Г-н Цветков, докладът на Сметната палата за работата на Министерството

Г-н Цветков, отчетът на Сметната палата за работата на Министерството на стопанската система (МИ) през 2018-2019 година провокира голям интерес и удостовери доста от медийните информации по тематиката. Все отново изненада ли ви нещо от получената одитна фактология?

- Не сме сюрпризирани, тъй като години наред България бяга от отговорност и не желае да вкара стандартите за положително корпоративно ръководство в обществените предприятия. Съществуват насоки за работа на Организацията за икономическо съдействие и развитие(ОИСР), които разказват в детайли тези стандарти и всяка уважаваща себе си компания - изключително, когато е с държавно присъединяване - би трябвало да ги ползва. Първата стъпка в тази посока беше направена със Закона за обществените предприятия (ЗПП). Заедно с другото, там е указано, че за едно обществено дружество е значимо не толкоз комерсиалното насочване към оптимални облаги, колкото задоволяването на публични потребности и осъществяване на общественополезна активност. Затова не бяхме сюрпризирани от ръководството на търговски сдружения, чийто принципал е МИ. Констатациите в отчета са справедливи и извънредно точни. Важно е да кажа, че сходни проблеми съществуват в ръководството на предприятия към министерствата на енергетиката, на превоза, на районното развиване, само че те са обект на обособени инспекции.

Значи ли това, че в този момент разполагаме с откъс от цялостна фотография на един модел, с който желаеме да се разделим? През обсъждания от вашия одит интервал, министър на стопанската система е господин Емил Караниколов, който назовават " Етикет на модела ": повдигнат от " Атака ", назначен от ГЕРБ и много благоразположен към Движение за права и свободи – в този интервал ББР импровизирано се прочу като „ Банката на Движение за права и свободи “.

Не желая да персонализирам. Фактите и документите от одита демонстрират необятно публикувани у нас практики на ръководство на обществени предприятия. Основното е, че липсва политика и тактика за задачите и смисъла от присъединяване на страната в тези предприятия.

Значи моделът за източване на обществени предприятия явно съществува.

По принцип предприятията с държавно присъединяване имат доста значима роля в ръководството на страната, задачата им е да подкрепят конкурентноспособността в бранша, да обезпечават стопански напредък, да способстват за увеличение на износа, посредством положителни корпоративни практики. Но първото, което би трябвало да направи страната е, да реши в кои обществени предприятия би трябвало да продължи присъединяване си и в кои да продаде дяловете си. В отчета сме дали образец с „ Плод и зарзават “ – Габрово. Едва ли е належащо страната да има присъединяване в това сдружение, тъй като приходите му от оперативна активност са 140 000 лева годишно, а активите на обща стойност 250 000 лв..

Нека го кажем за тези, които не са се срещнали с отчета: страната се е разтоварила от контрола върху 56% от сдруженията със свое присъединяване, сред които мегакомпании като „ Кинтекс “ и „ Вазовски машиностроителни фабрики “, само че пък прецизно следи какво става в габровския „ Плод и зарзават “.

Това е бягство от отговорност, абдикация. Неупражнявайки директно правата на притежател, страната преотстъпва тези права на дъщерно сдружение, без да взе участие нито в ръководството, нито в разпореждането с активите.

Това не е ли скрита приватизация?

Държавата-собственик няма никакво отношение по ръководството на сдружението и по неговата тактика.

А какво става с облагите на тези сдружения?

Ако има облага, тя - под директния надзор на министъра на стопанската система - би трябвало да се заприходи в бюджета или да се раздават дивиденти, отново в интерес на бюджета. В засечените случаи, дъщерните сдружения насочват облагите към дружеството-майка. И сме очевидци на антифискален резултат.

В отчета сте изнесли и скандални обстоятелства, съгласно които членовете на УС на ББР са получавали двойно по-високи хонорари от членовете на УС на Българска народна банка.

И освен това. Назначавани са хора в управителните препоръки на дъщерни сдружения, които са си определяли обособени хонорари, тъй че с изключение на двойните заплати, във връзка с Българска народна банка, са получавали по още 30% в допълнение.

И в това време правят активност, разминаваща се с главното предопределение на банката – да подкрепя дребния и междинен бизнес.

