Русенец, доведен до фалит, осъди НАП, НС и ВАС
Фалирал търговец осъди Народното събрание, Върховния административен съд и Националната организация за приходите да му заплатят 10 000 лева обезщетение заради надменно отношение към европейското законодателство, научаваме от ".
Отделно ищецът ще получи законната рента върху паричната отплата за близо девет години обратно плюс правосъдни разходи.
Случаят заслужава внимание не поради размера на компенсацията, а заради „ безупречните “ благоприятни условия за заличаване на един бизнес с общителното подпомагане на едни от най- значимите органи в страната. по ЗОДОВ по молба на потърпевшия предприемач, в която той се базира непосредствено чл.4 § 3 контракта за Европейски съюз и отговорността на страната по чл.7 от българската Конституция.
Казусът
През 2008 година против сдружение „ МВ Професионал “ ЕООД, чиито едноличен притежател на капитала е Н.Г. Г., са инициирани голям брой данъчни инспекции, проверки и искания за довнасяне на налози. В хода на тези проверки са налагани запори върху банкови сметки на сдружението, „ служебно “ са нареждани преводи от сметките на сдружението по сметките на Национална организация за приходите (НАП). Впоследствие част от ревизионните актове са анулирани, прогласени за оскъдни от съда, а друга част са доказани, макар несъгласието им с правото на Европейския съюз. След всичко това комерсиалното сдружение прекратява активността си.
През 2015 година съдилищата приключват правосъдното произвеждане по предявен от Н.Г. Г. иск и сдружението „ МВ Професионал “ ЕООД за 300 000 лева неимуществени вреди поради „ ликвидацията “ на сдружение и 40 000 лева обезщетение лв. за персонални неимуществени вреди от два ревизионни акта на Национална агенция за приходите.
Съдилищата аргументират прекратяването с претекста, че все още на декларирания иск сдружението на търговеца в комерсиалния указател „ не съществува, откакто е оповестено в неплатежоспособност “. Трето и четвърто, че до заличването се стига таман поради множеството ревизионни актове, отводи за възобновяване на данъчен заем, претенции за довнасяне на налози, запори и източване на сметките на търговеца в интерес на Национална агенция за приходите с благословията на съда.
Историята
Първа проверка
На 04.07.2008 година основен контрольор на Търговско дружество на Национална агенция за приходите – Русе с Ревизионен акт(РА) постановява, че търговецът има задължeние за възнаграждение на КД и Данък добавена стойност в общ размер на 40 507.51 лева С две платежни нареждания сумата служебно е преведена по сметка на Търговско дружество на НАП-Русе. Межудвременно РА отчасти е анулиран, Административен съд- Варна удостоверява изводите на данъчните, а след в края на 2009 година Върховният административен съд афишира РА за незабележим и анулира първоинстанционното решение.
Въпреки, че РА е бил незабележим, сума от 40 780.35 лева е приведена по сметка на Национална агенция за приходите, а банковите сметки на сдружението остават запорирани, тъй като производството по обжалване на РА не е било завършило.
Нова проверка
Няколко месеца след започване на първата проверка, е предоставена нова на сдружението, която установявя нови отговорности в общ размер на 14 195.88лв. Отново са наложени предварителни обезпечителни ограничения и следващ запор върху банковите сметки на търговеца. А от сметките на сдружението „ служебно “ е трансферирана по сметка на Национална агенция за приходите на сумата от 14 195.88лв.
Междувременно всички тъжби на търговеца против РА са отхвърлени от Административен съд – Варна, а на 23.02.2010 и от Върховния административен съд.
Трета проверка
Междувременно трета проверка на основния контрольор по приходите при Търговско дружество на НАП-Русе отначало „ открива “ отговорности за КД в размер на 35 780.13лв. Следват предварителни обезпечителни ограничения, запор върху банковите сметки на сдружението за хипотетичния размер на отговорностите, а с предписание на обществен реализатор „ неотложно “ сумата е изтеглена и преведена по банкова сметка на данъчното. Решението на данъчните е доказано от съдилищата.
