Няма как Борисов да оцелее до края на мандата
- Г-н Живков, съгласно последното Ви проучване се следи феномен – за пръв път рейтингът на ръководещата ГЕРБ е по-висок от този на водача й и министър председател Бойко Борисов. Защо се случва?
- През последните години се натрупват много негативи и е налице увеличаваща се отмалялост от политическата фигура на Бойко Борисов. Серията компромати, на които станахме очевидци през предишните месеци, мощно катализираха този развой.
Ситуацията е в действителност нова и отразява още един значим щрих към лидерската рецесия в ръководството, само че тази рецесия в действителност е и в самата ГЕРБ. Както всяка лидерска партия тя има проблем с приемствеността – т.е. не наподобява да има ясна идея за равномерен и ръководен преход. Има ли нещо друго, което да сплотява членовете и симпатизантите или това е единствено лидерското въздействие.
- От думите Ви излиза, че няма водач Борисов, няма и партия ГЕРБ.
- Така или другояче изборите са на хоризонта и на тях ще има ново систематизиране на електоралната поддръжка, само че не по-малко значим въпрос е по какъв начин ГЕРБ ще излезе от рецесията. Сценарий, в който партията се разпада и се маргинализира би довело до прекомерно внезапна смяна и доста неясноти, тъй като пространството, което ще отвори евентуален срив на ГЕРБ, доста евентуално ще бъде последователно заето от популистки обединения, които носят риск да насочат страната ни в неверни направления от европейския модел на развиване.
- Въпреки срутва на доверие към него Борисов не има намерение към този момент да подаде оставка. Коалиционните му сътрудници също го увещават да остане до края на мандата, като главните им причини за това са, че ни чака тежка икономическа, обществена, финансова и прочие рецесия през зимата и че е „ безконтролно да оставят хората “ посред нея…
- Сценарият с тежка рецесия не е изключен. Но страната разполага с задоволителни механизми да взима даже и изключителни решения, с които да се реагира съответно. Въпросът е, че доверието в ръководството е толкоз ниско, че отлагането на оставката по-скоро би влошило обстановката. Смятам, че би влошил обстановката и опит да бъде формирано ново държавно управление в границите на този парламент.
Напрежението в обществото е толкоз мощно, че би трябвало да откри своя отдушник. Както видяхме, поредният ремонт на кабинета „ Борисов 3 “ не съумя да успокои недоволството. 60 % от българите поддържат настояванията на митингите, което приказва за осъзнаване на една доста по-дълбока рецесия в българската държавност, сложена оттатък настояванията за лични промени.
- В изследването Ви виждаме и друго – групировката на Слави Трифонов „ ИТН “ е с изравнени позиции с ГЕРБ. В същото време Трифонов не прави кой знае какво – не се обявява на митинги и прочие
- Тук би трябвало да реконструираме пътя, по който минават не дребна част от българските гласоподаватели в сегашната обстановка, в това число и от периферията на ръководещата партия ГЕРБ. Разочарованието от ръководството, достигащо до яд, зарежда с сила феномена на протестния избор. Хората са мощно политизирани и търсят изразител на този избор. Какви са вероятните избори сега – Българска социалистическа партия, която наподобява тежко компрометирана като съпротива, " ИТН ", Демократична България, план на Мая Манолова. Публичният облик и известността на Слави Трифонов кара доста от българите, най-много на прочувствена основа, да припознаят неговата групировка като опция на ръководството, макар неналичието на забележима интензивност към митингите.
" Демократична България " е политическата мощ, при която отчитаме доста сериозен напредък.