Както към този момент на всички е ясно, ББР е трябвало да разпределя запаси, които да създадат дребните предприятия по-жизнеспособни и конкурентноспособни. И отново стигаме до там, че отсъства политика на равнище страна за браншовете, които би трябвало да развиваме. Тъкмо заради липса на такава политика ББР главно е насочвала заемите си към предприятия за произвеждане на тютюневи произведения, да вземем за пример.

Това надали се е случвало от немарливост или небрежност.

Това са решения на банковия мениджмънт.

Голяма част от фактологията във вашия отчет съответствува с информациите, изнасени от министър Кирил Петков през последните месеци, само че него го подозираха в политически упоритости или персонални ползи. Има ли нещо учудващо за вас в това припокриване?

Не. Министър Петков разполагаше с плана на одитния отчет, който беше връчен още на предходния министър Лъчезар Богданов. Не можахме да го връчим на предшественика му господин Караниколов, макар че отчета се отнася точно за неговото ръководство. Положихме всички старания да го издирим, само че не успяхме да го открием, в това число и на последния му прочут в ГРАО адрес.

За всички най-важно е какво следва от отчета и по какъв начин ще бъда предпазен публичния интерес?

Нашите рекомендации са тъкмо в тази посока - отбрана на публичния интерес. За да не съществуват държавните сдружения, единствено с цел да обезпечават заплати и приходи на своите шефове и чиновници, е нужна коренна смяна в тяхната парадигма.

Добре е, че сте дали рекомендации, само че в доста от случаите на разхищения, като ББР да вземем за пример, бяха основани специфични закони в сгода на „ ползвателите “. Така беше и в проблема с хазарта на Божков. И излиза, че облагодетелстваните не са правили нищо нелегално.

Хубаво е, че поставяте този въпрос. Законът за обществените предприятия (ЗПП) важи за всички обществени предприятия в България, като се изключи ББР. Банката бе изключена от този нормативен акт с експлицитна наредба. Така че си развързаха ръцете да дефинират възнагражденията както желаят и да кредитират по свое убеждение. Което е доста необичайно, тъй като този закон беше признат по отношение на кандидатстването на България за еврозоната. И в осъществяване на експлицитното изискване обществените предприятия да работят по стандартите за положително корпоративно ръководство.

При такива заключения на счете палата, във всяка страна от Европейски Съюз първият заинтересуван щеше да е основният прокурор, даже да е единствено за антисоциален лобизъм.

За да заинтересуваме прокуратурата, би трябвало да сме открили безспорни обстоятелства и документи за осъществено закононарушение. А такива документи и обстоятелства не сме разкрили. Всичко е в границите на закона.

В подобен случай би трябвало да се похлопа на вратата на Народното събрание – очевидно има належаща потребност от смяна в законодателство за отбрана на публичния интерес.

Има потребност от такава смяна. В страните от Източна Европа се извърши необятна приватизация, а страните си резервираха единствено активи, свързани с националната сигурност. А тези активи се ръководят при строго съблюдаване на упоменатите стандарти.

Има ли Сметната палата открити периодически взаимоотношения с Народното събрание?

Законът ни задължава да предоставяме одитните си отчети на Народното събрание. За последните 2-3 години нито един наш одитен отчет не е прегледан от Народното събрание. А ние сме счете палата от парламентарен вид, т.е. ние сме контролният инструмент на Народното събрание.

Не знам до каква степен сте правили одит в региона на енергетиката, само че там се оказа, че някогашният министър Теменужка Петкова е изгубила или покрила пътната карта на „ Турски поток “. Разполагате ли с информация по казуса?

Не сме одитирали „ Турски поток “, само че губенето на документи е неприемливо. И то на стратегически документи...

В един интервал бяхте в УС на Българска национална телевизия. Нормално ли е общоприет шеф или политически водачи да употребяват гратис време в публичната медия?

Бих ви дал отговор, в случай че не бях ръководител на Сметната палата. Мисля, че знаете отговора.

А 20-те милиона извънбюджетни пари, отпуснати на Българска национална телевизия от последното държавно управление на Борисов директно преди рухването му? Това обикновено ли е?

Поставяте въпрос, който заслужава обособен диалог. Правили сме одит на спомагателните разноски отвън държавния бюджет, които се дефинират с постановления на Министерския съвет. Използват се малки врати в Закона за обществените финанси, за сметка на други бюджетни организации. Това е процедура, която би трябвало да се промени.

Разговора води: Емил Янев