Генчо Симеонов: Роден съм два пъти
ГЕНЧО СИМЕОНОВ е роден в с. Челопечене, където получава главно обучение. Учи в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва " Илюстрация и художествено оформление на книгата " в Националната художествена академия, където негов учител е проф. Илия Бешков. Автор е на емблематични сатирични рисунки и взе участие във всички общи изложения на българската подигравка и в огромен брой задгранични фестивали, отдадени на това непреходно изкуство. Известен е и като илюстратор на книги. Изявява се и в киното като художник-аниматор и сценарист в студиото за анимационни филми " Бояна ", работи и като художник-постановчик в Кукления спектакъл и в Театъра на българската войска.
Наскоро в залите на Съюза на българските художници в София бе открита юбилейната галерия живопис на именития създател.
– Отбелязахте предходната седмица 90-годишен празник. Какво си мислихте на рождения си ден, господин Симеонов?
– Мислех си, че за първи път съм роден на 27 октомври 1931 година в семейство на предприемач с четири декара земя и пет деца. А за повторно се родих – като карикатурист – през 1952 година, с отпечатването на първата ми подигравка във вестник " Вечерни вести ".
– Спомняте ли си за времето, когато бяхте малко момче?
– Детството ми мина безпрепятствено и безметежно, в случай че не се счита първото ми напиване с братовчед ми, когато бях единствено на четири годинки. После пораснах малко, записаха ме възпитаник. Но през 1943 година прекъснах образованието си, тъй като настаниха немски бойци в селското ни учебно заведение. Командир им беше оберщурмфюрер Кунце. Същият обер ме наби с колана си, тъй като му бутнах фуражката в една локва.
След две години, в същото учебно заведение се настаниха руските бойци, с пълководец полковник Стреченко. На него пък му разлях водката... И отново пердах, което пък е повода да не порасна. Висок съм цели 164 сантиметра!
А когато бях на 17 години, за малко да се оженя за едно непознато другарче от Омск.
– Но въпреки всичко май избирате да завършите гимназия, да получите тапия...
– Във връзка с образованието ми е значимо да кажа следното: учих в художествената гимназия, която приключих с влиятелната за това време оценка 3,33. Бил съм и в Художествената академия, а също по този начин и в Сорбоната... като екскурзиант...
– А по какъв начин стартира трудовият ви път?
– През 1967 година, по покана на Централен комитет на Българска комунистическа партия, започнах работа във вестник " Стършел ". И служих на Партията до 10 ноември 1989 година – най-вече с глупави карикатури по дилемите. След 10 ноември – също... Почти през целия ми живот пращах мои карикатури в разнообразни вестници, сътрудничих на " Отечествен фронт ", " Земеделско знаме ", " Кооперативно село "...
В момента съм доста сполучлив пенсионер, към момента женен, с две деца.
– Какви тематики ви предизвикат към основаването на сатирични рисунки?
– Всичко, което срещам във всекидневието, ме вълнува. Пресъздавам с рисунките си злободневни проблеми от живота. Запазено място измежду тях имат карикатурите в жанр " без думи ".
– Вие сте илюстратор и на повече от 25 книги на български и задгранични създатели. С кои от тях се гордеете най-вече?
– Наистина, не са малко книгите. Много одобрявам " Самотните вятърни мелници " на Станислав Стратиев, " Имате ли гъдел? " и " Кесия с пуканки " на Марко Ганчев, рисувал съм за книги на Васил Цонев, Йордан Попов, Добри Жотев, Черемухин, Петър Незнакомов, Стефан Цанев, Иван Кръстев, Дамян Бегунов... Сигурно ще пропусна някого...
– Участвали сте и в доста карикатурни изложения и фестивали в България и в чужбина...
– Така е. Творбите ми са били в една компания с творбите на Велин Андреев, Иван Веселинов, Милко Диков, Стоян Дуков и доста други класици на българската подигравка. А първата ми независима галерия бе подредена, когато бях на 74 години – в галерия-музей " Дечко Узунов ". Спомням си, че през 2014-а събраха над 90 произведения от другите ми интервали в галерията на Съюза на българските художници. Имах моя експозиция и в НДК преди две-три години, само че тогава бяха показани единствено живописни платна и графики – без карикатури. А през 2009 година дружно с сътрудника Чавдар Николов ни поканиха във Виена, където представяхме българската подигравка на интернационална галерия на художници от някогашните социалистически страни.
