Руският политолог Фьодор Лукянов: Въпреки заплахите на САЩ, изолацията на Русия не се случи
Фьодор Лукянов, съветски политолог,
основен редактор на списанието " Русия в световната политика "
Бойните дейности в Украйна трансформираха координатната система на международната политика, заставяйки всички страни да дефинират своето отношение към протичащото се. Картината, която се разкри, образно сподели процесите, които се развиват в света.
Ако вземем за аршин по какъв начин се възприема съветската специфична интервенция, то благосклонностите значително са на страната на Украйна. Образът на суверенна страна, подложена на нахлуване от своя неведнъж по-мощен комшия, буди състрадание към нея и наказание на нападателя. Това е годно за цялата планета, като на Запад, несъмнено, е изразено доста по-ярко, само че също по този начин е публикувано и на Изток. И няма учредения да се чака нещо друго. Русия взема решение в Украйна личните си национални задания, произлизащи от съветското пояснение на историческите закономерности и правдивост. Поради тактически съображения характерът на тези задания се отхвърляше до самото начало на интервенцията, а на непознатото мнение Москва не обръща внимание. Заявеният разказ значително е адресиран за вътрешна приложимост в страната (макар че и тук той е много повърхностен, с пропуски и премълчавания).
На международната публика се предлага набор от лозунги, чиято логичност и меродавност елементарно може да бъде оспорена, само че това изобщо не безпокои тези, които ги произнасят. Иначе казано, Русия излъчва увереност в своята справедливост, убеденост в силите си и употребява лостовете, с които разполага (не осведомителни, а пределно материални) за влияние върху обкръжаващия я свят. „ Меката мощ “ в никакъв случай не е била съветски коз и на дадения стадий е взето решение изобщо да я пожертват за реализиране на поставените (но не наложително обявени) цели с масирано потребление на военна мощ. Смята се, че при положение на триумф престижът на Русия като страна, способна твърдо и поредно да получава своето, ще укрепне, макар филантропичните разноски. Обективната преценка е, че страна, решила да се държи по този метод, може да се окаже в интернационален вакуум. Но не всички гръмко я осъждат - болшинството са по-скоро равнодушни, само че ще предпочетат да се въздържат да взаимодействат с нея.
Случва се обаче нещо друго. Изолацията на Русия не се случи. И това е обвързвано с обстоятелството, че отношението на огромната част от света към руско-украинските връзки се диктува от фактори, които нямат директна връзка с тези връзки.
На първо място, огромният боен спор, който за Запада е нещо изключително, за не-Запада, е в случай че не норма, то най-малко събитие, което изобщо не е неповторимо. Гледайки от Африка, Южна Азия, още повече от Близкия Изток на бойните дейности, тамошните наблюдаващи просто означават започването на още една война. Извън границите на евроатлантическата общественост войните в никакъв случай не са спирали, а някои от тях не престават и през днешния ден. Мнозина там дори ги нервира международното внимание, ориентирано точно към това опълчване, в това време, когато кръвопролитни войни отвън историческа Европа провокират къде по-малък и бързо гаснещ интерес от благополучните страни. Разпространената западна изразителност за епохата на мира и процъфтяването, настъпила след Студената война, забележителна част от човечеството възприема като нарцисизъм и двуличие.
На второ място, болшинството в някогашния „ трети свят “ и известна част от публиката на Запад гледат на сегашната драма не като на обособен епизод, а като на кулминационна точка на колизията, почнала доста по-рано и обвързвана с напористата политика на Съединени американски щати и техните съдружници във връзка с териториите, директно граничещи с Русия. Тоест на Запад позицията е, че без значение какво е било преди този момент, то не може да оправдае това, което става в този момент. Но в другите райони на света тази позиция по-скоро звучи по следния метод: „ А какво лично очаквахте вие, когато провокирате тигъра? “. И най-после, и това евентуално е най-характерното, реакцията на по-голямата част от планетата илюстрира високата степен на неспокойствие от Запада като цяло. Той е възприеман като хегемон, който обичайно злоупотребява със своите благоприятни условия. Но тези благоприятни условия понижават, което към този момент разрешава да бъде изразено същинското отношение към него чрез отхвърли да бъде следвана настоятелно препоръчваната от него политика на заклеймяване на Русия.
