Фокусирането в дигитализацията на университетите не трябва да е самоцел,

Фокусирането в дигитализацията на университетите не би трябвало да е самоцел, а да е  през призмата на новите познания и бизнесът потвърждават, че дружно могат да реализират доста, споделя проф. доктор Ивайло Копрев в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 
-->
- Какви са провокациите, пред които са изправени българските висши образователни заведения?

- Най-голямото предизвикателство е да се преборим с битуващото мнение, че българското висше обучение е некачествено. Напротив - ние образоваме доста качествени хора, които идват с готовност за реализиране на доста високи цели в професионален и персонален проект. Проблемът, който виждам във висшето обучение, е отрицателната артикулация върху него. Решението е посочването на положителните образци, които са на всички места към нас. Например, в края на предходната година ученик на и гост- учител към катедра " Маркшайдерство и геодезия " бе почетен с Плакет " Св. Св. Кирил и Методий " на Президента на Република България за значимия си публичен принос към развиването на изкуствения разсъдък, осведомителните технологии и повишението на сигурността в минната индустрия. 

- Какво е мястото на просветителната система в Европейския проект за възобновяване и развиване?

- Европейският зелен пакт (European Green Deal) отразява проекта на Европейски Съюз за резистентен зелен преход, което включва трансформирането на Европейски Съюз в климатично безпристрастен до 2050 година Развитието на минерално-суровинната и енергийна промишленост е належащо изискване за реализиране на задачите, заложени от Европейската комисия и Организация на обединените нации за зелена промяна и стабилно развиване. Това е по този начин, тъй като високите технологии и идното превръщане на цялата европейска стопанска система ще имат потребност от запаси, а също и от експерти, които да бъдат обучавани в профилирани университети. В тази връзка университети като МГУ " Св. Иван Рилски " са стратегически сътрудник за реализацията на новаторски въглеродно-неутрални практики и решения и са " ковачницата " за фрагментите, които ще ги осъществят на процедура.

- Какви нови специалности предлага МГУ и по какъв начин да изберем най-подходящата?

- Откриването на нови специалности е нож с две остриета. Смятам, че човек би трябвало да има доста добра основа от фундаментална компетентност, която да надгради с тясна специализация в магистърска степен на образование. Ние приготвяме инженери в 7 професионални посоки, в 18 базови специалности, в областта на геологията, проучвателните действия, минното дело, биотехнологията, екологията, компютърните технологии и автоматизацията, електромеханиката и електроенергетиката. Имаме близо два пъти повече на брой модерни магистърски стратегии, създадени взаимно с бизнеса, обхващащи настоящите трендовете на развиване на фирмите. 

- Случва ли се цифровата промяна в университетите?

- Изказват се отзиви, че няма цифрова промяна, че е закъсняла. Истината е, че на 13 март 2020 год., когато затвориха целия свят поради Ковид, доста бързо успяхме да изградим платформа, тъй че просветителният развой да продължи и на процедура за студентите ни съвсем нямаше спиране. Същината съгласно мен на този въпрос е друга- фокусирането в дигитализацията не би трябвало да бъде самоцел, тя би трябвало да бъде през призмата на новите познания, които човек би трябвало да придобива.

- Какво е мястото на Stem центрове и нововъведенията в образованието?

- Аз съм от поколението на 80-те години. Тогава Stem центрове се назоваха по различен метод - кръжоци. Това е верният път, тъй като по този метод децата са фокусирани върху това, което им е забавно - по занимателен и друг метод да получат нужните познания. Не би трябвало да се не помни, че огромните професионални упоритости изискват ангажираност, отдаденост и поредност и се реализират единствено от тези, които са подготвени да изследват света към себе си и несъмнено да го трансформират, когато това е належащо. Иновациите и модернизацията са неразделна част от просветителния развой. Те дават опцията за придобиване на нови принадлежности, с които да бъде обяснено знанието.

- Какво е мястото на изследователските университети?

