Франция обаче може да си позволи да играе на стратегическа

Франция обаче може да си разреши да играе на стратегическа двоякост, защото значително е военно самодостатъчна държава 
На 15 март президентът на Латвия Едгарс Ринкевич изрази „ цялостната си поддръжка “ за ястребовата позиция на френския президент Еманюел Макрон по отношение на Москва, като сподели, че „ не би трябвало да чертаем червени линии за себе си, би трябвало да чертаем червени линии за Русия и не би трябвало да се опасяваме да постановяваме тях. " Ринкевичс не съумя да посочи какви са тези червени линии, само че евентуално се базира на намеците на Макрон за опцията за изпращане на войски на НАТО да се бият с Русия в Украйна, написа.

Този тип реторика е общоприет банкет в изявленията на европейските политици, изключително на водачите от страните от Централна и Източна Европа. Той има преимуществото да излъчва увереност, като в същото време е задоволително неразбираем за това какво тъкмо би се квалифицирало като победа на Украйна и проваляне на Русия.

„ Delenda est “ е фраза, употребена от Катон, политик от Римската република във връзка с Картаго ( Carthago delenda est ), която се превежда като „ Картаго би трябвало да бъде погубен “. Въпреки че някои може да поясняват избора на думи на Ринкевич като уверение за твърда битка с врага — Русия — рационално е да се допусна, че множеството хора биха възприели фразата по-буквално: като апел за заличаване, а не просто за битка с зложелател, в този случай Русия, написа още изданието.

Разбира се, по този начин беше общопризнат този апел в Москва: някогашният президент и сегашен заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, правилен на лицето, отговори със залп от нападателни обиди против Ринкевич и Латвия, наричайки го „ нацистко копеле, ” страната му „ не съществува ” и дава обещание „ неизбежно отмъщение ”.

Би било изкушаващо да отхвърлим недомисленото празнословие на Медведев като обезверен опит да компенсира свръхкомпенсацията за тогавашната си известност на условен гълъб. Въпреки това, това, което европейските политици би трябвало да обмислят, е по какъв начин тяхната изразителност се възприема от техните съдружници във Вашингтон в миг, когато има неуверени признаци на отдръпване на Съединени американски щати от своята вездесъща, хипер-активистка световна роля. Това сигурно е още по-вярно в тази ситуация с балтийските страни, чиято сигурност зависи съвсем напълно от американското предпочитание да им се притече на помощ, в случай че бъдат нападнати.

Елбридж Колби, някогашен чиновник на администрацията на Тръмп, необятно считан за мощен претендент за основна позиция в националната сигурност, в случай че Тръмп завоюва още веднъж през ноември, уточни, базирайки се на думите на Ринкевич, че „ американците да обмислят риска от нуклеарна война с Русия. Предполага се, че апелите за заличаване на Русия не са нито едно от тях и даже провокират ескалация на нуклеарното напрежение. Във време, когато една от двете съществени политически партии в Съединени американски щати и тази с положителни шансове да си върне Белия дом, е все по-скептична към по-нататъшната поддръжка на Съединени американски щати за Украйна, въвличайки Съединени американски щати в директна и доста евентуално пагубна спорът с Русия надали е примамлива вероятност.

Едно правдоподобно пояснение за изказването на Ринкевич може да бъде нов възторг по отношение на новооткритата настъпателност на Макрон към Русия, в това число вероятността за директна военна интервенция. Но самият Макрон изрази двусмислие по този въпрос, като сподели, че „ може би в един миг ще би трябвало да проведем интервенции на място, с цел да се противопоставим на съветските сили “, и че той „ няма да го инициира “.

Франция обаче може да си разреши да играе на стратегическа двоякост, защото значително е военно самодостатъчна страна на безвредно разстояние от Русия. Балтийските страни, в противен случай, би трябвало да се пазят от ескалация на реториката и задачите в спора както заради по-голямата си накърнимост към евентуална съветска експанзия, по този начин и заради по-голямата си взаимозависимост от външна поддръжка.

Трезвата и благоразумна оценка на рисковете, присъщи на актуалната обстановка, обаче, наподобява е захвърлена в интерес на стерилно моралистично рамкиране на алтернативите, пред които е изправен Западът. Макрон даде тона, като назова тези, които не са съгласни с новата му войнствена позиция, „ страхливци “ – в едва завоалирана отпратка към по- внимателния немски канцлер Олаф Шолц. Премиерът на Естония Кая Калас отхвърли всяка въздържаност от страна на Запада като „ капан на страха “, който Путин слага против съдружниците, с цел да прикрие личния си боязън от война с НАТО.

Путин в действителност може да има съществени аргументи да желае да избегне директен конфликт с НАТО, защото в стандартен смисъл опциите на НАТО са доста по-добри от тези на Русия. Но тъкмо това е смисълът: в случай че бъде притисната в ъгъла, стандартната непълноценност на Русия може да намали летвата за първи нуклеарен удар. Действането на опасност за „ заличаване “ на Русия сигурно би рискувало да направи тази опция по-реална. Могат ли балтийските страни да бъдат уверени в продължаващата подготвеност на Вашингтон да се включи в нуклеарна борба с Русия от тяхно име, в случай че личните им дейности се възприемат като излишно провокативни? ”, написа изданието.