Само за месец правителството изхарчи рекордните 7.7 млрд. лв.
- Г-н Дацов, министър председателят и финансовият министър се похвалиха, че България е с най-хубавите финанси в Европа, с най-нисък недостиг и дълг. Как в действителност завършиха финансите на страната през 2020 година?
- Сам по себе си недостиг от 3% може и да наподобява добре при тази рецесия, въпреки че два месеца преди този момент държавното управление твърдеше, че резултатът ще бъде тотално друг, поради което бе обновен Законът за държавния бюджет с недостиг от 4.4%. Да се фукаш, че не си си направил добре сметката, наподобява необичайно.
Дефицит по-време на рецесия се получава автоматизирано, тъй като понижават приходите заради спада на икономическата интензивност и увеличените разноски за безработица. Другото е добавка към антицикличната политика за понижаване на негативното влияние върху хората и бизнеса. Всъщност дефицитът беше изработен в границите на една седмица през декември, което мощно слага под подозрение цялата концепция за макроикономическа антикризисна политика.
Трябва обаче да се видят и данните за разходите под линия, тъй като официално те не влизат в недостига, а се покриват от фискалния запас. Това са всички тези милиардни харчения, с които сякаш бяха обезпечени предпочитани планове, изведени на касова основа през 2018-2019 година, само че се осчетоводяват по-късно.
От статистиката на Българска народна банка - салдото на Емисионно, виждаме, че за последните три месеца фискалният запас се е свил над 5.5 милиарда лева През септември той бе 13.5 милиарда лева (тогава бе издаден дълг за 5 милиарда лева.), към края на ноември пада до 11.790 милиарда лева, а в края на декември - до 8 млрд. лева Само през декември, и то в последната седмица, понижението на фискалния запас е с 3.790 милиарда лева, което е с 300-400 млн. лева повече от дефицита през декември, който би трябвало да бъде затрупан - 3.386 милиарда лева Което ще рече, че в случай че не е плащан дълг, с тези 300-400 млн. лева. са правени още разноски.
- Но тези по-големи разходи заради Коронавирус пандемията и ограниченията за превъзмогване на последиците от нея са предстоящи.
- Очаквани са, спор няма. Но действителните антиковид разноски - тези, свързани с подкрепяне на работещите в опазването на здравето, за съоръжение, медикаменти и ваксини, както и тези, свързани със задържане на заетите във компаниите, преструктурираните еврофондове към дребния бизнес и разходите при безработица, са не повече от милиард и половина лв.. А в предните месеци надуването на разноски за администрацията не беше антиковид мярка. Дори и бонусите за пенсионерите не са антиковид мярка - това е чисто антициклична мярка, която се използва при общоприета рецесия.
Така че дефицитът в последния месец на 2020 година не се дължи на разноски за битка с пандемията и за подкрепяне на бизнеса и жителите, потърпевши от рецесията.
- За какво отиват парите тогава?
- С ангажимента, че информацията е ограничена, дефицитът се дължи на заплащанията главно към строителни компании. И това бе узаконено тихомълком с втората актуализация на бюджета през септември. Тогава в последния миг бяха признати спомагателни разноски и предплатени средства по бюджета на Министерство на регионалното развитие. Така, както бе направено и предни години с автомагистралите и санирането. Това е скандално, тъй като става въпрос за договори, които не са били финансово обезпечени, само че са подписани, а някои бяха и изпълнени. Нали уж беше забранено сключване на финансово неосигурени контракти, още повече на разплащания по тях в настоящата година?!
Така че какъв брой е дефицитът, изобщо не е показателно, той не може да бъде самоцел. Най-важно е защо се разходват обществените финанси и какъв е резултатът от това. Не е демонстрация на държавност парите за три месеца да бъдат изхарчени за две седмици. Общо 7.7 милиарда лева е похарчило държавното управление единствено през декември, при изискване че междинният месечен разход през годината е към 3.5 милиарда лева За съпоставяне с други предходни години - тогава през декември разноските са били към 6 до 6.5 милиарда лева. Това не са равномерни разноски, достигащи до доста хора и компании за подкрепяне в рецесията. Това са съсредоточени разноски, достигащи до дребна група хора.
