Обичта към Отечеството е пъпната ни връв с всичко свято...
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ е роден на 01.07.1968 година в град Първомай, Пловдивска област. Завършва история във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Автор на 22 поетични книги. Член на Съюза на българските писатели (СБП) и на УС на Съюз на българските писатели. Негови стихове са оповестени в националния щемпел, в антологии и сборници, превеждани са на съветски, британски, турски, сръбски, френски, испански, португалски, хърватски. Превежда от съветски език. Главен редактор на електронното списание " Литературен свят ", излизащо от 2008 година Носител на годишната литературна премия " Ергосфера " (2014), Националната литературна премия " Божидар Божилов " (2014), Националната литературна премия " Пеньо Пенев " (2018), почетен знак " Златен век " - " Печат на Цар Симеон Велики ", златен (2020), орден " На хората с положителни сърца " (2024), Националната литературна премия за патриотична лирика " Георги Джагаров " (2025).
- Г-н Ангелов, наскоро бяхте отличен с Националната премия за патриотична лирика " Георги Джагаров ". Какво е за Вас тя?
- Признание за поредно следваната от мен вазовско-хайтовска традиция в литературата. Благодаря на журито: Боян Ангелов, Петър Андасаров, Венко Евтимов, както и на тези мои сътрудници от Съюз на българските писатели, които ме поздравиха и показаха поддръжката си.
- Какво е за Вас Георги Джагаров, по какъв начин оценявате неговата лирика?
- Поезията на Георги Джагаров е надълбоко човечна, реалистична, патриотична, антифашистка. Със своята новост тя ще бъде постоянно потребна.
- Изрекоха се и значително ругатни по адрес на Джагаров. Като човек, който познава доста добре актуалната литература, по какъв начин бихте дали отговор на тях?
- Нападките против Джагаров приживе бяха дело на сили, които постоянно са търсели реванш против социализма и са жадували неговото заличаване. Как ще ги назовем в съответния случай - носители на грехове от времето на Царство България, западници, троцкисти, глобалисти, няма изключително значение - държанието им, осъзнато или не, се управлява от един вектор - конформизма и антибългарщината, а държанието им както към изявените ни персони като Джагаров, по този начин и към съвсем всеки аспект от живота след 1989 година, докара България до пропастта. И до нуждата от нов Народен съд.
- Как разбирате понятието " патриотична лирика "? Имаме ли потребност от нея през днешния ден?
- Нормалният човек не може да съществува без любовта към майката, към родината, към националните герои и историческите събития. Иначе казано - обичта към отечеството е пъпната ни шнур с всичко свято, положително и ярко, завещано ни от дедите и което ние би трябвало да пренесем към потомците. Патриотичната литература е израз точно на тази любов. И тук би трябвало да посоча някои от актуалните представители на цивилен ангажираната литература, с които работя от години - Ели Видева, Татяна Любенова, Любомир Духлински, Петко Каневски, Елка Няголова, Денчо Владимиров, Румен Стоянов, Красимир Георгиев, Светлана Йонкова, Николай Дялков и мн. други Искам да загатна и ръководения от Боян Ангелов уебсайт на Съюз на българските писатели, както и вестника на Съюз на българските писатели " Словото през днешния ден ", чиито редактори са авторитетните поети и интелектуалци Надя Попова и Иван Есенски.
- Вие сте основен редактор на електронното списание " Литературен свят ". Как се роди концепцията за основаването му? Какви цели си поставяте? Пред какви компликации се изправяте?
- " Литературен свят " се появи през 2008 година след дълбокото ми осъзнаване, че би трябвало да се дава систематичен и непрекъснат отпор на заливащите ни като сярна киселина постмодерни попълзновения, че е належащо връщане към националните корени в литературата ни. Закономерно либералстващите ни обкръжиха с цялостно безмълвие, непреставайки в това време да се пробват през годините да ни " опитомят ", само че членовете на Съюз на българските писатели и други даровити създатели отвън него ни сътрудничат непрекъснато. Огромна признателност дължа на брачната половинка си - превъзходната поетеса Ваня Душева, за ежедневната й поддръжка, схващане, самообладание и непрекъснатата й работа по списанието. Трудностите пред изданието ни са, коства ми се, годни освен за нас: отиват си ежедневно от живота опитните ни писатели, а младите създатели преди всичко са под хипнозата, облъчването и материалното облагодетелстване на медии, университети, издателства и Неправителствени организации, които са неприкрито враждебни към българските национални ползи.
