- Г-н Симеонов, имал сте възможности за работа и кариера

- Г-н Симеонов, имал сте благоприятни условия за работа и кариера в чужбина. Защо избрахте да останете в България и да се занимавате с политика?

- Може да звучи банално, само че аз постоянно съм желал да се върна в България след образованието ми в Съединени американски щати и Италия. Искам да пребивавам в родината си и майчиният език на децата ми да е български. Клиширано, само че - факт. Сега към този момент съм фамилен с две дребни деца и желая те да порастват в просперираща и подредена страна.Относно политиката - постоянно съм имал мощно изразена гражданска позиция без да ме е боязън да я не отстъпвам. Искам да допринеса за смяната и имам вяра, че има потребност от нови хора с сила и хрумвания. Благодаря на „ ИТН “, че видяха капацитет и предпочитание за битка в мен и ме събраха с екип от прелестни експерти, с които да гледаме в една посока и работим за обща идея. А точно - да завещаем една по-добра България на тези след нас.

- Програмата на „ ИТН “ в сектор„ Икономика “ планува правене на дългосрочнапрограма за стопански напредък. Какви реформипланирате?

- Дългосрочната ни стратегия за стопански напредък се основава на структурни промени, които целят да обезпечат и да подсигуряват по- жизнеспособна стопанска система, с по-добри благоприятни условия за развиване на бизнеса и увеличение покупателната дарба на популацията.

Например - общата бизнес среда може да бъде усъвършенствана, посредством законови ограничения запо-гъвкави пазари на труда, по-опростена данъчна система и доста заниженаадминистративна тежест, което улеснява сдруженията в настоящата им активност и проектите за бъдещето. Домакинствата от своя страна получават по-евтини (и по-качествени) артикули, както и по-висок наличен приход.Смятаме да използван правилата на кръговата стопанска система за възобновяване и ускореното развиване на стопанската активност в България.Внедряването на новаторски процеси в другите браншове е от изключителна значимост, както и картографиране на ресурсите в страната за уравновесено развиване на районите.

Нека обобщавам главните ни стълбове - удобна нормативна рамка, ефикасна администрация, стимулиране на конкурентоспособността, поддръжка на предприемачеството и целеустремено привличане на директни задгранични вложения (ПЧИ).Разбира се, би трябвало да споменем и развиване на човешките запаси и поощряване на нововъведенията.

- Какво би трябвало да направи страната ни, с цел да се трансформира в привлекателна за непознатите вложители дестинация?

- Този въпрос е директно обвързван с предходния.България страда от изострен недостиг на директни задгранични вложения, като в огромната си част те са дългови принадлежности, а последните години българските емигранти са най-големият задграничен вложител. Трябва да се работи интензивно в посока поощряване на ПЧИ и основаването на ефикасна среда за вложителите.

Осигуряването на удобна законова рамка, ефикасна обществена администрация, възстановяване на бизнес средата и понижаване на фрагментацията на пазарите са съществени фактори при привличането на ПЧИ.

От извънредно значение е развиването на човешките запаси и повишение на квалификацията, както и вложения в преквалификация на хора в и отвън трудоспособна възраст.

Тук е значимо да споменем постигането на висока добавена стойност в образованието и стимулиране на научно-изследователската и развойна активност. Нужна е синхронизация на работата на просветителните институции с териториалното разположение и потребности на икономическите зони в България.Българските институции би трябвало да работят интензивно в привличането на вложения.Ще работим за привличането на огромни вложители, които да спомогнат за основаване на клъстери и повлекат след себе си и други.На последно място, само че не по значимост, би трябвало да споменем корупцията.Тя е главен фактор и спънка за страната ни при привличането на вложения.

- Бюрокрацията е другият камшик за бизнеса. Въпреки многочислените обещания на предходните ръководещи електронното държавно управление към момента е цел, а не действителност. Какво би трябвало да се направи, с цел да се освободят бизнесмените от административната тежест?

- На първо място е значимо да се облекчат процесите в обществения бранш, един от методите за което е да има единно ръководство на данните. Задължително е опростяването на утежняващи административни процедури.Целта е по-лесно да се прави бизнес.Ще ви дам един съответен образец - България е на изоставащите места по дълготрайност на присъединение към електрическата мрежа. Целта е да се понижат доста сходни утежняващи периоди за бизнеса, издаване на разрешителни и така нататък

Наш главен приоритет също е повишението успеваемостта и ефикасността на обществената администрация.

Предвиждаме интегрирана цифрова среда, която да обслужва жителите и бизнеса през една точка, както и внедряването на електронна еднаквост и споделени запаси.Разбира се, прозрачността е доста значима. Обществото би трябвало да е осведомено в действително време при разходването на обществени средства и ние имаме за цел основаването на платформа, която да е широкодостъпна и да демонстрира критериите за публичните поръчки, тяхното възлагане и осъществяване.

- "Има подобен народ “ планува принадлежности в помощ на младите бизнесмени. Какви са те?

