Г-н Радев, вече няколко пъти споделихте очакванията си, че страната

Г-н Радев, към този момент няколко пъти споделихте упованията си, че страната ни ще е подготвена за приемането на еврото до три, четири години. Кое ви подтиква към сходни прогнози?

- Няколко неща. Първо, опитът от първата, в редица връзки по-трудна стъпка по пътя към еврозоната, а точно присъединението ни към Европейския валутен механизъм и Банковия съюз. Ние официално стартирахме процеса през месец юли 2018 и го финализирахме през месец юли 2020.

Второ , осъществяването на Маастрихтските критерии, което е главното официално условие за приемане на еврото, откакто валутата на една страна към този момент е включена в Европейския валутен механизъм, какъвто е нашият случай. В момента България извършва всички тези критерии – за дълга; за стабилността на валутата; за инфлацията и лихвените нива, в това число за бюджетното салдо, с отчитане на изключението за COVID-19 разноските.

При това, във връзка с фиска и валутната непоклатимост разполагаме със обилни запаси. Следователно, задачата е да не допуснем доста утежняване по отношение на обстановката сега, а това е изцяло изпълнима задача в посочения времеви небосвод.

И трето, фактът, че ние към този момент сме пълновръстен и пълностоен участник в основна институция на еврозоната, каквато е Банковият съюз и оперираме в режим на близко съдействие сред Българската национална банка и Европейската централна банка. Това има мощно консолидиращ резултат във връзка с цялостния развой за присъединение към еврозоната.

Кои биха били евентуалните пречки в процеса и от кое място може да се появяват?

- не би трябвало да забравяме, че в последна сметка това е политически развой, който би трябвало да бъде финализиран с политически акт. Следователно, политически разтърсвания, вътрешни или външни, могат да окажат въздействие върху времевата рамка. Но като механически потенциал и благоприятни условия, завършването на процеса до 2024 година е изцяло изпълнимо.

Все отново бавното догонване на междинните равнища на приходите би следвало да ни остави в "чакалнята " по-дълго...

- Логично е да чакаме, че формалното пускане на процеса на присъединение към еврозоната, посредством включването на лв. във Валутния механизъм, и на страната – към Банковия съюз, дружно с осъществяването на критериите за номинална конвергенция, каквито са Маастрихтските критерии, ще ускорят процеса на действителна конвергенция, в това число във връзка с приходите. Не би трябвало да пропущаме и обстоятелството, че през последните години приходите в страната нарастват с изпреварващ ритъм по отношение на средноевропейските. Разбираемо, обаче, това не може да промени настройките на хората по този въпрос, защото тръгваме от доста ниско ниво.

След някои държавни решения от това лято бизнесът е подложен в насилствена обстановка да догонва възнагражденията в държавния бранш. Редно ли е да се случва това, откакто бизнесът е най-потърпевш от антипандемичните ограничения?

- Съотношението на заплатите сред обществения и частния бранш е комплициран въпрос. Не мисля, че има еднопосочни отговори на този въпрос. Ще ви дам образец с Българска народна банка. Ние сме обезпокоени с нараствания % на претенденти за работа, които са спечелили състезанията, само че отхвърлят да подпишат контракт, заради нивото на възнаграждение, а заплатите в Българска народна банка са на относително положително ниво. Става въпрос за висококвалифицирани експерти от ИТ бранша, адвокати, инспектори, а също сътрудници от банковата система. Отказалите се избират частния бранш заради разликата в заплащането. Следователно, най-малко когато приказваме за хората с положително обучение и висока подготовка, не мисля, че частният бранш е подложен в обстановка да догонва заплатите в държавния бранш. Като цяло, обаче, във въпроса Ви има аргумент, само че той би трябвало да се дискутира в стратегически подтекст, а не от позиция на изключителната обстановка, в която се намираме.

Законовите промени, свързани с надзора и преструктурирането на кредитните институции към този момент са факт. Как ще се трансформират методът и работата на Българска народна банка след тясното съдействие с ЕЦБ?

