Политическата нестабилност не пречи, даже помага
Г-н Ангелов, преди към месец вие предложихте идея, съгласно която токът даже може да поевтинее. Електроенергията обаче продължи да нараства стремително. Какви пазарни и управнически процеси се развиха в този интервал и по какъв начин се съотнасят те към вашите хрумвания?
- Цената на тока е под мораториум и не знаем какво ще се случи с нея.
Но по време на мораториума икономическото напрежение пораства и може да избие капака на тенджерата, по думите на един от нашите посетители.
- Правителството реши непосредствено да компенсира загубите на ЕРП-тата и ЕСО с пари от държавния бюджет, което действително отстранява всевъзможен напън върху повишаването на тока. Не се е повишила цената нито от АЕЦ " Козлодуй “, откъдето се зареждат потребителите, нито от ВЕЦ-овете на НЕК. Напротив, тази година водите са повече и подкрепят тока от Водноелектрическа централа. Това, което нарастна е токът за механически потребности на ЕРП-тата и ЕСО, защото те купуват ток от борсата „ Ден напред “ и там разликата е в пъти. Но страната се намеси в бранша и не би трябвало да има напън върху цените за потребителите.
Има аргументи, заради които токът би трябвало да поевтинее. В сметките за семейството има съставния елемент „ отговорности към обществото “, с която компенсираме загубите по дълготрайните контракти с централите. В момента обаче загуби по тази контракти няма – на пазара цената е висока. И натискът отива надолу - към поевтиняване.
(Вижте целия видео диалог с Георги Ангелов )
Каква е пропорцията сред пазар и регулации в тези разсъждения?
- Пазарният детайл е в следното. Има подписани дълготрайни контракти с централите. В предни години сме плащали загубите по същите тези контракти. А в този момент има облаги и те би трябвало да се върнат назад при потребителите. Иначе не е почтено – загубите да са за семействата, а облагите да отиват в НЕК. По забавен е въпросът с природния газ, там не сме производител, а вносител.
Очевидна е неравнопоставеността сред потребителите на ток и газ.
- Помня по какъв начин преди много години обсъждахме план за газопровод с Гърция. И доста хора, в това число от газовия бранш твърдяха, че от това изгода няма. Чак в този момент се потвърди, че в случай че той беше издигнат в точния момент – по контракт през април 2021 година - той щеше да се е изплатил единствено за половин година и към този момент да сме на облага. И 1 милиарда загуби за стопанската система да бъдат избегнати.
Винаги е по-добре да си на пазара, в сравнение с в ръцете на монополиста.
- Точно по този начин. И това е по-интересният дълготраен систематичен проблем – да сме свързани с всички прилежащи страни и източници на газ. Сега върви процедура за нарастване на потенциала на плана TAP&TANAP, обвързван с азерския газ. Въпросът е дали ние ще участваме в тази процедура.
На зависимости или на непредвидливост отдавате цялата ни газова зависимост на „ Газпром “ по време на предходното ръководство?
- Убеден съм, че българският газов бранш е под взаимозависимост, той си е обучаван там, работил е със същите хора. Известно е, че „ Булгартрансгаз “ получи сериозна санкция от Европейска комисия, която в този момент апелира, тъкмо поради това – че един пазарен състезател желае да употребява газоповода и хранилището и не му се разрешава, в полза на други съперници. Добре, че сме в Европейски Съюз и можем да се оплачем на някой отвън нашите завладяни институции. Между другото самата борса на ток беше основана под напън на Европейска комисия, с цел да се изкарат нескрито нещата, които се случваха под масата.
И пътната карта на „ Турски поток “ ненадейно изчезва.
- Именно. Но не би трябвало да мислим, че единствено в България има опозиция. С Румъния построихме интерконектор, само че те заобикалят да го създадат двупосочен и единствено ние можем да пращаме газ към тях – желаят да запазят личния си на ниска цена газ за себе си. Европейска комисия съди и глобява и тях.
Не са малко специалистите, които считат, че газът не влиза в дълготрайните вероятности на зелената европейска стопанска система, а води до монополни връзки и геополитически вреди за Европейски Съюз.
