Другата война: Какво значи за България финландският арбитраж с "Газпром"
Финландската компания " Газъм " отхвърля да би трябвало да заплаща в рубли за природния газ на " Газпром ". Според " Газпром " арбитражният съд е отсъдил да бъдат платени 300 млн. евро обезщетения от страна на финландците. Вероятно България ще попадне в сходна обстановка, само че доста други фактори ще имат въздействие над крайното решение.
" Не желаеме да разясняваме изказването на " Газпром " - споделят от финландския народен газов снабдител " Газъм " (Gasum) на въпроси на " Капитал " във връзка изказванията на съветския тръст в " Телеграм ", че е спечелил арбитражно дело против финландците за неплащането в рубли. От " Газъм " обаче споделят и още нещо: " Разбира се, че ние ще заплатим дължимите суми според контракта в евро. Арбитражният съд подреди на " Газъм " и " Газпром " да продължат договарянията по двустранния контракт за разрешаване на актуалната обстановка. "
Спорът е от значително значение за България, защото арбитражното решение, взето в Стокхолм през предходната седмица, отваря общоевропейски спор: дали това, че европейските компании взеха решение да не заплащат в рубли, е правно издържано по отношение на договорите им с съветския снабдител и ще дължат ли в този момент неустойки.
Реклама
Версията на " Газпром " е, че финландците би трябвало да им заплатят 300 млн. евро неустойки и че смяна на метода на заплащане е избрана от съда като " форсмажор ". " Газъм " пък твърди, че не са били задължени да заплащат съгласно новия механизъм в рубли съгласно решението на съда. Проблемът е, че решението на арбитражния съд към момента не е обществено и това разрешава спекулации.
Българският държавен газов снабдител " Булгаргаз " също не одобри да заплаща съгласно новия механизъм на Кремъл и по този метод спря да получава съветски газ от " Газпром ". Това би могло да е мотив за арбитражно дело и от двете страни. Стойността на неполучените количествата газ по контракта евентуално е 1.8 милиарда евро и въпросът е дали сумата ще би трябвало да се заплати и газът да се получи, въпреки и със забавяне, или ще се дължат неустойки от страните за несъблюдение на изискванията.
Какво тъкмо се случи
През пролетта, незабавно след началото на войната в Украйна, президентът на Русия Владимир Путин одобри декрет, съгласно който всички заплащания по контракти на " Газпром " с европейски контрагенти би трябвало да бъдат през " Газпромбанк ". Ако заплащанията се правят в евро или долари, те няма да бъдат одобрявани. Част от страните отхвърлиха да заплащат по новия механизъм (включително България), а други продължиха да употребяват опцията за превалутиране, която, общо взето, остава мистериозна, разчитайки на съветска клирингова къща на московската борса за обменния курс. Всъщност европейските компании, които продължиха да заплащат, го правеха единствено за няколко месеца преди " Газпром " да отреже съвсем напълно доставките за Европа. От 45% дял съветските доставки сега са към 7% от общия микс.
Всички страни, които по една или друга причина не одобриха новия механизъм на заплащане на Кремъл, могат да отидат на арбитраж, който би трябвало да реши дали " Газпром " би трябвало да бъде заплатен за пропуснатите изгоди. Газовите контракти нормално има уговорка take or pay (взимай или плащай), което значи, че без значение дали купувачът желае или не желае да вземе количествата по контракта с доставчика, те би трябвало да бъдат заплатени. По този метод огромните снабдители си връзват ръцете и имат леверидж върху по-малките контрагенти. Въпросът тук е дали клиентите в действителност не са желали да получат газа, или доставчикът е отказал да им го обезпечи. Именно това би трябвало да се реши в арбитража. Конкретно за България най-малко до есента се твърдеше, че " Булгаргаз " прави съответните поръчки и превежда сумите в евро, а " Газпром " извършва поръчки на нула и връща парите.
Реклама
Финландската компания Gasum влезе в заглавията на доста медии, тъй като съгласно на " Газпром " арбитражният съд в Стокхолм е осъдил държавният газов снабдител на скандинавската страна да заплати 300 млн. евро за неизпълняването на take or pay клаузата, както и лихви за закъснялото заплащане. Преди това обаче излезе информация от финландската страна, че съгласно арбитражното дело компанията не би трябвало да заплаща в рубли на Кремъл. Парадоксът идва от това, че всяка страна разгласи за обществено нещо от решението, което е в нейна изгода, без да има изясненост какво тъкмо се споделя в целокупност. Арбитражните решения не са обществени и това прави допустимо да се вършат всевъзможни тълкования.
