Пепи Писарски: Българските рок музиканти са длъжници на протеста
Г-н Писарски, започваме Новата година, а Вие желаете да приказваме за един характерен проблем от остарялата. На 30 декември уреждахте проблем с Национална агенция за приходите. Каква бе повода?
Проблемите в Национална агенция за приходите със здравноосигуряващите се маргинали – т.е. хората на изкуството, които не сме на щат, са от доста години. Всеки януари отивам и си заплащам здравните вноски (върху минималната работна заплата) за цялата година - да съм сигурен, че няма да пропусна някой месец. На процедура обаче това нищо не значи.
Какво имате поради?
Макар и да съм си платил, прекъсват здравните ми права, когато получа някакви пари над минималната работна заплата - било то за хонорар за присъединяване, премия от конкурс или финансиране по план. Счетоводителите на организациите, които ми изплащат въпросните суми, ми удържат за здравни и въпросната част постъпва в Национална агенция за приходите. Така в месеца, в който съм получил хонорара, здравната ми осигуровка е по-голяма. На идващия месец системата в Национална агенция за приходите още веднъж "очаква " същата сума и защото тя не постъпва, стартирам да се повеждам, че съм здравно неосигурен. Без значение, че съм си платил осигуровките при започване на годината! Същото се случва и със стотици мои сътрудници, които предплатено се самоосигуряват на минималната работна заплата. Това е проблем и на работещите в Национална агенция за приходите, тъй като би трябвало непрекъснато да се занимават с нас.
Да Ви върна към по-приятна тематика. Неодавна спечелихте финансиране от Национален фонд „ Култура “ за креативен план, бихте ли разказали повече за него?
Този план се назовава и цели да имаме българска ария вместо Happy Birthday. Две години се опасявах да пристъпя към реализирането на концепцията – да направя песничка на български с искания да се конкурира със международно наложената. Получих 4 000 лв., от които към 1000 лв. ми бяха удържани като налози, осигуровки, а с останалите 3000 лв. трябваше да запиша песента и да фотографирам два видеоклипа. Слава Богу, че в моя случай мога да направя тези неща и самичък, само че множеството хора не могат – нямат звукозаписни студия, нямат кинокамера.
Не получихте ли помощ от Министерството на културата под формата на по този начин наречените креативен стипендии поради пандемията?
Бях утвърден, само че на трето класиране, с помощта на юристите на Българска музикална асоциация, които потвърдиха, че като незает не съм задължен да заплащам обществено обезпечаване. В реалност, до момента в който не се намесиха юристите, за което имат огромната ни признателност, ужасно доста хора бяха отхвърлени и , и на второ класиране. Аз съм безусловно омерзен от ограниченията на държавното управление за подкрепяне на засегнатите от COVID-кризата. Вдигнаха се заплатите на хора в администрацията, които въобще не бяха ударени от пандемията, а ние – грубо засегнатите – хората със свободни специалности, в случай че нещо сме получили, то стана по толкоз усложнена процедура, че до по-възрастните създатели, за които документите бяха непостижими за попълване, ограниченията въобще не доближиха. Освен това у нас - тази помощ – три месеца по 610 лв. – стигна, едвам си платя налозите. Щеше да бъде поддръжка, в случай че налозите ни бяха опростени за тази година - тъй като, за жалост, пребивавам в „ Лозенец “ и заплащам такава такса „ боклук “, каквато пет жилището в „ Люлин “, дружно с всичките им налози, не заплащат. За казуса, че у нас такса „ боклук “ не би трябвало да се начислява на база данъчна оценка, а да се съблюдава правилото „ замърсителят заплаща “, както е на всички места в Европейски Съюз, се знае от 2005 - 2006 година. И Фандъкова е наясно с това.
Вие всеки ден бяхте на митингите, неведнъж излизахте на трибуната. Имаше ли други музиканти, които да са съпричастни с идеята?
Да, с Васко Гюров постоянно се срещахме там. Имаше много музиканти – Ерол от „ Уикеда “, да вземем за пример. Но останаха по-скрити. Аз някак си преодолях този уплах - да съм на сцената без китара, като щит, пред себе си.
Това ли е повода да са по-скрити, че трябваше да излязат на сцената, без да са в нормалното си амплоа?
