Федерален съд за първи път се произнесе, че Amazon може

Федерален съд за първи път се произнесе, че Amazon може да носи отговорност за продуктите, които трети лица продават през платформата им.

Третият апелативен съд на Съединени американски щати, във Филаделфия, счита, че съгласно законите на Пенсилвания, Amazon може да се третира като продавач, най-малко за съответното дело. Аргументът на Amazon е, че всеки продаден артикул може да се наблюдава до съответния му продавач. Съдът обаче ги отвърна с обстоятелството, че клиентите могат да споделят с тези продавачи единствено през платформата на Amazon. Това отваря опция те да се прикрият от продавача зад компанията – съзнателно или не. Може да разгледате всичко за процеса и решението тук.

Според последния тримесечен отчет на Amazon, над 18% от продажбите на компанията стават през трети лица. Процентът пораства дълготрайно. Анализатори предвиждат, че още тази година това перо ще стане по-печелившо за Amazon от перото с продажбите, които компанията прави от първо лице. Подходът носи много доходи, само че хората постоянно са изправени пред проблеми с към този момент неналични артикули, токсични артикули, реплики и недостатъци. Платформата е построена по този начин, че при проблем е мъчно да се дефинира към кой би трябвало да се извърнат засегнатите лица.

Делото, по което въпросният съд се е произнесъл, касае жена и нейната покупка на мотив за куче от декември, 2014 година.

Няколко седмици след покупката, механичната част се чупи, при което въжената част се връща към дамата и наранява лявото ѝ око. В разследване на това, то ослепява.

Поводът е платен от трето лице – The Furry Gang. Продавачът обаче се изпарява. Нито потърпевшата, нито Amazon съумява да откри негов представител.

Тогава тя взема решение да подведе под отговорност Amazon. Районният съд отхвърля желае, защото съгласно него в тази ситуация Amazon не може да се дефинира като продавач. Следва обжалване. Апелативният съд анулира решението на по-ниската инстанция.

„ Amazon не взима ограничения, с цел да се увери, че третите лица, които продават, са в положително положение. Няма развой, който да подсигури, че те ще сътрудничат при положение на легални проблеми. “, написа в решението на съда.

Случаят е върнат на районния съд. Следва да се дефинира дали нашийникът е бил повреден и какво би трябвало да се направи за това.
От цялата история произлизат два разногласието
Единият е дали Amazon би трябвало да носи отговорност като продавач в тези случаи. Другият спор е във връзка с секция 230 от Communications Decency Act. Тя гласи, че онлайн платформите не носят отговорност за наличието, което техните консуматори генерират. Една платформа не би трябвало да се третира като „ създател или представител “, в случай че създателят на информацията е някой различен, въпреки и тя да е оповестена на платформата. Тази секция прави мъчно да осъдим Twitter за постовете на някой от потребителите на обществената мрежа, да вземем за пример. Тънкият миг е в това да се дефинира до каква степен Amazon е единствено „ пропагандатор “ на информацията при продажби от трети лица и до каква степен платформата взима присъединяване в процеса на покупко-продажбата.

Важно е да се означи, че при всички предходни каузи, където по същата линия се търси отговорност на Amazon, съдилищата са се произнасяли в интерес на компанията. Това може да е индивидуален казус. Всеки случай се преглежда поединично и има доста фактори – законите на щата/държавата, където е заведен желае, тълкуванието на законите от обособените съдии и прочие, разясняват от arstechnica.com
Вие какво мислите? Трябва ли Amazon да носи отговорност за случая в съответния случай?