ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
През седмицата видяхме първото несъгласие сред президента Румен Радев и министър-председателя Кирил Петков, сред президентската институция и изпълнителната власт в лицето на държавното управление. С това митът, че българското държавно управление е проекция на президента, бе развенчан.

Конфликтната обстановка провокира мнения, за жал обаче такива на клакьори, на които отдалеко им проличава, че имат някаква взаимозависимост или преднамереност към всичко, излизащо от устата на Радев, както и клакьори на някогашната власт, които от дълго време бленуваха за напрежение сред президента и управляващите, самостоятелни от него.

Именно заради това от ФАКТИ бяхме предизвикани да потърсим един от самостоятелните, доста осведомени и разполагащи с опит анализатори - Петър Бояджиев, държавник и политически пандизчия по времето на незаконния комунистически режим в България, а по-късно политически бежанец във Франция.

- Г-н Бояджиев, в последните дни една от главните български тематики е опълчването на позициите на президента Румен Радев и министър-председателя Кирил Петков, най-много по Македонския въпрос. Очаквахте ли толкоз скоро след встъпването в служба на президент и държавно управление да се появи несъгласие съответно сред президента и премиера?

- След инициирания от президента съвещателен съвет по тематиката Македония за всеки сериозен наблюдаващ беше към този момент явно, че има друг метод и че Радев желае да пречи на започването на процеса. Ако не беше по този начин, той нямаше да привиква съвет по тази тематика. По казуса има към този момент рамка, гласувана от Народното събрание. Добра или неприятна, какво има тук президентът да се меси? Свикването на този съвет беше тъкмо за напън върху държавното управление да не ползва политиката, съгласувана в съдружното съглашение по тематиката Северна Македония. Е, явно, че Радев не съумя да се наложи и последва обществената му офанзива против държавното управление. В връзките на Радев и държавното управление има един доста значим миг, който или не се схваща, или има отвращение да се вади на бял свят. Ще се опитам да го изложа в резюме. Радев не можеше да завоюва борбата с Борисов без Кирил и Асен. Тоест той имаше потребност от тях, а не им е правил подарък. Кирил и Асен на няколко пъти подчертаха, че изискването им е било да им се даде независимост на деяние като служебни министри и са я получили. Радев в този момент не желае да влезне в конституционната си рамка и това е единствено началото. Ако добре се познава повода за противоборството сред Борисов и Радев, доста неща се обясняват по-лесно. Както знаем, има причина, има и предлог.

- Какво е мнението Ви - коя от двете е по-правилната позиция във връзка с метода към Северна Македония и за какво?

- Естествено, че тази на държавното управление. Всъщност, в другата позиция няма нищо съществено от политическа позиция и ще кажа за какво. Първо, проблем сред България и Северна Македония има и това никой, даже и в Европа, няма желание да отхвърля. Нещата опират до пътищата, по които да се търси позволение на проблемите. И тук са кардиналните разлики. Правителството желае да се тръгне по пътя на търсенето на решение, до момента в който другата страна не предлага нищо с изключение на едно не. Вие сте млад, само че нашата генерация помни един господин НЕТ, по този начин на Запад беше именуван външният министър на Съветския съюз – Громико.

България беше вкарана в този капан по чисто вътрешнополитически конюнктурни аргументи. Да си спомним - кой първо наложи несъгласие и тогава Борисов гласоподава ЗА. Недоумявам за късата памет в българското медийно пространство. Е, спомнете си ругатните в България против президента Макрон. Я извадете ругатните на Александър Йорданов - по какъв начин Макрон обслужвал съветските ползи посредством ветото си. А ветото на президента Макрон беше единствено условно и никой не го изясни в България. Той искаше да се трансформират разпоредбите за водене на договарянията. Има го неприятния образец за прибързаното влизане на България и Румъния, както и на комплицирания възел, който се сътвори с Турция и което никой не изяснява в България. С Турция се започнаха договарянията и те и до през днешния ден не са прекъснати, а единствено замразени, тъй като старите правила не предвиждаха опцията за преустановяване. В момента Европейският съюз и Турция са в една конфузно състояние по тематиката. Веднага откакто смяната стана факт, въпросът беше подложен на масата и хоп, Борисов, който единствено няколко месеца преди този момент беше дал своя вот ЗА, реши да сложи несъгласие. И не се разбирала българската позиция...Ами, по какъв начин желаете да се схваща от другите страни в Европейски Съюз? Просто позицията на кабинета Борисов е лишена от всевъзможен здрав разсъдък. Как те не видяха едни проблеми, които са от десетилетия, когато Макрон сложи несъгласие, и единствено няколко месеца по-късно ги видяха. И тук с едно изречение министър председателят Петков сподели всичко по казуса. Визитата му освен, че не е прибързана, а е доста закъсняла. Цели 30 години. Ако стартираме от прибързаното и безогледно признание на времето и стигнем до през днешния ден. И в този момент какво, заради това забавяне на българската дипломaция, да продължим да стоим в задънената улица и да се замеряме с камъни от двете страни на границата ли? Трябва ясно да забележим, че и от двете страни на тази граница има политически сили, чийто интерес е това да продължи. В Северна Македония това са тези на някогашната УДБА, а в България на някогашната Държавна сигурност и, несъмнено, трайният интерес на Москва. Е, какво би трябвало да вършим? Да седим в окопите и да обслужваме тези сили или да се влезе в дейна работна фаза и да се работи за намиране на решение на проблеми, трупани съвсем един век? Разбира се, че второто.

