Фасул - история и видове
Фасулът е биологичен тип от семейство бобови. Пренесен е в Европа по времето на великите географски открития. Отглежда се за домашна просвета и издръжка по целия свят. Родината на това растение е Южна Америка, само че може да се отглежда на практика на всички места. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия рандеман и лесното му развъждане се популяризира до края на 16-ти век в цяла Европа и европейските колонии на Азия.
Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на чушки, наричани още шушулки или бобове с бъбрековидна форма. Плодът се образува от два плодолиста, сред които има жилава ципеста бариера, на която са закрепени семената. Известни са над 200 типа боб, като разликите сред сортовете са във типа на чушката, цвета и вкусовите качества на семената.
Бобовите зърна се засяват при започване на пролетта, като е значимо да не се заравят на огромна дълбочина заради метода, по който бобовото стъбълце прониква от почвата. До началото и средата на лятото е зелен, като част от реколтата се готви в това положение, а след това узрява и е подготвен за прибиране. Необходимо е откакто е обран с шушулките, да се остави известно време на слънце или на изсъхнало и проветливо място за няколко дни, с цел да се изсуши добре и да се резервира за консумация през идната година.
Видовете фасул са доста:
- Боб Адзуки- съставлява червен азиатски фасул, именуван от японците царя на бобовите растения, защото елементарно се смила и увира доста бързо. Съществува и черна версия на елементарния адзуки фасул. В азиатската кухня се употребява цялостен, надробен на брашно или за подготвяне на алена бобена паста. Той е добра добавка към ориз и салати;
- Дребен бял боб- във флота на Съединени американски щати е прочут като navy bean, защото след 1800 година е станал една от главните храни на моряците. Трудно увира и е трудносмилаем. Подходящ е за яхнии, салати и супи;
- Едър бял боб- най-често се употребява за подготвяне на салати;
- Боб Канелини - италиански вид с доста добър усет, който остава леко недопечен даже откакто е изцяло сварен. В Италия се употребява за подготвяне на обичайната чорба Минестроне и разнообразни салати;
- Боб Лима /маслен фасул, мадагаскарски боб/- открит е в Перу при започване на 16-ти век. Зърната са закръглени, с подчертана бъбрековидна форма, вътрешността му е светлозелена и е доста по-трудносмилаем от останалите типове. Има мощно маслен усет и е подобаващ основно за подготвяне на супи и яхнии;
- Боб мунг- зърната са дребни и могат да бъдат зелени, жълти или червени, а вътрешността жълта. Най-често се употребява за изработката на бобови кълнове. Широко се употребява в Китай и Индия. Не се накисва преди подготвяне и има нежна текстура, а усетът му е леко сладък;
- Боб Пинто - в изсъхнало положение е бежов на цвят с кафяви петънца, в процеса на варене придобива розово-кафяв цвят. Той е наложителна съставна част в редица мексикански ястия;
- Боб Флажолет- зърната са дребни, леко зеленикави, с внимателен мирис и усет. Във Франция се употребява за подготвяне на салати и като гарнитура към агнешко месо;
- Черен боб- необятно е публикуван в Мексико и южните щати на Съединени американски щати. Той е една от главните съставки и на карибския район и Латинска Америка. Зърната му са черни, а вътрешността - кремава. Има леко сладостен усет и е подобаващ за салати и супи;
- Червен мексикански фасул - зърната му са дребни, закръглени и тъмни. Използва се главно за подготвяне на Чили и задушени ястия.