– През годините работите и с някои от най-видните създатели на българското анимационно кино. Кой от тях ви е направил най-голямо усещане?
– Да, дълги години бях художник и сценарист в студиото за анимационни филми " Бояна ". Срещал съм се с Радка Бъчварова, Зденка Дойчева, Христо Топузаков – все огромни имена, само че младите не ги помнят към този момент. Участвах в основаването на към 15 анимации. И до през днешния ден си припомням по какъв начин правихме " Петльова пара ", " Ромул и Рем ", " Влакчето ", " Звездичката ", " Чиракът вълшебник ", " Кариера ", " Неидентифицирани пълзящи обекти ", " Браво "... А нашата " Опера за един лешник " пожъна доста награди на фестивалите за анимационно кино в Пловдив, Търговище, Добрич и даже стигна чак до Оберхаузен...
– Удостоен сте с влиятелни оценки за вашето творчество. Кое от тях ви е най-скъпо?
– Имам един сребърен плакет от международен конкурс за подигравка в Скопие, който ми връчиха преди половин век несъмнено. От Съюза на българските художници също преди 15 години бях почетен с премия за повсеместен принос. Получих също по този начин медал " Кирил и Методий " – II степен. Пазя и " Златно перо " на Съюза на българските публицисти...
Приказки без думи
Приятелите на Генчо Симеонов споделят мнението си за юбиляря
По мотив 90-годишнината на именития художник и карикатурист някои от най-близките другари на юбиляря споделиха какво мислят – за него, за творчеството му, за това " какво е желал да каже създателят "...
Такова пиле има!
Живописта на Генчо Симеонов не е с претенциите да ви шокира с механически хватки и резултати, декоративни способи и напъни за изключително нововъведение.
Тя не разчита на кичозното предписание " да превърнем инцидентния недостатък в резултат ".
Тя не смайва с дизайнерската класификация на геометрични форми и необработени цветове.
Не провокира у фена паническото предпочитание да си засмуче пръста, с цел да измисли какво е желал да каже създателят, обезпокоен от " величието " на славното му име.
Не, в живописта на Генчо " такова пиле нема ".
Живописта на Генчо Симеонов е една неповторима, почтена и сантиментална приказка и в цветово, и в жанрово отношение.
Наситена е с ухилен романтизъм и безметежна феерия, с откровени, премерени формени деформации, засилващи изразната обич на създателя към сюжетите.
Тя е една откровена история, наситена с усмихната добрина, родена в сънищата му.
Живописта му е надълбоко авторска и ни кара да се провикнем:
– Е, те такова пиле има, щом Генчо го е нарисувал!
Анатолий СТАНКУЛОВ, карикатурист и живописец
Веселост наобратно
Преди доста години Генчо Симеонов нарисува подигравка – на нея бе изобразено по какъв начин семейство се стяга за Коледа. Насред стаята имаше огромно коледно дърво, цялото в гирлянди, свещички, шарени топки и Дядо Мразовци с бели бради. А бащата поливаше дървото с бидон, на който имаше надпис " бензин ", и викаше:
– Тичайте, деца, по-бързо се събирайте, че ще палим елхата.
Като виждам през годините карикатурите на Генчо Симеонов, все ми иде да извикам: " Е, вие на туй какво му викате? " Защото при него нещата са вървели все в някаква палава веселба наобратно, защото той не прави обичайната сатирична рисунка, остра, заклеймяваща, не наказа гневно някакви недостатъци – персонални или публични, не стиска зъби, не размахва ядосан разобличителен пръст. Той реализира доста по-голям резултат посредством неуместно мислене и артистична игра. Това е същинската подигравка и същинският целителен комизъм, а не плакатната рисунка непременно да втълпява в главите на хората, че ето това е вярното и положителното, а това е неприятното.
