Филмът J.Edgar на Клинт Истууд с Леонардо Ди Каприо има

Филмът J.Edgar на Клинт Истууд с Леонардо Ди Каприо има всички нужни съставки, с цел да бъде любимец на Американската киноакадемия и не се разграничава по нищо от тазгодишните номинирани за Оскар заглавия – добър филм на потвърдил се режисьор (също като „ Полунощ в Париж “ на Уди Алън); надарен касов артист в основната роля (като „ Кешбол “ с Брад Пит); биографична драма с тежък грим (като „ Желязната лейди “); легенда за героизъм и подвиг (като „ Боен кон “); трогателна и прочувствена история за същинско другарство (като в „ Южнячки “). В последна сметка обаче филмът е изцяло подценен от Академията в безусловно всички категории. На мен персонално ми е любопитно за какво.

J.Edgar споделя за живота на Джей Едгар Хувър, именитият създател на ФБР. В малко повече от два часа екранно време – почтено казано ненужно в детайли – е разказана историята на живота му, на основаната от него организация и някои от най-известните разследвани случаи. Повествованието се концентрира не толкоз върху работата на Хувър, колкото върху персоналното му въздействие и воля, с помощта на които той оглавява ФБР близо пет десетилетия и съумява да концентрира в ръцете си голяма власт, като самият той остава енигматична фигура. Във кино лентата Хувър е изобразен малко еднопланово и маниакално, като недоверчив и вманиачен човек, който обича и има вяра единствено на майка си (величествената Джуди Денч) и своя заместител и правилен другар Клайв (прекрасна роля на Арми Хамър). В типичния за филмите на Истууд заповеднически звук е проследена истината за живота и работата на Хувър, чиито дефекти се оказват преимущества във времето, в което живее и го вършат незаместим за ролята, която ориста му е отредила.

Според мен това е и отговор на загадката за какво филмът няма номинации за Оскар – той дава отговор на прекомерно доста въпроси, които до момента са пазели фигурата на Хувър като една американска легенда, митична и величава. В J.Edgar той е просто един човек, поредно преследващ задачите си, не постоянно почтен, не постоянно диалогичен, заслужаващ лоялността на една жена и любовта на един мъж и във война с целия останал свят. Един стар, параноичен, пълен човекомразец несъмнено не е нещо, което американската аудитория може да преглътне като истина за един от най-известните хора в актуалната история.