Глас от Скопие: Андон Кьосето не е противоречива личност като Христо Матов и Тодор Александров
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Далибор СТАНКОВИЧ, " Нова Македония "
През септември 2014 година в медиите можехме да прочетем следните заглавия: „ Андон Кьосето – палачът и бодигард, който получи монумент “, „ Паметник на касапина – индивидът, който умъртви 100 души за 100 години живот “, „ Паметник на първия македонски „ всеобщ убиец”, " Андон Кьосето получи и монумент – терорист от Вътрешна македонска революционна организация, умъртвил личния си брат! “.
И по този начин до безконечност.
Дори дребните деца знаят, че упоменатите публикации се отнасят за поставения пред Върховния съд монумент на Андон Янев-Кьосето, заради което не е належащо по-широко пояснение. От днешна позиция можем да кажем, че издигането на паметника може да е било противоречиво в няколко аспекта. Можехме и към момента можем да прочетем, че Андон Кьосето е спорна фигура от предишното на македонския народ. Но остава въпросът от кое място идва това чувство за несъгласия.
В биографията на Кьосето можем да прочетем, че след убийството на изтъкнат турчин той се укрива в Солун, където става член на Македонската революционна организация (МРО). Тези, които са чели историята деликатно, знаят, че Кьосето от деня, когато се заклева да служи на македонската идея, до края на живота си, остава правилен на концепцията за свободна и самостоятелна Македония.
Ето за какво всички трудове за Кьосето като спорна историческа персона нямат никаква основа.
Да, можем да приказваме за Христо Матов като за спорна персона, издавала вестник „ Сан Стефанска България” в Скопие, или за Тодор Александров, който скрито посещавал Фердинанд в двореца му, само че не и за Кьосето.
Може да има морално противоречиви неща в живота му, само че няма нищо противоречиво в неговата идеология. Вярно е, че е правил ликвидации от името на Вътрешната организация, само че като че ли забравяме, че не е работил във фабрика за локум, а за незаконна революционна организация. Можем да спорим безпределно за морала на делата в името на някаква революционна идея, само че по сходен метод действаха и македонските партизани по време на националноосвободителната битка против българския фашизъм. Ако не вземем това под внимание, тогава можем безпределно да влизаме в полемики за дискусионни от морална позиция всички македонски национални дейци, от Гоце Делчев до Михайло Апостолски. Но историята не постоянно е толкоз елементарна.
Далеч съм от това да го възвеличаваме или да се опитваме да го оправдаваме. Историческите извори и документи описват, че Андон Кьосето е един от огромните македонски борци, които след вековна битка проправиха пътя към основаването на македонската страна.
На 2 август 1933 година в Благоевград е проведена гала във връзка откриването на паметника „ Незнайният македонски четник”. Андон Кьосето сервира венец пред паметника от името на илинденци от Горна Джумая. Докато сервира венеца, той споделя следните думи: „ Братя и сестри! Като непретенциозен герой на Вътрешната македонска революционна организация бях очевидец и участвах във великото дело, осъществено от македонците преди тридесет години, на Илинден 1903 година Сега съм очевидец на тази гала, на която паметта на македонския въстаник е увековечена и живите са почитани.бойци. Имам и друго – трето предпочитание, а то е да доживея да видя знамето на свободна и самостоятелна Македония да се развива над сините води в Солун и да изпея македонска ария. Едва тогава си мисля, че земният ми живот ще свърши и духът ми ще се успокои, с цел да отида при приятелите си, затворили очи преди тридесет години от патроните на враговете. Слагам венеца и споделям: " Вечна да е славата им! "
И най-после, дано отговорим на въпроса от кое място идва чувството за несъгласия. Отговорът постоянно е елементарен: политическата конспирация е отговорна! Затова не би трябвало да забравяме, че хиляди знайни и незнайни хора със своите произведения проправиха пътя към македонската самостоятелност, а измежду тях е и Андон Янев-Кьосето.