Неизбежната неплатежоспособност
В резултат от дейната ревизионна активност, запори и „ служебно “ източване на сметките на сдружение, „ МВ Професионал “ ЕООД се оказва в неспособност да заплаща постоянно кредитните вноски по контракт за банков заем, подписан с „ Юробанк и Еф Джи България “АД и заемът е станал предварително дължим. За търговеца станало невероятно да заплаща постоянно лизинговите вноски по контракт за лизинг № 006657 от 28.02.2008г с „ И Еф Джи ауто Лизинг “ЕООД
Общият резултат е, че сдружението изпада в неспособност да реализира комерсиалните си активност, да генерира доходи и да се разплаща със съконтрахентите си.
Така на 09.04.2010 година търговецът подава молба до Русенския областен съд за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. В молбата е посочено, че от април 2010 сдружението не реализира комерсиална активност, няма приходи и има голям брой отговорности. С Решение № 56 от 17.05.2010 РОС афишира сдружението в несъстоятелност с начална дата 31.12.2008 година и открива произвеждане по неплатежоспособност. С Решение № 153 от 15.02.2012 РОС афишира сдружението в неплатежоспособност и постановява преустановяване на активността му.
Разплитане на нарушаването
По делото за отговорността на страната пред РОС, някогашният притежател претендира 60 000 лева обезщетение за незачитан данъчен заем по контракт за финансов лизинг на длъжностен автомобил през 2008 година Искът му против Народно събрание, Върховен административен съд и Национална агенция за приходите е стимулиран с обстоятелството, че в интервала на данъчен напън, въпросните институции са оправдавали дейностите си с разпореждания от вътрешното законодателство (чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС), които са в несъгласие с Директива 2006/112/ЕО по отношение на общата система на налога върху добавената стойност и практиката на Съда на Европейски Съюз по дело С-118/11.
В хода на правосъдното разследване, е открито, че съгласно данъчните управляващи и Върховен административен съд фактическото предаване на автомобила в тази ситуация по контракт за лизинг с „ Е Еф Джи Ауто Лизинг “ ЕООД, не съставлява „ доставка “, защото нормата на чл.6,ал.2,т.3 ЗДДС не признава фактическото предаване на стока по контракт за лизинг, в който е уговорена единствено алтернатива за прекачване на собствеността на стоката. И затова приспадането на данъчния заем е отхвърлен.
Разпоредбата на българския ЗДДС обаче опонира на чл.24, т.1 и чл.168 от цитираната инструкция и Решение от 16.02.2021 на Съд на Европейския съюз по дело С-118/11., означават съдиите. Тъкмо цитираната процедура на Съд на Европейския съюз става по-късно причина за промени в данъчното ни законодателство (през 2013 г.) поради явно противоречие с правото на Европейски Съюз. Съдът намира мощна поддръжка за изказванията на ищеца точно в претекстовете на законопроекта за данъчното изменение, в които се твърди, че: „ Направените оферти за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност (ЗДДС) са по отношение на нуждата от хармонизиране на българското данъчно законодателство с условията на европейските наставления и решения на Съда на Европейските общности в региона на косвеното облагане, както и с прецизиране на наредбите, които основават усложнения при практическото използване на закона. “ Самите промени категорично приравняват доставките на артикули при изискванията на финансов лизинг, като регламентират, че покупко-продажбите по лизингови контракти следва да се приравнят на придобиването на дългогодишен актив, съгласно решение на Съд на Европейския съюз по дело C 118/11„ ЕОН Асет Мениджмънт “ ООД “
„ Следователно, макар че правото на Европейски Съюз е наложително за националния съд от 2007 г, макар отговорностите на Народното събрание да имплементира тъкмо Директива 2006/112/ЕО и макар отговорностите на националните управляващи да ползват правото на Европейски Съюз, даже в случай че националното право му опонира, „ МВ Професионал “ЕООД е било лишено от правото му на приспадане на данъчен заем за заплащането на Данък добавена стойност по отношение на доставката на автомобила от март 2008 година по контракта за финансов лизинг„, показва съдът.
