Владимир Путин призна истината
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Анализ на журналиста Иво Инджев за съветската икономическа неплатежоспособност в подтекста на срещата сред Путин и Макрон. Статията в цялост можете да видите в блога на журналиста.
А ето и тук една огромна част от нея:
На общата конференция с френския президент Емануел Макрон съветският президент Владимир Путин призна истината, че Русия отстъпва на страните от НАТО по стандартно въоръжение. За фанатичните поклонници на съветската военна мощ ( там и у нас), която считат за най-голяма и непобедима, това несъмнено е прозвучало като шокираща вест. За тях обаче Путин си резервира ангажимента, че Русия е водеща военна нуклеарна мощ (по брой нуклеарни глави).
Как погледна Макрон на перченето на Путин? Гледаше го с иронична усмивка, която не слезе от лицето му до момента в който домакинът му шареше нервно с взор и не посмя да го огледа в очите, четейки авансово квалифицирания си текст.
Рядкото самопризнание на Путин за някаква съветска уязвимост – освен това в тази ситуация в обичаната му военна област, е мотив да продължим със сравненията по разнообразни индикатори. Понеже Русия на Путин доста желае да се съпоставя с развития свят, само че не устоя надпреварата даже с дребни страни по всевъзможни индикатори.
Да вземем технологиите и сравнението със Съединени американски щати, обичан ориентир за съветската грандомания. През 2021 год в Съединени американски щати са патентовани 410 000 изобретения. Това е дял от 45 на 100 от всичките издадени патенти в света за този интервал. В Китай са регистрирани 45 560 патента или 5% от международните. В Русия са утвърдени 120 патента, което е 0,013% от всички в света.
Вижте по какъв начин наподобява роботизацията, един от белезите за софтуерното развиване на страните в днешно време. И там Русия крета на опашката.
Ами конкуренцията кой какъв брой ( и какво!) изнася)? Съединени американски щати изнасят годишно “интелектуална собственост” за $117 млрд, а Русия – въглеводороди за 110 милиарда
В резултат на тази софтуерна бездна в Съединени американски щати един iPhone се продава за 1300 Щатски долар, откакто е съединен против 100 Щатски долар в Китай, който експлоатира за тази цел първични материали от Русия за 1 Щатски долар.
Дори “невидими” на картата държавици, като Сингупар (с 5 милиона жители), или като Хонконг ( с 80 кл м. кв. и 3 милиона жители), изнасят повече от Русия – освен това продукция, в която е вложен интелектуален труд, а не се състои от естествени изкопаеми. Да не приказваме за Белгия, Швейцария, Холандия и впрочем европейски “джуджета”.
Ами някогашната съветска и руска колония Полша? Нейният експорт от 336 317 милиона $, състоящ се от електроника, коли, аварийни елементи, лекарства и храни, приближава съветския от 380 411 млн. Щатски долар и се чака при опазване на темповете да го задмине тази година. Полша получава повече доходи от продажба на мебели, в сравнение с Русия от експорт на оръжия.
Финландия, друга някогашна съветска колония, даде образец по какъв начин една дребна страна се опълчва на голямата Русия и бере през днешния ден плодовете на своята самостоятелност с Брутният вътрешен продукт, който е 5 пъти по – огромен от съветския на глава от популацията.
Това е единствено моментна фотография. А какво следва? Политиката на ултиматуми и на газов шантаж единствено подтиква центробежните старания на подвластни от съветските енергоносители западни страни. Например Франция и Испания възраждат плана за тръбопровода Midcat, по който алжирският газ да сътвори опция на съветския.
Поради всичко това (и още доста друго в този дух) в съветските обществени мрежи гневни коментатори дефинират модерна Русия като “свръхдържава”, чийто танкове могат за най-кратко време да стигнат до непознатите граници, само че в рамките на Русия колите за спешна помощ на Бърза помощ пътуват по 8 часа (по същински случай в Калуга, където заради липса на пътища кола за спешна помощ пътувала 8 часа в преспите за един пациент, който умрял незабавно, откакто го извозили до болницата).
Прав е президентът Радев, русофилът му с русофил, когато сподели някак апропо, че Русия не е образец за подражателство. И той, сходно на Путин, не може да отхвърли някои обстоятелства. Защото даже и в България, непрестанно осмивана от съветската агитация като най-бедната в Европейски Съюз, минималната заплата е два пъти по-голяма от тази в Руската Федерация. Същото се отнася и за разноските за храна.
Има още един индикатор за съпоставяне, който приказва освен за пренебрежимото по значение място на Русия в международната стопанска система, само че и за нейната деградация. Това е сравнението сред Русия отпреди век, която е била на 5 място в света по Брутният вътрешен продукт и е имала дял от 4 на 100 от нея (почти половината от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати )и днешна Русия, с нейния 1,94 на 100 дял от международната стопанска система.
