Франция избира сред дузина кандидати. Но фаворитите са двама
Франция гласоподава през днешния ден на първи тур на президентски избори, значително засенчени от войната в Украйна. Фаворити във вота са борещият се за втори мандат президент Еманюел Макрон и лидерката на партия " Национален общ брой " Марин Льо Пен. Освен в случай че някой различен от 12-те претенденти не сервира изненада, се чака вторият тур да бъде повтаряне на дуела от 2017 година сред тях двамата.
Фаворит в социологическите изследвания от месеци, Макрон влезе прекомерно късно в предизборната акция. Сега преднината му пред Льо Пен се топи и към този момент не е толкоз невероятна победа на крайнодясната кандидатка, което би бил безспорен казус в Петата република, написа Франс прес. Традиционно умерените партии от левицата и десницата във Франция образуват обединен фронт против крайнодесни претенденти, имащи късмет да завоюват избори за висши държавнически постове.
Франция е полупрезидентска република и президентът играе основна роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от служба премиера и членовете на държавното управление, внася законопроекти и може да разпусне Народното събрание. Избори за президент на Франция се провеждат на всеки пет години (до 2000 година бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два поредни мандата според конституционната корекция от 2008 година
Кандидат за президент може да бъде всеки жител, навършил 23 години, който показа в Конституционния съвет (изпълняващ функционалностите на изборна комисия) минимум 500 подписа на покровители, заемащи изборни длъжности - депутати, кметове, общински съветници - от не по-малко от 30 департамента или отвъдморски територии.
Президентът се избира на всеобщи директни избори по мажоритарна система. За победа в първи тур претендентът е належащо да получи безусловно болшинство от гласовете на гласоподавателите. В цялата история на провеждането на директни избори за държавен глава нито един претендент не е реализирал подобен резултат. На втори тур отиват двамата претенденти, събрали най-вече гласове.
Право да гласоподават имат всички пълнолетни жители на Франция, което към сегашния миг значи 48 милиона души от общо население към 67 милиона. Вторият тур ще бъде на 24 април.
ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ
За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да провежда огромна изборна вечер след оповестяването на резултатите от първия тур. Това е съвършена илюстрация на неналичието на интерес към вялата акция, засенчена първо от коронавирус рецесията, а по-късно от войната в Украйна, отбелязва Агенция Франс Прес. Вместо това малкия екран ще излъчи паметна комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с обстоятелството, че " усетите и упованията на феновете са еволюирали " поради " увеличението на предлагането " на диспути и мнения по новинарските канали.
Изборите във Франция постоянно са предизвиквали огромни безредици, диспути и разбори до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия и мощно обезпокоена от спора в Украйна, вотът сякаш остана на втори проект. Това кара социолозите да се безпокоят, че към 30 % от гласоподавателите няма да отидат изобщо до урните, което би била рекордно ниска изборна интензивност за първи тур на президентски избори в Петата република.
КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
Еманюел Макрон
По време на първия си мандат Макрон, някогашен капиталов банкер, понижи налозите за корпорациите и богатите, улесни назначението и уволняването на служащи и похарчи повече от множеството европейски водачи, с цел да поддържа стопанската система на страната си на повърхността по време на пандемията от коронавирус, напомня Ройтерс. Той от дълго време упорства Европейският съюз да преследва по-агресивно ползите си и е отпред на дипломатическите старания на Европа за преустановяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от талази от обществени безредици, подбудени от чувството, че той е откъснат от елементарните хора и апатичен към ежедневните им компликации.
Най-младият президент в историята на Франция, някогашният министър на стопанската система, който в никакъв случай преди този момент не бе заемал изборна служба, се изкачи на върха през 2017 година единствено на 39 години, като ловко употребява имиджа си на новобранец, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на обичайните партии. Според допитване на Френския институт за проучване на публичното мнение от 8 април Макрон ще получи максимален дял от гласовете на първия тур (26,5 процента).
Марин Льо Пен
Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 година тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 година загуби от Макрон на втория тур на изборите.
Льо Пен се пробва да почисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от татко й - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като към този момент не се стреми към отдръпване от блока на единната валута на Европейски Съюз. Заявява, че желае да върне пълномощията за взимане на решения на страните членки на Европейски Съюз. По този метод Льо Пен разшири електората си измежду умерените гласоподаватели, само че отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия " Републиканците " се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния набор при започване на акцията, Льо Пен изглеждаше като че ли притисната и от двете страни. Но в последно време рейтингът ѝ доста се увеличи и изследванията демонстрират, че е доста евентуално тя да стигне до втория тур, а в случай че го направи, той ще бъде по-оспорван, в сравнение с през 2017 година. На първия тур тя ще вземе към 24 %, демонстрират последните социологически изследвания.