- От 1 октомври 2020 година България дейно е член на Банковия съюз, което включва едновременното ни присъединяване в Единния контролен механизъм и Единния механизъм по преструктуриране. Това стана факт след години на промени и метаморфоза в съответните сфери в Българската национална банка, както и всеобхватни нормативни промени. Благодарение на положителната подготовка и сполучливото осъществяване на всички условия на Европейската централна банка, преходът към интервала на присъединяване в Банковия съюз протече безпрепятствено и бих споделил на практика неусетно от банките и техните клиенти.

Днес към този момент дейностите на Българска народна банка, свързани с банковия контрол и преструктурирането на кредитни институции, протичат в цялостен синхрон с сътрудниците ни от ЕЦБ. Въпреки известното систематизиране на функционалностите ни във връзка с банките, които са под директния контрол на ЕЦБ, и останалите банки, имаме един всъщност уеднаквен модел на работа, напълно съгласуван с условията и практиките в еврозоната.

Вече месеци се вижда резистентен растеж на депозитите на жителите и бизнеса, само че при лихви, близки до нулата и даже негативни. Кога очаквате да завърши "предпазното икономисване " и каква ще е динамичността на лихвите?

- Стремежът за икономисване, подбуден от несигурността в тази рецесия и тревожните упования за бъдещето, фактически е фактор за продължаващия растеж на депозитите в банковата ни система. На този стадий ниските лихви и доходността от депозитите остават на назад във времето като претекст за икономисване в банките. Точно тези настройки евентуално ще продължат, до момента в който са налице ограниченията, наложени за ограничение на разпространяването на пандемията, и до момента в който жителите и компаниите не стартират да възстановяват оптимизма си за развиването на стопанската система и за личното финансово положение. Що се отнася до лихвите, в обозрим небосвод се чака те да останат ниски. Лихвите в България следват паричните условия в еврозоната, надлежно са функционалност на провежданата там мощно стимулираща парична политика.

От друга страна, не се регистрира сериозен вкус за отпущането на заеми. Ще се раздвижи ли скоро пазарът?

- През последните месеци на рецесията едно от огромните достижения на банковия ни бранш, както и от позиция на Българска народна банка като контролен и регулаторен орган, е непокътнатата кредитна интензивност. Създаването на условия за банките да поддържат потенциала си за непрекъсваемост на кредитния развой беше една от задачите на ограниченията, които предприехме още през март т.г. при оповестяването на изключителното състояние в страната . Но кредитирането е двустранен развой, определящ се както от предлагането, по този начин и от търсенето. По отношение на търсенето факторите в актуалната спешна обстановка са сходни на тези при динамичността на депозитите – настройките и упованията за бъдещето на евентуалните кредитополучатели предопределят склонността им да поемат дълг. При цялостна икономическа нормализация естествено ще чакаме и усилване на растежа на кредитиране.

Като цяло рецесията сви фрапантно облагата на банковия бранш и подвигна разноските за хранителни запаси. Притесняват ли ви финансовите резултати на банките и постанова ли се въвеждане на спомагателни ограничения от Българска народна банка, ориентирани към опазване на стабилността на банките?

- Банките в България посрещнаха интервала на рецесията в доста добра изходна позиция, изразяваща се във високи равнища на финансова адекватност, ликвидност, доходност и общ спад на необслужваните заеми през последните няколко години. Но настоящата среда, в която оперират банките, въздейства на резултатите им.

От началото на разпространяването на пандемията и произлизащите отрицателни развития в стопанската система, Българската национална банка предприе огромни ограничения, целящи облекчение на клиентите на банките при обслужване на поетите заеми, а също и подсилване на бранша. Това изискваше в допълнение укрепване на финансовата и ликвидната позиция на банките .

На фона на всички подхванати дотук ограничения и устрема към дейно и благоразумно държание на самите банки, през днешния ден отчитаме непокътната непоклатимост в системата. Разбира се, отрицателните последствия от рецесията не престават, средата остава неспокойна. Внимателно следим и проучваме настоящите данни и имаме подготвеност, както и до момента, да активираме спомагателни ограничения, в случай че се наложи. Тези ограничения могат да бъдат в региона на макропруденциалните ни пълномощия, при обичайния ни фокус върху капитала в банките.

