Г-н Сандов, преди да станете министър обявихте, че България е

Г-н Сандов, преди да станете министър обявихте, че България е застрашена от доста каузи поради неизпълнени екологични планове. Къде са най-големите проблеми и по какъв начин смятате да се справите с тях?
– Всъщност поради неизпълнени задължения, най-много произлизащи от европейското законодателство, против България има 16 наказателни процедури. Това заварих аз като завещание. В момента сме изготвили проект, с цел да понижим фрапантно броя на тези наказателни каузи. Това не са просто юридически проблем, а са свързани със здравето на популацията, опазването на природата на България, общоевропейската самодейност за ръководство на води и на процесите, свързани с генномодифицирани организми.

Четири от тези наказателни процедури са в правосъдна фаза. Най-тежкото дело, което е наново, е за фините прахови частици. Европейската комисия към този момент осъди България в Люксембург и това е най-голямото предизвикателство. Тук става въпрос за дейности на страната, локалната власт, семействата и бизнеса. Един от целите ми като министър е да предотвратим този проблем и да понижим фините прахови частици до стойности, които не са рискови за човешкото здраве.
Кои са тези пет области?
– Това са София, Пловдив, югоизточен, югозападен, северен и централен регион. Това са 25 общини от България, при които имаме надвишаване както годишно, по този начин и среднодневно. След като 2017 година бяхме един път наказани, България трябваше да приведе в норма равнищата на фините прахови частици. Но това не се случи и няма по какъв начин да стане от през днешния ден за на следващия ден. Това е едно от делата, които би трябвало да приемем, че по-скоро ще загубим.
Има ли общини, които са съумели да се оправят с условията?
– Да, Русе съумя да сведе равнищата в допустимите правила на годишна база. Самата община беше по-активна в този развой. Те вкараха ограничения, свързани с почистването на улиците и с някои спомагателни дейности по идентифициране на съществени замърсители. Другите ограничения, които са целесъобразни, са потреблението на градския превоз, огромен надзор върху замърсителите.
Има ли късмет България да избегне финансови наказания?
– Не, ще ни бъдат наложени наказания. Ние не можем да изкривим данните. Страната ни не е прекратила това нарушаване. Санкциите имат две етапи. Първата е от предходното правосъдно решение от 2017 година досега на произнасянето, което следва в най-скоро време. След това стартират да текат други наказания, които са на ежедневна база. Те ще продължат до предотвратяването на замърсяването с фини прахови частици. Аз се надявам, че ние няма да плащаме повече от 1 година.

Има друго правосъдно дело против България, което е обвързвано с морската среда. Предстои също да се подхващат дейности, свързани с морската тактика. Още тази седмица ще работим върху изменение ѝ. В случая става въпрос за по-добра съгласуваност сред басейновите дирекции в осъществяване на директивата 2000/856 на Европейската общественост от 16 юли. Тя е обвързвана с актуализация на първичната оценка на положението на морската среда. Там би трябвало да се рапортуват действителни данни в периодите, които са изискуеми.

Третото дело е обвързвано с равнищата на серен диоксид в региона на Гълъбово. Там са съсредоточени четири ТЕЦ-а. Имаме един главен замърсител и другите са спомагащи. Ще насочим напъните си за по-добър мониторинг и за уточняване на главния замърсител.

Последното дело, което е в правосъдна фаза, е обвързвано с „ Натура 2000 “ и касае региона на Калиакра. България би трябвало да предприеме обезщетителни ограничения и да запази земи, които са степи заради унищожени други степи. Трябва да се подсигурява, че има ограничения, които пазят целия комплекс.
Незаконните сметища и мръсният въздух неизбежен са огромни проблеми за България и Комисията не стопира да го повтаря. Защо обаче тези проблеми не могат да се решат 15 години след присъединението ни към Европейски Съюз? Какви съответни ограничения – законодателни и други – ще предприемете като екоминистър?
– Има тежко завещание във връзка с противозаконните сметища. Много късно България стартира да подхваща част от дейностите, които са по отговорности, свързани с ръководство на отпадъците. При това не се насочи към най-хубавите политики, които да предотвратяват основаването на боклуци, а към най-ниската част за ръководството – депонирането. Това сътвори спор с локалните общности и незадоволително позиционирани районни депа. Общините изпитват компликации в обезпечаването на средства за превозването на тези боклуци. По този метод се натоварват жителите посредством налог боклук.