- Да. Преди да открият шистовия газ, в Съединени американски щати имаше огромен спор за външните газови зависимости. А Европа през последните няколко десетилетия разбра на няколко пъти какво е да ти врътнат кранчето. Казусът е проблем и на националната сигурност. Най-добре е да работим със лични запаси.
Собствените запаси имат две варианти у нас – архаична, с въглищата и футуристична, с възобновимите източници, където сме мощно изостанали.
- Има и друга теза. ВЕИ-тата в този момент са скъпи, тъй като са нова технология. Но с времето бързо поевтиняват. Тоест, колкото повече забавим вложенията в новия способ, толкоз по-евтино ще го купим. А имаме и вътрешни запаси в това отношение. Като геотермалните води за отопление, да вземем за пример.
Икономически или нормативни са пречките?
- Икономическите проблеми „ Газпром “ ни ги реши. В момента природният газ е толкоз безценен, че всяка друга сила е по-евтина. Големите консуматори на сила към този момент се оглеждат за предложения за лични ВЕИ централи. Да изгладят най-малко пиковото на ден ползване с фотоволтаици. При изграждане на такава централа, разходът е еднократен, а след това 20 година ползваш лична сила и не зависиш нито от „ Газпром “, нито от пазарни скокове. До предходната година това присъстваше основно в научната фантастика, тъй като и токът, и газът бяха евтини. Сега всичко се промени. Само би трябвало да ограничим бюрократичните спънки. Така „ Газпром “ отприщи енергийната гражданска война.
Ако погледнем към концепциите на Бюджет` 2022, съгласявате ли се с тези ваши сътрудници, които съзират там наклонност за усилване на преразпределението през страната?
- Ако тръгнем от това, което предложи служебното държавно управление, този бюджет беше стар още преди да бъде оповестен. Ситуацията и инфлацията се трансформират с висока скорост. Както и нещата на пазара на труда, а също и в енергийния бранш. В „ служебния “ бюджет нито една прогноза не е вярна. Всъщност стана добре, че приемането на бюджета се отсрочи. За да залегне на действителни знаци. А не да вдигне заплатите с 5% и инфлацията да ги изяде за два месеца.
По всичко проличава, че пари има задоволително, затова, съгласно някогашен зам.-министър на финансите, недостиг надали би трябвало да има. Но държавното управление се готви да заложи недостиг от 4-5 %. Как оценявате този метод?
- Пари в бюджета има толкоз доста, че държавното управление не може да ги похарчи. В края на предходната година ръководещите оставиха 3 милиарда лева за идната година. За мен концепциите за висок недостиг в Бюджет 2022 са учудващи. Въпреки, че задълго нямахме постоянно държавно управление, стопанската система се развива добре. Оказа се, че политическата неустойчивост не пречи, дори оказва помощ – разръчква обстановката, пластовете се разместват. Дори си мисля, че новата власт в този момент има повече тласък за промени, тъй като не е еднолична. Няма го приспивното утешение и сигурността на огромния победител. И това е позитивно. Ако не направиш нещо през днешния ден и на следващия ден, може и да не останеш на власт.
Вицепремиерът Василев акцентира, че промените ще стартират след шест месеца. В този смисъл ще се наложи ли актуализация на Бюджет 2022 в средата на годината?
- Изглежда, че натам отиват нещата. Заявленията са, че бюджетът, който ще бъде признат в този момент, ще бъде механически бюджет – да вървят разплащанията, без да се включват огромните промени. Но това също не е неприятно. Дълго време живяхме с идеологемата, че би трябвало да пазим бюджета и актуализация не би трябвало да има, даже светът да се продъни. Но това беше в интервали, когато бяхме на ръба на банкрута. Сега не е по този начин, към този момент ни възприемат като по-нормална страна, където известно политическо напрежение не води до срив, както през 1996-97 година. Дори в разгара на най-голямата политическа рецесия през предходната година ни подвигнаха оценката по кредитния рейтинг.
Привърженик ли сте на диференцираното Данък добавена стойност, като инструмент за събаряне на цените? Чуват се хрумвания при храните този налог да падне на 9%, само че пък опитът с намаляването му в ресторантьорския бизнес сподели, че потребителят не завоюва нищо от това.
