Монолози в Сатирата
Фотограф Темелко Темелков
„ Бил съм баскетболист, художник, театрален служащ, пиар на футболен тим, шеф на спектакъл - даже на два, татко съм на две деца и дядо на четири внучета. Но постоянно съм бил актьор, който е играл на няколко континента “, споделя Славчо Пеев. Един от доайените в храма на смеха се изповядва в моноспектакъла си „ Сатирични истории “. В етюдите му оживяват сътрудници и другари – от Георги Георгиев от русенския спектакъл, който изрично му изяснява, че би трябвало да зареже баскетбола и да се отдаде на актьорлъка, до чукащия на хотелската врата в 5 часа заранта Калоянчев, и Парцалев, който слиза от Мини купъра и споделя: „ Абе, все едно, че се пързалях по задник на асфалта “. Герои в монолозите са му още Кольо Анастасов, Константин Коцев... Супер забавен е разказът за мачовските млади години на Славчо в компанията на композитора Ангел Михайлов и бъдещия киногений Милош Форман. Тримата са дружно на нашенското Черноморие, когато идва вестта за нахлуването на руските войски в Прага през 1968-а. „ Милош млъкна и не проговори 10 дни “, връща лентата Пеев. След време получава интифа от Форман, който към този момент е в Щатите, че би трябвало да работят дружно, само че положителни хора го привикват и го отхвърлят от всевъзможни фантазии за пробив в интернационалното кино. Славчо извършва и страхотни песни по стихове на Валери Петров и Радой Ралин в дует с Мартин Каров на пианото, който е и режисьор на шоуто. Има още двама сътрудници – Любо и Ачо Розата. Всичко това се случва на новата, трета подред, наречена Хепи сцена в Сатирата, която е на мястото на тогавашния клуб.
Кирил Бояджиев, който се популяризира като Йосиф от „ Откраднат живот “, пък предлага история за всеки, който е, ще бъде, имал е или има татко. Неговото моно се споделя „ Помощ, имам две деца “ по Здрава Каменова. Това е истерично смешна и сърдечна среща с мъж, който остава у дома с отрочетата си, с цел да даде опция на жена си да прави кариера. Следва тежка борба сред мъжкото начало и дълга към фамилията. Дали ще оцелее, дали ще се пречупи? Дали ще откри метод да се наспи, да се изкъпе, да остане уединено с нея – неизживяната си пристрастеност. Какво го прави благополучен? Ироничен и трогателен взор към бащинството. „ Тъп оптимист “ е авторската стендъп комедия на Явор Борисов, режисиран от шефа си Калин Сърменов. „ И по този начин, потънал и заслепен от изкуството внезапно се опомних на 35. Не ме разбирайте неправилно - напълно не се окайвам, само че взех решение, че е време да трансформира малко лайфстайла (тази остаряла българска дума) и да стартира да се държа като зрял човек. И се хванах за главата... Откъде да стартира? Тепърва! Кариера? Да строя семейство, бъдеще? Мамка му – 35, бял, актьор, хетеро и хапвам месо! Замислих се и си дадох сметка, че преди 15 години съм бил на 20, след 15 ще съм на 50! Евентуално! “, лее се Явор.
„ Бил съм баскетболист, художник, театрален служащ, пиар на футболен тим, шеф на спектакъл - даже на два, татко съм на две деца и дядо на четири внучета. Но постоянно съм бил актьор, който е играл на няколко континента “, споделя Славчо Пеев. Един от доайените в храма на смеха се изповядва в моноспектакъла си „ Сатирични истории “. В етюдите му оживяват сътрудници и другари – от Георги Георгиев от русенския спектакъл, който изрично му изяснява, че би трябвало да зареже баскетбола и да се отдаде на актьорлъка, до чукащия на хотелската врата в 5 часа заранта Калоянчев, и Парцалев, който слиза от Мини купъра и споделя: „ Абе, все едно, че се пързалях по задник на асфалта “. Герои в монолозите са му още Кольо Анастасов, Константин Коцев... Супер забавен е разказът за мачовските млади години на Славчо в компанията на композитора Ангел Михайлов и бъдещия киногений Милош Форман. Тримата са дружно на нашенското Черноморие, когато идва вестта за нахлуването на руските войски в Прага през 1968-а. „ Милош млъкна и не проговори 10 дни “, връща лентата Пеев. След време получава интифа от Форман, който към този момент е в Щатите, че би трябвало да работят дружно, само че положителни хора го привикват и го отхвърлят от всевъзможни фантазии за пробив в интернационалното кино. Славчо извършва и страхотни песни по стихове на Валери Петров и Радой Ралин в дует с Мартин Каров на пианото, който е и режисьор на шоуто. Има още двама сътрудници – Любо и Ачо Розата. Всичко това се случва на новата, трета подред, наречена Хепи сцена в Сатирата, която е на мястото на тогавашния клуб.
Кирил Бояджиев, който се популяризира като Йосиф от „ Откраднат живот “, пък предлага история за всеки, който е, ще бъде, имал е или има татко. Неговото моно се споделя „ Помощ, имам две деца “ по Здрава Каменова. Това е истерично смешна и сърдечна среща с мъж, който остава у дома с отрочетата си, с цел да даде опция на жена си да прави кариера. Следва тежка борба сред мъжкото начало и дълга към фамилията. Дали ще оцелее, дали ще се пречупи? Дали ще откри метод да се наспи, да се изкъпе, да остане уединено с нея – неизживяната си пристрастеност. Какво го прави благополучен? Ироничен и трогателен взор към бащинството. „ Тъп оптимист “ е авторската стендъп комедия на Явор Борисов, режисиран от шефа си Калин Сърменов. „ И по този начин, потънал и заслепен от изкуството внезапно се опомних на 35. Не ме разбирайте неправилно - напълно не се окайвам, само че взех решение, че е време да трансформира малко лайфстайла (тази остаряла българска дума) и да стартира да се държа като зрял човек. И се хванах за главата... Откъде да стартира? Тепърва! Кариера? Да строя семейство, бъдеще? Мамка му – 35, бял, актьор, хетеро и хапвам месо! Замислих се и си дадох сметка, че преди 15 години съм бил на 20, след 15 ще съм на 50! Евентуално! “, лее се Явор.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