Facebook като инструмент за професионална дискриминация
Френски откриватели разкриха, че работодателите необятно употребяват сметките в обществените мрежи с цел да дискриминират по народен симптом хората, които си търсят работа.
Доколко постоянно работодателите ревизират сметките на претенденти за работа, преди да ги поканят на изявление? Отговорът на този въпрос даде изследването на френските социолози. Резултатите от това проучване бяха оповестени в Journal of Economics & Management Strategy.
Френските експерти сформираха автобиографии на двама измислени персонажа – хора, които си търсят работа. Автобиографиите са безусловно идентични, единствено че в тях са указани различни Facebook сметки на тези персонажи. Въпросните сметки в най-голямата обществена мрежа също са основани и готови от френските социолози. В профилите на тези фиктивни персони има единствено една основна разлика: единият от претендентите за работа се е родил във френското градче Брив ла Гайард, а вторият – в Маракеш (Мароко). В автобиографиите и мотивационните писма няма никаква информация от сходен жанр.
Молбите за работа са изпратени до 800 работодатели – в действителност до всичките разгласи за свободни работни места, оповестени във френския уеб страница за свободни работни места Pole emploi.
Резултатът се оказа замайващ: фиктивният мароканец получи 41,7% по-малко отговори на своите документи, спрямо фиктивния французин. Изследователите доближиха до очевидния извод, че работодателите освен ревизират претендентите за работа във Фейсбук, само че и употребяват тези данни за противозаконна дискриминация. В автобиографиите няма никакви данни за етническия генезис, и потреблението на сходни способи за наем на работа е жестоко нарушаване на законодателството. В същото време, никой закон не не разрешава на работодателя да ревизира Фейсбук профила на претендента за работа.
Този опит бе извършен през 2012 година и получи ненадейно развиване, откакто Фейсбук същата година промени дизайна. Информацията за желания език за другарство на Фейсбук потребителя стана по-незабележима и бе отстранена от основната страница на Фейсбук профила. Веднага по-късно, 40 процентната разлика сред фиктивните мароканец и французин стартира да се стопява и най-после се изравни с равнището на статистическата погрешност. Това докара до забавен извод: чиновниците на „Човешки ресурси“ явно гледат профилите на претендентите за работа в обществените мрежи, само че не си вършат труда да погледнат по-далече от основната страница.
От това проучване всички разказани дотук страни могат да си създадат значими заключения. Кандидатите за работни места би трябвало напълно ясно да схващат и знаят, че информацията, която разгласяват в обществените мрежи е обществена и може да се употребява срещу техните ползи. HR експертите могат въз основата на този образец да се убедят, какъв брой елементарно се разкрива противозаконната дискриминация по народен генезис. Разбира се, тук не може да става дума за юридически последици, тъй като измисленият персонаж няма по какъв начин да стане просител в съда, а и фреските изследователи-социолози са дали погрешна информация във Фейсбук сметките.
И най-после, учените обръщат особено внимание на изводите, които би трябвало да си направи администрацията на обществената мрежа. „Нашата работа сподели, по какъв метод дизайнът на онлайн платформите оказва въздействие върху действителния живот, изключително при кандидатстване за работа. Интернет фирмите би трябвало да регистрират този факт в своите дизайнерски решения“ – съобщи лекар Матие Манан от XI Парижки университет, съавтор на проучването.
По материали на Forbes
Доколко постоянно работодателите ревизират сметките на претенденти за работа, преди да ги поканят на изявление? Отговорът на този въпрос даде изследването на френските социолози. Резултатите от това проучване бяха оповестени в Journal of Economics & Management Strategy.
Френските експерти сформираха автобиографии на двама измислени персонажа – хора, които си търсят работа. Автобиографиите са безусловно идентични, единствено че в тях са указани различни Facebook сметки на тези персонажи. Въпросните сметки в най-голямата обществена мрежа също са основани и готови от френските социолози. В профилите на тези фиктивни персони има единствено една основна разлика: единият от претендентите за работа се е родил във френското градче Брив ла Гайард, а вторият – в Маракеш (Мароко). В автобиографиите и мотивационните писма няма никаква информация от сходен жанр.
Молбите за работа са изпратени до 800 работодатели – в действителност до всичките разгласи за свободни работни места, оповестени във френския уеб страница за свободни работни места Pole emploi.
Резултатът се оказа замайващ: фиктивният мароканец получи 41,7% по-малко отговори на своите документи, спрямо фиктивния французин. Изследователите доближиха до очевидния извод, че работодателите освен ревизират претендентите за работа във Фейсбук, само че и употребяват тези данни за противозаконна дискриминация. В автобиографиите няма никакви данни за етническия генезис, и потреблението на сходни способи за наем на работа е жестоко нарушаване на законодателството. В същото време, никой закон не не разрешава на работодателя да ревизира Фейсбук профила на претендента за работа.
Този опит бе извършен през 2012 година и получи ненадейно развиване, откакто Фейсбук същата година промени дизайна. Информацията за желания език за другарство на Фейсбук потребителя стана по-незабележима и бе отстранена от основната страница на Фейсбук профила. Веднага по-късно, 40 процентната разлика сред фиктивните мароканец и французин стартира да се стопява и най-после се изравни с равнището на статистическата погрешност. Това докара до забавен извод: чиновниците на „Човешки ресурси“ явно гледат профилите на претендентите за работа в обществените мрежи, само че не си вършат труда да погледнат по-далече от основната страница.
От това проучване всички разказани дотук страни могат да си създадат значими заключения. Кандидатите за работни места би трябвало напълно ясно да схващат и знаят, че информацията, която разгласяват в обществените мрежи е обществена и може да се употребява срещу техните ползи. HR експертите могат въз основата на този образец да се убедят, какъв брой елементарно се разкрива противозаконната дискриминация по народен генезис. Разбира се, тук не може да става дума за юридически последици, тъй като измисленият персонаж няма по какъв начин да стане просител в съда, а и фреските изследователи-социолози са дали погрешна информация във Фейсбук сметките.
И най-после, учените обръщат особено внимание на изводите, които би трябвало да си направи администрацията на обществената мрежа. „Нашата работа сподели, по какъв метод дизайнът на онлайн платформите оказва въздействие върху действителния живот, изключително при кандидатстване за работа. Интернет фирмите би трябвало да регистрират този факт в своите дизайнерски решения“ – съобщи лекар Матие Манан от XI Парижки университет, съавтор на проучването.
По материали на Forbes
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