Не. Много от сътрудниците или се опасяваха, или имат чисто опортюнистични аргументи да не са там. През вековете много хора на изкуството са разчитали на топли връзки с ръководещите, само че рок музикантите в никакъв случай не са се обичали с управниците и считам, че българските рок музиканти в огромна степен са длъжници на митинга. Той беше доста значим – неповторим и чист. Каракачанов имаше наглостта да разгласи в телевизионно изявление, че имало някакви ставки за възнаграждение на протестиращите. Той заслужаваше против него да бъде заведено дело за клюка. Защото, в случай че в действителност имаше единствено един протестиращ, който да е заплатен, цялата държавна машина щеше да го е издирила и разхожда като мечка по всички телевизионни студия. Нямаше подобен човек! И би било ужасно за моята съвест, в случай че не бях на митингите. Аз обичам България и през акъла не ми е минавало да оставам в чужбина – въпреки да съм имал оферти и да съм можел да направя живота си лекичък. Но България ни е доста красива и народът не е чак толкоз заплашителен. И макар че в последно време се хвърлиха много старания в съсипването му, към момента има светли хора. Въпросът е младите генерации да имат опция да създадат своя избор - като просвета, като усет, а не да е едно и също на всички места.
А за какво смятате, че е по този начин?
Медиите са повода чалга културата да се припознае всеобщо. В музикалния бизнес у нас нещата са тотално сбъркани - липсват продуценти, които да влагат лични средства в най-хубавите реализатори. Те „ продуцират “ с парите на изпълнителя. Освен това има няколко огромни компании, които държат правата на още по-големи международни компании и които задължават радиостанциите да въртят 85% тяхна продукция. Затова всяка година единствено 20% от отчисленията за авторски и сродни права, които се генерират от радиостанциите ни, остават в България. Останалите 80% – към 12-15 млн. лв. – напущат страната. Тези компании си имат лоби в Народното събрание, което не се основава с кутия бонбони за Коледа.
Какво Ви кара да мислите, че е по този начин?
Преди пет години сдружението, на което бях ръководител, „ Независими създатели, музиканти и продуценти “, направихме Неправителствени организации и внесохме петиция в парламентарната комисия по просвета и медии, ръководена от Антон Кутев. Тогава Българска социалистическа партия застанаха зад предлагането ни за 30-процентна квота на българска музика в националния радиоефир (да се излъчва по една българска ария на три чужди), само че останалите политически сили бяха срещу. Тази година, когато „ Музикаутор “ се намеси, и „ Обединени патриоти “ внесоха законопроекта, внезапно ГЕРБ и Българска социалистическа партия се сплотиха и споделиха „ не “.
Какви са причините против предлагането?
Интересното е, че и Съвет за електронни медии, и АБРО, и Комисията за защита на конкуренцията имат безусловно едни и същи причини. Първо: В България не се правела качествена музика. Това никой не може да го каже - у нас годишно се създават минимум 1500 нови песни. При такова количество няма по какъв начин да няма качество. Второ – в случай че се приемела такава квота, българските музиканти щели да станат мързеливи и нямало да създават качествена музика! Тъкмо противоположното! Ние ще се побъркаме да се конкурираме за тези 30%, тъй като това ще бъде едно малко, непокътнато местенце, където нашата ария ще има късмет да попадне. И третото безумство – щели сме да сложим в неизгодна позиция нашите сътрудници от западните звукозаписни колоси, тъй като сме щели да попречим на свободната конкуренция! Ако Джон Ленън и Пол Маккартни се бяха родили в Монтана и бяха основали Let it be или Strawberry Fields Forever, по какъв начин щяха да се конкурират с „ Уорнър Брадърс Рекърдс “ и с някой техен артист, в който са вложени милиони – в маркетинг и в реклама?
Заради неуспеха с приемането на квотите ли си подадохте оставката като ръководител на сдружението „ Независими създатели, музиканти и продуценти “?
Не, ние не успяхме, само че отворихме „ Прозореца на Овертон “ два пъти – към този момент се заприказва в обществото за този проблем. Просто реших, че съм дал задоволително сила и сили. Проблемът е, че на мое място не пристигна най-подходящият човек и сега това съдружие е единствено куха фраза, сходно на неработещия синдикат на музикантите към „ Подкрепа “.
Какво си представяте, че би трябвало да прави един синдикат на музикантите?
Да пази професионалните ни права. В другите страни не може да отидеш в някой клуб, да свириш и след това да ти кажат – тук пристигнаха 20 индивида по-малко, няма да ти дам 50 лв., както се уговорихме, ще ти дам 40 лв.. В чужбина тези профсъюзи са доста мощни, само че там хората са обединени – ние, българите, сме доста разединени. На митинга имаше някакви първи проблясъци на обединяване – събрахме се хора, които сме малко по-различни – в хубавия смисъл на думата. Малко можещи да плуват против течението.