Правният абсурд
За правния абсурд " Капитал " се обърна към Деян Драгиев, юрист и лекар по интернационален арбитраж, който съобщи следното: " Дългосрочните контракти за доставка/продажба на газ са един от най-типичните образци за приложимост на клаузите " вземи или заплати ", при които купувачът е задължен да заплати за доставяната стока (газ) без значение от това дали я желае или не, има потребност от нея или не и така нататък, защото нормално продавачът е обезпечил разполагаемост на тези количества при тази съответна (често преференциална или фиксирана) цена. От тази позиция не е изненада купувачът да бъде длъжен да заплати дължимите по контракта количества. Не бива да забравяме, че против това стои насрещното обвързване на продавача/доставчика да обезпечи тези количества на купувача. Не е изненада, че очевидно арбитражният съд е удостоверил основните параметри на контракта, каквито са били контрактувани преди зародилата обстановка с войната в Украйна, глобите и указа на президента Путин - че клаузата " вземи или заплати " е използвана, както и че валутата на заплащане по контракт е каквато е уговорена в него през цялото време, т.е. евро (най-вероятно). Така че и двете страни могат да отбележат " точка " - съветската компания, че им се дължи заплащане, както и финландската - че не дължат заплащане в рубли, а евро ".
Драгиев споделя още, че е по-вероятно да чакаме сходни арбитражни решения при възможни зараждащи разногласия, с които да се удостовери задължението на купувачите да заплатят количествата газ, дължими по контракт, в контрактуваната валута (евро или долари), с опцията купувачите да желаят доставката на дължимите количества газ и насрещното обвързване на " Газпром " да направи това. " Именно въз основата на съществуващата процедура в сферата това можеше да се чака и през цялото време на тези проблеми, защото нито глобите, нито указът на Путин следва да се одобряват, че освобождават " Газпром " като снабдител от задължението да достави газ против съответно по контракта заплащане (в договорната валута), нито освобождават купувачите от задължението да платят (в договорната валута) за към този момент уговорената разполагаемост за доставки от газ ", добавя той.
Изводите, които могат да се създадат за България са, че страната най-вероятно ще попадне в сходен юридически проблем като Финландия, в случай че се стигне до арбитраж. Според контракта на " Булгаргаз " с " Газпром " компанията би трябвало да усвои най-малко 2.4 милиарда м3 (от 3 милиарда м3 по договор). До прекъсването на доставките напролет в страната са влезнали към 1 милиарда м3, което значи, че остават още 1.4 милиарда м3 (14,8 млн. мВтч), които евентуално ще би трябвало да бъдат заплатени по " вземи или заплати " клаузата в контракта. В последните 6 месеца междинната цена на съветския газ е към 125 евро на мВтч, което значи, че дължимата сума е към 1.8 милиарда евро. Ако се стигне до заплащането й обаче, това няма да е чиста наказателна клауза, защото страната ще получи и съответните количества природен газ, с което договорът с " Газпром " ще се смята за изпълнен. Впрочем той изтича на 31 декември 2022 година и няма да бъде възобновен.
" Не желаеме да разясняваме изказването на " Газпром " - споделят от финландския народен газов снабдител " Газъм " (Gasum) на въпроси на " Капитал " във връзка изказванията на съветския тръст в " Телеграм ", че е спечелил арбитражно дело против финландците за неплащането в рубли. От " Газъм " обаче споделят и още нещо: " Разбира се, че ние ще заплатим дължимите суми според контракта в евро. Арбитражният съд подреди на " Газъм " и " Газпром " да продължат договарянията по двустранния контракт за разрешаване на актуалната обстановка. "
Спорът е от значително значение за България, защото арбитражното решение, взето в Стокхолм през предходната седмица, отваря общоевропейски спор: дали това, че европейските компании взеха решение да не заплащат в рубли, е правно издържано по отношение на договорите им с съветския снабдител и ще дължат ли в този момент неустойки.
Реклама
Версията на " Газпром " е, че финландците би трябвало да им заплатят 300 млн. евро неустойки и че смяна на метода на заплащане е избрана от съда като " форсмажор ". " Газъм " пък твърди, че не са били задължени да заплащат съгласно новия механизъм в рубли съгласно решението на съда. Проблемът е, че решението на арбитражния съд към момента не е обществено и това разрешава спекулации.
Българският държавен газов снабдител " Булгаргаз " също не одобри да заплаща съгласно новия механизъм на Кремъл и по този метод спря да получава съветски газ от " Газпром ". Това би могло да е мотив за арбитражно дело и от двете страни. Стойността на неполучените количествата газ по контракта евентуално е 1.8 милиарда евро и въпросът е дали сумата ще би трябвало да се заплати и газът да се получи, въпреки и със забавяне, или ще се дължат неустойки от страните за несъблюдение на изискванията.
Какво тъкмо се случи
През пролетта, незабавно след началото на войната в Украйна, президентът на Русия Владимир Путин одобри декрет, съгласно който всички заплащания по контракти на " Газпром " с европейски контрагенти би трябвало да бъдат през " Газпромбанк ". Ако заплащанията се правят в евро или долари, те няма да бъдат одобрявани. Част от страните отхвърлиха да заплащат по новия механизъм (включително България), а други продължиха да употребяват опцията за превалутиране, която, общо взето, остава мистериозна, разчитайки на съветска клирингова къща на московската борса за обменния курс. Всъщност европейските компании, които продължиха да заплащат, го правеха единствено за няколко месеца преди " Газпром " да отреже съвсем напълно доставките за Европа. От 45% дял съветските доставки сега са към 7% от общия микс.
