Историята на прегръдката, която лекува
ФОТО: БТВ
В Хюстън афишират датата 25 септември за Деня на доктор Джоузеф Варон
Невероятната история на една лекарска прегръдка, която оказа помощ на възрастен мъж да не се усеща самичък и да продължи борбата си с ковид, с цел да оздравее и да се прибере при брачната половинка си, описа бТВ. Това е история за прегръдката, която победи самотата. Която победи и заболяването., който лекува освен с медицина, само че и със сърце.
Прегръдката се случва в Деня на благодарността в Съединените щати. Д-р Варон, началник на Коронавирус отделението в болница в Тексас, който не е почивал към този момент 262 дни, споделя, че поканил медиите, с цел да може обществото да види какво се случва вътре хв отделението. Не го прави за първи път. Точно в Деня на благодарността в болничното заведение бил фотографът Го Накамура. Д-р Варон минавал на визитация. „ Минавах през болничните стаи и видях, че един от пациентите ми беше изправен до леглото си. И плачеше… Плачеше като бебе! “, спомня си лекарят. „ Влязох в стаята на пациента и го попитах какво се случва? Той ми отговори „ Искам да бъда със брачната половинка си “. И просто можете да си визиите – един възрастен човек ти споделя, че желае да е със брачната половинка си и сърцето ми се скъса. Единственото, което можах да направя в този миг е да го прегърна. И да се опитам да го утеша “, споделя Варон.
На идващия ден стартира да получава позвънявания от целия свят, с цел да опише за фотографията. Така доктор Варон си спомня, че в болничното заведение е бил и фотографът. „ Снимката стана толкоз известна, тъй като от една страна бе направена в Деня на благодарността. И второ – тъй като на нея хората виждат един пациент и един доктор. И двамата сме едно цяло. Мисля, че тъкмо това е значимото. Хората осъзнават, че ние сме дружно в това, през което минаваме. И пациентите, и лекарите. Мисля, че на хората им стана мъчително и за пациента, и за лекаря. А лекарят съм аз “, споделя доктор Варон.
Той споделил на възрастния си пациент, че ще направи всичко по силите си, с цел да се прибере мъжът вкъщи при брачната половинка си. И по този начин и станало – пациентът излекуван и в този момент е в дома си. Ето за какво, доктор Джоузеф Варон избрал да лекува освен като доктор, само че и като човек. Защото и положителната дума лекува, прегръдката също.
Фотографът Го Накамура споделя, че тази фотография е един от най-скъпите моменти в цялата му кариера. „ Никога до момента не бях виждал сходно нещо в болница “, споделя Накамура.
Оказва се, че възрастният пациент не е единственият, който доктор Варон е утешил.
„ Аз го върша всеки ден! Просто тогава е имало камера. Аз държа ръката на пациента, сядам на леглото до него, насърчавам го, че всичко ще бъде наред. Такъв съм, просто. Не имам вяра в това, че видиш ли, аз съм лекарят и съм освен това! Не! И в случай че би трябвало да бъда напълно почтен – не съм носил бяла престилка повече от 30 години! Отказвам да я нося. Смятам, че тя дава неверната визия за лекаря. Аз желая да бъдем равнопоставени, да бъдем един до различен, тъй като това е битка, която водим дружно “, споделя той пред Кристина Газиева.
Варон споделя, че Коронавирус отделението е най-тъжното и най-самотното място на света. Виждаш най-тъжните очи и най-искрения рев. „ Всеки пациент е печален. Зоната е напълно изолирана и никой няма право да ги посети. Единствените хора, които виждат, са лекарите и медицинските сестри. А ние, всички изглеждаме като космонавти в тези защитни дрехи, и в множеството случаи пациентите даже не ни разпознават “, споделя лекарят.
За да увери пациентите си, че не са сами, доктор Варон намерил ексцентрично решение – залепил своя фотография без маска, ухилен, върху защитното си облекло. „ Тази концепция се появи още през март. Дадох си сметка, че с тези защитни дрехи пациентите не знаят кои сме. И си сложих моя фотография. „ Понякога даже нося занимателни, с цел да ги забавлявам. После помолих всички мои сътрудници да създадат същото. Даже, в случай че и вие желаете да влезете като публицисти в нашата зоната, би трябвало да носите ваши фотоси “, споделя Варон.
Лекарят споделя, че работи дни и нощи. Рядко се прибира у дома. Спи по малко. Успехите му дават сили, паденията го пречупват, само че в никакъв случай не се отхвърля. До себе си той има обединен екип от всеотдайни лекари и медицински сестри. Приели са борбата за тяхна най-важна идея.