Очаквате ли растеж на необслужвани заеми след март 2021 година?

- При равни други условия, всяко закъснение на икономическото възобновяване значи утежняване на финансовия профил на кредитополучателите. В степента, в която това води до проблеми при обслужване на банкови заеми, тази динамичност се придвижва към балансите на банките под формата на утежняване на качеството на техните активи.

За страдание, към днешна дата и въз основата на данните и настоящите трендове, не разполагаме с доста причини да чакаме бързо възобновяване или интензивен напредък на стопанската система следващата година. Всичко това допуска превръщане на следената в последните години наклонност на спад на необслужваните заеми. Но утежняването на кредитните портфейли няма да бъде изолирано българско събитие. Ръководни представители на европейски регулаторни и надзорни органи в последно време предизвестяват за сходни отрицателни трендове за банковите системи в целия Европейски съюз. Както виждате, следим сложен и необятен развой, в границите на който приключване на мораториума върху заплащанията по банкови заеми – което евентуално визирате в цитираната дата за март 2021 година – може в действителност да бъде последвано от еднократен резултат на поява на нови необслужвани заеми.

По последни данни банките са отсрочили заеми за 9 мрлд. лв.. Какъв е резултатът от така наречен кредитен мораториум върху разноските за обезценки на банките?

- Преди дни Българска народна банка разгласява последните данни, според които към 31 октомври банките са одобрили общо към 88.5 хиляди претенции на клиенти за отлагане и споразумяване на изискуеми отговорности с обща стойност от към 8.5 милиарда лв.. Тъй като същността на мораториума е да вкара регулаторна опция за „ пауза “ в използването на настояща пруденциална рамка, при което отсрочванията по заеми да не водят до тяхна прекласификация, то не трябва да търсим директен резултат върху динамичността на разноските за амортизация.

По-скоро бих обърнал внимание на различен забавен аспект. Регулярно оповестените от нас данни демонстрират, че спрямо пика на общия брой и размер на настоящите утвърдени според мораториума претенции, който беше през август, в последно време следим лек спад. Това се изяснява с приключване на гратисния интервал на към този момент утвърдени претенции и даже случаи на отвод от употребените облекчения от страна на клиенти. Така че зад тези цифри стои сложна картина, съдържаща самостоятелните истории на хиляди жители, семейства и компании. Някои от които, макар компликациите след първичния потрес, наподобява са нормализирали положението си, в това число с помощта на краткотрайните облекчения, получени по линия на мораториума.

Мислите ли, че секторът към този момент би записал загуба, в случай че мораториумът не бе въведен?

- Отговорът на този въпрос може да бъде потърсен в същностната логичност за мораториумите, въведени в сходство с общоевропейската рамка, дискутирана и одобрена в Европейския банков орган.

Настоящата рецесия - в нейните стопански измерения - е исторически невиждана с това, че е резултат не от финансови или пазарни условия, а от дейностите на обществените управляващи, които постановиха ограничавания върху действия и цели браншове за неразпространение на пандемията. И тези нормативно и административно наложени ограничавания беше разумно да бъдат последвани от дейности отново на обществените управляващи - под формата на комплекс от ограничения за поддръжка или облекчения на хора и компании. Един от тези обществени отговори на рецесията бяха мораториумите. Погледнати от тази вероятност, мораториумите бяха в забележителна степен неизбежни като разследване от характера на актуалната рецесия.

Със сигурност без мораториум банките биха имали растеж на необслужвани експозиции, надлежно повече разноски за хранителни запаси, в сравнение с в този момент. Мораториумът не отстрани нуждата от съответно оценяване, систематизиране и провизиране на експозициите на банките. Рано или късно, при приключване на мораториума, ще се появят нови необслужвани заеми. Целта на мораториума обаче не е да намали разноските на банките, а да облекчи и даде еластичност на клиентите им. Запазването на финансовата позиция на клиентите през този сложен интервал би им разрешило след време да поддържат още веднъж пълноценни връзки с банките, в това число при вдишване и обслужване на заеми. И в това се състоят стратегически изгоди от мораториума и за самите банки.

Въпросите зададе: Атанаси Петров