Разговора води Теодора Георгиева
Проблемите в Национална агенция за приходите със здравноосигуряващите се маргинали – т.е. хората на изкуството, които не сме на щат, са от доста години. Всеки януари отивам и си заплащам здравните вноски (върху минималната работна заплата) за цялата година - да съм сигурен, че няма да пропусна някой месец. На процедура обаче това нищо не значи.
Какво имате поради?
Макар и да съм си платил, прекъсват здравните ми права, когато получа някакви пари над минималната работна заплата - било то за хонорар за присъединяване, премия от конкурс или финансиране по план. Счетоводителите на организациите, които ми изплащат въпросните суми, ми удържат за здравни и въпросната част постъпва в Национална агенция за приходите. Така в месеца, в който съм получил хонорара, здравната ми осигуровка е по-голяма. На идващия месец системата в Национална агенция за приходите още веднъж "очаква " същата сума и защото тя не постъпва, стартирам да се повеждам, че съм здравно неосигурен. Без значение, че съм си платил осигуровките при започване на годината! Същото се случва и със стотици мои сътрудници, които предплатено се самоосигуряват на минималната работна заплата. Това е проблем и на работещите в Национална агенция за приходите, тъй като би трябвало непрекъснато да се занимават с нас.
Да Ви върна към по-приятна тематика. Неодавна спечелихте финансиране от Национален фонд „ Култура “ за креативен план, бихте ли разказали повече за него?
Този план се назовава и цели да имаме българска ария вместо Happy Birthday. Две години се опасявах да пристъпя към реализирането на концепцията – да направя песничка на български с искания да се конкурира със международно наложената. Получих 4 000 лв., от които към 1000 лв. ми бяха удържани като налози, осигуровки, а с останалите 3000 лв. трябваше да запиша песента и да фотографирам два видеоклипа. Слава Богу, че в моя случай мога да направя тези неща и самичък, само че множеството хора не могат – нямат звукозаписни студия, нямат кинокамера.
Не получихте ли помощ от Министерството на културата под формата на по този начин наречените креативен стипендии поради пандемията?
Бях утвърден, само че на трето класиране, с помощта на юристите на Българска музикална асоциация, които потвърдиха, че като незает не съм задължен да заплащам обществено обезпечаване. В реалност, до момента в който не се намесиха юристите, за което имат огромната ни признателност, ужасно доста хора бяха отхвърлени и , и на второ класиране. Аз съм безусловно омерзен от ограниченията на държавното управление за подкрепяне на засегнатите от COVID-кризата. Вдигнаха се заплатите на хора в администрацията, които въобще не бяха ударени от пандемията, а ние – грубо засегнатите – хората със свободни специалности, в случай че нещо сме получили, то стана по толкоз усложнена процедура, че до по-възрастните създатели, за които документите бяха непостижими за попълване, ограниченията въобще не доближиха. Освен това у нас - тази помощ – три месеца по 610 лв. – стигна, едвам си платя налозите. Щеше да бъде поддръжка, в случай че налозите ни бяха опростени за тази година - тъй като, за жалост, пребивавам в „ Лозенец “ и заплащам такава такса „ боклук “, каквато пет жилището в „ Люлин “, дружно с всичките им налози, не заплащат. За казуса, че у нас такса „ боклук “ не би трябвало да се начислява на база данъчна оценка, а да се съблюдава правилото „ замърсителят заплаща “, както е на всички места в Европейски Съюз, се знае от 2005 - 2006 година. И Фандъкова е наясно с това.
Вие всеки ден бяхте на митингите, неведнъж излизахте на трибуната. Имаше ли други музиканти, които да са съпричастни с идеята?
Да, с Васко Гюров постоянно се срещахме там. Имаше много музиканти – Ерол от „ Уикеда “, да вземем за пример. Но останаха по-скрити. Аз някак си преодолях този уплах - да съм на сцената без китара, като щит, пред себе си.
Това ли е повода да са по-скрити, че трябваше да излязат на сцената, без да са в нормалното си амплоа?