Може ли да се възпламени едно коледно дърво, като се полее с бензин? Може, несъмнено, ето това го прави идиотът. А идиоти Господ наспорил колкото желаете, те палят освен коледни дървета, само че и цели гори, градове и страни. А Генчо не пали нищо, той просто споделя:
– Я бе, хора, вижте го този глупак какво може да направи!
Очарователният и неясен посредством първата реакция на сетивата свят на парадокса, на нелогичното, на невъзможното преувеличаване – това е полето на смеха, в което години наред върви един от най-характерните и мощни български карикатуристи.
Генчо стига до същинската оценка на нещата и това е, мисля си, един от ключовете към стойностното в изкуството на карикатурата.
Ясен АНТОВ, публицист
Езикът на епохата
Генчо Симеонов не е единствено доста добър карикатурист, само че и илюстратор, наблюдаващ света през едно огледало с графично богата пластична линия. Не съм виждал някъде по този начин да го има живота – средностатистическите жители, опашките, трамваите, хаоса на улицата. Следват рисунки в един язвителен роман, някъде като от остарели картички и като че ли нов прочит на шлагери, другаде по-сюр, хумористично-съдържателни. У нас не се сещам за различен като Генчо Симеонов. А карикатурите му... – има една с церемониал на левите сили на някогашния площад " Девети септември ". Там е цялата ни реалност! Не инцидентно го пенсионират при започване на 90-те. Подобни художници не трябват. Но той, Генчо Симеонов, рисува, рисува и не се предава!!!
Някога първо четяхме вицовете от четвърта страница на " Стършел " и рисунките сред тях бяха негови. На една колона, необятна 4 сантиметра. Онова дребосъче с дървен крайник, завършващ с едно колелце, галопиращо със самолетна скорост. Толкова картини и какво ли не ни е минало през очите и всичко това е създадено от " езика " на епохата. А езикът е бил 4 сантиметра, само че все едно е като бутнатия паметник пред НДК.
Нашето време е доста постно към значителните и освободените неща. Но Генчо Симеонов няма проблем с рисуването им. Друг няма подобен: това е изкуство, което би трябвало да го бъде. Някой може би е останал с неверното усещане, че изкуството са го ковали по изложбите и в елитни кръгове и фалшификати. Нищо не е такова, каквото е изглеждало!
Калин НИКОЛОВ, илюстратор и изкуствовед
Подготви екип на ДУМА
Снимки Юлиан Станкулов
Част от творбите на именития художник и карикатурист:
Наскоро в залите на Съюза на българските художници в София бе открита юбилейната галерия живопис на именития създател.
– Отбелязахте предходната седмица 90-годишен празник. Какво си мислихте на рождения си ден, господин Симеонов?
– Мислех си, че за първи път съм роден на 27 октомври 1931 година в семейство на предприемач с четири декара земя и пет деца. А за повторно се родих – като карикатурист – през 1952 година, с отпечатването на първата ми подигравка във вестник " Вечерни вести ".
– Спомняте ли си за времето, когато бяхте малко момче?
– Детството ми мина безпрепятствено и безметежно, в случай че не се счита първото ми напиване с братовчед ми, когато бях единствено на четири годинки. После пораснах малко, записаха ме възпитаник. Но през 1943 година прекъснах образованието си, тъй като настаниха немски бойци в селското ни учебно заведение. Командир им беше оберщурмфюрер Кунце. Същият обер ме наби с колана си, тъй като му бутнах фуражката в една локва.
След две години, в същото учебно заведение се настаниха руските бойци, с пълководец полковник Стреченко. На него пък му разлях водката... И отново пердах, което пък е повода да не порасна. Висок съм цели 164 сантиметра!
А когато бях на 17 години, за малко да се оженя за едно непознато другарче от Омск.
– Но въпреки всичко май избирате да завършите гимназия, да получите тапия...
– Във връзка с образованието ми е значимо да кажа следното: учих в художествената гимназия, която приключих с влиятелната за това време оценка 3,33. Бил съм и в Художествената академия, а също по този начин и в Сорбоната... като екскурзиант...
– А по какъв начин стартира трудовият ви път?