- 2021-ва стартира с нов дизайн на ограниченията за поддръжка на бизнеса и жителите, потърпевши от ковид. Смятате ли, че ще бъдат по-ефективни, откакто от предходните ограничения компаниите въобще не бяха удовлетворени?
- Аз също споделям мнението, че мъчно бе налучкана формулата за работещи ограничения. Според мен методът би трябвало да е радикално друг. Роенето на ограничения с чисто политическа цел, тъй че всеки гласоподавател да се разпознае в тях, не е дейно. Все повече се увещавам, че изключително на първия стадий на рецесията, в случай че искаш да подпомогнеш оптимално необятен кръг от хора, доста по-работещо решение е по едно и също време понижаване на налозите върху потреблението за всички. А не да правиш комплицирани по дизайн ограничения, от които успеваемостта е 20-30%. Ако се направи разбор тъкмо кой е подкрепят, ще се видят огромни изкривявания.
- Чуват се разнопосочни прогнози - съгласно едни най-трудните месеци са отминали, съгласно други предстоят. Вие какво мислите?
- Според мен втората Коронавирус вълна ще има по-тежко отражение върху стопанската система. При първата вълна поради затварянето на границите Брутният вътрешен продукт на приблизително европейско равнище внезапно падна със 7-8% през второто тримесечие, само че след това внезапно стопанската система включи на висока скорост.
При втората вълна поради това, че нямаше такова затваряне на граници и търговията вървеше, спадът на стопанската система през последното тримесечие ще е по-нисък. Няма да я има онази „ заостреност “ на рецесията от пролетта, изразена през спада на Брутният вътрешен продукт. Сега обаче имаме различен проблем - казусът с потреблението на семействата и с намалелите запаси на компаниите. Защото преди упованията бяха, че всичко ще мине бързо, до момента в който в този момент ударът ще бъде по-тежък през 2021 година, най-малко от позиция на дълготрайност и възобновяване. Последните два месеца на годината си проличаха новите проблеми с потреблението - поради отражението на приходите, поради заменения светоглед на хората, поради голямата смъртност. Това въздейства на отварянето на хората. При първата вълна аз нямах нито един прочут, който да е болен, камо ли починал. Сега фейсбук е като некролог. Това няма по какъв начин да не се отрази на държанието на хората, нищо че към този момент има ваксини.
Така че спадът на стопанската система през 2021 година няма да бъде толкоз бездънен, само че доста по-продължителен и възобновяване ще бъде постепенно.
Но 2021 година ще е неповторима, тъй като не е най-важното дали ще имаме 1% спад или 1% растеж на Брутният вътрешен продукт. Много по-важно е, че сега се случва началото на преструктуриране на стопанската система на цяла Европа и триумфът не трябва да бъде мерен през индикатори за стопански напредък и недостиг, а през съответна смяна на политиките.
- В какво се показва това преструктуриране на стопанската система?
- Това невиждано печатане на пари и отваряне на запаси от Европейски Съюз е голяма опция за нов вид стопанска система и инспектиране на промени и хрумвания. Коронавирус пандемията и всичко, което тя провокира, обърна вида на стопанските системи - върви се към тотална цифровизация, към зелена стопанска система с създаване на нови енергийни мощности и нов вид ползване, нови технологии и нов вид връзки. Всичко това към този момент е задвижено. И триумфът ще е за тези, които имат хрумвания и капацитет да си оправят икономиката с нова конструкция и успеваемост. Много е значимо какви частни вложения можем да притеглим. Не виждам България да има съответен и явен взор и стратегия какво би трябвало да се случи. Това, което е поставено на масата, ми наподобява доста семпло. Държавата на този стадий е по-скоро пасивна. Въпрос на капацитет на администрацията. Когато институциите са безобразно слаби, без хрумвания и ясни правила на работа, отиваш при изоставащите страни. Едно от значимите неща и мерило ще бъде влизането ни в еврозоната.