В момента някои общини си разрешават да карат отпадъците към нерегламентирани сметища. Тук съществуват два казуса. Единият е, че към момента не сме почистили към 20 противозаконни сметища. Вторият е запълването на районните депа за отпадък. Казусът е много сериозен. Без съдействието на общините както във връзка с въздуха, по този начин и във връзка с отпадъците, ние мъчно можем да решим казуса.

Това, което можем да създадем, е да въведем тласъци, които да лимитират потреблението на избрани опаковки, за те да не бъдат насочвани към депата. Един от основните ни цели е въвеждането на депозитна система. Това ще се случи посредством вендинг машини. Цената на самата бутилка би трябвало да подтиква жителите да връщат тези бутилки за преработване.
Какво се случва с инсенератора за изгаряне на боклуци, който би трябвало да бъде построен от Столична община до 2023 година? Ще се реалокира ли в Маришкия басейн, както предложи държавното управление?
– Изготвихме разбор във връзка с опцията в Маришкия басейн и по съответно в Топлоелектрическа централа „ Марица изток “ 2 да се употребява част от отпадъците като енергиен запас. Но сме на доста ранен стадий и надали това ще реши напълно казуса на Столична община. На процедура планът на Следствен отдел към окръжна прокуратура за ръководство на отпадъците е осъществен до втора фаза. Вероятно няма да приключи трета фаза с създаване на инсенератора на площадката на „ Топлофикация София “, която да оползотворява тези боклуци. Сроковете напредват трагично, а правосъдните процеси, които се случват с възлагането и избирането на реализатор, се върнаха в много начална фаза.
Другият огромен проблем, за чието решение ще би трябвало да се намесите – противозаконното строителство върху дюни, в предпазени зони, в чашките на язовири и така нататък Как се стигна до всичко това и по какъв начин Вие, работещ със същия административен потенциал, ще изчистите природата от старите проблеми и ще предотвратите нови?
– Това е сериозен проблем. Незаконното строителство провокира наводнения. Биват осъществени някои строителства в самите речни корита. В чашките на язовирите казусът е малко по-различен и не е обвързван с риска от наводнения. Той касае водните обекти и значими територии. Язовирите с изключение на за напояване, питейни и енергийни потребности, са самобитни екосистеми. Те притеглят към себе си високо биоразнообразие, което допуска ние да предприемем съответни дейности, свързани с отделяне на предпазени зони. Казусът е с неналичието на задоволително надзор от страна на районните структури на Дирекция за народен строителен надзор (ДНСК). Ние имаме своите контролни механизми и подхващаме дейности (както и на морето) взаимно с способените органи да бъдат разрушени противозаконните обекти.
Какви дейности ще предприемете, да вземем за пример, по отношение на бетонения скелет на подпорния хотел на Алепу?
– Казусът с Алепу е изключително очевиден. Оказа се, че това не е подпорна стена, а капиталово желание за хотелски комплекс. Изчакваме към момента прокуратурата да приключи преписката и ще създадем наставление към изпълнителя на този обект. Собственикът ще бъде длъжен от една страна да унищожи, а от друга – да рекултивира. В този случай най-хубавото наставление, което може да се даде от специалистите, е да бъде заровена стената. По този метод ще стане брегоукрепително оборудване.
Изсичането на горите, замърсяването на водите и унищожаването на скотски местообитания в България също са естествена процедура. Подготвяте ли нормативни промени в отбрана на природата от тези феномени и ще засилите ли административния потенциал на контролните органи под шапката на Министерство на околната среда и водите – инспекциите по околна среда, басейновите дирекции, националните паркове?
– Не би трябвало това да са естествени практики, а изключителни и единствено в случай че са стратегически за страната обекти. А такива обекти са доста малко. Основно тук би трябвало да имаме по-добра връзка с институтите, ръководещи горите. При нас е защитата на вододайните зони, само че не и стопанисването на горите. В една по-добра подчиненост с Агенцията по горите, с Министерството на земеделието, би трябвало да задълбочим метода, по който се опазват българските гори като екосистеми.

