Подкаст | Фискалната дисциплина започва да става проблем за България
Фискалната дисциплинираност ще се трансформира в главното икономическо предизвикателство за България, в случай че политическата рецесия продължи и след предварителните парламентарни избори през април и не се откри формула за по-стабилно и по-трайно ръководство с небосвод на обмисляне над няколко месеца. Това описа Пламен Ненов, професор в Norwegian Business School и икономист в Норвежката централна банка, в четвъртия епизод на подкаста на Economic.bg „ Едно мислено “. Той е част и от новосформирания Съвет за стопански разбори, чийто ръководител е вицепремиерът Атанас Пеканов.
ЕДНО НАУМ · Е04: Едно Наум – диалог с икономиста проф. Пламен Ненов
Именно рискът пред бюджета на България се оказва главен от политическата рецесия и може да бъде новият проблем пред влизането на България в еврозоната даже и от 2025 година и
в този случай пропуснатите чисти изгоди ще се усилят доста “.
Дали ще се одобри допустим бюджет в новия парламент, за който занапред стартира предизборната акция, остава нестабилно, тъй като идват избори и наесен.
Виждаме съкращаване на хоризонтите на политическите партии поради честите избори и това ги кара да влязат в наддаване за гласоподаватели посредством бюджета “, разяснява Ненов.
Другият главен удар по българската стопанска система поради политическата рецесия е потискането на капиталовата интензивност, което пречи на България да настигне Румъния, която за разлика от нас „ бележи огромен взрив “.
България се намира в капиталова застоялост след рецесията от 2009 година Тя продължава и до през днешния ден и се ускорява в последните години и е доста притеснително, изключително в случай че сравним България с Румъния “, разяснява Ненов.
За да се позволи казусът в дълготраен проект България има потребност от целенасочени политики за стимулиране на вложенията – стопански като да вземем за пример данъчни облекчения – и структурни промени като правосъдната, която „ стои на едно място към този момент от години “.
Икономистът от Норвежката централна банка чака в случай че няма нови шокове, паричната политика на Европейската централна банка, която е и парична политика на България, да стартира да дава резултати за преодоляване на инфлацията към края на годината – както в Европа, по този начин и в България. Основният риск пред тази цел е влизането в серпантина от растеж на заплатите и растеж на цените.
„ Това би поддържало инфлацията много дълго време и в случай че виждаме такива знаци то ще докара до една много по-агресивна парична политика “, счита Ненов.
Новините за съкращения в едни от най-големите фабрики в Европа пък са първите резултати от стягането на паричната политика и за България също може да чакаме сходни резултати.
Подробности към новия държавен стопански тинк-танк и първата работа, с която се захваща, чуйте в диалога с господин Ненов.
ЕДНО НАУМ · Е04: Едно Наум – диалог с икономиста проф. Пламен Ненов
Именно рискът пред бюджета на България се оказва главен от политическата рецесия и може да бъде новият проблем пред влизането на България в еврозоната даже и от 2025 година и
в този случай пропуснатите чисти изгоди ще се усилят доста “.
Дали ще се одобри допустим бюджет в новия парламент, за който занапред стартира предизборната акция, остава нестабилно, тъй като идват избори и наесен.
Виждаме съкращаване на хоризонтите на политическите партии поради честите избори и това ги кара да влязат в наддаване за гласоподаватели посредством бюджета “, разяснява Ненов.
Другият главен удар по българската стопанска система поради политическата рецесия е потискането на капиталовата интензивност, което пречи на България да настигне Румъния, която за разлика от нас „ бележи огромен взрив “.
България се намира в капиталова застоялост след рецесията от 2009 година Тя продължава и до през днешния ден и се ускорява в последните години и е доста притеснително, изключително в случай че сравним България с Румъния “, разяснява Ненов.
За да се позволи казусът в дълготраен проект България има потребност от целенасочени политики за стимулиране на вложенията – стопански като да вземем за пример данъчни облекчения – и структурни промени като правосъдната, която „ стои на едно място към този момент от години “.
Икономистът от Норвежката централна банка чака в случай че няма нови шокове, паричната политика на Европейската централна банка, която е и парична политика на България, да стартира да дава резултати за преодоляване на инфлацията към края на годината – както в Европа, по този начин и в България. Основният риск пред тази цел е влизането в серпантина от растеж на заплатите и растеж на цените.
„ Това би поддържало инфлацията много дълго време и в случай че виждаме такива знаци то ще докара до една много по-агресивна парична политика “, счита Ненов.
Новините за съкращения в едни от най-големите фабрики в Европа пък са първите резултати от стягането на паричната политика и за България също може да чакаме сходни резултати.
Подробности към новия държавен стопански тинк-танк и първата работа, с която се захваща, чуйте в диалога с господин Ненов.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