Световните дисбаланси и валутните курсове
Фирмите, които развиват активност на интернационалните пазари и вземат участие в международните вериги на предлагането, ускоряват световния напредък. Редом с това обаче те изкривяват действителното положение на националните салда по настоящите сметки. Един от знаците за въздействието на интернационалните компании върху тези сметки е, че корпоративните спестявания (с други думи, неразпределената част от осъществените фирмени печалби) са значим фактор за този баланс. И даже износът на артикули би трябвало да се огледа от различен ъгъл, тъй като осчетоводеният в платежните салда износ се разграничава, освен това от време на време в сензитивен размер, от стойностите, засечените от митниците.
Нещо повече, валутният курс губи движещата си мощ за балансиране на настоящите сметки, когато световните компании играят толкоз основна роля. Вместо него значителност придобива финансовият канал посредством финансирането на работния капитал под формата на складови ресурси и вземания. Обменният курс на зелените пари е знак за финансовите условия, а мощният щатски $ се свързва със стягането им.
Това са прозрения на Юн Сонг Шин - стопански съветник и началник на звеното за изследвания и разбори на Банката за интернационалните разплащания (БМР), които хвърлят известна светлина върху световните несъответствия и аргументите за следеното в последно време изстудяване на производството и на търговията.
В неговите разсъждения се обрисуват два съществени пункта.
Първият е, че макроикономическата счетоводна база наподобява все по-неадекватна в ерата на интернационалните компании и на световните финансови вериги. Което постанова преосмислянето на някои основни детайли.
Вторият е, че финансовият канал на валутните курсове става все по-ефикасен даже когато обичайните търговски канали губят значимостта си.
За Шин най-голямата уязвимост на все по-глобализиращата се стопанска система е, че макроикономическите счетоводни интервенции остават настойчиво затворени в националните граници, до момента в който погледът върху света се образува от счетоводните книги на интернационалните компании.
Икономическият съветник на БМР показва международната стопанска система като сбирка от острови на обособени национални брутни вътрешни артикули (БВП), а комерсиалният баланс сред тях се дефинира от валутния курс. По-слабата валута подтиква износа на съответния остров, само че паричната единица на този с търговски остатък ще стартира да нараства до възобновяване на комерсиалния баланс.
Шин обаче показва два образеца, при които сходни съждения са подвеждащи.
Първият е когато дадена световна компания работи на облага. Ако тя е регистрирана във фирмените счетоводни документи като осъществена зад границата на "острова ", чийто "резидент " е, тя се осчетоводява като "приход от директни вложения " в островния платежен баланс. "Резидент " би трябвало да значи, че фирменото произвеждане се реализира на родния остров от чиновници, които живеят на него. Това умозаключение обаче не трябва да се приема за правилно във всички случаи. То би могло да значи просто, че остров "А " е "икономическата територия на доминиращ икономически интерес " за компанията. Така че, в случай че фирмената централа е записана на остров "А ", само че производството й се реализира на остров "В ", облагата се регистрира като пряк доход от вложения на остров "А " и ще надуе настоящата сметка на последния. Това ще е правилно даже когато служащите, които получават заплати и се възползват от икономическата интензивност, живеят на остров "В ".
Част от облагата обаче се изплаща под формата на дивиденти на акционерите по света и те биха компенсирали прихода от директни вложения, само че не напълно, тъй като "порция " от чистия доход няма да се разпредели. И тя ще се прибави към остатъка по настоящата сметка на остров "А ". Всъщност неразпределената фирмена облага е позната под името "корпоративно икономисване ". Колкото по-големи облаги осъществя и задържа компанията, толкоз по-голям е приноса й към остатъка по настоящата сметка. Поради това тези спестявания са извънредно значима част от салдото по настоящата сметка, което се отнася и за напредналите, и за разрастващите се стопански системи.
