Игри в Сирия, сценарии за Молдова, а войната продължава
Президентът Тръмп слага условия на Русия да спре военните дейности в Украйна не до 50 дни, а до 8 август. Брюксел не се отхвърля от поддръжка за Киев и е подготвен да заплаща за всестранната помощ. Рюте не се отхвърля да твърди, че след Украйна Москва ще тръгне на Запад.
Но някои западни анализатори са на мнение, че „ в случай че войната се разшири, Русия към този момент няма да играе игри. Ще бъде доста по-строга към враговете си, в сравнение с бяха във войната в Украйна. Те към момента считат украинците за част от собстения си народ и в случай че деликатно се гледат видеоклиповете от бойните дейности, двете армии приказват на еднакъв език ”.
На всичко от горната страна се регистрира фактът, че „ никоя източноевропейска страна не желае да се бие с Русия ”. Дори в Украйна има демонстрации против корумпирания режим на Зеленски и това, несъмнено, приказва доста. Засега руснаците следват своя военна логичност и напредват „ на час по лъжичка ” на територията на фронта. Изненадващото е, че в обстановка, при която Тръмп и светът са вперили взор в Путин и чакат решение за Киев, с цел да се отдръпват от „ тази война не е моя ”, Москва не пропуща да е с роля в Близкия изток, изключително в Сирия, само че и държи под око обстановката в Молдова, Азербайджан и Армения. Стратегически значими за сигурността и стабилността на Русия.
На 31 юли в Москва са министърът на външните работи на Сирия, Асад Шайбани, дружно с министър на защитата ген.Мархаф Касра и шеф на общото разузнаване Хосеин Саламех. След Лавров имат среща с Путин и Белоусов, министър на защитата на Русия. Значението на тази среща заслужава особено внимание. Нормално е приоритет на Москва да е продължение на споразуменията от времето на Асад в Сирия. Главно поради потреблението на военноморската база Тартус и авиобазата Хмеймим, които са от значително значение за гладко пътешестване до Северна Африка, различен приоритет на съветската външна политика.
Определено са в ход старания за възобновяване на стратегическите връзки сред Русия и Сирия. Според SANA на взаимната конференция Лавров е подчертал, че „ постоянно сме се противопоставяли на потреблението на сирийската територия като полесражение за геополитически спорове и разправии сред разнообразни страни ”. Допълнил е, че „ поддържаме напъните на сирийското държавно управление за обезпечаване на непоклатимост в Сирия ”.
Това очевидно включва и идните избори за Народно заседание, м.септември, които „ би трябвало да съставляват всички сегменти на сирийския народ ”. Лавров е изразил признателност на ръководещите в Сирия за гарантиране сигурността на съветските жители и обекти в Сирия. Изводът е, че за Русия приоритет са териториалната целокупност и политическо единение в Сирия, унищожаване на Сирия от зона на спорове сред разнообразни страни и поддръжка за възобновяване на страната. Това е дала обещание Москва.
Но какво чака Дамаск от Москва? Шайбани отбелязва „ нова страница ” в връзките сред двете страни. Подчертава, че е получил поддръжка на Москва против израелските офанзиви и отбелязва „ съдействието сред страните не се основава на минали наследства, а на взаимно почитание, цялостен суверенитет и споделена отговорност ”. Ще се помогне за построяването на сирийските институции и за бъдещето на сирийския народ. Започнала е „ нова епоха на политическо и военно съгласие, учредена на почитание към суверенитета на Сирия и нейната териториална целокупност ”.
Било сигнал за възобновяване на сирийско-руските връзки, което ще способства за районния баланс и консолидиране на сирийската страна ”. Ти да видиш отбрана на лични ползи, даже при смяна на власт и въздействия на сили, които не са доброжелатeлни към Москва. Днешен Дамаск очевидно се стреми да откри уравновесени отгношения със Запада като в същото време се въздържа от опълчване на Русия. Къде отиват тогава изказвания, че „ режимът на шариата е американо-израелски сътрудник и сляпо следва прозападна политика ”?
Остава въпросът дали Израел и неоционисткото крило в Съединени американски щати, което стои зад него, в действителност се пробват да разпалят етнически фракционизъм и разделяне в Сирия посредством друзите и сирийските кюрди? Кюрдите дефинитивно ли са скъсали връзките с Москва? Все отново имаха посланичество там в други комплицирани времена. Къде остава Турция, която е в дъното на свалянето на Асад и инсталирането на Шараа в Дамаск, а в този момент застава на страната на сирийското държавно управление и отхвърля всевъзможни опити за делене на Сирия? Сирийска автономност в Сирия е кошмарът за Анкара. Точно оттова идват информации, че Съединени американски щати в последно време са доставили повече от 380 на брой ТИР-а с оръжия и помощи за организациите на сирийските кюрди, които са американски съдружник и са натоварени със задачата да се бият с „ Ислямска страна ”. Тя пък се оказва възродена в Сирия.