За същността на отговорността
Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено освен, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща предписание, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, само че също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неопределено, като използваната правна норма е тълкувана погрешно, само че също и когато тя не е приложена, без значение от това дали същата е уредена категорично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да съществува в различен тип в националното право, сочи съдът в решението си.
Българският съд е съд на Европейския съюз, той ползва правото на Европейския съюз като свое право, само че пояснява неговите разпореждания самостоятелно, т. е. съгласно практиката на Съда на Европейския съюз. Когато тълкуването на наредба от правото на Европейския съюз не буди подозрение, съдът ползва правото на Европейския съюз, само че при положение на подозрение той може да насочи питане до Съда на европейските общности, припомнят окръжните съдии. Такова питане съдът е задължен да насочи освен, когато се сложи въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз, само че също и в случай че възникне подозрение за сходството на закон с правото на Европейския съюз. ( В този смисъл Решение № 16 от 2.03.2021 година на Върховен касационен съд по гр. д. № 1914/2020 година, IV година о.), са записали съдиите.
„ В този смисъл съдът намира, че постановявайки инспекционен акт, респективно правосъдни решения, потвърждаващи този инспекционен акт и отхвърлящи жалбата на „ МБ Професионал “ЕООД против него, по съображения свързани с противоречащата правна норма на чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС с правото на Европейския съюз, Държавата в лицето на своите органи, дава отговор за вредите, които са породени на повреденото лице. Когато вредите са породени от дейностите или бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение може да бъде предявен срещу всички или някои от тях, при изискванията на взаимност, защото се касае до една отговорност на един и същи юридически субект-Държавата. ( Решение № 72 от 21.04.2020 година на Върховен касационен съд по гр. д. № 2377/2019 година, IV година о.)
Съдът конкретизира:
Народното събрание на Република България носи отговорност, защото е приел закон, който е в противоречие с правото на Европейския съюз.
Върховният административен съд носи отговорност, тъй като следва да ползва правото на Европейския съюз като свое право и да пояснява неговите разпореждания самостоятелно съгласно практиката на Съда на Европейски Съюз. В случая при съществуване на норма от вътрешното право, която опонира на правото на Европейски Съюз и практиката на Съда на Европейския съюз, е следвало да приложи правото на Европейския съюз.
Отговорността на Национална агенция за приходите произтича от събитието, че наредбите на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчният заем са точни, ясни и безусловни, заради което са директно използвани и следва да бъдат зачетени от административният орган при осъществяване на активността му по реализиране на данъчни проверки.
Съдът приема, че съществуването на правна норма, противоречаща на правото на Европейски Съюз и използването й, от което за проверяваните по ЗДДС лица настъпват директни последици, е задоволително значително нарушаване на правото на Европейския съюз, заради което Държавата в лицето на ответниците по делото носи отговорност за нанесени вреди. „ В този случай могат да зародят и неимуществени вреди за самото физическо лице, защото неподходящите последствия от използването на противоречащата на правото на Европейски Съюз правна норма директно засягат и неговия патримониум, а освен на юридическото лице “.
Съдиите се стопират и на преживения стрес от Н.Г. Г. поради срутва на сдружението му, което преди данъчните проверки и източването на сметките от Национална агенция за приходите, „ било добре финансово обезпечено “. От свидетелските показания пред съда излиза наяве, че някогашният търговец, съвсем не спял и бил непрекъснато безсънен. Започнал да пие медикаменти, които приемал към 2-3 години, само че положението му не се нормализирало. Тотално му бил нарушен целия темп и метод на живот.. По делото са показани имейли с комерсиална преписка сред Golden Wheel Mfy.Co. Ltd, Хонк Конг, Китай и „ МВ Професионал “ЕООД за неплатени суми от българската компания по подписани контракти в интервала на проверките през 2008 година и 2009 година
Финално съдът приема, че неимуществени вреди, претърпени от търговеца за нескончаем интервал са в директна причинно-следствена връзка с държанието на ответниците – Народно събрание, Върховен административен съд и Национална агенция за приходите. Определя като заслужено обезщетение в размер на 10 000лв., като върху присъдената сума задължава държавните органи да платят и законна рента, от завеждане на желае – 16.10.2014 година до окончателното й заплащане плюс 277 лева разходи по делото.