- Сам по себе си недостиг от 3% може и да наподобява добре при тази рецесия, въпреки че два месеца преди този момент държавното управление твърдеше, че резултатът ще бъде тотално друг, поради което бе обновен Законът за държавния бюджет с недостиг от 4.4%. Да се фукаш, че не си си направил добре сметката, наподобява необичайно.
Дефицит по-време на рецесия се получава автоматизирано, тъй като понижават приходите заради спада на икономическата интензивност и увеличените разноски за безработица. Другото е добавка към антицикличната политика за понижаване на негативното влияние върху хората и бизнеса. Всъщност дефицитът беше изработен в границите на една седмица през декември, което мощно слага под подозрение цялата концепция за макроикономическа антикризисна политика.
Трябва обаче да се видят и данните за разходите под линия, тъй като официално те не влизат в недостига, а се покриват от фискалния запас. Това са всички тези милиардни харчения, с които сякаш бяха обезпечени предпочитани планове, изведени на касова основа през 2018-2019 година, само че се осчетоводяват по-късно.
От статистиката на Българска народна банка - салдото на Емисионно, виждаме, че за последните три месеца фискалният запас се е свил над 5.5 милиарда лева През септември той бе 13.5 милиарда лева (тогава бе издаден дълг за 5 милиарда лева.), към края на ноември пада до 11.790 милиарда лева, а в края на декември - до 8 млрд. лева Само през декември, и то в последната седмица, понижението на фискалния запас е с 3.790 милиарда лева, което е с 300-400 млн. лева повече от дефицита през декември, който би трябвало да бъде затрупан - 3.386 милиарда лева Което ще рече, че в случай че не е плащан дълг, с тези 300-400 млн. лева. са правени още разноски.
- Но тези по-големи разходи заради Коронавирус пандемията и ограниченията за превъзмогване на последиците от нея са предстоящи.
- Очаквани са, спор няма. Но действителните антиковид разноски - тези, свързани с подкрепяне на работещите в опазването на здравето, за съоръжение, медикаменти и ваксини, както и тези, свързани със задържане на заетите във компаниите, преструктурираните еврофондове към дребния бизнес и разходите при безработица, са не повече от милиард и половина лв.. А в предните месеци надуването на разноски за администрацията не беше антиковид мярка. Дори и бонусите за пенсионерите не са антиковид мярка - това е чисто антициклична мярка, която се използва при общоприета рецесия.
Така че дефицитът в последния месец на 2020 година не се дължи на разноски за битка с пандемията и за подкрепяне на бизнеса и жителите, потърпевши от рецесията.
- За какво отиват парите тогава?
- С ангажимента, че информацията е ограничена, дефицитът се дължи на заплащанията главно към строителни компании. И това бе узаконено тихомълком с втората актуализация на бюджета през септември. Тогава в последния миг бяха признати спомагателни разноски и предплатени средства по бюджета на Министерство на регионалното развитие. Така, както бе направено и предни години с автомагистралите и санирането. Това е скандално, тъй като става въпрос за договори, които не са били финансово обезпечени, само че са подписани, а някои бяха и изпълнени. Нали уж беше забранено сключване на финансово неосигурени контракти, още повече на разплащания по тях в настоящата година?!
Така че какъв брой е дефицитът, изобщо не е показателно, той не може да бъде самоцел. Най-важно е защо се разходват обществените финанси и какъв е резултатът от това. Не е демонстрация на държавност парите за три месеца да бъдат изхарчени за две седмици. Общо 7.7 милиарда лева е похарчило държавното управление единствено през декември, при изискване че междинният месечен разход през годината е към 3.5 милиарда лева За съпоставяне с други предходни години - тогава през декември разноските са били към 6 до 6.5 милиарда лева. Това не са равномерни разноски, достигащи до доста хора и компании за подкрепяне в рецесията. Това са съсредоточени разноски, достигащи до дребна група хора.