- Какво мислите за разделянето в българската литература, най-много по политически принцип, за отричането на одобрени създатели?
- В България има две посоки в литературата, несъмнено, с разнообразни нюанси. Едното в същността си е пробългарско, народностно, реалистично, обществено, православно, русофилско, антифашистко, стремящо се към справедлива преценка на социализма и одобрените литературни имена по това време. То е плод на огромния народ, на дълбинния народ и заради това нерядко и разумно е създавано в така наречен провинция. Именно то безпощадно е отричано, изтривано, подценявано, определяно като архаично, ретроградно и скучно. Но от кого? От второто, преобладаващо в медиите направление на " българяните ", умнокрасивите, букърите - дребен жълтопаветен и извънстоличен сегмент, опитващ се неуместно да бъде представител на цялото общество. " Малкият жълтопаветен народ " се познава по патологичната си русофобия, ненавист към социализма, православието и по това, че е категорично угодлив слугинаж на всичко евро-атлантическо. Метастазите му са извънредно рискови и следствията му ще траят дълго. Тихата, само че свирепа революция в литературата ни няма да свърши скоро...
- Каква съгласно Вас би трябвало да бъде същинската лирика?
- Всяка същинска лирика е диалог с Бога, всяка неистинска - с врага Му.
- Имате ли обичани български поети?
- Създателите на българските национални песни, Иван Вазов, Андрей Германов, Иван Николов, Павел Матев, Валери Петров, Дамян Дамянов, Ивайло Балабанов, Андрей Андреев. Много са...
- Вие самият по какъв начин посегнахте към перото?
- Първите ми стихове се появиха в четвърти - пети клас, в случай че не се неистина, под влияние на " Епопея на забравените ". И незабавно започнах да се изучавам на самокритичност - бях се захванал с една от най-трудните тематики - Апостола на свободата. Баща ми, който притежаваше огромна осведоменост и житейски опит, се зарадва, че пиша, само че и внимателно ми подсказа, че поезията би трябвало да бъде на първо място персонално претърпяна, а не да повтаря под индиго внушенията на класическите мостри, пък било то и с положителни планове. Оттогава изтече доста вода, поезията ми е друга, само че обичта ми към Левски си остана същата...
- Кое Ви въодушевява? Как се ражда едно Ваше стихотворение?
- Писането е свещенодействие. Никой не знае по кое време и по какъв начин ще го посети вдъхновението. Но когато птицата кацне на рамото ти, би трябвало да имаш готовността да я хванеш. А за това е нужна сериозна предварителна подготовка и характерна вътрешна настройка. С годините човек се самовъзпитава да схваща по кое време ще излезе от една концепция стихотворение и по кое време - не. Но до последната редакция не постоянно е ясно дали се е получило. Тук оказва помощ и вътрешното разграничаване от текста, умеенето да го погледнеш с непознати очи, откакто към този момент е подготвен.
- Обичат ли актуалните младежи лирика? Какви са Вашите наблюдения?
- През последните 35 години следим ужасяваща деградация на обществото. Не просто незаинтересованост, не просто хедонизъм, а деградация, оскотяване, въпреки и постоянно скрито под някаква маска. А младите взимат образец от родителите си. Като цяло би трябвало да призная, че младежите, в болшинството си, нямат никакво отношение към онази висока лирика, на която е представител Георги Джагаров, да речем. Но вярата умира последна, нали? Някога, когато бъде изменена публичната система, ще би трябвало да се стартира от А, Б, както е било след 9 септември 1944 година Тогава се провеждат специфични литературни курсове в Своге за млади създатели през 1949 година и това изиграва значима роля за построяването на литературата на новосъздадената република. /> - Какво мислите за преподаването на литература в учебно заведение? Защо отпадат знакови български произведения, а огромни създатели се учат с по едно произведение?
- Защото в десния ни преход всички писатели със обществено и ляво мислене трябваше да бъдат вечно изтрити от националната памет. Не единствено Джагаров, Пеньо Пенев или Георги Караславов. Много учители се пробват да понижат вредите от този разгром, само че това не връща прахосаното време, общото чувство за неуспех и разкъсване на приемствеността сред поколенията.