Неуспехът на Съединени американски щати при образуването на антируска коалиция, която по този начин и не надвиши границата на групата от публични съдружници и единомишленици, е явен. И този крах е обвързван не с поддръжката на Русия, а с неприемането на това, че Западът се пробва да наложи своята линия, която доста постоянно вреди на ползите на тези, върху които я постановат. Още повече, че Съединени американски щати, по не напълно разбираеми аргументи за поддържането на тяхната позиция, не оферират нищо отсреща, а работят с патосни увещания или закани. Но залогът в този спор, фактически е доста висок. Неспособността на Русия да реализира това, което желае, ще значи неуспех от стратегически мащаб, за постигането на който приканват и оказват помощ да се случи Съединени американски щати и Англия, основните сътрудници на Украйна. Но и неспособността на Запада да блокира Русия ще докара до необратими промени в интернационалната подчиненост. Не толкоз в смисъл на издигането на Русия на по-висока позиция (на страната ѝ следва да реши голямо количество вътрешни проблеми, с което постоянно се е справяла лошо), колкото към бързото намаляване на преобладаващата роля на западните страни. Последното провокира утвърждение в огромна част от незападния свят, която продължава да изпитва мощни антиколониални усеща.
По абсурден метод Русия, бореща се за въпреки и отчасти възобновяване на предходния си имперски силует, стана флагман точно на този антиколониален поход. Доколко страната е психически подготвена да се асоциира с тази част от света, а не с културно-обичайния Запад е огромен въпрос. Изглежда донякъде. Друг вид за идващия исторически интервал обаче не се следи. И освен заради извънредно влошените връзки със западните страни, само че и точно заради тези съществени промени в международната разстановка на силите.
Източник " Гласове "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
основен редактор на списанието " Русия в световната политика "
Бойните дейности в Украйна трансформираха координатната система на международната политика, заставяйки всички страни да дефинират своето отношение към протичащото се. Картината, която се разкри, образно сподели процесите, които се развиват в света.
Ако вземем за аршин по какъв начин се възприема съветската специфична интервенция, то благосклонностите значително са на страната на Украйна. Образът на суверенна страна, подложена на нахлуване от своя неведнъж по-мощен комшия, буди състрадание към нея и наказание на нападателя. Това е годно за цялата планета, като на Запад, несъмнено, е изразено доста по-ярко, само че също по този начин е публикувано и на Изток. И няма учредения да се чака нещо друго. Русия взема решение в Украйна личните си национални задания, произлизащи от съветското пояснение на историческите закономерности и правдивост. Поради тактически съображения характерът на тези задания се отхвърляше до самото начало на интервенцията, а на непознатото мнение Москва не обръща внимание. Заявеният разказ значително е адресиран за вътрешна приложимост в страната (макар че и тук той е много повърхностен, с пропуски и премълчавания).
На международната публика се предлага набор от лозунги, чиято логичност и меродавност елементарно може да бъде оспорена, само че това изобщо не безпокои тези, които ги произнасят. Иначе казано, Русия излъчва увереност в своята справедливост, убеденост в силите си и употребява лостовете, с които разполага (не осведомителни, а пределно материални) за влияние върху обкръжаващия я свят. „ Меката мощ “ в никакъв случай не е била съветски коз и на дадения стадий е взето решение изобщо да я пожертват за реализиране на поставените (но не наложително обявени) цели с масирано потребление на военна мощ. Смята се, че при положение на триумф престижът на Русия като страна, способна твърдо и поредно да получава своето, ще укрепне, макар филантропичните разноски. Обективната преценка е, че страна, решила да се държи по този метод, може да се окаже в интернационален вакуум. Но не всички гръмко я осъждат - болшинството са по-скоро равнодушни, само че ще предпочетат да се въздържат да взаимодействат с нея.