Решението не е дефинитивно, то предстои на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново.
Отделно ищецът ще получи законната рента върху паричната отплата за близо девет години обратно плюс правосъдни разходи.
Случаят заслужава внимание не поради размера на компенсацията, а заради „ безупречните “ благоприятни условия за заличаване на един бизнес с общителното подпомагане на едни от най- значимите органи в страната. по ЗОДОВ по молба на потърпевшия предприемач, в която той се базира непосредствено чл.4 § 3 контракта за Европейски съюз и отговорността на страната по чл.7 от българската Конституция.
Казусът
През 2008 година против сдружение „ МВ Професионал “ ЕООД, чиито едноличен притежател на капитала е Н.Г. Г., са инициирани голям брой данъчни инспекции, проверки и искания за довнасяне на налози. В хода на тези проверки са налагани запори върху банкови сметки на сдружението, „ служебно “ са нареждани преводи от сметките на сдружението по сметките на Национална организация за приходите (НАП). Впоследствие част от ревизионните актове са анулирани, прогласени за оскъдни от съда, а друга част са доказани, макар несъгласието им с правото на Европейския съюз. След всичко това комерсиалното сдружение прекратява активността си.
През 2015 година съдилищата приключват правосъдното произвеждане по предявен от Н.Г. Г. иск и сдружението „ МВ Професионал “ ЕООД за 300 000 лева неимуществени вреди поради „ ликвидацията “ на сдружение и 40 000 лева обезщетение лв. за персонални неимуществени вреди от два ревизионни акта на Национална агенция за приходите.
Съдилищата аргументират прекратяването с претекста, че все още на декларирания иск сдружението на търговеца в комерсиалния указател „ не съществува, откакто е оповестено в неплатежоспособност “. Трето и четвърто, че до заличването се стига таман поради множеството ревизионни актове, отводи за възобновяване на данъчен заем, претенции за довнасяне на налози, запори и източване на сметките на търговеца в интерес на Национална агенция за приходите с благословията на съда.
Историята
Първа проверка
На 04.07.2008 година основен контрольор на Търговско дружество на Национална агенция за приходите – Русе с Ревизионен акт(РА) постановява, че търговецът има задължeние за възнаграждение на КД и Данък добавена стойност в общ размер на 40 507.51 лева С две платежни нареждания сумата служебно е преведена по сметка на Търговско дружество на НАП-Русе. Межудвременно РА отчасти е анулиран, Административен съд- Варна удостоверява изводите на данъчните, а след в края на 2009 година Върховният административен съд афишира РА за незабележим и анулира първоинстанционното решение.
Въпреки, че РА е бил незабележим, сума от 40 780.35 лева е приведена по сметка на Национална агенция за приходите, а банковите сметки на сдружението остават запорирани, тъй като производството по обжалване на РА не е било завършило.
Нова проверка
Няколко месеца след започване на първата проверка, е предоставена нова на сдружението, която установявя нови отговорности в общ размер на 14 195.88лв. Отново са наложени предварителни обезпечителни ограничения и следващ запор върху банковите сметки на търговеца. А от сметките на сдружението „ служебно “ е трансферирана по сметка на Национална агенция за приходите на сумата от 14 195.88лв.
Междувременно всички тъжби на търговеца против РА са отхвърлени от Административен съд – Варна, а на 23.02.2010 и от Върховния административен съд.
Трета проверка
Междувременно трета проверка на основния контрольор по приходите при Търговско дружество на НАП-Русе отначало „ открива “ отговорности за КД в размер на 35 780.13лв. Следват предварителни обезпечителни ограничения, запор върху банковите сметки на сдружението за хипотетичния размер на отговорностите, а с предписание на обществен реализатор „ неотложно “ сумата е изтеглена и преведена по банкова сметка на данъчното. Решението на данъчните е доказано от съдилищата.