Жан-Люк Меланшон
Меланшон е единственият претендент на левицата, който е измежду първите петима кандидати в изследванията. Лидерът на крайнолявата партия " Непокорна Франция " афишира кандидатурата си за " национална " опция, която да се опълчи на десницата. Той твърди, че ще замрази цените, ще усили заплатите и ще укрепи публичните услуги, с цел да усили покупателната дарба на французите. Меланшон желае разкъсване с икономическия демократизъм и налагане на по-високи налози на богатите. Социолозите му дават към 17,5 %.
Валери Пекрес
Ръководителка на района Ил дьо Франс и някогашна министърка, Пекрес се оприличава по едно и също време на Маргарет Тачър и Ангела Меркел, като споделя, че съчетава политика на консенсус и новаторски умения. Тя назовава себе си " Желязната лейди " на Франция. Ако завоюва изборите, Пекрес, умерена представителка на консервативната партия " Републиканците ", която направи завой надясно, ще бъде първата жена президент на Франция. Пекрес укорява Макрон, че е направил " дупка " в държавната хазна по време на пандемията. Заявява, че ще постави завършек на 35-часовата работна седмица и ще вдигне пенсионната възраст от 62 на 65 години. За да понижи опасността от страна на крайната десница, тя засилили рецензиите си във връзка с имиграцията и исляма.
Ерик Земур
Писател и някогашен водещ на токшоу, прочут с крайнодесния си шовинизъм, Земур влезе с гръм и тропот в акцията с поляризиращите си антиимиграционни и антиислямски изявления. В началото социолозите смятаха, че той евентуално ще стигне до втория тур, само че в този момент той се срина до четвърто-пето място. Син на алжирски евреи, Земур се показва като олицетворение на сполучливия следвоенен модел на интеграция на световна Франция. Описва Франция като тогавашна велика страна, която е в бездънен крах, а християнската цивилизация е застрашена от възходящото въздействие на исляма заради неконтролираната имиграция. 63-годишният Земур желае Франция да си върне контрола върху границите от Европа и споделя, че би трябвало да се забрани френски деца да бъдат кръщавани Мохамед. Очаква се да получи към 9 % от гласовете на първи тур.
Други претенденти
Списъкът на кандидатите за президентския пост включва още претендента на френските зелени Яник Жадо (4,5 на сто), комуниста Фабиен Русел (2,5 на сто), суверениста Никола Дюпон-Енян (1,5 на сто), кметицата на Париж от Френската социалистическа партия Ан Идалго (2 процента), левия Жан Ласал (2,5 на сто) и троцкистите Филип Путу (1 процент) и Натали Арто (0,5 на сто).
/dir.bg/
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Фаворит в социологическите изследвания от месеци, Макрон влезе прекомерно късно в предизборната акция. Сега преднината му пред Льо Пен се топи и към този момент не е толкоз невероятна победа на крайнодясната кандидатка, което би бил безспорен казус в Петата република, написа Франс прес. Традиционно умерените партии от левицата и десницата във Франция образуват обединен фронт против крайнодесни претенденти, имащи късмет да завоюват избори за висши държавнически постове.
Франция е полупрезидентска република и президентът играе основна роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от служба премиера и членовете на държавното управление, внася законопроекти и може да разпусне Народното събрание. Избори за президент на Франция се провеждат на всеки пет години (до 2000 година бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два поредни мандата според конституционната корекция от 2008 година
Кандидат за президент може да бъде всеки жител, навършил 23 години, който показа в Конституционния съвет (изпълняващ функционалностите на изборна комисия) минимум 500 подписа на покровители, заемащи изборни длъжности - депутати, кметове, общински съветници - от не по-малко от 30 департамента или отвъдморски територии.
Президентът се избира на всеобщи директни избори по мажоритарна система. За победа в първи тур претендентът е належащо да получи безусловно болшинство от гласовете на гласоподавателите. В цялата история на провеждането на директни избори за държавен глава нито един претендент не е реализирал подобен резултат. На втори тур отиват двамата претенденти, събрали най-вече гласове.
Право да гласоподават имат всички пълнолетни жители на Франция, което към сегашния миг значи 48 милиона души от общо население към 67 милиона. Вторият тур ще бъде на 24 април.
ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ
За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да провежда огромна изборна вечер след оповестяването на резултатите от първия тур. Това е съвършена илюстрация на неналичието на интерес към вялата акция, засенчена първо от коронавирус рецесията, а по-късно от войната в Украйна, отбелязва Агенция Франс Прес. Вместо това малкия екран ще излъчи паметна комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с обстоятелството, че " усетите и упованията на феновете са еволюирали " поради " увеличението на предлагането " на диспути и мнения по новинарските канали.
