Накрая казах на дъщерите си: Давам ви месец да се изнесете и да си намерите жилище
Галина неотдавна навърши 60 години, само че се усещаше доста по-възрастна. Умората като че ли беше насъбрана до краен лимит.
Животът й не беше елементарен – рано остана вдовица, с две дъщери на ръце. Беше принудена да работи доста, пробвайки се да обезпечи на девойките заслужен живот. Добре че имаше личен двустаен апартамент, завещан от баба й.
Галина се надяваше, че с порастването на дъщерите й нещата ще станат по-лесни за нея. Но всичко се оказа напълно друго. Най-голямата щерка Мира докара приятеля си вкъщи. Той застана на прага, нервно се трансферира от крайник на крайник и сподели с трептящ глас:
– Лельо Галя, обичам Мира и й желая ръката. Искаме да се оженим, сподели той нестабилно.
– Никола искаше да попита дали можем да останем при теб, до момента в който спестим за лично жилище – незабавно добави Мира.
Галина даже нямаше време да отговори – щерка й към този момент повеждаше младежа в стаята на нея и сестра й. Сега Виктория, най-малката щерка, беше принудена да се реалокира при майка си.
Шест месеца по-късно Мира роди наследник и стана ясно за какво се бе разбързала да се дами. Никой не планираше да се мести. Младото семейство остави бебето на бабата и отпътува на отмора.
Ставаше все по-трудно да се устоят всички. Разходите за сметки се усилиха, беше мъчно да се нахрани цялото семейство и имаше потребност да се купуват храна и играчки за внучето.
Най-малката щерка, Виктория, по това време отпразнува 15 си рожден ден и непрекъснато искаше пари за развлечение:
– Мамо, дай ми пари! Днес ще вървим на кино – помоли тя.
Ето по този начин разкъсваха Галина и от двете страни. Един ден изтощената жена реши да приказва с Мира:
– Мира, мисля, че е време вие и вашият брачен партньор да започнете да плащате част от разноските. Не мога да върша всичко сама.
– Мамо, нямаме пари. Аз съм в отпуск по майчинство, а Никола таман стартира да икономисва за кола – отговори дъщерята и това беше краят на диалога.
Сестрите непрекъснато се караха, беше мъчно да разделят една и съща територия. Галина трябваше да се намесва и да разпределя отговорностите, тъй че никой да не се усеща ощетен.
– Виктория, отивай да миеш чиниите, твой ред е! – извика Мира от кухнята.
– Направо търча! – саркастично отговори по-малката.
– Мамоооо! – обадиха се в хор двете девойки.
Изминаха пет години. Виктория приключи университет и си откри работа. Галина въздъхна с облекчение, надявайки се на помощ от най-малко едната щерка. Но не стана по този начин.
Виктория харчеше пари за облекла и аксесоари, без да способства нито стотинка за фамилния бюджет. И Галина продължи да работи на две места, с цел да нахрани всички.
Търпението й се изчерпа, когато на прага се появи нов любовник – този път на Виктория. И още веднъж всички, като мухи на мед, желаеха да останат да живеят в жилището.
– Къде ще отседнете? Виждате, че няма място! – възмути се майката.
– Е, ще се поберем някак. Нямаме избор, скоро ще те дарим с внук! – сподели Виктория.
И ето на! Втората щерка също се оказа бременна.
– Къде да те настаня? В кухнята или какво? – ядосано попита Галина.
– Е, в случай че няма къде другаде, тогава може и там … Въпреки че Васил обича да тича до хладилника през нощта, ние, младите, се нуждаем от усамотение. И твоята стая не е доста удобна… – поколеба се Виктория.
Галина не устоя повече. Тя повика двете си дъщери и сподели уверено:
– Скъпи мои дъщери, имате тъкмо един месец да се изнесете. Търсете жилище, където желаете. не ми пука изтощена съм. Искам успокоение, само че вие не ми го давате. Дундурках ви прекомерно дълго: отгледах те, изучих ви и в този момент е време да започнеш независим живот. Ако мога, ще оказвам помощ с внуците и ще се веселя да ми идвате на посетители. Но нямам желание да пребивавам повече с вас.
Мина година. Дъщерите се изнесоха. Викаха, възмущаваха се и дадоха обещание повече да не идват. Но след време малко се поуспокоиха.
Галина има вяра, че е постъпила вярно. Ако не го беше направила, още малко и щеше да се окаже на улицата.