Всички страни, които по една или друга причина не одобриха новия механизъм на заплащане на Кремъл, могат да отидат на арбитраж, който би трябвало да реши дали " Газпром " би трябвало да бъде заплатен за пропуснатите изгоди. Газовите контракти нормално има уговорка take or pay (взимай или плащай), което значи, че без значение дали купувачът желае или не желае да вземе количествата по контракта с доставчика, те би трябвало да бъдат заплатени. По този метод огромните снабдители си връзват ръцете и имат леверидж върху по-малките контрагенти. Въпросът тук е дали клиентите в действителност не са желали да получат газа, или доставчикът е отказал да им го обезпечи. Именно това би трябвало да се реши в арбитража. Конкретно за България най-малко до есента се твърдеше, че " Булгаргаз " прави съответните поръчки и превежда сумите в евро, а " Газпром " извършва поръчки на нула и връща парите.
Реклама
Финландската компания Gasum влезе в заглавията на доста медии, тъй като съгласно на " Газпром " арбитражният съд в Стокхолм е осъдил държавният газов снабдител на скандинавската страна да заплати 300 млн. евро за неизпълняването на take or pay клаузата, както и лихви за закъснялото заплащане. Преди това обаче излезе информация от финландската страна, че съгласно арбитражното дело компанията не би трябвало да заплаща в рубли на Кремъл. Парадоксът идва от това, че всяка страна разгласи за обществено нещо от решението, което е в нейна изгода, без да има изясненост какво тъкмо се споделя в целокупност. Арбитражните решения не са обществени и това прави допустимо да се вършат всевъзможни тълкования.
Правният абсурд
За правния абсурд " Капитал " се обърна към Деян Драгиев, юрист и лекар по интернационален арбитраж, който съобщи следното: " Дългосрочните контракти за доставка/продажба на газ са един от най-типичните образци за приложимост на клаузите " вземи или заплати ", при които купувачът е задължен да заплати за доставяната стока (газ) без значение от това дали я желае или не, има потребност от нея или не и така нататък, защото нормално продавачът е обезпечил разполагаемост на тези количества при тази съответна (често преференциална или фиксирана) цена. От тази позиция не е изненада купувачът да бъде длъжен да заплати дължимите по контракта количества. Не бива да забравяме, че против това стои насрещното обвързване на продавача/доставчика да обезпечи тези количества на купувача. Не е изненада, че очевидно арбитражният съд е удостоверил основните параметри на контракта, каквито са били контрактувани преди зародилата обстановка с войната в Украйна, глобите и указа на президента Путин - че клаузата " вземи или заплати " е използвана, както и че валутата на заплащане по контракт е каквато е уговорена в него през цялото време, т.е. евро (най-вероятно). Така че и двете страни могат да отбележат " точка " - съветската компания, че им се дължи заплащане, както и финландската - че не дължат заплащане в рубли, а евро ".
Драгиев споделя още, че е по-вероятно да чакаме сходни арбитражни решения при възможни зараждащи разногласия, с които да се удостовери задължението на купувачите да заплатят количествата газ, дължими по контракт, в контрактуваната валута (евро или долари), с опцията купувачите да желаят доставката на дължимите количества газ и насрещното обвързване на " Газпром " да направи това. " Именно въз основата на съществуващата процедура в сферата това можеше да се чака и през цялото време на тези проблеми, защото нито глобите, нито указът на Путин следва да се одобряват, че освобождават " Газпром " като снабдител от задължението да достави газ против съответно по контракта заплащане (в договорната валута), нито освобождават купувачите от задължението да платят (в договорната валута) за към този момент уговорената разполагаемост за доставки от газ ", добавя той.
Изводите, които могат да се създадат за България са, че страната най-вероятно ще попадне в сходен юридически проблем като Финландия, в случай че се стигне до арбитраж. Според контракта на " Булгаргаз " с " Газпром " компанията би трябвало да усвои най-малко 2.4 милиарда м3 (от 3 милиарда м3 по договор). До прекъсването на доставките напролет в страната са влезнали към 1 милиарда м3, което значи, че остават още 1.4 милиарда м3 (14,8 млн. мВтч), които евентуално ще би трябвало да бъдат заплатени по " вземи или заплати " клаузата в контракта. В последните 6 месеца междинната цена на съветския газ е към 125 евро на мВтч, което значи, че дължимата сума е към 1.8 милиарда евро. Ако се стигне до заплащането й обаче, това няма да е чиста наказателна клауза, защото страната ще получи и съответните количества природен газ, с което договорът с " Газпром " ще се смята за изпълнен. Впрочем той изтича на 31 декември 2022 година и няма да бъде възобновен.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