„ Аз работя може би с най-хубавите медицински сестри в света. Моите медицински сестри са невероятни! Но от време на време по средата на деня те просто се срутват. И стартират да плачат. Особено когато имаме пациент, който умира. Те просто излизат от стаята и плачат. Защото, знаете ли, коронавирусът ви забива нож в гърба! Няма значение дали сте млад или остарял, какъв е етносът ви или общественият ви статус - вирусът може да ви покоси! И когато забележим младеж да си отива, тогава не можем да не бъдем прочувствени “, споделя Варон.
„ Често споделям, че повеждам две войни – против ковид и против нелепостта. И го споделям, тъй като на открито има доста хора, които правят нелепости – вървят по молове, по питейни заведения, не носят маски. Правят неща, които не би трябвало да вършат! Ако не желаят да бъдат прегръщани от доктор като мен, значи те просто би трябвало да съблюдават разпоредбите. Просто е! Коронавирусът може да бъде спрян, само че по тази причина се изисква обществена отдалеченост, носене на маски, отбягване на тълпи, миене на ръце! Просто е “, безапелационен е Варон.
Д-р Варон се обърна и към българските лекари и даде обещание, че когато това завърши, той ще пристигна в България и ще си създадат огромно празненство. „ Искам да посетя България и ще чествам с българските сътрудници и, знаете ли – сигурен съм, че ще преминем през това “, безапелационен е той.
Заради всеотдайността си в тази борба, доктор Варон получава огромно самопризнание от кмета на Хюстън. Обявяват датата 25 септември публично за „ Деня на доктор Джоузеф Варон “. „ Следващата година на 25 септември, сте поканени да отпразнуваме дружно деня! Защото, както всеки различен, и аз съм изтощен от Коронавирус! На всички безусловно ни писна от Коронавирус! Но би трябвало да доведем нещата до край “, споделя той.
А на най-самотното място на света, екипът на доктор Варон постоянно намира време за усмивка. „ Прекарах рождения си ден в Коронавирус зоната. Всички работихме, само че и успяхме да отпразнуваме деня с огромна торта… Във формата на ковид “, споделя той.
Записват даже и ария, отдадена на всички, които се борят с ковид. И със задявка назовават себе си „ Ловците на Коронавирус “. „ Аз даже споделям, че съм „ ковидиолог “. И даже си имам табела за колата с надпис „ Ловец на Коронавирус “ и одобрявам това определение, тъй като това си е същинска война “, споделя той. Д-р Варон дава обещание, че войната ще бъде доведена до своя край.
В Хюстън афишират датата 25 септември за Деня на доктор Джоузеф Варон
Невероятната история на една лекарска прегръдка, която оказа помощ на възрастен мъж да не се усеща самичък и да продължи борбата си с ковид, с цел да оздравее и да се прибере при брачната половинка си, описа бТВ. Това е история за прегръдката, която победи самотата. Която победи и заболяването., който лекува освен с медицина, само че и със сърце.
Прегръдката се случва в Деня на благодарността в Съединените щати. Д-р Варон, началник на Коронавирус отделението в болница в Тексас, който не е почивал към този момент 262 дни, споделя, че поканил медиите, с цел да може обществото да види какво се случва вътре хв отделението. Не го прави за първи път. Точно в Деня на благодарността в болничното заведение бил фотографът Го Накамура. Д-р Варон минавал на визитация. „ Минавах през болничните стаи и видях, че един от пациентите ми беше изправен до леглото си. И плачеше… Плачеше като бебе! “, спомня си лекарят. „ Влязох в стаята на пациента и го попитах какво се случва? Той ми отговори „ Искам да бъда със брачната половинка си “. И просто можете да си визиите – един възрастен човек ти споделя, че желае да е със брачната половинка си и сърцето ми се скъса. Единственото, което можах да направя в този миг е да го прегърна. И да се опитам да го утеша “, споделя Варон.
На идващия ден стартира да получава позвънявания от целия свят, с цел да опише за фотографията. Така доктор Варон си спомня, че в болничното заведение е бил и фотографът. „ Снимката стана толкоз известна, тъй като от една страна бе направена в Деня на благодарността. И второ – тъй като на нея хората виждат един пациент и един доктор. И двамата сме едно цяло. Мисля, че тъкмо това е значимото. Хората осъзнават, че ние сме дружно в това, през което минаваме. И пациентите, и лекарите. Мисля, че на хората им стана мъчително и за пациента, и за лекаря. А лекарят съм аз “, споделя доктор Варон.
Той споделил на възрастния си пациент, че ще направи всичко по силите си, с цел да се прибере мъжът вкъщи при брачната половинка си. И по този начин и станало – пациентът излекуван и в този момент е в дома си. Ето за какво, доктор Джоузеф Варон избрал да лекува освен като доктор, само че и като човек. Защото и положителната дума лекува, прегръдката също.
