Европа посреща Лагард със стряскащи прогнози
Французойката взема решение за влизането ни в ERM-2 през ноември, Хърватия потегля по стъпките ни Германия чака 0.3 % растеж следващата година, Италия тъпче на място. Инфлацията също с тренд надолу
Кристин Лагард към този момент получи първата зелена светлина за бъдещия си пост като началник на Европейската централна банка. Финансовите министри от Еврозоната утвърдиха кандидатурата на някогашния началник на Международния валутен фонд за гуверньор на ЕЦБ и я изпратиха за гласоподаване в Управителния съвет на банката и в Европейския парламент. Никоя от двете институции обаче няма да я отхвърли, тъй че от 1 ноември Лагард ще размени досегашния европейски банкер №1 Марио Драги, който пък към този момент се спряга за началник на МВФ.
За България тази дата има двойно значение . Защото след съвещанието на финансовите министри стана ясно, че кандидатурата ни за влизането в чакалнята за еврозоната – ERM II се отсрочва публично с няколко месеца.
Формалният мотив за това е чисто механически - чакат се резултатите от инспекциите на шестте български банки, които ще бъдат оповетени на 26 юли. А идващото постоянно съвещание на Еврогрупата е чак през октомври. Решението обаче се усложнява от обстоятелството, че България е първата страна, която не е членка на еврозоната и кандидатства за влизане в Банковия съюз. Затова е и доста мъчно да се предвижда какви наставления на ЕЦБ ще последва проучването на стрестестовете и дали тяхното осъществяване не би ни забавило в допълнение.
Отсега обаче е ясно, че кандидатурата ни ще минава през " иглени уши ", а Хърватия към този момент ни диша във врата.
Комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, който от дълго време е прочут със скептичното си отношение към нас, за следващ път разгласи крайния период на кандидатурата ни като " някой ден ". Но предстоящо се причисли към хвалбите за хърватите, които поемат по пътя за еврото, начертан от България със поръчката ни за влизане в ERM II и редом с това - в банковия съюз, предишното лято.
Още преди месец хърватското държавно управление изпрати искане за определяне на тясно съдействие с ЕЦБ, а финансовите министри обсъдиха писмото им с поети задължения. Три от тях са сходни с нашите - обзор на банковата система, рационализиране на разпоредбите за битка с прането на пари и въвеждане на ограничения за макропруденциален контрол. Останалите плануват ограничения за възстановяване на ръководството на обществените компании и активи, понижаване на административните спънки пред бизнеса и възстановяване на националната статистика.
След като ръководителят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер назова страната, в която 80 % от депозитите са в евро - " добре готова " за присъединение, в този момент ласкавите мнения пристигнаха и от Финансовите министри. Те дефинират решението на Хърватия като знак за доверие в единната валута, уточни DPA. А съгласно португалския финансов министър това е белег, че еврозоната е здрава котва на стабилността и растежа в Европа.
Дали обаче по този начин мисли индивидът, чийто избор има решаващото значение за участието на България и Хърватия в еврозоната - Лагард? Французойката поема институцията, основана във Франкфурт, в миг, когато растежът в Европа е торпилиран от политически фактори. Нейните изявления за приближаването на нова рецесия, най-много поради проблемите в комерсиалните отношение в света, все по-често се повтарят от европейски финансисти. А неналичието на доверие във връзка с инфлацията в Европа ще е първото от огромните провокации за новия й пост.
Според Пол Дигъл, икономист от капиталовия фонд Aberdeen Standard Investments, от европейската дългова рецесия, която избухна преди седем години, ЕЦБ редовно се проваля в постигането на целево инфлационно ниво от 2 % и пазарът е песимистичен за нейните шансове да съумява в бъдеще. Този крах обаче има икономическа цена - прави по-трудно понижаването на действителните лихвени проценти и пречи за нови ограничения за стимулиране при бъдещо закъснение на темповете.
Европейската комисия посреща Лагард с нова стряскаща прогноза за понижаване както на растежа на еврозоната, по този начин и за инфлацията през 2020 година. И с упования, че комерсиалните разногласия и политическата неустановеност към този момент натежават над икономическото развиване на района.
В лятната си прогноза Брюксел планува напредък на еврозоната от 1,4%, а не 1,5%, както бе в пролетната . Прогнозната инфлация е понижена до 1,3%. Очаква се Германия и Италия да набъбнат най-бавно в блока тази година, надлежно с 0,5% и 0,1%. Прогнозата за Брутният вътрешен продукт за Европейски Съюз остава непроменена — 1,4 % през 2019 година и 1,6 % през 2020 година Очакванията за Брутният вътрешен продукт за България също остават непроменени - 3,3% през 2019 година и 3,4% за 2020г, като главен мотор на растежа остава потреблението поради повдигането на приходите.
Негативната прогноза още веднъж вади на напред във времето потребност от още стопански тласъци . А фактът, че идва единствено две седмици преди срещата на Европейската централна банка, демонстрира, че може да има ново понижаване на лихвите или за сигнал, че такова деяние ще последва. Решение, което ще сгъсти инфлационните и лихвените облаци пред Лагард още при започване на мандата й.