Вторият образец за подвеждащо счетоводство се демонстрира при търговията на артикули. Когато остров "А " изнася на остров "В ", това не значи безусловно, че стоките пресичат границите на остров "А ". Точно както терминът "резидент " е правно разбиране за острова, където компанията има "преобладаващ стопански интерес ". Така и "износът " в разплащателния баланс се отнася за прехвърлянето на икономическата полза от стоките, без те безусловно да прекосят някоя граница.
Смартфоните и другите артикули с висока индустриална цена по предписание се създават в индустриални центрове като Виетнам и Китай, въз основата на подписани контракти. Прехвърлянето на икономическата благосъстоятелност върху смарт телефона става когато готовият артикул се транспорти до крайната дестинация. Тогава въпросното устройство към този момент е примерно корейски експорт, макар че е създадено във Виетнам от виетнамски служащи.
Това е повода при доста страни да се установяват разлики сред цената на износа, измерен посредством разплащателния баланс и тази, регистрирана от митниците. Понякога този диференциал има доста огромен дял от Брутният вътрешен продукт. Типичен образец е Ирландия, чийто експорт по разплащателна сметка е доста по-голям, в сравнение с по митническите документи. За други стопанства ножицата се отваря в противоположната посока и експортът, съгласно митническите данни е по-голям, в сравнение с в платежния баланс.
Важният миг в тази ситуация е, че валутният курс губи капацитета си да балансира настоящите сметки, когато световните компании играят толкоз основна роля. Ако остров "А " има остатък по настоящата сметка, само че той се дължи на активността на интернационалните компании, повишаването на неговата валута не понижава остатъка. И по-голямо въздействие оказва финансовият канал на валутните курсове.
По време на разцвета на глобализацията в края на 80-е и 90-е години на предишния век търговията се е нараснала два пъти по-бързо от Брутният вътрешен продукт. Основен принос е имал растежа на обмена на промишлени артикули, тласкан от мултинационалните компании и международните вериги за доставка. Около 90% от търговията на развитите страни се е дължал точно на световните компании, като 50% от тях са били вътрешнофирмени покупко-продажби, с други думи - търговски интервенции сред поделения на една и съща компания. При подобен висок дял на сходен продан складовите ресурси на части или на полуфабрикати придобива огромно значение.
Във фирмения баланс запасите и вземанията се осчетоводяват като активи на сдружението. И сходно на всички останали пера от този тип би трябвало да бъдат финансирани по някакъв метод. Това по предписание става или посредством средства от работния капитал на компанията или посредством краткосрочни банкови заеми, с които той да бъде запълнен. Търговския взрив се демонстрира и като ера на усилване на корпоративните салда. Официалните данни сочат, че в такива случаи вземанията и складовите ресурси са нараствали по-бързо при по-благоприятни финансови условия. А най-хубавият аршин за оценката им се оказва курсът на щатския $. Когато американската валута е слаба, финансовите условия са по-щедри и кредитирането пораства по-бързо. Когато обаче доларът е мощен, финансовите условия се стягат и кредитният развой се забавя.
Фирмите, които ръководят световните си вериги за доставка са като жонгльори, които работят едновременно с доста топки във въздуха. Те са с друг размер, някои от тях са много тежки, тъй като съставляват съвсем приключена продукция с висока цена. Практиките на дългите и комплицирани снабдителни вериги демонстрират, че в тези случаи във въздуха има доста топки в един и същи миг и респективно е необходим забележителен финансов запас, с цел да се подсигурява реализацията им. По-щедрите финансови условия са като по-слабата гравитация за жонгльора - фирмените мениджъри ще могат да ги хвърлят във въздуха и да ги уловят при по-ниски разноски. Когато обаче финансовата среда се утежни, удържането на толкоз доста топки във въздуха става по-трудно, изключително на по-тежките.