– През 1967 година, по покана на Централен комитет на Българска комунистическа партия, започнах работа във вестник " Стършел ". И служих на Партията до 10 ноември 1989 година – най-вече с глупави карикатури по дилемите. След 10 ноември – също... Почти през целия ми живот пращах мои карикатури в разнообразни вестници, сътрудничих на " Отечествен фронт ", " Земеделско знаме ", " Кооперативно село "...
В момента съм доста сполучлив пенсионер, към момента женен, с две деца.
– Какви тематики ви предизвикат към основаването на сатирични рисунки?
– Всичко, което срещам във всекидневието, ме вълнува. Пресъздавам с рисунките си злободневни проблеми от живота. Запазено място измежду тях имат карикатурите в жанр " без думи ".
– Вие сте илюстратор и на повече от 25 книги на български и задгранични създатели. С кои от тях се гордеете най-вече?
– Наистина, не са малко книгите. Много одобрявам " Самотните вятърни мелници " на Станислав Стратиев, " Имате ли гъдел? " и " Кесия с пуканки " на Марко Ганчев, рисувал съм за книги на Васил Цонев, Йордан Попов, Добри Жотев, Черемухин, Петър Незнакомов, Стефан Цанев, Иван Кръстев, Дамян Бегунов... Сигурно ще пропусна някого...
– Участвали сте и в доста карикатурни изложения и фестивали в България и в чужбина...
– Така е. Творбите ми са били в една компания с творбите на Велин Андреев, Иван Веселинов, Милко Диков, Стоян Дуков и доста други класици на българската подигравка. А първата ми независима галерия бе подредена, когато бях на 74 години – в галерия-музей " Дечко Узунов ". Спомням си, че през 2014-а събраха над 90 произведения от другите ми интервали в галерията на Съюза на българските художници. Имах моя експозиция и в НДК преди две-три години, само че тогава бяха показани единствено живописни платна и графики – без карикатури. А през 2009 година дружно с сътрудника Чавдар Николов ни поканиха във Виена, където представяхме българската подигравка на интернационална галерия на художници от някогашните социалистически страни.
– През годините работите и с някои от най-видните създатели на българското анимационно кино. Кой от тях ви е направил най-голямо усещане?
– Да, дълги години бях художник и сценарист в студиото за анимационни филми " Бояна ". Срещал съм се с Радка Бъчварова, Зденка Дойчева, Христо Топузаков – все огромни имена, само че младите не ги помнят към този момент. Участвах в основаването на към 15 анимации. И до през днешния ден си припомням по какъв начин правихме " Петльова пара ", " Ромул и Рем ", " Влакчето ", " Звездичката ", " Чиракът вълшебник ", " Кариера ", " Неидентифицирани пълзящи обекти ", " Браво "... А нашата " Опера за един лешник " пожъна доста награди на фестивалите за анимационно кино в Пловдив, Търговище, Добрич и даже стигна чак до Оберхаузен...
– Удостоен сте с влиятелни оценки за вашето творчество. Кое от тях ви е най-скъпо?
– Имам един сребърен плакет от международен конкурс за подигравка в Скопие, който ми връчиха преди половин век несъмнено. От Съюза на българските художници също преди 15 години бях почетен с премия за повсеместен принос. Получих също по този начин медал " Кирил и Методий " – II степен. Пазя и " Златно перо " на Съюза на българските публицисти...
Приказки без думи
Приятелите на Генчо Симеонов споделят мнението си за юбиляря
По мотив 90-годишнината на именития художник и карикатурист някои от най-близките другари на юбиляря споделиха какво мислят – за него, за творчеството му, за това " какво е желал да каже създателят "...
Такова пиле има!
Живописта на Генчо Симеонов не е с претенциите да ви шокира с механически хватки и резултати, декоративни способи и напъни за изключително нововъведение.
Тя не разчита на кичозното предписание " да превърнем инцидентния недостатък в резултат ".
Тя не смайва с дизайнерската класификация на геометрични форми и необработени цветове.
Не провокира у фена паническото предпочитание да си засмуче пръста, с цел да измисли какво е желал да каже създателят, обезпокоен от " величието " на славното му име.
Не, в живописта на Генчо " такова пиле нема ".