Случва се обаче нещо друго. Изолацията на Русия не се случи. И това е обвързвано с обстоятелството, че отношението на огромната част от света към руско-украинските връзки се диктува от фактори, които нямат директна връзка с тези връзки.
На първо място, огромният боен спор, който за Запада е нещо изключително, за не-Запада, е в случай че не норма, то най-малко събитие, което изобщо не е неповторимо. Гледайки от Африка, Южна Азия, още повече от Близкия Изток на бойните дейности, тамошните наблюдаващи просто означават започването на още една война. Извън границите на евроатлантическата общественост войните в никакъв случай не са спирали, а някои от тях не престават и през днешния ден. Мнозина там дори ги нервира международното внимание, ориентирано точно към това опълчване, в това време, когато кръвопролитни войни отвън историческа Европа провокират къде по-малък и бързо гаснещ интерес от благополучните страни. Разпространената западна изразителност за епохата на мира и процъфтяването, настъпила след Студената война, забележителна част от човечеството възприема като нарцисизъм и двуличие.
На второ място, болшинството в някогашния „ трети свят “ и известна част от публиката на Запад гледат на сегашната драма не като на обособен епизод, а като на кулминационна точка на колизията, почнала доста по-рано и обвързвана с напористата политика на Съединени американски щати и техните съдружници във връзка с териториите, директно граничещи с Русия. Тоест на Запад позицията е, че без значение какво е било преди този момент, то не може да оправдае това, което става в този момент. Но в другите райони на света тази позиция по-скоро звучи по следния метод: „ А какво лично очаквахте вие, когато провокирате тигъра? “. И най-после, и това евентуално е най-характерното, реакцията на по-голямата част от планетата илюстрира високата степен на неспокойствие от Запада като цяло. Той е възприеман като хегемон, който обичайно злоупотребява със своите благоприятни условия. Но тези благоприятни условия понижават, което към този момент разрешава да бъде изразено същинското отношение към него чрез отхвърли да бъде следвана настоятелно препоръчваната от него политика на заклеймяване на Русия.
Неуспехът на Съединени американски щати при образуването на антируска коалиция, която по този начин и не надвиши границата на групата от публични съдружници и единомишленици, е явен. И този крах е обвързван не с поддръжката на Русия, а с неприемането на това, че Западът се пробва да наложи своята линия, която доста постоянно вреди на ползите на тези, върху които я постановат. Още повече, че Съединени американски щати, по не напълно разбираеми аргументи за поддържането на тяхната позиция, не оферират нищо отсреща, а работят с патосни увещания или закани. Но залогът в този спор, фактически е доста висок. Неспособността на Русия да реализира това, което желае, ще значи неуспех от стратегически мащаб, за постигането на който приканват и оказват помощ да се случи Съединени американски щати и Англия, основните сътрудници на Украйна. Но и неспособността на Запада да блокира Русия ще докара до необратими промени в интернационалната подчиненост. Не толкоз в смисъл на издигането на Русия на по-висока позиция (на страната ѝ следва да реши голямо количество вътрешни проблеми, с което постоянно се е справяла лошо), колкото към бързото намаляване на преобладаващата роля на западните страни. Последното провокира утвърждение в огромна част от незападния свят, която продължава да изпитва мощни антиколониални усеща.
По абсурден метод Русия, бореща се за въпреки и отчасти възобновяване на предходния си имперски силует, стана флагман точно на този антиколониален поход. Доколко страната е психически подготвена да се асоциира с тази част от света, а не с културно-обичайния Запад е огромен въпрос. Изглежда донякъде. Друг вид за идващия исторически интервал обаче не се следи. И освен заради извънредно влошените връзки със западните страни, само че и точно заради тези съществени промени в международната разстановка на силите.
Източник " Гласове "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