Но ето, че Москва също приказва за „ териториална целокупност на Сирия ”.В това отношение сближават ли се политиките на Русия и Турция в Сирия? След обвиняванията на Москва, че Ердоган е нанесъл „ удар с нож в гърба на Русия със свалянето на Асад ”? Остават ли в деяние заключения в Тел Авив, че „ Израел се е разправил със Сирия и Иран, а в този момент е ред на Турция ” или това са единствено лишени от всякаква основа провокации? Определено следва да се следят събитията и постоянно да се има едно на ум-в Близкия изток изненадите са постоянно срещано събитие. А за безконечна преданост мъчно може да се приказва.Просто ползи. И доста играчи на терен.
Дори с апели „ подсилване на Сирия ” и „ да се даде късмет на Шараа да омиротвори страната ”, както споделят във Вашингтон. Въпреки, че се вижда нотка на незадоволеност от дейностите му досега. Сигурно и поради поддръжката на армията му при нападението на ислямистките племена против друзите в Сувейда, които са под чадъра, в огромната си част, на Израел. А и тъй като Шараа настоя Израел да напусне територията на Сирия, макар натиска на Вашингтон да се включи при възобновяване на Авраамовите съглашения т.е. да откри дипломатически връзки с Израел. Заедно със Саудитска Арабия, в случай че може.
В същото време Турция се готви да подпише всеобхватно съглашение за защита със Сирия. Плановете са за преструктуриране на сирийската войска и даване на поддръжка за образование и съвещания. Анкара упорства и за три турски военни бази в страната –в Палмира, Хомс и Алепо. Тел Авив оповестява, че Турция се готви да изпрати войски в базата в Хама и „ Ердоган може да бъде доста по-сериозна и непосредствена опасност от Хаменей ”.
Това е недопустимо за Израел, тъй като ще осуети проекти за кулоар сред терените на друзите и сирийските кюрди, които имат поддръжката на Тел Авив. Присъствието на Турция скапва израелската игра. Още повече, че Анкара се готви да сложи радари и отбранителни системи в района, което ще разреши следене и незабавна интервенция. Мнението е, че Турция се стреми да запълни вакуума оставен от иранските сили за сигурност в Сирия. Затова и Израел не губи от взор въздействието на Турция в Сирия и бомбардира военната база в Палмира, която бе трансферирана под контрола на Анкара. След като Турция изпрати военно аташе в Дамаск.
И на този декор нараства броя на западни мнения, изключително в Анкара, че се „ следят старания да се популяризира войната в Източна Европа, в случай че се окаже Украйна победена ”. Даже се сочат „ военноначалниците в Брюксел, които тласкат Молдова към война с Русия ”. Казват, че „ в Източна Европа кипи гърнето ”. Трудно е да се повярва, само че няма подозрение, че „ Русия ще работи този път по-сурово, в случай че по този начин се развият събитията ”. Има сигнали за възходящо напрежение и даже закани от страна на НАТО, в случай че ситуцаията с Украйна е неприемлива и Русия се разгласи за победител.
Един тип, в случай че не се е получила изолацията и сриването на съветската стопанска система, а Китай, Индия и Бразилия останат правилни на съглашенията в БРИКС. Цитират се изказвания на съветската работа за външно разузнаване, СВР, която разкрива опити на глобалисти да разпространят войната. Хибридна война или интрига за нагнетяване на напрежение и отклонение на внимание? Знае ли човек в този свят на изкуствения разсъдък! Войната в Украйна обаче продължава като се множат и преценките, че страни от Източна Европа с държавни управления в НАТО или близки до него фактически ще водят война против Русия. Расте вероятността Молдова да се причисли към НАТО.
Казват, че този сюжет за замесване на страни като Молдова и Румъния във военни дейности против Русия може да се задейства, в случай че руснаците завладяват Одеса и Николаев. Тогава Русия става комшия с Румъния, а Киев няма да има достъп до Черно море, стратегически приоритет за Съединени американски щати. Букурещ към този момент опроверга тези изказвания, само че внушенията не стопират. Както и изказвания, че „ Европейски Съюз е просто политическо крило на НАТО ”. Страх лозе пази, но и на страха очите са огромни. Ориентацията е сложна, само че вниманието би трябвало да е под лупа, тъй като този свят е цялостен с изненади и напрежение, което е мъчно за преодоляване. Предстои среща Путин – Уиткоф, а в случай че има сделка, тя може и да разведри ситуацията.