- Вие сте и преводач. Как ще коментирате обстоятелството, че българските възпитаници учат великата съветска литература единствено с фрагмент от едно произведение - " Евгений Онегин " на Пушкин? Какво мислите за апелите на редица русофоби да бъде неразрешен съветският език в учебно заведение?
- Общото количество на преводите ми от съветски език - лирика, прозаичност и журналистика, биха обхванали няколко солидни тома. Прав сте, че съветската литература, а и просвета, е велика и популяризирането й единствено би помогнало не просто да се обогатим като персони, само че и да бъдем по-добри, по-човечни, по-състрадателни, по-мъдри. В тази връзка апелите да бъде неразрешен съветският език в учебно заведение е индикатор за будеща страдание психическа девиация.
- Живеем в бурно, комплицирано и егоистично време с преобърнати полезности. Къде виждате в него лявата концепция?
- Лявата концепция е цивилизационна концепция - в нея са включени и родолюбието, и битката за обществена правдивост, и съхраняването на традициите и фамилията, и нормализирането на връзките с Русия. Особено значимо е, че антиколониализмът, характерен на лявата концепция, на практика може да пренасочи и възроди България. Ако се организира целеустремено, поредно и със познание на въпроса...
- Вашата молитва за България?
- Тя звучи почти по този начин: „ Господи, Ти самичък сподели, че в случай че има няколко праведници в обхванатия от пороци град, ще го пощадиш. А праведници в България към момента има. Нищо, че са невидими за властимащите. Важното е, че са забележими за Теб... "
- Вашето благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Да бъдем твърди във вярата си, че злото може да наподобява постоянно, само че не е...
Стихотворение от Георги АНГЕЛОВ
* * *
Под покрива на зимна селска къща
или на слънце в градския джендем, -
усмихнати, разсеяни, намръщени, -
ще би трябвало някак да се разберем,
че както ни изпитва в доста случаи
да се въртим във обаян кръг,
животът последователно ни научи:
трудът ни е служение и дълг.
Разбираме по неналичието на смени,
че няма време да подвием крайник -
трудът ни е съпоставим със обичай боен,
зачеркнал въпросителния знак.
И както снайперистът без въпроси
съкрушава набелязаната цел,
по този начин трудът ни явен смисъл носи,
въпреки и вкаран зад бодлива тел.
Привичен, тежък, само че многокаратов
е той, а щом го загради врагът,
отново си проправя път като водата,
когато желаят да я отклонят...
- Г-н Ангелов, наскоро бяхте отличен с Националната премия за патриотична лирика " Георги Джагаров ". Какво е за Вас тя?
- Признание за поредно следваната от мен вазовско-хайтовска традиция в литературата. Благодаря на журито: Боян Ангелов, Петър Андасаров, Венко Евтимов, както и на тези мои сътрудници от Съюз на българските писатели, които ме поздравиха и показаха поддръжката си.
- Какво е за Вас Георги Джагаров, по какъв начин оценявате неговата лирика?
- Поезията на Георги Джагаров е надълбоко човечна, реалистична, патриотична, антифашистка. Със своята новост тя ще бъде постоянно потребна.
- Изрекоха се и значително ругатни по адрес на Джагаров. Като човек, който познава доста добре актуалната литература, по какъв начин бихте дали отговор на тях?
- Нападките против Джагаров приживе бяха дело на сили, които постоянно са търсели реванш против социализма и са жадували неговото заличаване. Как ще ги назовем в съответния случай - носители на грехове от времето на Царство България, западници, троцкисти, глобалисти, няма изключително значение - държанието им, осъзнато или не, се управлява от един вектор - конформизма и антибългарщината, а държанието им както към изявените ни персони като Джагаров, по този начин и към съвсем всеки аспект от живота след 1989 година, докара България до пропастта. И до нуждата от нов Народен съд.
- Как разбирате понятието " патриотична лирика "? Имаме ли потребност от нея през днешния ден?