Не. Много от сътрудниците или се опасяваха, или имат чисто опортюнистични аргументи да не са там. През вековете много хора на изкуството са разчитали на топли връзки с ръководещите, само че рок музикантите в никакъв случай не са се обичали с управниците и считам, че българските рок музиканти в огромна степен са длъжници на митинга. Той беше доста значим – неповторим и чист. Каракачанов имаше наглостта да разгласи в телевизионно изявление, че имало някакви ставки за възнаграждение на протестиращите. Той заслужаваше против него да бъде заведено дело за клюка. Защото, в случай че в действителност имаше единствено един протестиращ, който да е заплатен, цялата държавна машина щеше да го е издирила и разхожда като мечка по всички телевизионни студия. Нямаше подобен човек! И би било ужасно за моята съвест, в случай че не бях на митингите. Аз обичам България и през акъла не ми е минавало да оставам в чужбина – въпреки да съм имал оферти и да съм можел да направя живота си лекичък. Но България ни е доста красива и народът не е чак толкоз заплашителен. И макар че в последно време се хвърлиха много старания в съсипването му, към момента има светли хора. Въпросът е младите генерации да имат опция да създадат своя избор - като просвета, като усет, а не да е едно и също на всички места.
А за какво смятате, че е по този начин?
Медиите са повода чалга културата да се припознае всеобщо. В музикалния бизнес у нас нещата са тотално сбъркани - липсват продуценти, които да влагат лични средства в най-хубавите реализатори. Те „ продуцират “ с парите на изпълнителя. Освен това има няколко огромни компании, които държат правата на още по-големи международни компании и които задължават радиостанциите да въртят 85% тяхна продукция. Затова всяка година единствено 20% от отчисленията за авторски и сродни права, които се генерират от радиостанциите ни, остават в България. Останалите 80% – към 12-15 млн. лв. – напущат страната. Тези компании си имат лоби в Народното събрание, което не се основава с кутия бонбони за Коледа.
Какво Ви кара да мислите, че е по този начин?
Преди пет години сдружението, на което бях ръководител, „ Независими създатели, музиканти и продуценти “, направихме Неправителствени организации и внесохме петиция в парламентарната комисия по просвета и медии, ръководена от Антон Кутев. Тогава Българска социалистическа партия застанаха зад предлагането ни за 30-процентна квота на българска музика в националния радиоефир (да се излъчва по една българска ария на три чужди), само че останалите политически сили бяха срещу. Тази година, когато „ Музикаутор “ се намеси, и „ Обединени патриоти “ внесоха законопроекта, внезапно ГЕРБ и Българска социалистическа партия се сплотиха и споделиха „ не “.
Какви са причините против предлагането?
Интересното е, че и Съвет за електронни медии, и АБРО, и Комисията за защита на конкуренцията имат безусловно едни и същи причини. Първо: В България не се правела качествена музика. Това никой не може да го каже - у нас годишно се създават минимум 1500 нови песни. При такова количество няма по какъв начин да няма качество. Второ – в случай че се приемела такава квота, българските музиканти щели да станат мързеливи и нямало да създават качествена музика! Тъкмо противоположното! Ние ще се побъркаме да се конкурираме за тези 30%, тъй като това ще бъде едно малко, непокътнато местенце, където нашата ария ще има късмет да попадне. И третото безумство – щели сме да сложим в неизгодна позиция нашите сътрудници от западните звукозаписни колоси, тъй като сме щели да попречим на свободната конкуренция! Ако Джон Ленън и Пол Маккартни се бяха родили в Монтана и бяха основали Let it be или Strawberry Fields Forever, по какъв начин щяха да се конкурират с „ Уорнър Брадърс Рекърдс “ и с някой техен артист, в който са вложени милиони – в маркетинг и в реклама?
Заради неуспеха с приемането на квотите ли си подадохте оставката като ръководител на сдружението „ Независими създатели, музиканти и продуценти “?
Не, ние не успяхме, само че отворихме „ Прозореца на Овертон “ два пъти – към този момент се заприказва в обществото за този проблем. Просто реших, че съм дал задоволително сила и сили. Проблемът е, че на мое място не пристигна най-подходящият човек и сега това съдружие е единствено куха фраза, сходно на неработещия синдикат на музикантите към „ Подкрепа “.
Какво си представяте, че би трябвало да прави един синдикат на музикантите?
Да пази професионалните ни права. В другите страни не може да отидеш в някой клуб, да свириш и след това да ти кажат – тук пристигнаха 20 индивида по-малко, няма да ти дам 50 лв., както се уговорихме, ще ти дам 40 лв.. В чужбина тези профсъюзи са доста мощни, само че там хората са обединени – ние, българите, сме доста разединени. На митинга имаше някакви първи проблясъци на обединяване – събрахме се хора, които сме малко по-различни – в хубавия смисъл на думата. Малко можещи да плуват против течението.
Разговора води Теодора Георгиева
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