Изборите във Франция постоянно са предизвиквали огромни безредици, диспути и разбори до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия и мощно обезпокоена от спора в Украйна, вотът сякаш остана на втори проект. Това кара социолозите да се безпокоят, че към 30 % от гласоподавателите няма да отидат изобщо до урните, което би била рекордно ниска изборна интензивност за първи тур на президентски избори в Петата република.
КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
Еманюел Макрон
По време на първия си мандат Макрон, някогашен капиталов банкер, понижи налозите за корпорациите и богатите, улесни назначението и уволняването на служащи и похарчи повече от множеството европейски водачи, с цел да поддържа стопанската система на страната си на повърхността по време на пандемията от коронавирус, напомня Ройтерс. Той от дълго време упорства Европейският съюз да преследва по-агресивно ползите си и е отпред на дипломатическите старания на Европа за преустановяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от талази от обществени безредици, подбудени от чувството, че той е откъснат от елементарните хора и апатичен към ежедневните им компликации.
Най-младият президент в историята на Франция, някогашният министър на стопанската система, който в никакъв случай преди този момент не бе заемал изборна служба, се изкачи на върха през 2017 година единствено на 39 години, като ловко употребява имиджа си на новобранец, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на обичайните партии. Според допитване на Френския институт за проучване на публичното мнение от 8 април Макрон ще получи максимален дял от гласовете на първия тур (26,5 процента).
Марин Льо Пен
Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 година тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 година загуби от Макрон на втория тур на изборите.
Льо Пен се пробва да почисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от татко й - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като към този момент не се стреми към отдръпване от блока на единната валута на Европейски Съюз. Заявява, че желае да върне пълномощията за взимане на решения на страните членки на Европейски Съюз. По този метод Льо Пен разшири електората си измежду умерените гласоподаватели, само че отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия " Републиканците " се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния набор при започване на акцията, Льо Пен изглеждаше като че ли притисната и от двете страни. Но в последно време рейтингът ѝ доста се увеличи и изследванията демонстрират, че е доста евентуално тя да стигне до втория тур, а в случай че го направи, той ще бъде по-оспорван, в сравнение с през 2017 година. На първия тур тя ще вземе към 24 %, демонстрират последните социологически изследвания.
Жан-Люк Меланшон
Меланшон е единственият претендент на левицата, който е измежду първите петима кандидати в изследванията. Лидерът на крайнолявата партия " Непокорна Франция " афишира кандидатурата си за " национална " опция, която да се опълчи на десницата. Той твърди, че ще замрази цените, ще усили заплатите и ще укрепи публичните услуги, с цел да усили покупателната дарба на французите. Меланшон желае разкъсване с икономическия демократизъм и налагане на по-високи налози на богатите. Социолозите му дават към 17,5 %.
Валери Пекрес
Ръководителка на района Ил дьо Франс и някогашна министърка, Пекрес се оприличава по едно и също време на Маргарет Тачър и Ангела Меркел, като споделя, че съчетава политика на консенсус и новаторски умения. Тя назовава себе си " Желязната лейди " на Франция. Ако завоюва изборите, Пекрес, умерена представителка на консервативната партия " Републиканците ", която направи завой надясно, ще бъде първата жена президент на Франция. Пекрес укорява Макрон, че е направил " дупка " в държавната хазна по време на пандемията. Заявява, че ще постави завършек на 35-часовата работна седмица и ще вдигне пенсионната възраст от 62 на 65 години. За да понижи опасността от страна на крайната десница, тя засилили рецензиите си във връзка с имиграцията и исляма.
Ерик Земур
Писател и някогашен водещ на токшоу, прочут с крайнодесния си шовинизъм, Земур влезе с гръм и тропот в акцията с поляризиращите си антиимиграционни и антиислямски изявления. В началото социолозите смятаха, че той евентуално ще стигне до втория тур, само че в този момент той се срина до четвърто-пето място. Син на алжирски евреи, Земур се показва като олицетворение на сполучливия следвоенен модел на интеграция на световна Франция. Описва Франция като тогавашна велика страна, която е в бездънен крах, а християнската цивилизация е застрашена от възходящото въздействие на исляма заради неконтролираната имиграция. 63-годишният Земур желае Франция да си върне контрола върху границите от Европа и споделя, че би трябвало да се забрани френски деца да бъдат кръщавани Мохамед. Очаква се да получи към 9 % от гласовете на първи тур.
Други претенденти
Списъкът на кандидатите за президентския пост включва още претендента на френските зелени Яник Жадо (4,5 на сто), комуниста Фабиен Русел (2,5 на сто), суверениста Никола Дюпон-Енян (1,5 на сто), кметицата на Париж от Френската социалистическа партия Ан Идалго (2 процента), левия Жан Ласал (2,5 на сто) и троцкистите Филип Путу (1 процент) и Натали Арто (0,5 на сто).
/dir.bg/
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