Филмите на Уди Алън са нещо като сагата Междузвездни войни“

Филмите на Уди Алън са нещо като сагата „ Междузвездни войни “ – почитателите ги чакат и гледат с неугасваща лоялност и непроменяемо намират нещо познато и обичано. За тези, които не са почитатели, просто е ненужно да се изяснява и убеждава, те все едно няма да схванат къде е магията.Irrational Man, преведен успешно, въпреки и не напълно тъкмо, като „ Почти естествен “, е последният филм на Уди Алън. В него има задоволително от всичко „ удиалъновско “, с цел да се гледа на драго сърце до самия – изцяло непредвиден – край. На първо място – страхотни артисти. За първи път Хоакин Финикс играе във филм на Уди Алън и е в действителност в най-хубавото си амплоа – на противен, леко отвеян, само че в същото време подъл човечец. Ема Стоун наподобява все едно преди малко е пристигнала от „ Магия в среднощ “ с прекомерния си мелодраматизъм и ококорен взор. Впрочем, и двете са изцяло уместни в подтекста на историята.

След няколко кино лентата на европейска територия, този път Уди Алън е базирал историята в своята татковина – в неизвестен американски лицей. Главният воин Ейб Лукас (Хоакин Финикс) е професор по философия, с присъщите за тази специалност безумни монолози, цялостни с цитати на величия и комплицирани думи, екзистенциални рецесии, развлечени ризи, мусене и обич към алкохола. Като някогашна студентка по философия подсигурявам, че показаното е доста покрай истината. Около Ейб гравитират две дами, каквито се чака да притегли човек като него – нещастна в брака си преподавателка на междинна възраст (Паркър Пози) и интелигентна не за възрастта си студентка, цялостна с страсти и познания (Ема Стоун). Уди Алън забърква тази троица в едно закононарушение с колкото разумна, толкоз и стряскаща развръзка.

Разбира се, историята е съвсем невъзможна и недостоверна, само че по традиция самоуверено слага въпроси – за границите, за персоналната виновност, за случайността и ориста, за относителността на злото. Всичко – напълно като при Уди Алън. Чакаме още.