Кристин Лагард към този момент получи първата зелена светлина за бъдещия си пост като началник на Европейската централна банка. Финансовите министри от Еврозоната утвърдиха кандидатурата на някогашния началник на Международния валутен фонд за гуверньор на ЕЦБ и я изпратиха за гласоподаване в Управителния съвет на банката и в Европейския парламент. Никоя от двете институции обаче няма да я отхвърли, тъй че от 1 ноември Лагард ще размени досегашния европейски банкер №1 Марио Драги, който пък към този момент се спряга за началник на МВФ.
За България тази дата има двойно значение . Защото след съвещанието на финансовите министри стана ясно, че кандидатурата ни за влизането в чакалнята за еврозоната – ERM II се отсрочва публично с няколко месеца.
Формалният мотив за това е чисто механически - чакат се резултатите от инспекциите на шестте български банки, които ще бъдат оповетени на 26 юли. А идващото постоянно съвещание на Еврогрупата е чак през октомври. Решението обаче се усложнява от обстоятелството, че България е първата страна, която не е членка на еврозоната и кандидатства за влизане в Банковия съюз. Затова е и доста мъчно да се предвижда какви наставления на ЕЦБ ще последва проучването на стрестестовете и дали тяхното осъществяване не би ни забавило в допълнение.
Отсега обаче е ясно, че кандидатурата ни ще минава през " иглени уши ", а Хърватия към този момент ни диша във врата.
Комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, който от дълго време е прочут със скептичното си отношение към нас, за следващ път разгласи крайния период на кандидатурата ни като " някой ден ". Но предстоящо се причисли към хвалбите за хърватите, които поемат по пътя за еврото, начертан от България със поръчката ни за влизане в ERM II и редом с това - в банковия съюз, предишното лято.
Още преди месец хърватското държавно управление изпрати искане за определяне на тясно съдействие с ЕЦБ, а финансовите министри обсъдиха писмото им с поети задължения. Три от тях са сходни с нашите - обзор на банковата система, рационализиране на разпоредбите за битка с прането на пари и въвеждане на ограничения за макропруденциален контрол. Останалите плануват ограничения за възстановяване на ръководството на обществените компании и активи, понижаване на административните спънки пред бизнеса и възстановяване на националната статистика.
След като ръководителят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер назова страната, в която 80 % от депозитите са в евро - " добре готова " за присъединение, в този момент ласкавите мнения пристигнаха и от Финансовите министри. Те дефинират решението на Хърватия като знак за доверие в единната валута, уточни DPA. А съгласно португалския финансов министър това е белег, че еврозоната е здрава котва на стабилността и растежа в Европа.
Дали обаче по този начин мисли индивидът, чийто избор има решаващото значение за участието на България и Хърватия в еврозоната - Лагард? Французойката поема институцията, основана във Франкфурт, в миг, когато растежът в Европа е торпилиран от политически фактори. Нейните изявления за приближаването на нова рецесия, най-много поради проблемите в комерсиалните отношение в света, все по-често се повтарят от европейски финансисти. А неналичието на доверие във връзка с инфлацията в Европа ще е първото от огромните провокации за новия й пост.
Според Пол Дигъл, икономист от капиталовия фонд Aberdeen Standard Investments, от европейската дългова рецесия, която избухна преди седем години, ЕЦБ редовно се проваля в постигането на целево инфлационно ниво от 2 % и пазарът е песимистичен за нейните шансове да съумява в бъдеще. Този крах обаче има икономическа цена - прави по-трудно понижаването на действителните лихвени проценти и пречи за нови ограничения за стимулиране при бъдещо закъснение на темповете.
Европейската комисия посреща Лагард с нова стряскаща прогноза за понижаване както на растежа на еврозоната, по този начин и за инфлацията през 2020 година. И с упования, че комерсиалните разногласия и политическата неустановеност към този момент натежават над икономическото развиване на района.
В лятната си прогноза Брюксел планува напредък на еврозоната от 1,4%, а не 1,5%, както бе в пролетната . Прогнозната инфлация е понижена до 1,3%. Очаква се Германия и Италия да набъбнат най-бавно в блока тази година, надлежно с 0,5% и 0,1%. Прогнозата за Брутният вътрешен продукт за Европейски Съюз остава непроменена — 1,4 % през 2019 година и 1,6 % през 2020 година Очакванията за Брутният вътрешен продукт за България също остават непроменени - 3,3% през 2019 година и 3,4% за 2020г, като главен мотор на растежа остава потреблението поради повдигането на приходите.
Негативната прогноза още веднъж вади на напред във времето потребност от още стопански тласъци . А фактът, че идва единствено две седмици преди срещата на Европейската централна банка, демонстрира, че може да има ново понижаване на лихвите или за сигнал, че такова деяние ще последва. Решение, което ще сгъсти инфлационните и лихвените облаци пред Лагард още при започване на мандата й.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