Сделката между България и Турция отваря вратата за руски газ към ЕС, твърди Politico
Газовата договорка сред Турция и България буди опасения, че тя може да разреши на Европейски Съюз да внася още съветски газ тъкмо когато блокът се пробва да приключи този импорт, написа " Политико ".
Според западното издание Европейската комисия следи зорко съглашението, с цел да се увери, че то не нарушава разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренцията. От Европейска комисия са декларирали, че наблюдават въпроса " доста деликатно и че при положение на индикации за противоречие, в това число за допустимо нарушаване на антитръстовите правила на Европейски Съюз, Европейска комисия няма да се поколебае да предприеме подобаващи дейности ".
Сделката, подписана през януари, в това време почна да се трансформира в политически проблем за България. Тя беше утвърдена от служебното държавно управление на страната, което съобщи, че е загрижено за сигурността на доставките, откакто Русия спря износа за България предходната година. Сегашният кабинет твърди обаче, че договорката не е трябвало да бъде подписвана поради неизгодните за страната клаузи и стартира публично следствие. Засега обаче съглашението е в действие.
Съгласно изискванията му, които не са оповестени обществено, само че до които " Политико " е получил достъп, " Булгаргаз " може да внася 1,85 милиарда куб. м газ годишно през границата на връзката Странджа-Малкочлар с Турция.
Това е към 60% от годишното ползване на България. " Булгаргаз " ще би трябвало да заплати такса за обслужване в размер на 2 милиарда евро на турската газова компания " Боташ " за интервал от 13 години, без значение дали ще употребява този потенциал.
Сделката също по този начин дава на " Боташ " достъп до българските газопроводи, с цел да продава газ на потребителите в България, както и в прилежащи страни като Румъния, като заплаща на " Булгаргаз " към 138 млн. евро директни такси.
Сделката не нарушава правото на Европейски Съюз: Брюксел твърди, че правата за транспорт на газ през газопреносната инфраструктура би трябвало да бъдат предмет на конкурентна тръжна процедура, в случай че те пресичат границите на Европейски Съюз, само че това не се отнася за съглашения с трети страни като Турция. Въпреки това то провокира опасения, че облагодетелства българските и турските компании за сметка на съперниците.
Според Мартин Владимиров, специалист от Центъра за проучване на демокрацията в София, договорът може да " наруши конкурентното право на Европейски Съюз ", защото дава изключителни права на двете компании да търгуват с газ през граничния пункт.
През януари Европейската федерация на енергийните търговци (ЕФЕТ) предизвести в отворено писмо за неналичието на бистрота в съглашението и съобщи, че " дискриминационният достъп до метафоричен потенциал рискува да попречва конкуренцията на българския пазар на едро ".
Опасения за Кремъл
Има терзания, че съглашението може да бъде метод Москва да усили доставките си на газ за Европейски Съюз. Преди нашествието на Русия в Украйна тя осигуряваше към 40% от вноса на газ в Съюза. Досега този дял е намалял до 8,4%, защото " Газпром " приключи експортните покупко-продажби с доста клиенти от Европейски Съюз.
Проблемът е, че България няма по какъв начин да знае произхода на турския газ, а той може да идва от Русия, която е обвързвана с Турция посредством газопровода TurkStream, минаващ през Черно море. " Боташ " в това време внася газ по тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан, както и полутечен природен газ от международни източници. Затова и договорката може да " отвори вратата за съветски газ " към Европейски Съюз, предизвестява Аура Сабадус, старши анализатор в компанията за пазарна информация ICIS.
Въпреки че Европейски Съюз не е наложил наказания на съветския природен газ, той си е сложил за цел да приключи вноса от Москва през 2027 година - осем години преди края на българската договорка.
Откритото закупуване на газ от Русия е политически токсично за доста страни, само че по-непрозрачните доставки не носят същия риск.
Българската договорка е вероятен знак за това по какъв начин Европейски Съюз евентуално навлиза в " нова епоха на съветската търговия ", където енергийните покупко-продажби на високо ниво с Москва се заменят с заобиколен импорт, показва още Сабадус.