Фотографът Го Накамура споделя, че тази фотография е един от най-скъпите моменти в цялата му кариера. „ Никога до момента не бях виждал сходно нещо в болница “, споделя Накамура.
Оказва се, че възрастният пациент не е единственият, който доктор Варон е утешил.
„ Аз го върша всеки ден! Просто тогава е имало камера. Аз държа ръката на пациента, сядам на леглото до него, насърчавам го, че всичко ще бъде наред. Такъв съм, просто. Не имам вяра в това, че видиш ли, аз съм лекарят и съм освен това! Не! И в случай че би трябвало да бъда напълно почтен – не съм носил бяла престилка повече от 30 години! Отказвам да я нося. Смятам, че тя дава неверната визия за лекаря. Аз желая да бъдем равнопоставени, да бъдем един до различен, тъй като това е битка, която водим дружно “, споделя той пред Кристина Газиева.
Варон споделя, че Коронавирус отделението е най-тъжното и най-самотното място на света. Виждаш най-тъжните очи и най-искрения рев. „ Всеки пациент е печален. Зоната е напълно изолирана и никой няма право да ги посети. Единствените хора, които виждат, са лекарите и медицинските сестри. А ние, всички изглеждаме като космонавти в тези защитни дрехи, и в множеството случаи пациентите даже не ни разпознават “, споделя лекарят.
За да увери пациентите си, че не са сами, доктор Варон намерил ексцентрично решение – залепил своя фотография без маска, ухилен, върху защитното си облекло. „ Тази концепция се появи още през март. Дадох си сметка, че с тези защитни дрехи пациентите не знаят кои сме. И си сложих моя фотография. „ Понякога даже нося занимателни, с цел да ги забавлявам. После помолих всички мои сътрудници да създадат същото. Даже, в случай че и вие желаете да влезете като публицисти в нашата зоната, би трябвало да носите ваши фотоси “, споделя Варон.
Лекарят споделя, че работи дни и нощи. Рядко се прибира у дома. Спи по малко. Успехите му дават сили, паденията го пречупват, само че в никакъв случай не се отхвърля. До себе си той има обединен екип от всеотдайни лекари и медицински сестри. Приели са борбата за тяхна най-важна идея.
„ Аз работя може би с най-хубавите медицински сестри в света. Моите медицински сестри са невероятни! Но от време на време по средата на деня те просто се срутват. И стартират да плачат. Особено когато имаме пациент, който умира. Те просто излизат от стаята и плачат. Защото, знаете ли, коронавирусът ви забива нож в гърба! Няма значение дали сте млад или остарял, какъв е етносът ви или общественият ви статус - вирусът може да ви покоси! И когато забележим младеж да си отива, тогава не можем да не бъдем прочувствени “, споделя Варон.
„ Често споделям, че повеждам две войни – против ковид и против нелепостта. И го споделям, тъй като на открито има доста хора, които правят нелепости – вървят по молове, по питейни заведения, не носят маски. Правят неща, които не би трябвало да вършат! Ако не желаят да бъдат прегръщани от доктор като мен, значи те просто би трябвало да съблюдават разпоредбите. Просто е! Коронавирусът може да бъде спрян, само че по тази причина се изисква обществена отдалеченост, носене на маски, отбягване на тълпи, миене на ръце! Просто е “, безапелационен е Варон.
Д-р Варон се обърна и към българските лекари и даде обещание, че когато това завърши, той ще пристигна в България и ще си създадат огромно празненство. „ Искам да посетя България и ще чествам с българските сътрудници и, знаете ли – сигурен съм, че ще преминем през това “, безапелационен е той.
Заради всеотдайността си в тази борба, доктор Варон получава огромно самопризнание от кмета на Хюстън. Обявяват датата 25 септември публично за „ Деня на доктор Джоузеф Варон “. „ Следващата година на 25 септември, сте поканени да отпразнуваме дружно деня! Защото, както всеки различен, и аз съм изтощен от Коронавирус! На всички безусловно ни писна от Коронавирус! Но би трябвало да доведем нещата до край “, споделя той.
А на най-самотното място на света, екипът на доктор Варон постоянно намира време за усмивка. „ Прекарах рождения си ден в Коронавирус зоната. Всички работихме, само че и успяхме да отпразнуваме деня с огромна торта… Във формата на ковид “, споделя той.
Записват даже и ария, отдадена на всички, които се борят с ковид. И със задявка назовават себе си „ Ловците на Коронавирус “. „ Аз даже споделям, че съм „ ковидиолог “. И даже си имам табела за колата с надпис „ Ловец на Коронавирус “ и одобрявам това определение, тъй като това си е същинска война “, споделя той. Д-р Варон дава обещание, че войната ще бъде доведена до своя край.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