-----------------------------------------
Бел. ред. Андон Янев-Кьосето /1855-1953, поч. в Горна Джумая/е фамозен български бунтовник и дълготраен челник на ВМОРО, съмишленик на Гоце Делчев, участник в Илинденското въстание и аферата " Мис Стоун ". Паметниците му в Скопие и Велес са демонтирани на 22 февруари 2018 година
Далибор СТАНКОВИЧ, " Нова Македония "
През септември 2014 година в медиите можехме да прочетем следните заглавия: „ Андон Кьосето – палачът и бодигард, който получи монумент “, „ Паметник на касапина – индивидът, който умъртви 100 души за 100 години живот “, „ Паметник на първия македонски „ всеобщ убиец”, " Андон Кьосето получи и монумент – терорист от Вътрешна македонска революционна организация, умъртвил личния си брат! “.
И по този начин до безконечност.
Дори дребните деца знаят, че упоменатите публикации се отнасят за поставения пред Върховния съд монумент на Андон Янев-Кьосето, заради което не е належащо по-широко пояснение. От днешна позиция можем да кажем, че издигането на паметника може да е било противоречиво в няколко аспекта. Можехме и към момента можем да прочетем, че Андон Кьосето е спорна фигура от предишното на македонския народ. Но остава въпросът от кое място идва това чувство за несъгласия.
В биографията на Кьосето можем да прочетем, че след убийството на изтъкнат турчин той се укрива в Солун, където става член на Македонската революционна организация (МРО). Тези, които са чели историята деликатно, знаят, че Кьосето от деня, когато се заклева да служи на македонската идея, до края на живота си, остава правилен на концепцията за свободна и самостоятелна Македония.
Ето за какво всички трудове за Кьосето като спорна историческа персона нямат никаква основа.
Да, можем да приказваме за Христо Матов като за спорна персона, издавала вестник „ Сан Стефанска България” в Скопие, или за Тодор Александров, който скрито посещавал Фердинанд в двореца му, само че не и за Кьосето.
Може да има морално противоречиви неща в живота му, само че няма нищо противоречиво в неговата идеология. Вярно е, че е правил ликвидации от името на Вътрешната организация, само че като че ли забравяме, че не е работил във фабрика за локум, а за незаконна революционна организация. Можем да спорим безпределно за морала на делата в името на някаква революционна идея, само че по сходен метод действаха и македонските партизани по време на националноосвободителната битка против българския фашизъм. Ако не вземем това под внимание, тогава можем безпределно да влизаме в полемики за дискусионни от морална позиция всички македонски национални дейци, от Гоце Делчев до Михайло Апостолски. Но историята не постоянно е толкоз елементарна.
Далеч съм от това да го възвеличаваме или да се опитваме да го оправдаваме. Историческите извори и документи описват, че Андон Кьосето е един от огромните македонски борци, които след вековна битка проправиха пътя към основаването на македонската страна.
На 2 август 1933 година в Благоевград е проведена гала във връзка откриването на паметника „ Незнайният македонски четник”. Андон Кьосето сервира венец пред паметника от името на илинденци от Горна Джумая. Докато сервира венеца, той споделя следните думи: „ Братя и сестри! Като непретенциозен герой на Вътрешната македонска революционна организация бях очевидец и участвах във великото дело, осъществено от македонците преди тридесет години, на Илинден 1903 година Сега съм очевидец на тази гала, на която паметта на македонския въстаник е увековечена и живите са почитани.бойци. Имам и друго – трето предпочитание, а то е да доживея да видя знамето на свободна и самостоятелна Македония да се развива над сините води в Солун и да изпея македонска ария. Едва тогава си мисля, че земният ми живот ще свърши и духът ми ще се успокои, с цел да отида при приятелите си, затворили очи преди тридесет години от патроните на враговете. Слагам венеца и споделям: " Вечна да е славата им! "
И най-после, дано отговорим на въпроса от кое място идва чувството за несъгласия. Отговорът постоянно е елементарен: политическата конспирация е отговорна! Затова не би трябвало да забравяме, че хиляди знайни и незнайни хора със своите произведения проправиха пътя към македонската самостоятелност, а измежду тях е и Андон Янев-Кьосето.
-----------------------------------------
Бел. ред. Андон Янев-Кьосето /1855-1953, поч. в Горна Джумая/е фамозен български бунтовник и дълготраен челник на ВМОРО, съмишленик на Гоце Делчев, участник в Илинденското въстание и аферата " Мис Стоун ". Паметниците му в Скопие и Велес са демонтирани на 22 февруари 2018 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