- Условията за пускане на бизнес би трябвало да се подобрят доста. Имаме набор от ограничения, които да подкрепят и улеснят бизнесмените. Една такава мярка касае данъчни облекчения, и по-конкретно освобождение от корпоративен налог за избран интервал от време и при реинвестиране на облагата в индустриални активи и нововъведения. Новите компании ще бъдат подкрепени финансово посредством разнообразни финансови принадлежности.

Важно е да споменем и смяна на Търговския закон, която да обезпечи правно започващите компании в другите стадии на финансирането им.

Предвиждаме също стратегия за въвеждане на ускорена обезценка, което би улеснило компанията в сложния начален интервал и би разрешило нарастване на вътрешните вложения. Друга мярка, която имаме вяра, че ще е от огромна изгода е повдигането на прага за наложителна регистрация по ЗДДС, което би представлявало облекчение за дребните компании.Мога да загатна още и че планираме въвеждане на назад начисляване на Данък добавена стойност в съответни браншове и иницииране на стратегия за фискална децентрализация.

- Туризмът е един от секторите, които пострадаха най-тежко от коронакризата. Кои са стъпките за възобновяване и развиването на сектора?

- Хотели, заведения за хранене, самолетни компании са безспорните губещи в създалата се обстановка. За страдание туристическият бранш не бе подкрепят по най-хубавия метод, макар че бе най-силно обиден от налаганите от страна на страната рестрикции.

Много от ограниченията бяха закъснели, само че и като цяло извънредно незадоволителни. Туристическият бранш е в основата си частен бизнес, само че неговата съгласуваност с редица други браншове, приходите, които се генерират на годишна база, обуславят потребността на страната да заеме по-активна роля в неговото промотиране. Ковид-19 следва да се гледа освен като проблем, само че и като опция.

Всички туристически дестинации бяха наранени, само че единствено тези, които имат ясна тактика и проект ще излязат още по-силни. Туризмът има потребност от предсказуемост, от небосвод и сигурност. Необходимо е създаване на сполучлив и различим имидж на България като атрактивна туристическа дестинация посредством фокус върху няколко стратегически подсектора. Подобряване на българския туристически артикул посредством повишение квалификацията на заетите в него следва да е водещ приоритет. Важно е да се има поради, че напъните за идващия летен сезон би трябвало да стартират още от това лято.

- Каква политика би трябвало да води страната ни, с цел да си върне съветските туристи и останалите изгубени пазари?

- Руските туристи са най-големия сегмент от туристическия поток в България. Този пазар е малко по-специфичен и казусът не е напълно обвързван с развиването на пандемията и за него с изключение на реклама е нужна връзка на дипломатическо равнище. Нашата цел е да върнем съветските туристи в България.

Когато приказваме за пазари като Украйна, Беларус и други трети страни във връзка с Европейски Съюз, не можем да не обърнем внимание на тематиката за нуждата от облекчение на визовия режим за туристически цели, което е залегнало и в нашата стратегия.

Поевтиняване и ускорение на услугата по издаване на визи за туристически цели посредством цифровизация на процесите и съкращаване или напълно изключване на комерсиалните медиатори по веригата ще ни даде съществено конкурентно преимущество. Разбира се, страната следва да насочи старания и към обичайните ни пазари от Западна Европа като Германия, Англия, Чехия, Полша, а това може да се случи с дейна рекламна и цифрова промяна – съответни и точни послания, отчитайки спецификите на всеки район, тип туризъм и евентуални туристи.

- Кандидат се за депутат от Варна. Кои са най-големите проблеми пред развиването на града?

- Варна е страховит град с голям капацитет, който за жалост не се употребява.Смело мога да заявя, че от доста години градът се ръководи криво-ляво и неамбициозно.

На мнение съм, че би трябвало да избягаме от стигмата, че сме единствено курортен град, тъй като Варна може да бъде доста повече - било то новаторски и промишлен център.

Ще дам образец - Варна трябваше да има функционираща индустриална зона най-малко преди 10 години. Зона, която да притегля вложители и да бъде основа за основаването на клъстери.2021-ва година към момента нямаме такава зона, а единствено голи обещания. Това е жизненоважно за стопанската система на града ни. Много градове, по-малки от Варна, от дълго време са решили този въпрос.Пристанището на града също е извънредно недоразвито, а то би могло да е огромен фактор в притока на ПЧИ.

Досегашните ръководещи ни хвърляха прахуляк в очите толкоз години - че сме град на четири сезона, че сме град на спорта, и т.н.Нито сме град на четири сезона, нито сме град на спорта - с нито един стадион от европейско равнище.

Последните години главно се вършат фасадни инфраструктурни планове на високи цени и противоречиво качество. Проблемите с отводняването, сметоизвозването и инфраструктурата са пословични.

Само погледнете градове като Констанца и Клуж-Напока в Румъния и посредствеността на досегашното развиване ще ви стане кристално ясна.

Варна има потребност от амбициозно ръководство, което да развие града и стопанската система му до равнищата, които може и заслужава.