- Абсолютно. В прилежаща Румъния понижиха Данък добавена стойност навръх храните и цените продължиха да нарастват. Това е облекчение за бизнеса, а не за крайния консуматор. Целта е да имаме по-високи приходи.
Разговора води: Емил Янев
- Цената на тока е под мораториум и не знаем какво ще се случи с нея.
Но по време на мораториума икономическото напрежение пораства и може да избие капака на тенджерата, по думите на един от нашите посетители.
- Правителството реши непосредствено да компенсира загубите на ЕРП-тата и ЕСО с пари от държавния бюджет, което действително отстранява всевъзможен напън върху повишаването на тока. Не се е повишила цената нито от АЕЦ " Козлодуй “, откъдето се зареждат потребителите, нито от ВЕЦ-овете на НЕК. Напротив, тази година водите са повече и подкрепят тока от Водноелектрическа централа. Това, което нарастна е токът за механически потребности на ЕРП-тата и ЕСО, защото те купуват ток от борсата „ Ден напред “ и там разликата е в пъти. Но страната се намеси в бранша и не би трябвало да има напън върху цените за потребителите.
Има аргументи, заради които токът би трябвало да поевтинее. В сметките за семейството има съставния елемент „ отговорности към обществото “, с която компенсираме загубите по дълготрайните контракти с централите. В момента обаче загуби по тази контракти няма – на пазара цената е висока. И натискът отива надолу - към поевтиняване.
(Вижте целия видео диалог с Георги Ангелов )
Каква е пропорцията сред пазар и регулации в тези разсъждения?
- Пазарният детайл е в следното. Има подписани дълготрайни контракти с централите. В предни години сме плащали загубите по същите тези контракти. А в този момент има облаги и те би трябвало да се върнат назад при потребителите. Иначе не е почтено – загубите да са за семействата, а облагите да отиват в НЕК. По забавен е въпросът с природния газ, там не сме производител, а вносител.
Очевидна е неравнопоставеността сред потребителите на ток и газ.
- Помня по какъв начин преди много години обсъждахме план за газопровод с Гърция. И доста хора, в това число от газовия бранш твърдяха, че от това изгода няма. Чак в този момент се потвърди, че в случай че той беше издигнат в точния момент – по контракт през април 2021 година - той щеше да се е изплатил единствено за половин година и към този момент да сме на облага. И 1 милиарда загуби за стопанската система да бъдат избегнати.
Винаги е по-добре да си на пазара, в сравнение с в ръцете на монополиста.
- Точно по този начин. И това е по-интересният дълготраен систематичен проблем – да сме свързани с всички прилежащи страни и източници на газ. Сега върви процедура за нарастване на потенциала на плана TAP&TANAP, обвързван с азерския газ. Въпросът е дали ние ще участваме в тази процедура.
На зависимости или на непредвидливост отдавате цялата ни газова зависимост на „ Газпром “ по време на предходното ръководство?
- Убеден съм, че българският газов бранш е под взаимозависимост, той си е обучаван там, работил е със същите хора. Известно е, че „ Булгартрансгаз “ получи сериозна санкция от Европейска комисия, която в този момент апелира, тъкмо поради това – че един пазарен състезател желае да употребява газоповода и хранилището и не му се разрешава, в полза на други съперници. Добре, че сме в Европейски Съюз и можем да се оплачем на някой отвън нашите завладяни институции. Между другото самата борса на ток беше основана под напън на Европейска комисия, с цел да се изкарат нескрито нещата, които се случваха под масата.
И пътната карта на „ Турски поток “ ненадейно изчезва.
- Именно. Но не би трябвало да мислим, че единствено в България има опозиция. С Румъния построихме интерконектор, само че те заобикалят да го създадат двупосочен и единствено ние можем да пращаме газ към тях – желаят да запазят личния си на ниска цена газ за себе си. Европейска комисия съди и глобява и тях.
Не са малко специалистите, които считат, че газът не влиза в дълготрайните вероятности на зелената европейска стопанска система, а води до монополни връзки и геополитически вреди за Европейски Съюз.
- Да. Преди да открият шистовия газ, в Съединени американски щати имаше огромен спор за външните газови зависимости. А Европа през последните няколко десетилетия разбра на няколко пъти какво е да ти врътнат кранчето. Казусът е проблем и на националната сигурност. Най-добре е да работим със лични запаси.