- Има няколко проучвателен университета, има и институти, които са напълно научно- изследователски- като Българска академия на науките да вземем за пример. А всички други? Минно-геоложки университет е с практично-приложна устременост и сме горди, че фундаменталните и научно-приложни проучвания, които се осъществят в МГУ, имат доста въздействие за развиването освен на минерално-суровинната индустрия, те са изцяло потребни за обществото и стопанската система.

-Как ще стане допустима връзката бизнес-наука у нас?

- Към тази връзка бих добавил и образованието. Бизнесът в България и Минно-геоложки университет " Св. Иван Рилски " неведнъж са доказвали и не престават да потвърждават, че дружно могат да реализират доста. Съвместното развиване на модела " Наука-бизнес- обучение " е вероятен с помощта на разбирането от страна на сътрудниците ни, че положително обучение може да се получи единствено когато то е в синергия с най-хубавите практики в света, когато преподавателите могат да получат достъп до най-новите технологии и познания, въведени в техните компании. Съвместните планове на преподавателите с фирмите дават опция да се вкарат проблемите, които те вземат решение в образователните зали и студентите да вземат участие директно в превъзмогването им. 

- Имат ли бъдеще отдалеченото и  задочното образование?

- За нас отдалечената форма на образование е неприложима. Инженер не се става с отдалечено образование. Относно задочното образование - едни от най-мотивираните ни студенти са точно тези, които учат задочна форма на образование. Обикновено това са хора, които са на междинна възраст, знаят защо идват да учат. Задочното образование е една съсредоточена форма в малко време да се получат нужните познания.

- Бакалавърски и магистърски стратегии - какво ново при тях?

- Наред с обичайните за нас специалности като " Разработване на потребни изкопаеми ", " Маркшайдерство и геодезия ", " Хидрогеология и инженерна геология ", " Геология и изследване на потребни изкопаеми " нашите кандидат-студенти могат да избират от десетки перспективни бакалавърски стратегии като " Компютърни технологии в инженерната активност ", " Електроенергетика и електрообзавеждане ", " Механизация на минното произвеждане ", " Автоматика, осведомителна и ръководеща техника ",   " Биотехнологии ", " Обогатяване и преработване на първични материали ",   " Екология и запазване на околната среда " и други

Ежегодно обновяваме стратегиите си, само че в посока повишение езиковите пълномощия и повишение " меките умения " на нашите студенти. Университетът като подобен би трябвало да е закостенял. Фундаментално ние не вършим внезапни промени, а надграждаме с нужните умения, познания и пълномощия, които сме забелязали че липсват през предходните интервали.

- Какви са опциите за докторантури?

- Докторантите са банката фрагменти на университетите. Това са бъдещите преподаватели - доценти и професори. Ние в МГУ сме щастливи, че имаме задоволително постоянни докторанти, които в действителност подхранват нашия университет като асистенти, ето за какво и междинната възраст на преподавателския състав е доста под 50 години.

- Присъствени или онлайн квалификационни курсове?

- Категорично сме за присъствени квалификационни курсове. Създаваме най-различни академии. Това са профилирани курсове за повишение на квалификацията на наши преподаватели, на наши сътрудници от бизнеса или за наши студенти, които имат изявени ползи, да вземем за пример в региона на геологията.

- Какви са опциите за стажове, стипендии и практики?

- Минно-геоложки университет е прочут с това, че нашите студенти още от първи курс имат платени летни стажове в фирмите от минерално-суровинната промишленост като Геотехмин ООД, Елаците-Мед АД, Дънди Прешъс Металс, Асарел Медет АД, Геотрейдинг АД и други Това е доста значимо, тъй като първокурсниците могат да преценяват дали са създали верен избор още в самото начало на подготовката си. Студентските практики в действителна среда са част от образованието и разрешават на младите експерти доста бързо да се ориентират в техническите новости, които минните компании непрестанно внедряват.  Това за младите е освен мост сред теорията и практиката, само че и житейска школа за работа в екип и развиване на нови умения. При нас стажовете нормално са обвързани със стипендиантски стратегии за тези студенти, които са се показали най-добре.