Горите са едни от пострадалите, когато приказваме и за климатични промени. Трябва да използван добра тактика за адаптиране на българските гори към новите климатични условия. Горите би трябвало да станат една опция в стопанския бранш. Приложението на дървесината в строителството е тъкмо такава опция. Не би трябвало да се гледа на дървения материал единствено за енергийни потребности.
Преди месеци на напред във времето излезе казусът с ВЕЦ-овете по реките и разногласието към Hapeдбaтa зa пoвъpxнocтнитe вoди. Екоорганизациите приветстват рестриктивните мерки за строителство, които бяха въведени с наредбата, само че притежателите на ВЕЦ-ове са безапелационни, че условието за даване на документи за учредено възмездно право на градеж в коритата на реките е неизпълнимо. Вашия предходник министър Личев беше подготвен да направи компромис за бизнеса. Какви са Вашите планове?
– Това е следващ завещан проблем. Оказва се, че с години има празнина в законодателството. От една страна, с цел да могат да се изградят тези уреди, притежателите би трябвало да имат вещо право на градеж в речните корита. От друга страна нямат право на подобен. Проблемът би трябвало да бъде решен, само че не едностранчиво. Част от тези мини ВЕЦ-ове се построяват по метод, който унищожава цели речни екосистеми. Не се обезпечават положителни проходи за рибите. В идващите седмици следва една моя самодейност, защото би трябвало да се осъвремени законодателството, с цел да могат съществуващите мини ВЕЦ-ове да обезпечат положителни практики, свързани с екосистемата.
Как ще се справите с недостига на Предприятието по ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС)? Дружеството не разполага със средства за финансиране на нови планове в секторите по ръководство на отпадъците, на водите и ограничение загубата на биологично многообразие и опазване на естествените екосистеми до 31 декември 2023 година
– Това, което сме създали е предложение и то беше признато от Министерството на финансите. В ПУДООС имаше ограничаване, че не може да разполага и разходва повече от 80 млн. лева на година. В новия план на бюджет, който ще бъде показан на Народното събрание, е заложено увеличение на този таван с над 30 млн. лева, с цел да може да бъде прилаган по-ефективно този финансов инструмент.
Зелената договорка чука на вратата на България, а страната ни наподобява много неподготвена за новите европейски условия. Ще успее ли държавното управление да навакса това, което години наред беше неглижирано от предходното ръководство във връзка с климатичните и екологичните стандарти?
– Надявам се с програмата на съдружното държавно управление, както и с моята дългогодишна работа в тази област, да наваксаме. Зелената договорка не просто чука на вратата, тя е вътре в стаята. Ние към този момент имаме цели за реализиране до 2030 година Основното предизвикателство през последните години беше обществото да одобри този развой. Имаше отвод от страна на България да одобри договорката. Вярвам, че в този мандат на държавното управление ще успеем да догоним най-малко централноевропейските страни. Имаме огромен капацитет в това отношение. Ние сме южно ситуирана страна, с положително слънчево греене. България е с висок % на съхранена природа. Притежаваме огромен капацитет за биологично земеделие. В момента страната ни пробива път през новата цифрова стопанска система, агроекологията и използването на положителни практики за основаване на качествена земеделска продукция. Всичко това ни дава опция не просто да догонваме, а да излезем отпред в някои посоки. Единственият метод България да печели и да се развива стопански, е да бъдем новаторски и да предлагаме нови решения.
Големият проблем за страната сякаш са въглищата. Заложи се в Плана за възобновяване индикативна дата за отвод от въглищата през 2038 година Европейската комисия съгласна ли е с тази дата и знаете ли дали в корекциите в Плана би трябвало да се поправя и датата?