Ако компанията търси външно финансиране за обезпечаване на работния си капитал, то обичайно става през банките и в множеството случаи в щатски долари. Когато финансовите условия се затегнат, институциите свиват кредитирането и доларовите запаси, при което някои световни вериги за доставка не биха могли да оцелеят стопански. Това изяснява за какво по-силният $ не усилва износа на разрастващите се стопанства, защото нормално се свързва с по-сурови финансови условия. Което пък хвърля известна светлина върху забавянето на производството и на търговията напоследък.
Нещо повече, валутният курс губи движещата си мощ за балансиране на настоящите сметки, когато световните компании играят толкоз основна роля. Вместо него значителност придобива финансовият канал посредством финансирането на работния капитал под формата на складови ресурси и вземания. Обменният курс на зелените пари е знак за финансовите условия, а мощният щатски $ се свързва със стягането им.
Това са прозрения на Юн Сонг Шин - стопански съветник и началник на звеното за изследвания и разбори на Банката за интернационалните разплащания (БМР), които хвърлят известна светлина върху световните несъответствия и аргументите за следеното в последно време изстудяване на производството и на търговията.
В неговите разсъждения се обрисуват два съществени пункта.
Първият е, че макроикономическата счетоводна база наподобява все по-неадекватна в ерата на интернационалните компании и на световните финансови вериги. Което постанова преосмислянето на някои основни детайли.
Вторият е, че финансовият канал на валутните курсове става все по-ефикасен даже когато обичайните търговски канали губят значимостта си.
За Шин най-голямата уязвимост на все по-глобализиращата се стопанска система е, че макроикономическите счетоводни интервенции остават настойчиво затворени в националните граници, до момента в който погледът върху света се образува от счетоводните книги на интернационалните компании.
Икономическият съветник на БМР показва международната стопанска система като сбирка от острови на обособени национални брутни вътрешни артикули (БВП), а комерсиалният баланс сред тях се дефинира от валутния курс. По-слабата валута подтиква износа на съответния остров, само че паричната единица на този с търговски остатък ще стартира да нараства до възобновяване на комерсиалния баланс.
Шин обаче показва два образеца, при които сходни съждения са подвеждащи.
Първият е когато дадена световна компания работи на облага. Ако тя е регистрирана във фирмените счетоводни документи като осъществена зад границата на "острова ", чийто "резидент " е, тя се осчетоводява като "приход от директни вложения " в островния платежен баланс. "Резидент " би трябвало да значи, че фирменото произвеждане се реализира на родния остров от чиновници, които живеят на него. Това умозаключение обаче не трябва да се приема за правилно във всички случаи. То би могло да значи просто, че остров "А " е "икономическата територия на доминиращ икономически интерес " за компанията. Така че, в случай че фирмената централа е записана на остров "А ", само че производството й се реализира на остров "В ", облагата се регистрира като пряк доход от вложения на остров "А " и ще надуе настоящата сметка на последния. Това ще е правилно даже когато служащите, които получават заплати и се възползват от икономическата интензивност, живеят на остров "В ".
Част от облагата обаче се изплаща под формата на дивиденти на акционерите по света и те биха компенсирали прихода от директни вложения, само че не напълно, тъй като "порция " от чистия доход няма да се разпредели. И тя ще се прибави към остатъка по настоящата сметка на остров "А ". Всъщност неразпределената фирмена облага е позната под името "корпоративно икономисване ". Колкото по-големи облаги осъществя и задържа компанията, толкоз по-голям е приноса й към остатъка по настоящата сметка. Поради това тези спестявания са извънредно значима част от салдото по настоящата сметка, което се отнася и за напредналите, и за разрастващите се стопански системи.
Вторият образец за подвеждащо счетоводство се демонстрира при търговията на артикули. Когато остров "А " изнася на остров "В ", това не значи безусловно, че стоките пресичат границите на остров "А ". Точно както терминът "резидент " е правно разбиране за острова, където компанията има "преобладаващ стопански интерес ". Така и "износът " в разплащателния баланс се отнася за прехвърлянето на икономическата полза от стоките, без те безусловно да прекосят някоя граница.
