Филмовите плакати са сравнително нова арт форма и много често

Филмовите плакати са относително нова арт форма и доста постоянно предизвикат алтернативата какво тъкмо са – изкуство или маркетинг инструмент. Често наподобява, че те не са изключително изобретателни, тъй като в огромната си част следват една и съща рамка – лице/лица и декор със семпли, мощни, набиващи се на очи цветове. Това ограничаване ненапълно идва от спецификата им – филмовите постери въпреки всичко съществуват, с цел да продават артикул, и би трябвало да бъдат запаметяващи се, лесни за разбиране и най-много представящи правилно кино лентата. Ето за какво не могат да бъдат субективни.

Рядко във връзка с постерите създателите на филми рискуват отвън очевидната посока. Затова такива случаи заслужават да бъдат маркирани. В едни от най-въздействащите кино плакати в действителност има директни или не толкоз директни „ цитати ” от работа на други художници, основали шедьоври. Резултатът е впечатляващ, разгледайте ги.

" За цветнокожите девойки " (Тайлър Пери, 2010) – Композиция в алено, синьо и жълто (Пийт Мондриан, 1935-1942)



 

" Райски дни " (Терънс Малик, 1978) – Къща до релсите (Едуард Хопър, 1925)



 

" Семейната колекция на Мадеа " (Тайлър Пери, 2006) – Мерилин принтове (Анди Уорхол, 1960)



 

" Генезис " (Кристофър Нолан, 2010) – Над морската мъгла (Каспър Давид Фридрих, 1818)



 

" Писък " (Уес Крейвън, 1996) – Викът (Едвард Мунк, 1893)



 

" Падането " (Тарсем Синг, 2006) – Лицето на Мей Уест (Салвадор Дали, 1934-1935)



 

" Екзорсистът " (Уилям Фридкин, 1973) – Империята на светлината (Рене Магрит, 1953-1954)