- 2021-ва стартира с нов дизайн на ограниченията за поддръжка на бизнеса и жителите, потърпевши от ковид. Смятате ли, че ще бъдат по-ефективни, откакто от предходните ограничения компаниите въобще не бяха удовлетворени?
- Аз също споделям мнението, че мъчно бе налучкана формулата за работещи ограничения. Според мен методът би трябвало да е радикално друг. Роенето на ограничения с чисто политическа цел, тъй че всеки гласоподавател да се разпознае в тях, не е дейно. Все повече се увещавам, че изключително на първия стадий на рецесията, в случай че искаш да подпомогнеш оптимално необятен кръг от хора, доста по-работещо решение е по едно и също време понижаване на налозите върху потреблението за всички. А не да правиш комплицирани по дизайн ограничения, от които успеваемостта е 20-30%. Ако се направи разбор тъкмо кой е подкрепят, ще се видят огромни изкривявания.
- Чуват се разнопосочни прогнози - съгласно едни най-трудните месеци са отминали, съгласно други предстоят. Вие какво мислите?
- Според мен втората Коронавирус вълна ще има по-тежко отражение върху стопанската система. При първата вълна поради затварянето на границите Брутният вътрешен продукт на приблизително европейско равнище внезапно падна със 7-8% през второто тримесечие, само че след това внезапно стопанската система включи на висока скорост.
При втората вълна поради това, че нямаше такова затваряне на граници и търговията вървеше, спадът на стопанската система през последното тримесечие ще е по-нисък. Няма да я има онази „ заостреност “ на рецесията от пролетта, изразена през спада на Брутният вътрешен продукт. Сега обаче имаме различен проблем - казусът с потреблението на семействата и с намалелите запаси на компаниите. Защото преди упованията бяха, че всичко ще мине бързо, до момента в който в този момент ударът ще бъде по-тежък през 2021 година, най-малко от позиция на дълготрайност и възобновяване. Последните два месеца на годината си проличаха новите проблеми с потреблението - поради отражението на приходите, поради заменения светоглед на хората, поради голямата смъртност. Това въздейства на отварянето на хората. При първата вълна аз нямах нито един прочут, който да е болен, камо ли починал. Сега фейсбук е като некролог. Това няма по какъв начин да не се отрази на държанието на хората, нищо че към този момент има ваксини.
Така че спадът на стопанската система през 2021 година няма да бъде толкоз бездънен, само че доста по-продължителен и възобновяване ще бъде постепенно.
Но 2021 година ще е неповторима, тъй като не е най-важното дали ще имаме 1% спад или 1% растеж на Брутният вътрешен продукт. Много по-важно е, че сега се случва началото на преструктуриране на стопанската система на цяла Европа и триумфът не трябва да бъде мерен през индикатори за стопански напредък и недостиг, а през съответна смяна на политиките.
- В какво се показва това преструктуриране на стопанската система?
- Това невиждано печатане на пари и отваряне на запаси от Европейски Съюз е голяма опция за нов вид стопанска система и инспектиране на промени и хрумвания. Коронавирус пандемията и всичко, което тя провокира, обърна вида на стопанските системи - върви се към тотална цифровизация, към зелена стопанска система с създаване на нови енергийни мощности и нов вид ползване, нови технологии и нов вид връзки. Всичко това към този момент е задвижено. И триумфът ще е за тези, които имат хрумвания и капацитет да си оправят икономиката с нова конструкция и успеваемост. Много е значимо какви частни вложения можем да притеглим. Не виждам България да има съответен и явен взор и стратегия какво би трябвало да се случи. Това, което е поставено на масата, ми наподобява доста семпло. Държавата на този стадий е по-скоро пасивна. Въпрос на капацитет на администрацията. Когато институциите са безобразно слаби, без хрумвания и ясни правила на работа, отиваш при изоставащите страни. Едно от значимите неща и мерило ще бъде влизането ни в еврозоната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