Високопоставен посланик от Европейски Съюз, който резервира анонимност, с цел да приказва искрено, съобщи, че в Брюксел са " обезпокоени от трети страни, които се пробват да избегнат (б.р. политиката на) Европейски Съюз във връзка с Русия ", добавяйки: " Всички ние би трябвало да бъдем бдителни по този въпрос ". " Ще следим деликатно произхода на внасяния газ ", добави в умозаключение дипломатът.
От " Булгаргаз " обясниха пред " Политико ", че " главното изискване " за търговете по договорката е " произходът на доставките (б.р. на полутечен естествен газ) да произлиза единствено от страни, незасегнати от наказания, ембарго или каквито и да било търговски ограничавания ". " Боташ " и енергийното ни министерство отхвърлят коментар.
Щастливият медиатор
За Турция договорката с " Булгаргаз " е част от опитите страната да се трансформира в главен експортьор на изкопаеми горива за Европейски Съюз.
През октомври турският президент Реджеп Ердоган разгласи, че е постигнал съглашение с съветския си сътрудник Владимир Путин за превръщането на Турция в " газов хъб " за доставяне на континента.
" Това от дълго време е фантазия за Ердоган и Анкара наподобява счита, че защото европейците стопираха да купуват непосредствено съветски газ, има забавна опция да работи като медиатор ", споделя Кадри Таштан, енергиен специалист в американския German Marshall Fund. Според него вероятността за реекспорт на изкопаемите горива на Москва е още по-привлекателна поради " тежкото икономическо положение на Турция ".
Москва също има интерес
Юрий Шафраник, някогашен енергиен министър на Русия и началник на Съюза на производителите на петрол и газ в страната, съобщи пред " Политико ", че Европейски Съюз евентуално ще продължи да купува посредством трети страни.
" Според мен европейските страни ще продължат да внасят към 35 милиарда куб. м съветски газ ", съобщи той, което към момента е по-малко от 78-те милиарда куб. м, импортирани в Европейски Съюз през предходната година. Шафраник добави, че редица други страни са заинтригувани да работят като медиатори в процеса. " Това ще има позитивен резултат както за Русия, по този начин и за тези страни, като ще способства и за увеличение на реекспорта на газ по тръбопроводите ", добави той.
Източник:
Според западното издание Европейската комисия следи зорко съглашението, с цел да се увери, че то не нарушава разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренцията. От Европейска комисия са декларирали, че наблюдават въпроса " доста деликатно и че при положение на индикации за противоречие, в това число за допустимо нарушаване на антитръстовите правила на Европейски Съюз, Европейска комисия няма да се поколебае да предприеме подобаващи дейности ".
Сделката, подписана през януари, в това време почна да се трансформира в политически проблем за България. Тя беше утвърдена от служебното държавно управление на страната, което съобщи, че е загрижено за сигурността на доставките, откакто Русия спря износа за България предходната година. Сегашният кабинет твърди обаче, че договорката не е трябвало да бъде подписвана поради неизгодните за страната клаузи и стартира публично следствие. Засега обаче съглашението е в действие.
Съгласно изискванията му, които не са оповестени обществено, само че до които " Политико " е получил достъп, " Булгаргаз " може да внася 1,85 милиарда куб. м газ годишно през границата на връзката Странджа-Малкочлар с Турция.
Това е към 60% от годишното ползване на България. " Булгаргаз " ще би трябвало да заплати такса за обслужване в размер на 2 милиарда евро на турската газова компания " Боташ " за интервал от 13 години, без значение дали ще употребява този потенциал.
Сделката също по този начин дава на " Боташ " достъп до българските газопроводи, с цел да продава газ на потребителите в България, както и в прилежащи страни като Румъния, като заплаща на " Булгаргаз " към 138 млн. евро директни такси.
Сделката не нарушава правото на Европейски Съюз: Брюксел твърди, че правата за транспорт на газ през газопреносната инфраструктура би трябвало да бъдат предмет на конкурентна тръжна процедура, в случай че те пресичат границите на Европейски Съюз, само че това не се отнася за съглашения с трети страни като Турция. Въпреки това то провокира опасения, че облагодетелства българските и турските компании за сметка на съперниците.