Неизбежната неплатежоспособност
В резултат от дейната ревизионна активност, запори и „ служебно “ източване на сметките на сдружение, „ МВ Професионал “ ЕООД се оказва в неспособност да заплаща постоянно кредитните вноски по контракт за банков заем, подписан с „ Юробанк и Еф Джи България “АД и заемът е станал предварително дължим. За търговеца станало невероятно да заплаща постоянно лизинговите вноски по контракт за лизинг № 006657 от 28.02.2008г с „ И Еф Джи ауто Лизинг “ЕООД
Общият резултат е, че сдружението изпада в неспособност да реализира комерсиалните си активност, да генерира доходи и да се разплаща със съконтрахентите си.
Така на 09.04.2010 година търговецът подава молба до Русенския областен съд за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. В молбата е посочено, че от април 2010 сдружението не реализира комерсиална активност, няма приходи и има голям брой отговорности. С Решение № 56 от 17.05.2010 РОС афишира сдружението в несъстоятелност с начална дата 31.12.2008 година и открива произвеждане по неплатежоспособност. С Решение № 153 от 15.02.2012 РОС афишира сдружението в неплатежоспособност и постановява преустановяване на активността му.
Разплитане на нарушаването
По делото за отговорността на страната пред РОС, някогашният притежател претендира 60 000 лева обезщетение за незачитан данъчен заем по контракт за финансов лизинг на длъжностен автомобил през 2008 година Искът му против Народно събрание, Върховен административен съд и Национална агенция за приходите е стимулиран с обстоятелството, че в интервала на данъчен напън, въпросните институции са оправдавали дейностите си с разпореждания от вътрешното законодателство (чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС), които са в несъгласие с Директива 2006/112/ЕО по отношение на общата система на налога върху добавената стойност и практиката на Съда на Европейски Съюз по дело С-118/11.
В хода на правосъдното разследване, е открито, че съгласно данъчните управляващи и Върховен административен съд фактическото предаване на автомобила в тази ситуация по контракт за лизинг с „ Е Еф Джи Ауто Лизинг “ ЕООД, не съставлява „ доставка “, защото нормата на чл.6,ал.2,т.3 ЗДДС не признава фактическото предаване на стока по контракт за лизинг, в който е уговорена единствено алтернатива за прекачване на собствеността на стоката. И затова приспадането на данъчния заем е отхвърлен.
Разпоредбата на българския ЗДДС обаче опонира на чл.24, т.1 и чл.168 от цитираната инструкция и Решение от 16.02.2021 на Съд на Европейския съюз по дело С-118/11., означават съдиите. Тъкмо цитираната процедура на Съд на Европейския съюз става по-късно причина за промени в данъчното ни законодателство (през 2013 г.) поради явно противоречие с правото на Европейски Съюз. Съдът намира мощна поддръжка за изказванията на ищеца точно в претекстовете на законопроекта за данъчното изменение, в които се твърди, че: „ Направените оферти за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност (ЗДДС) са по отношение на нуждата от хармонизиране на българското данъчно законодателство с условията на европейските наставления и решения на Съда на Европейските общности в региона на косвеното облагане, както и с прецизиране на наредбите, които основават усложнения при практическото използване на закона. “ Самите промени категорично приравняват доставките на артикули при изискванията на финансов лизинг, като регламентират, че покупко-продажбите по лизингови контракти следва да се приравнят на придобиването на дългогодишен актив, съгласно решение на Съд на Европейския съюз по дело C 118/11„ ЕОН Асет Мениджмънт “ ООД “
„ Следователно, макар че правото на Европейски Съюз е наложително за националния съд от 2007 г, макар отговорностите на Народното събрание да имплементира тъкмо Директива 2006/112/ЕО и макар отговорностите на националните управляващи да ползват правото на Европейски Съюз, даже в случай че националното право му опонира, „ МВ Професионал “ЕООД е било лишено от правото му на приспадане на данъчен заем за заплащането на Данък добавена стойност по отношение на доставката на автомобила от март 2008 година по контракта за финансов лизинг„, показва съдът.
За същността на отговорността
Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено освен, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща предписание, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, само че също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неопределено, като използваната правна норма е тълкувана погрешно, само че също и когато тя не е приложена, без значение от това дали същата е уредена категорично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да съществува в различен тип в националното право, сочи съдът в решението си.
