията на списание „ Овърланд Мънтли " купува първия му роман „ За здравето на пасажера ", за 5 $. Пристига и втори запис - 40 $, от списание „ Черната котка ". През 1900 година той към този момент има 2500 $, равни на към 50 000 днешни. На 24 години Джек Лондон към този момент е прочут и приет.
През пролетта на 1900-а излиза първата му книга - алманах разкази „ Синът на вълка ". Истинска сензация! С тази книга започва актуалният американски роман. През 1901-а. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оуклънд, само че изборите печели различен претендент. Следват шедьоврите “Белият зъб ” (1906), „ Мартин Идън “ (1909) и “Сияйна зора ” (1910). През 1913-а той е най-добре платеният, най-известният и известен публицист в света. Защитниците на изтънчената, изящна и снобска литература са скандализирани. „ Или живот или нищо! – дава отговор той – Вие имате потребност от превъзходно неуважение към живота; имате потребност от велики, свободни души, от ослепително блестящи пеперуди, а не от дребни сиви молци. “ В книгата „ Хиляда дузини “ споделя: „ Да ме пази господ от тези елементарни хора, които могат да бъдат наречени положителни, тъй като от тях вее студ, от тези, които не пушат, не пият, не ругаят, само че по тази причина пък нищо не ще осъдят, в никакъв случай няма да извършат смела постъпка. Това са все малодушни хорица, които заглушават в себе си зова на живота и не се осмеляват да скъсат с паяжината на бита. Вие няма да ги видите в кръчмата, не ще ги срещнете и на барикадите. Тях не ги притеглят необозримите далечини, те не са способни да заобичат до давност. Те си имат свои грижи: да не си измокрят краката, да не преуморят сърцето си, да не пропуснат опцията за своя дребен филистерски триумф, да осъществят своите незначителни гении... "
На 22 ноември 1916-а, в разгара на Първата международна война, писателят умира. За 18 години е написал 50 книги и към 200 описа. Вестниците на Европа отпечатват известието за гибелта му на първите си страници: „ Умря писателят Джек Лондон. "
Втората телевизионна режисура на 20 април ще бъде от поредицата „ Хумористични миниатюри “ - „ Урок по геометрия “ – „ Триъгълникът “ по описа на Алберт Коен. Това е една комедия от 70-те години на 20 век. Сценарист и режисьор е Коста Наумов, а оператор Васил Младенов. В функциите ще забележим Светослав Пеев, Климент Денчев и Детелина Лазарова.
Сцената се разиграва в кварталното кафене. Там всеки ден мъж на междинна възраст среща млада дългокрака Красавица, която също като него постоянно седи сама. Флиртуват, бързо съкратяват дистанцията, сближават се, наподобяват щастливи. И по този начин, ден след ден. Идилията се прекъсва от неочакваната поява на младия брачен партньор. Вместо скандал или дуел, без никаква неприязън младият брачен партньор се причислява отзивчиво към двойката. Класически триъгълник, в който обаче, никой не е непотребен. Мъжът на междинна възраст е шеф, авторитетен човек с благоприятни условия да удовлетворява потребностите на своите нови другари. Ходатайства, назначения, ясли, нова квартира – нищо не може да им откаже. „ Идеален, непреклонен триъгълник. Само че, един от ъглите би трябвало безусловно да е тъп! “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