Дори и изборите да са през днешния ден, заявената в изследвания поддръжка за „ ИТН “ е малко евентуално да се трансформира в действителен избор в същите пропорции, тъй като прочувствената поддръжка е нещо доста друго от мобилизацията за гласоподаване. Това е характерен феномен за лидерските и по-популистко насочените политически планове в предизборна обстановка. От друга страна, виждаме действителен растеж и при " Демократична България ". Към момента той наподобява по-устойчив от този при групировката на Трифонов точно с по-високата степен на готовност. Когато навлезем в същинската предизборна акция и в конкретиката на политики и ограничения, евентуално ще има известно усмиряване на страстите и модернизация на процеса на избор на политически представител.
- Като приказваме за партии, какъв брой ще са в идващия парламент и кои?
- Като съвсем сигурни нови обединения в предстоящ парламент виждаме „ ИТН “ и дясното обединяване " Демократична България ". Не е доста ясна обстановката с плана на госпожа Манолова – дали ще е " Изправи се България " или друга групировка, само че тя също има шансове за над 4% резултат.
- А от актуалните – примерно така наречен Патриоти, които са част от актуалното ръководство?
- При тях огромната въпросителна е по какъв начин ще се развие и ще им се отрази сегашната обстановка. Напоследък станаха по-видими и в ръководещата коалиция и имат ненапълно късмет за идващ парламент, само че главната опасност идва от „ ИТН “ заради някои общи черти в позиционирането им.
- Казвате по-видими, само че доколкото разбираме, едвам ли тяхното мнение е победило, с цел да бъдат разчистени от полицията палатките на протестиращите в София и страната. Всъщност този ход не е ли провокация и „ автогол “ на властта?
- Управленската коалиция е сложена под напън от две страни. От едната – виждаме обвинявания, че държавното управление е меко в ограниченията и че оставя прекомерно огромна независимост за митинга, че няма ясна идея по какъв начин да възвърне естествения темп на живот, изключително в София. Този напън към този момент се структурира в разнообразни направления в медии, в подписки, сигнали. От друга страна е натискът на митинга, който евентуално ще получи още сила, което може да опровергае прогнозите, че през август напрежението ще отслабне.
- От казаното от Вас излиза наяве, че септември ще е решителен за политическото развиване и края на рецесията?
- Този сюжет сякаш последователно се оформя като най-вероятен, видяно от сегашния миг. Да, виждаме и Патриотите, които упорстват за оставане и дотъкмяване на мандата и които в немалка степен си дават сметка, че последващи избори са мощно рискови за тях.
Въпреки това не считам, че държавното управление ще успее да оцелее до края на мандата. Отчитаме публичен консенсус в поддръжката на митингите – над 60% за настояванията за оставки и над 50% за предварителни избори. Също по този начин не бих се изненадал и сега да протичат процеси на влияние за нормализация на вътрешнополитическата обстановка от страна на интернационалните сътрудници.
- В цялата тази картина къде е главната опозиционна парламентарна партия – Българска социалистическа партия?
- Българска социалистическа партия доста гладко усилва поддръжката си, само че както видяхме, огромна част от обществото се насочва към извънпарламентарната съпротива и Българска социалистическа партия е директният губещ. Отговорът е в дейностите на партията в Народното събрание, които бяха реплика на съпротива.
Отчасти можем да отдадем това и на мощната ролята на президента, който се нарежда в тази политическа ниша, а това нямаше по какъв начин стратегически да не отслаби Българска социалистическа партия. Ако през последните 3 година президентът беше с по-умерена позиция към ръководството, тогава левицата можеше да има по-силен опозиционен образ и евентуално в този момент щеше да има по-сериозен късмет за положително показване на изборите, а може би и за първа политическа мощ.
- Догодина има и президентски избори. Предвид дейностите на Румен Радев сега, той ли ще е оня мощен водач, за който говорихте нагоре, и дали и той няма да направи собствен политически план?
- Одобрението си Румен Радев завоюва с опозиционната си реторика, която значително съумява да изрази рецензиите на огромна част от обществото към кабинета и към модела на ръководство. Този запас все още е доста сериозен актив за Радев, само че мощно се колебая, че негов политически план би съумял да бъде резистентен и би имал сериозна роля в политическия живот в страната. По-логично ми се коства президентът да се кандидатира за втори мандат.