Българският съд е съд на Европейския съюз, той ползва правото на Европейския съюз като свое право, само че пояснява неговите разпореждания самостоятелно, т. е. съгласно практиката на Съда на Европейския съюз. Когато тълкуването на наредба от правото на Европейския съюз не буди подозрение, съдът ползва правото на Европейския съюз, само че при положение на подозрение той може да насочи питане до Съда на европейските общности, припомнят окръжните съдии. Такова питане съдът е задължен да насочи освен, когато се сложи въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз, само че също и в случай че възникне подозрение за сходството на закон с правото на Европейския съюз. ( В този смисъл Решение № 16 от 2.03.2021 година на Върховен касационен съд по гр. д. № 1914/2020 година, IV година о.), са записали съдиите.
„ В този смисъл съдът намира, че постановявайки инспекционен акт, респективно правосъдни решения, потвърждаващи този инспекционен акт и отхвърлящи жалбата на „ МБ Професионал “ЕООД против него, по съображения свързани с противоречащата правна норма на чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС с правото на Европейския съюз, Държавата в лицето на своите органи, дава отговор за вредите, които са породени на повреденото лице. Когато вредите са породени от дейностите или бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение може да бъде предявен срещу всички или някои от тях, при изискванията на взаимност, защото се касае до една отговорност на един и същи юридически субект-Държавата. ( Решение № 72 от 21.04.2020 година на Върховен касационен съд по гр. д. № 2377/2019 година, IV година о.)
Съдът конкретизира:
Народното събрание на Република България носи отговорност, защото е приел закон, който е в противоречие с правото на Европейския съюз.
Върховният административен съд носи отговорност, тъй като следва да ползва правото на Европейския съюз като свое право и да пояснява неговите разпореждания самостоятелно съгласно практиката на Съда на Европейски Съюз. В случая при съществуване на норма от вътрешното право, която опонира на правото на Европейски Съюз и практиката на Съда на Европейския съюз, е следвало да приложи правото на Европейския съюз.
Отговорността на Национална агенция за приходите произтича от събитието, че наредбите на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчният заем са точни, ясни и безусловни, заради което са директно използвани и следва да бъдат зачетени от административният орган при осъществяване на активността му по реализиране на данъчни проверки.
Съдът приема, че съществуването на правна норма, противоречаща на правото на Европейски Съюз и използването й, от което за проверяваните по ЗДДС лица настъпват директни последици, е задоволително значително нарушаване на правото на Европейския съюз, заради което Държавата в лицето на ответниците по делото носи отговорност за нанесени вреди. „ В този случай могат да зародят и неимуществени вреди за самото физическо лице, защото неподходящите последствия от използването на противоречащата на правото на Европейски Съюз правна норма директно засягат и неговия патримониум, а освен на юридическото лице “.
Съдиите се стопират и на преживения стрес от Н.Г. Г. поради срутва на сдружението му, което преди данъчните проверки и източването на сметките от Национална агенция за приходите, „ било добре финансово обезпечено “. От свидетелските показания пред съда излиза наяве, че някогашният търговец, съвсем не спял и бил непрекъснато безсънен. Започнал да пие медикаменти, които приемал към 2-3 години, само че положението му не се нормализирало. Тотално му бил нарушен целия темп и метод на живот.. По делото са показани имейли с комерсиална преписка сред Golden Wheel Mfy.Co. Ltd, Хонк Конг, Китай и „ МВ Професионал “ЕООД за неплатени суми от българската компания по подписани контракти в интервала на проверките през 2008 година и 2009 година
Финално съдът приема, че неимуществени вреди, претърпени от търговеца за нескончаем интервал са в директна причинно-следствена връзка с държанието на ответниците – Народно събрание, Върховен административен съд и Национална агенция за приходите. Определя като заслужено обезщетение в размер на 10 000лв., като върху присъдената сума задължава държавните органи да платят и законна рента, от завеждане на желае – 16.10.2014 година до окончателното й заплащане плюс 277 лева разходи по делото.
Решението не е дефинитивно, то предстои на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