Според Мартин Владимиров, специалист от Центъра за проучване на демокрацията в София, договорът може да " наруши конкурентното право на Европейски Съюз ", защото дава изключителни права на двете компании да търгуват с газ през граничния пункт.
През януари Европейската федерация на енергийните търговци (ЕФЕТ) предизвести в отворено писмо за неналичието на бистрота в съглашението и съобщи, че " дискриминационният достъп до метафоричен потенциал рискува да попречва конкуренцията на българския пазар на едро ".
Опасения за Кремъл
Има терзания, че съглашението може да бъде метод Москва да усили доставките си на газ за Европейски Съюз. Преди нашествието на Русия в Украйна тя осигуряваше към 40% от вноса на газ в Съюза. Досега този дял е намалял до 8,4%, защото " Газпром " приключи експортните покупко-продажби с доста клиенти от Европейски Съюз.
Проблемът е, че България няма по какъв начин да знае произхода на турския газ, а той може да идва от Русия, която е обвързвана с Турция посредством газопровода TurkStream, минаващ през Черно море. " Боташ " в това време внася газ по тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан, както и полутечен природен газ от международни източници. Затова и договорката може да " отвори вратата за съветски газ " към Европейски Съюз, предизвестява Аура Сабадус, старши анализатор в компанията за пазарна информация ICIS.
Въпреки че Европейски Съюз не е наложил наказания на съветския природен газ, той си е сложил за цел да приключи вноса от Москва през 2027 година - осем години преди края на българската договорка.
Откритото закупуване на газ от Русия е политически токсично за доста страни, само че по-непрозрачните доставки не носят същия риск.
Българската договорка е вероятен знак за това по какъв начин Европейски Съюз евентуално навлиза в " нова епоха на съветската търговия ", където енергийните покупко-продажби на високо ниво с Москва се заменят с заобиколен импорт, показва още Сабадус.
Високопоставен посланик от Европейски Съюз, който резервира анонимност, с цел да приказва искрено, съобщи, че в Брюксел са " обезпокоени от трети страни, които се пробват да избегнат (б.р. политиката на) Европейски Съюз във връзка с Русия ", добавяйки: " Всички ние би трябвало да бъдем бдителни по този въпрос ". " Ще следим деликатно произхода на внасяния газ ", добави в умозаключение дипломатът.
От " Булгаргаз " обясниха пред " Политико ", че " главното изискване " за търговете по договорката е " произходът на доставките (б.р. на полутечен естествен газ) да произлиза единствено от страни, незасегнати от наказания, ембарго или каквито и да било търговски ограничавания ". " Боташ " и енергийното ни министерство отхвърлят коментар.
Щастливият медиатор
За Турция договорката с " Булгаргаз " е част от опитите страната да се трансформира в главен експортьор на изкопаеми горива за Европейски Съюз.
През октомври турският президент Реджеп Ердоган разгласи, че е постигнал съглашение с съветския си сътрудник Владимир Путин за превръщането на Турция в " газов хъб " за доставяне на континента.
" Това от дълго време е фантазия за Ердоган и Анкара наподобява счита, че защото европейците стопираха да купуват непосредствено съветски газ, има забавна опция да работи като медиатор ", споделя Кадри Таштан, енергиен специалист в американския German Marshall Fund. Според него вероятността за реекспорт на изкопаемите горива на Москва е още по-привлекателна поради " тежкото икономическо положение на Турция ".
Москва също има интерес
Юрий Шафраник, някогашен енергиен министър на Русия и началник на Съюза на производителите на петрол и газ в страната, съобщи пред " Политико ", че Европейски Съюз евентуално ще продължи да купува посредством трети страни.
" Според мен европейските страни ще продължат да внасят към 35 милиарда куб. м съветски газ ", съобщи той, което към момента е по-малко от 78-те милиарда куб. м, импортирани в Европейски Съюз през предходната година. Шафраник добави, че редица други страни са заинтригувани да работят като медиатори в процеса. " Това ще има позитивен резултат както за Русия, по този начин и за тези страни, като ще способства и за увеличение на реекспорта на газ по тръбопроводите ", добави той.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