- През последните години се натрупват много негативи и е налице увеличаваща се отмалялост от политическата фигура на Бойко Борисов. Серията компромати, на които станахме очевидци през предишните месеци, мощно катализираха този развой.
Ситуацията е в действителност нова и отразява още един значим щрих към лидерската рецесия в ръководството, само че тази рецесия в действителност е и в самата ГЕРБ. Както всяка лидерска партия тя има проблем с приемствеността – т.е. не наподобява да има ясна идея за равномерен и ръководен преход. Има ли нещо друго, което да сплотява членовете и симпатизантите или това е единствено лидерското въздействие.
- От думите Ви излиза, че няма водач Борисов, няма и партия ГЕРБ.
- Така или другояче изборите са на хоризонта и на тях ще има ново систематизиране на електоралната поддръжка, само че не по-малко значим въпрос е по какъв начин ГЕРБ ще излезе от рецесията. Сценарий, в който партията се разпада и се маргинализира би довело до прекомерно внезапна смяна и доста неясноти, тъй като пространството, което ще отвори евентуален срив на ГЕРБ, доста евентуално ще бъде последователно заето от популистки обединения, които носят риск да насочат страната ни в неверни направления от европейския модел на развиване.
- Въпреки срутва на доверие към него Борисов не има намерение към този момент да подаде оставка. Коалиционните му сътрудници също го увещават да остане до края на мандата, като главните им причини за това са, че ни чака тежка икономическа, обществена, финансова и прочие рецесия през зимата и че е „ безконтролно да оставят хората “ посред нея…
- Сценарият с тежка рецесия не е изключен. Но страната разполага с задоволителни механизми да взима даже и изключителни решения, с които да се реагира съответно. Въпросът е, че доверието в ръководството е толкоз ниско, че отлагането на оставката по-скоро би влошило обстановката. Смятам, че би влошил обстановката и опит да бъде формирано ново държавно управление в границите на този парламент.
Напрежението в обществото е толкоз мощно, че би трябвало да откри своя отдушник. Както видяхме, поредният ремонт на кабинета „ Борисов 3 “ не съумя да успокои недоволството. 60 % от българите поддържат настояванията на митингите, което приказва за осъзнаване на една доста по-дълбока рецесия в българската държавност, сложена оттатък настояванията за лични промени.
- В изследването Ви виждаме и друго – групировката на Слави Трифонов „ ИТН “ е с изравнени позиции с ГЕРБ. В същото време Трифонов не прави кой знае какво – не се обявява на митинги и прочие
- Тук би трябвало да реконструираме пътя, по който минават не дребна част от българските гласоподаватели в сегашната обстановка, в това число и от периферията на ръководещата партия ГЕРБ. Разочарованието от ръководството, достигащо до яд, зарежда с сила феномена на протестния избор. Хората са мощно политизирани и търсят изразител на този избор. Какви са вероятните избори сега – Българска социалистическа партия, която наподобява тежко компрометирана като съпротива, " ИТН ", Демократична България, план на Мая Манолова. Публичният облик и известността на Слави Трифонов кара доста от българите, най-много на прочувствена основа, да припознаят неговата групировка като опция на ръководството, макар неналичието на забележима интензивност към митингите.
" Демократична България " е политическата мощ, при която отчитаме доста сериозен напредък.
Дори и изборите да са през днешния ден, заявената в изследвания поддръжка за „ ИТН “ е малко евентуално да се трансформира в действителен избор в същите пропорции, тъй като прочувствената поддръжка е нещо доста друго от мобилизацията за гласоподаване. Това е характерен феномен за лидерските и по-популистко насочените политически планове в предизборна обстановка. От друга страна, виждаме действителен растеж и при " Демократична България ". Към момента той наподобява по-устойчив от този при групировката на Трифонов точно с по-високата степен на готовност. Когато навлезем в същинската предизборна акция и в конкретиката на политики и ограничения, евентуално ще има известно усмиряване на страстите и модернизация на процеса на избор на политически представител.