- Нормалният човек не може да съществува без любовта към майката, към родината, към националните герои и историческите събития. Иначе казано - обичта към отечеството е пъпната ни шнур с всичко свято, положително и ярко, завещано ни от дедите и което ние би трябвало да пренесем към потомците. Патриотичната литература е израз точно на тази любов. И тук би трябвало да посоча някои от актуалните представители на цивилен ангажираната литература, с които работя от години - Ели Видева, Татяна Любенова, Любомир Духлински, Петко Каневски, Елка Няголова, Денчо Владимиров, Румен Стоянов, Красимир Георгиев, Светлана Йонкова, Николай Дялков и мн. други Искам да загатна и ръководения от Боян Ангелов уебсайт на Съюз на българските писатели, както и вестника на Съюз на българските писатели " Словото през днешния ден ", чиито редактори са авторитетните поети и интелектуалци Надя Попова и Иван Есенски.
- Вие сте основен редактор на електронното списание " Литературен свят ". Как се роди концепцията за основаването му? Какви цели си поставяте? Пред какви компликации се изправяте?
- " Литературен свят " се появи през 2008 година след дълбокото ми осъзнаване, че би трябвало да се дава систематичен и непрекъснат отпор на заливащите ни като сярна киселина постмодерни попълзновения, че е належащо връщане към националните корени в литературата ни. Закономерно либералстващите ни обкръжиха с цялостно безмълвие, непреставайки в това време да се пробват през годините да ни " опитомят ", само че членовете на Съюз на българските писатели и други даровити създатели отвън него ни сътрудничат непрекъснато. Огромна признателност дължа на брачната половинка си - превъзходната поетеса Ваня Душева, за ежедневната й поддръжка, схващане, самообладание и непрекъснатата й работа по списанието. Трудностите пред изданието ни са, коства ми се, годни освен за нас: отиват си ежедневно от живота опитните ни писатели, а младите създатели преди всичко са под хипнозата, облъчването и материалното облагодетелстване на медии, университети, издателства и Неправителствени организации, които са неприкрито враждебни към българските национални ползи.
- Какво мислите за разделянето в българската литература, най-много по политически принцип, за отричането на одобрени създатели?
- В България има две посоки в литературата, несъмнено, с разнообразни нюанси. Едното в същността си е пробългарско, народностно, реалистично, обществено, православно, русофилско, антифашистко, стремящо се към справедлива преценка на социализма и одобрените литературни имена по това време. То е плод на огромния народ, на дълбинния народ и заради това нерядко и разумно е създавано в така наречен провинция. Именно то безпощадно е отричано, изтривано, подценявано, определяно като архаично, ретроградно и скучно. Но от кого? От второто, преобладаващо в медиите направление на " българяните ", умнокрасивите, букърите - дребен жълтопаветен и извънстоличен сегмент, опитващ се неуместно да бъде представител на цялото общество. " Малкият жълтопаветен народ " се познава по патологичната си русофобия, ненавист към социализма, православието и по това, че е категорично угодлив слугинаж на всичко евро-атлантическо. Метастазите му са извънредно рискови и следствията му ще траят дълго. Тихата, само че свирепа революция в литературата ни няма да свърши скоро...
- Каква съгласно Вас би трябвало да бъде същинската лирика?
- Всяка същинска лирика е диалог с Бога, всяка неистинска - с врага Му.
- Имате ли обичани български поети?
- Създателите на българските национални песни, Иван Вазов, Андрей Германов, Иван Николов, Павел Матев, Валери Петров, Дамян Дамянов, Ивайло Балабанов, Андрей Андреев. Много са...
- Вие самият по какъв начин посегнахте към перото?
- Първите ми стихове се появиха в четвърти - пети клас, в случай че не се неистина, под влияние на " Епопея на забравените ". И незабавно започнах да се изучавам на самокритичност - бях се захванал с една от най-трудните тематики - Апостола на свободата. Баща ми, който притежаваше огромна осведоменост и житейски опит, се зарадва, че пиша, само че и внимателно ми подсказа, че поезията би трябвало да бъде на първо място персонално претърпяна, а не да повтаря под индиго внушенията на класическите мостри, пък било то и с положителни планове. Оттогава изтече доста вода, поезията ми е друга, само че обичта ми към Левски си остана същата...
- Кое Ви въодушевява? Как се ражда едно Ваше стихотворение?