Смартфоните и другите артикули с висока индустриална цена по предписание се създават в индустриални центрове като Виетнам и Китай, въз основата на подписани контракти. Прехвърлянето на икономическата благосъстоятелност върху смарт телефона става когато готовият артикул се транспорти до крайната дестинация. Тогава въпросното устройство към този момент е примерно корейски експорт, макар че е създадено във Виетнам от виетнамски служащи.
Това е повода при доста страни да се установяват разлики сред цената на износа, измерен посредством разплащателния баланс и тази, регистрирана от митниците. Понякога този диференциал има доста огромен дял от Брутният вътрешен продукт. Типичен образец е Ирландия, чийто експорт по разплащателна сметка е доста по-голям, в сравнение с по митническите документи. За други стопанства ножицата се отваря в противоположната посока и експортът, съгласно митническите данни е по-голям, в сравнение с в платежния баланс.
Важният миг в тази ситуация е, че валутният курс губи капацитета си да балансира настоящите сметки, когато световните компании играят толкоз основна роля. Ако остров "А " има остатък по настоящата сметка, само че той се дължи на активността на интернационалните компании, повишаването на неговата валута не понижава остатъка. И по-голямо въздействие оказва финансовият канал на валутните курсове.
По време на разцвета на глобализацията в края на 80-е и 90-е години на предишния век търговията се е нараснала два пъти по-бързо от Брутният вътрешен продукт. Основен принос е имал растежа на обмена на промишлени артикули, тласкан от мултинационалните компании и международните вериги за доставка. Около 90% от търговията на развитите страни се е дължал точно на световните компании, като 50% от тях са били вътрешнофирмени покупко-продажби, с други думи - търговски интервенции сред поделения на една и съща компания. При подобен висок дял на сходен продан складовите ресурси на части или на полуфабрикати придобива огромно значение.
Във фирмения баланс запасите и вземанията се осчетоводяват като активи на сдружението. И сходно на всички останали пера от този тип би трябвало да бъдат финансирани по някакъв метод. Това по предписание става или посредством средства от работния капитал на компанията или посредством краткосрочни банкови заеми, с които той да бъде запълнен. Търговския взрив се демонстрира и като ера на усилване на корпоративните салда. Официалните данни сочат, че в такива случаи вземанията и складовите ресурси са нараствали по-бързо при по-благоприятни финансови условия. А най-хубавият аршин за оценката им се оказва курсът на щатския $. Когато американската валута е слаба, финансовите условия са по-щедри и кредитирането пораства по-бързо. Когато обаче доларът е мощен, финансовите условия се стягат и кредитният развой се забавя.
Фирмите, които ръководят световните си вериги за доставка са като жонгльори, които работят едновременно с доста топки във въздуха. Те са с друг размер, някои от тях са много тежки, тъй като съставляват съвсем приключена продукция с висока цена. Практиките на дългите и комплицирани снабдителни вериги демонстрират, че в тези случаи във въздуха има доста топки в един и същи миг и респективно е необходим забележителен финансов запас, с цел да се подсигурява реализацията им. По-щедрите финансови условия са като по-слабата гравитация за жонгльора - фирмените мениджъри ще могат да ги хвърлят във въздуха и да ги уловят при по-ниски разноски. Когато обаче финансовата среда се утежни, удържането на толкоз доста топки във въздуха става по-трудно, изключително на по-тежките.
Ако компанията търси външно финансиране за обезпечаване на работния си капитал, то обичайно става през банките и в множеството случаи в щатски долари. Когато финансовите условия се затегнат, институциите свиват кредитирането и доларовите запаси, при което някои световни вериги за доставка не биха могли да оцелеят стопански. Това изяснява за какво по-силният $ не усилва износа на разрастващите се стопанства, защото нормално се свързва с по-сурови финансови условия. Което пък хвърля известна светлина върху забавянето на производството и на търговията напоследък.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