- Като приказваме за партии, какъв брой ще са в идващия парламент и кои?
- Като съвсем сигурни нови обединения в предстоящ парламент виждаме „ ИТН “ и дясното обединяване " Демократична България ". Не е доста ясна обстановката с плана на госпожа Манолова – дали ще е " Изправи се България " или друга групировка, само че тя също има шансове за над 4% резултат.
- А от актуалните – примерно така наречен Патриоти, които са част от актуалното ръководство?
- При тях огромната въпросителна е по какъв начин ще се развие и ще им се отрази сегашната обстановка. Напоследък станаха по-видими и в ръководещата коалиция и имат ненапълно късмет за идващ парламент, само че главната опасност идва от „ ИТН “ заради някои общи черти в позиционирането им.
- Казвате по-видими, само че доколкото разбираме, едвам ли тяхното мнение е победило, с цел да бъдат разчистени от полицията палатките на протестиращите в София и страната. Всъщност този ход не е ли провокация и „ автогол “ на властта?
- Управленската коалиция е сложена под напън от две страни. От едната – виждаме обвинявания, че държавното управление е меко в ограниченията и че оставя прекомерно огромна независимост за митинга, че няма ясна идея по какъв начин да възвърне естествения темп на живот, изключително в София. Този напън към този момент се структурира в разнообразни направления в медии, в подписки, сигнали. От друга страна е натискът на митинга, който евентуално ще получи още сила, което може да опровергае прогнозите, че през август напрежението ще отслабне.
- От казаното от Вас излиза наяве, че септември ще е решителен за политическото развиване и края на рецесията?
- Този сюжет сякаш последователно се оформя като най-вероятен, видяно от сегашния миг. Да, виждаме и Патриотите, които упорстват за оставане и дотъкмяване на мандата и които в немалка степен си дават сметка, че последващи избори са мощно рискови за тях.
Въпреки това не считам, че държавното управление ще успее да оцелее до края на мандата. Отчитаме публичен консенсус в поддръжката на митингите – над 60% за настояванията за оставки и над 50% за предварителни избори. Също по този начин не бих се изненадал и сега да протичат процеси на влияние за нормализация на вътрешнополитическата обстановка от страна на интернационалните сътрудници.
- В цялата тази картина къде е главната опозиционна парламентарна партия – Българска социалистическа партия?
- Българска социалистическа партия доста гладко усилва поддръжката си, само че както видяхме, огромна част от обществото се насочва към извънпарламентарната съпротива и Българска социалистическа партия е директният губещ. Отговорът е в дейностите на партията в Народното събрание, които бяха реплика на съпротива.
Отчасти можем да отдадем това и на мощната ролята на президента, който се нарежда в тази политическа ниша, а това нямаше по какъв начин стратегически да не отслаби Българска социалистическа партия. Ако през последните 3 година президентът беше с по-умерена позиция към ръководството, тогава левицата можеше да има по-силен опозиционен образ и евентуално в този момент щеше да има по-сериозен късмет за положително показване на изборите, а може би и за първа политическа мощ.
- Догодина има и президентски избори. Предвид дейностите на Румен Радев сега, той ли ще е оня мощен водач, за който говорихте нагоре, и дали и той няма да направи собствен политически план?
- Одобрението си Румен Радев завоюва с опозиционната си реторика, която значително съумява да изрази рецензиите на огромна част от обществото към кабинета и към модела на ръководство. Този запас все още е доста сериозен актив за Радев, само че мощно се колебая, че негов политически план би съумял да бъде резистентен и би имал сериозна роля в политическия живот в страната. По-логично ми се коства президентът да се кандидатира за втори мандат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