- Писането е свещенодействие. Никой не знае по кое време и по какъв начин ще го посети вдъхновението. Но когато птицата кацне на рамото ти, би трябвало да имаш готовността да я хванеш. А за това е нужна сериозна предварителна подготовка и характерна вътрешна настройка. С годините човек се самовъзпитава да схваща по кое време ще излезе от една концепция стихотворение и по кое време - не. Но до последната редакция не постоянно е ясно дали се е получило. Тук оказва помощ и вътрешното разграничаване от текста, умеенето да го погледнеш с непознати очи, откакто към този момент е подготвен.
- Обичат ли актуалните младежи лирика? Какви са Вашите наблюдения?
- През последните 35 години следим ужасяваща деградация на обществото. Не просто незаинтересованост, не просто хедонизъм, а деградация, оскотяване, въпреки и постоянно скрито под някаква маска. А младите взимат образец от родителите си. Като цяло би трябвало да призная, че младежите, в болшинството си, нямат никакво отношение към онази висока лирика, на която е представител Георги Джагаров, да речем. Но вярата умира последна, нали? Някога, когато бъде изменена публичната система, ще би трябвало да се стартира от А, Б, както е било след 9 септември 1944 година Тогава се провеждат специфични литературни курсове в Своге за млади създатели през 1949 година и това изиграва значима роля за построяването на литературата на новосъздадената република. /> - Какво мислите за преподаването на литература в учебно заведение? Защо отпадат знакови български произведения, а огромни създатели се учат с по едно произведение?
- Защото в десния ни преход всички писатели със обществено и ляво мислене трябваше да бъдат вечно изтрити от националната памет. Не единствено Джагаров, Пеньо Пенев или Георги Караславов. Много учители се пробват да понижат вредите от този разгром, само че това не връща прахосаното време, общото чувство за неуспех и разкъсване на приемствеността сред поколенията.
- Вие сте и преводач. Как ще коментирате обстоятелството, че българските възпитаници учат великата съветска литература единствено с фрагмент от едно произведение - " Евгений Онегин " на Пушкин? Какво мислите за апелите на редица русофоби да бъде неразрешен съветският език в учебно заведение?
- Общото количество на преводите ми от съветски език - лирика, прозаичност и журналистика, биха обхванали няколко солидни тома. Прав сте, че съветската литература, а и просвета, е велика и популяризирането й единствено би помогнало не просто да се обогатим като персони, само че и да бъдем по-добри, по-човечни, по-състрадателни, по-мъдри. В тази връзка апелите да бъде неразрешен съветският език в учебно заведение е индикатор за будеща страдание психическа девиация.
- Живеем в бурно, комплицирано и егоистично време с преобърнати полезности. Къде виждате в него лявата концепция?
- Лявата концепция е цивилизационна концепция - в нея са включени и родолюбието, и битката за обществена правдивост, и съхраняването на традициите и фамилията, и нормализирането на връзките с Русия. Особено значимо е, че антиколониализмът, характерен на лявата концепция, на практика може да пренасочи и възроди България. Ако се организира целеустремено, поредно и със познание на въпроса...
- Вашата молитва за България?
- Тя звучи почти по този начин: „ Господи, Ти самичък сподели, че в случай че има няколко праведници в обхванатия от пороци град, ще го пощадиш. А праведници в България към момента има. Нищо, че са невидими за властимащите. Важното е, че са забележими за Теб... "
- Вашето благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Да бъдем твърди във вярата си, че злото може да наподобява постоянно, само че не е...
Стихотворение от Георги АНГЕЛОВ
* * *
Под покрива на зимна селска къща
или на слънце в градския джендем, -
усмихнати, разсеяни, намръщени, -
ще би трябвало някак да се разберем,
че както ни изпитва в доста случаи
да се въртим във обаян кръг,
животът последователно ни научи:
трудът ни е служение и дълг.
Разбираме по неналичието на смени,
че няма време да подвием крайник -
трудът ни е съпоставим със обичай боен,
зачеркнал въпросителния знак.
И както снайперистът без въпроси
съкрушава набелязаната цел,
по този начин трудът ни явен смисъл носи,
въпреки и вкаран зад бодлива тел.
Привичен, тежък, само че многокаратов
е той, а щом го загради врагът,
отново си проправя път като водата,
когато желаят да я отклонят...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