Анализ на журналиста Иво Инджев за съветската икономическа неплатежоспособност в подтекста на срещата сред Путин и Макрон. Статията в цялост можете да видите в блога на журналиста.
А ето и тук една огромна част от нея:
На общата конференция с френския президент Емануел Макрон съветският президент Владимир Путин призна истината, че Русия отстъпва на страните от НАТО по стандартно въоръжение. За фанатичните поклонници на съветската военна мощ ( там и у нас), която считат за най-голяма и непобедима, това несъмнено е прозвучало като шокираща вест. За тях обаче Путин си резервира ангажимента, че Русия е водеща военна нуклеарна мощ (по брой нуклеарни глави).
Как погледна Макрон на перченето на Путин? Гледаше го с иронична усмивка, която не слезе от лицето му до момента в който домакинът му шареше нервно с взор и не посмя да го огледа в очите, четейки авансово квалифицирания си текст.
Рядкото самопризнание на Путин за някаква съветска уязвимост – освен това в тази ситуация в обичаната му военна област, е мотив да продължим със сравненията по разнообразни индикатори. Понеже Русия на Путин доста желае да се съпоставя с развития свят, само че не устоя надпреварата даже с дребни страни по всевъзможни индикатори.
Да вземем технологиите и сравнението със Съединени американски щати, обичан ориентир за съветската грандомания. През 2021 год в Съединени американски щати са патентовани 410 000 изобретения. Това е дял от 45 на 100 от всичките издадени патенти в света за този интервал. В Китай са регистрирани 45 560 патента или 5% от международните. В Русия са утвърдени 120 патента, което е 0,013% от всички в света.
Вижте по какъв начин наподобява роботизацията, един от белезите за софтуерното развиване на страните в днешно време. И там Русия крета на опашката.
Ами конкуренцията кой какъв брой ( и какво!) изнася)? Съединени американски щати изнасят годишно “интелектуална собственост” за $117 млрд, а Русия – въглеводороди за 110 милиарда
В резултат на тази софтуерна бездна в Съединени американски щати един iPhone се продава за 1300 Щатски долар, откакто е съединен против 100 Щатски долар в Китай, който експлоатира за тази цел първични материали от Русия за 1 Щатски долар.
Дори “невидими” на картата държавици, като Сингупар (с 5 милиона жители), или като Хонконг ( с 80 кл м. кв. и 3 милиона жители), изнасят повече от Русия – освен това продукция, в която е вложен интелектуален труд, а не се състои от естествени изкопаеми. Да не приказваме за Белгия, Швейцария, Холандия и впрочем европейски “джуджета”.
Ами някогашната съветска и руска колония Полша? Нейният експорт от 336 317 милиона $, състоящ се от електроника, коли, аварийни елементи, лекарства и храни, приближава съветския от 380 411 млн. Щатски долар и се чака при опазване на темповете да го задмине тази година. Полша получава повече доходи от продажба на мебели, в сравнение с Русия от експорт на оръжия.
Финландия, друга някогашна съветска колония, даде образец по какъв начин една дребна страна се опълчва на голямата Русия и бере през днешния ден плодовете на своята самостоятелност с Брутният вътрешен продукт, който е 5 пъти по – огромен от съветския на глава от популацията.
Това е единствено моментна фотография. А какво следва? Политиката на ултиматуми и на газов шантаж единствено подтиква центробежните старания на подвластни от съветските енергоносители западни страни. Например Франция и Испания възраждат плана за тръбопровода Midcat, по който алжирският газ да сътвори опция на съветския.
Поради всичко това (и още доста друго в този дух) в съветските обществени мрежи гневни коментатори дефинират модерна Русия като “свръхдържава”, чийто танкове могат за най-кратко време да стигнат до непознатите граници, само че в рамките на Русия колите за спешна помощ на Бърза помощ пътуват по 8 часа (по същински случай в Калуга, където заради липса на пътища кола за спешна помощ пътувала 8 часа в преспите за един пациент, който умрял незабавно, откакто го извозили до болницата).
Прав е президентът Радев, русофилът му с русофил, когато сподели някак апропо, че Русия не е образец за подражателство. И той, сходно на Путин, не може да отхвърли някои обстоятелства. Защото даже и в България, непрестанно осмивана от съветската агитация като най-бедната в Европейски Съюз, минималната заплата е два пъти по-голяма от тази в Руската Федерация. Същото се отнася и за разноските за храна.
Има още един индикатор за съпоставяне, който приказва освен за пренебрежимото по значение място на Русия в международната стопанска система, само че и за нейната деградация. Това е сравнението сред Русия отпреди век, която е била на 5 място в света по Брутният вътрешен продукт и е имала дял от 4 на 100 от нея (почти половината от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати )и днешна Русия, с нейния 1,94 на 100 дял от международната стопанска система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