– Европейската комисия не е съгласна в две посоки с нашия План, който изпратихме преди нова година. Едното е по отношение на използването на законодателството в България. Вторият огромен проблем е обвързван с въглищата. Ние не може да осъществим тези индикативни дати, които са общоевропейски за ограничение на излъчванията. Въглищната енергетика генерира 60% от излъчванията в България. Това предизвикателство мъчно може да бъде решено. Държавата уточни две дати, като втората даже беше с изискване, че може да бъде и още по-натам във времето. Ставаше въпрос за 2038 година – 2040 година и вероятно удължение на този период. Нужно е да приемем една от тези дати и да заложим твърдо на нея.
Възможно ли е България да извърши въглищния си преход без разтърсвания – в стопанската система и обществото?
– Да, допустимо е. И то без разтърсвания, а със основаване на спомагателни изгоди. Европейският съюз има Фонд за обективен преход и посредством Националния проект за възобновяване и резистентност към този момент съществуват няколко финансови инструмента, които да поддържат този развой. Отделно от това България сега се намира на най-ниските си равнища на безработица. Следователно има елементарен метод, защото има апетит на фрагменти и търсене на работна мощ, в това число в тези региони, в които са нашите съществени въглищни централи. Отделно притежаваме доста финансови благоприятни условия за основаване на различни бизнес браншове. Всичко това ще направи един обективен преход за всички участници в него.
В експертен разбор „ Визия 2030 – За по-евтина и чиста електрическа енергия “ се предлага Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 “ да стане зелен хъб. Възможно ли е това?
– Възможно е, в случай че тя проработи на зелен водород. Ако огромна част от минните полета се трансфорат в слънчеви централи, които преобразуват силата в зелен водород, който да размени мощностите на Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 “, е напълно действително да се случи.
Правите ли инспекции на концесиите на „ Витоша ски “ и „ Юлен “? От години цивилен организации, а и Вие самият, сте отправяли рецензии. Не се знае кой действително е концесионер, какъв брой е концесионната такса, а самата прокуратура преди години сподели, че на Банско има проблем с контракта, само че по този начин и нищо не се прави. Какви ще са Вашите стъпки във връзка с тези две концесии?
– Конкретно за „ Витоша ски “, там договорът е сред Столична община и концесионера. При нас е концесията на „ Юлен “ и сме почнали проучване на свършеното до момента. Аз в друго качество съм взел участие в процеса за инспекция от страна на прокуратурата като сигналоподател. Там има открито нарушаване и потребление на терени, които са отвън концесионната повърхност. Този въпрос би трябвало да бъде решен, без да се влага страст. Министерството би трябвало да подсигурява, че законът е спазен и публичният интерес е изпълнен.
Какво се случва с трасето на автомагистрала „ Струма “? Европейската комисия се опълчи да минава през Кресненското дефиле.
– В договаряния сме с Министерството на районното развиване и благоустройство. Към този миг имаме голямо закъснение за реализация на тази част на трасето заради нежеланието да се съобразим с условията на Бернската спогодба и Европейската комисия, произлизащи от европейските регламенти. Създадохме работна група и до края на идващия месец би трябвало да предоставим отчет от активността й на Бернската спогодба.
Като министър, предвиждате ли промени в администрацията Ви?
– Да, през нов организационен устав. Ще създадем опит за оптимизация на процесите. Няма да има съществени съкращения, тъй като нашето министерство има главно контролни функционалности и няма паразитни икономически субекти.
Ще последвате ли образеца на просветителния министър да въведете условие за наложителен Зелен документ?
– Това е сложна тематика, тъй като ние работим с жители. Ако се наложи да ограничим визитите в постройките, ще би трябвало да създадем изнесени офиси. Това е съществено предизвикателство за част от нашата администрация. В момента изготвяме анкети, с цел да забележим готовността на чиновниците. Аз пробвам да ползвам и други подходи като персоналния образец. Публично си сложих бустерна доза. Ако обстановката с пандемията се задълбочи, е допустимо да въведем условие за Зелен документ. Разбира се, имунизацията не е единствената опция. Може посредством проби и документ за преболедуване. Министерството ще се пробва да демонстрира посредством образец какво се чака от останалите структури на страната, от бизнеса и жителите.