Живописта на Генчо Симеонов е една неповторима, почтена и сантиментална приказка и в цветово, и в жанрово отношение.
Наситена е с ухилен романтизъм и безметежна феерия, с откровени, премерени формени деформации, засилващи изразната обич на създателя към сюжетите.
Тя е една откровена история, наситена с усмихната добрина, родена в сънищата му.
Живописта му е надълбоко авторска и ни кара да се провикнем:
– Е, те такова пиле има, щом Генчо го е нарисувал!
Анатолий СТАНКУЛОВ, карикатурист и живописец
Веселост наобратно
Преди доста години Генчо Симеонов нарисува подигравка – на нея бе изобразено по какъв начин семейство се стяга за Коледа. Насред стаята имаше огромно коледно дърво, цялото в гирлянди, свещички, шарени топки и Дядо Мразовци с бели бради. А бащата поливаше дървото с бидон, на който имаше надпис " бензин ", и викаше:
– Тичайте, деца, по-бързо се събирайте, че ще палим елхата.
Като виждам през годините карикатурите на Генчо Симеонов, все ми иде да извикам: " Е, вие на туй какво му викате? " Защото при него нещата са вървели все в някаква палава веселба наобратно, защото той не прави обичайната сатирична рисунка, остра, заклеймяваща, не наказа гневно някакви недостатъци – персонални или публични, не стиска зъби, не размахва ядосан разобличителен пръст. Той реализира доста по-голям резултат посредством неуместно мислене и артистична игра. Това е същинската подигравка и същинският целителен комизъм, а не плакатната рисунка непременно да втълпява в главите на хората, че ето това е вярното и положителното, а това е неприятното.
Може ли да се възпламени едно коледно дърво, като се полее с бензин? Може, несъмнено, ето това го прави идиотът. А идиоти Господ наспорил колкото желаете, те палят освен коледни дървета, само че и цели гори, градове и страни. А Генчо не пали нищо, той просто споделя:
– Я бе, хора, вижте го този глупак какво може да направи!
Очарователният и неясен посредством първата реакция на сетивата свят на парадокса, на нелогичното, на невъзможното преувеличаване – това е полето на смеха, в което години наред върви един от най-характерните и мощни български карикатуристи.
Генчо стига до същинската оценка на нещата и това е, мисля си, един от ключовете към стойностното в изкуството на карикатурата.
Ясен АНТОВ, публицист
Езикът на епохата
Генчо Симеонов не е единствено доста добър карикатурист, само че и илюстратор, наблюдаващ света през едно огледало с графично богата пластична линия. Не съм виждал някъде по този начин да го има живота – средностатистическите жители, опашките, трамваите, хаоса на улицата. Следват рисунки в един язвителен роман, някъде като от остарели картички и като че ли нов прочит на шлагери, другаде по-сюр, хумористично-съдържателни. У нас не се сещам за различен като Генчо Симеонов. А карикатурите му... – има една с церемониал на левите сили на някогашния площад " Девети септември ". Там е цялата ни реалност! Не инцидентно го пенсионират при започване на 90-те. Подобни художници не трябват. Но той, Генчо Симеонов, рисува, рисува и не се предава!!!
Някога първо четяхме вицовете от четвърта страница на " Стършел " и рисунките сред тях бяха негови. На една колона, необятна 4 сантиметра. Онова дребосъче с дървен крайник, завършващ с едно колелце, галопиращо със самолетна скорост. Толкова картини и какво ли не ни е минало през очите и всичко това е създадено от " езика " на епохата. А езикът е бил 4 сантиметра, само че все едно е като бутнатия паметник пред НДК.
Нашето време е доста постно към значителните и освободените неща. Но Генчо Симеонов няма проблем с рисуването им. Друг няма подобен: това е изкуство, което би трябвало да го бъде. Някой може би е останал с неверното усещане, че изкуството са го ковали по изложбите и в елитни кръгове и фалшификати. Нищо не е такова, каквото е изглеждало!
Калин НИКОЛОВ, илюстратор и изкуствовед
Подготви екип на ДУМА
Снимки Юлиан Станкулов
Част от творбите на именития художник и карикатурист:
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