Собствените запаси имат две варианти у нас – архаична, с въглищата и футуристична, с възобновимите източници, където сме мощно изостанали.
- Има и друга теза. ВЕИ-тата в този момент са скъпи, тъй като са нова технология. Но с времето бързо поевтиняват. Тоест, колкото повече забавим вложенията в новия способ, толкоз по-евтино ще го купим. А имаме и вътрешни запаси в това отношение. Като геотермалните води за отопление, да вземем за пример.
Икономически или нормативни са пречките?
- Икономическите проблеми „ Газпром “ ни ги реши. В момента природният газ е толкоз безценен, че всяка друга сила е по-евтина. Големите консуматори на сила към този момент се оглеждат за предложения за лични ВЕИ централи. Да изгладят най-малко пиковото на ден ползване с фотоволтаици. При изграждане на такава централа, разходът е еднократен, а след това 20 година ползваш лична сила и не зависиш нито от „ Газпром “, нито от пазарни скокове. До предходната година това присъстваше основно в научната фантастика, тъй като и токът, и газът бяха евтини. Сега всичко се промени. Само би трябвало да ограничим бюрократичните спънки. Така „ Газпром “ отприщи енергийната гражданска война.
Ако погледнем към концепциите на Бюджет` 2022, съгласявате ли се с тези ваши сътрудници, които съзират там наклонност за усилване на преразпределението през страната?
- Ако тръгнем от това, което предложи служебното държавно управление, този бюджет беше стар още преди да бъде оповестен. Ситуацията и инфлацията се трансформират с висока скорост. Както и нещата на пазара на труда, а също и в енергийния бранш. В „ служебния “ бюджет нито една прогноза не е вярна. Всъщност стана добре, че приемането на бюджета се отсрочи. За да залегне на действителни знаци. А не да вдигне заплатите с 5% и инфлацията да ги изяде за два месеца.
По всичко проличава, че пари има задоволително, затова, съгласно някогашен зам.-министър на финансите, недостиг надали би трябвало да има. Но държавното управление се готви да заложи недостиг от 4-5 %. Как оценявате този метод?
- Пари в бюджета има толкоз доста, че държавното управление не може да ги похарчи. В края на предходната година ръководещите оставиха 3 милиарда лева за идната година. За мен концепциите за висок недостиг в Бюджет 2022 са учудващи. Въпреки, че задълго нямахме постоянно държавно управление, стопанската система се развива добре. Оказа се, че политическата неустойчивост не пречи, дори оказва помощ – разръчква обстановката, пластовете се разместват. Дори си мисля, че новата власт в този момент има повече тласък за промени, тъй като не е еднолична. Няма го приспивното утешение и сигурността на огромния победител. И това е позитивно. Ако не направиш нещо през днешния ден и на следващия ден, може и да не останеш на власт.
Вицепремиерът Василев акцентира, че промените ще стартират след шест месеца. В този смисъл ще се наложи ли актуализация на Бюджет 2022 в средата на годината?
- Изглежда, че натам отиват нещата. Заявленията са, че бюджетът, който ще бъде признат в този момент, ще бъде механически бюджет – да вървят разплащанията, без да се включват огромните промени. Но това също не е неприятно. Дълго време живяхме с идеологемата, че би трябвало да пазим бюджета и актуализация не би трябвало да има, даже светът да се продъни. Но това беше в интервали, когато бяхме на ръба на банкрута. Сега не е по този начин, към този момент ни възприемат като по-нормална страна, където известно политическо напрежение не води до срив, както през 1996-97 година. Дори в разгара на най-голямата политическа рецесия през предходната година ни подвигнаха оценката по кредитния рейтинг.
Привърженик ли сте на диференцираното Данък добавена стойност, като инструмент за събаряне на цените? Чуват се хрумвания при храните този налог да падне на 9%, само че пък опитът с намаляването му в ресторантьорския бизнес сподели, че потребителят не завоюва нищо от това.
- Абсолютно. В прилежаща Румъния понижиха Данък добавена стойност навръх храните и цените продължиха да нарастват. Това е облекчение за бизнеса, а не за крайния консуматор. Целта е да имаме по-високи приходи.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