- Румен Радев бе запитан от медиите и във връзка с измененията в Булгаргаз, като той нито ги приветства, нито ги разкритикува намерено, само че остави усещане, че не е напълно удовлетворен от тях. Какво да ни приказва това - оформяща се цялостна отрицателна настройка на президента към всяко деяние на държавното управление, усеща за нарушен собствен персонален интерес или пък с това решение е нарушен непознат интерес, който той пази?

- Мисля, че отговорих. Сблъсъкът сред президента и държавното управление е единствено първоначално. Митът, че държавното управление е на Радев занапред ще се изпарява и това е неизбежно. Но не би трябвало да се отминава фактът кой първо разгласи огън. Радев го направи. Както видяхме министър председателят Петков отхвърли да влиза в пояснителен режим. Изрази се малко, само че доста съдържателно и аз считам, че по този начин ще е и за в бъдеще. Правителството няма да одобри да бъде въвлечено в медийна война, а ще дава отговор с дейностите си. Ако са сполучливи - положително за него, в случай че сбърка, отново на неговия тил ще се написа. И дано да се знае, че в администрацията на президента е цялостно с облизващи се за власт чиновничета, които не носят никаква отговорност, само че желаят власт. Да не приказваме за Йотова, която към този момент обществено се опита да се разпорежда със ориста на държавното управление и заприказва за нови избори.

- През последните седмици имаше доста рецензии, че смяната се бави. Конкретно, че се бавят избрани законопроекти, че изпълнителната власт отделя доста внимание на ГЕРБ, само че не и на Движение за права и свободи и Делян Пеевски, както и куп други неща. Вие като държавник удовлетворен ли сте от работата до момента на държавното управление и ръководещото болшинство в Народното събрание?

- Забавяне има, неодобрение има и пояснение за забавянето също има. Разбира се, че и аз не съм удовлетворен, само че недоволството ми е по напълно други подбуди. Опасявам, се за сигурността на държавното управление, а не го допускам в желанията му. Коалицията е доста комплицирана. Спойката на тази коалиция е " Продължаваме промяната ". Те са задължени да бъдат доста деликатни с сътрудниците си. Нека не забравяме, че и трите съдружни колегата на Политическа партия влезнаха в тази коалиция принудени от събитията, само че и трите не хранят положителни усеща към " Продължаваме промяната ", тъй като считат, че са изгубили доста при последните избори тъкмо заради Политическа партия. Така че съгласно мен " Продължаваме промяната " е в състояние да върви по доста тъничък лед и да държи сметка на доста комплицирани салда. Ето тук са моите опасения - да не се хлъзнат и паднат в леда. Политиката в действителност е комплицирано уравнение, което би трябвало да регистрира тежестта на доста вектори.

- По един съответен въпрос смяна в държанието на българската страна, което и да е държавното управление, не се вижда. А точно перманентната угодливост към Руската федерация, каквото и да се случва. В случая въпросната страна е струпала войски на границата си с Украйна, a ние като пълновръстен член на НАТО отхвърляме да подсигурим нашата и общата сигурност със съюзнически войски на наша територия. Защо съгласно Вас и държавното управление на смяната продължава тази линия на сервилно държание по отношение на Русия?

- Това е доста значим въпрос и е добре да бъде забелязан в неговата трудност. Премиерът Петков не е показал до момента никаква угодливост към Русия. Правителството заварва едно състояние на, бих споделил, тотална угодливост на България пред Русия. Опозицията де факто е такава. Президентът въобще не е в положение, даже ментално, да разбере какво се случва по света. Той е съкрушен в метода си на мислене. Двама от съдружните сътрудници на държавното управление също не са доста надеждни. Поради тези условия още веднъж ще повторя, че министър председателят е заставен да върви по доста тъничък лед и малко по малко, с цел да не го счупи. Той доста добре знае, че сред вижданията на Радев и неговите - разликата е доста огромна, само че би трябвало да маневрира деликатно. Външните ни сътрудници са наясно за компликациите, пред които е подложен. От една страна опозицията, от друга несигурността при някои от съдружните сътрудници и от трета президентът. Между другото, за какво не отчетем някои значими обстоятелства? Президентът е изцяло търпелив към някогашната Държавна сигурност и го показва всеки ден. " Продължаваме промяната " към този момент два пъти ясно сподели това разграничение. Първият път, когато отдръпна стремително тримата си претендент депутати и вторият път, когато наложи отдръпването на съветниците на външния министър. Така че аз не допускам и на сантиметър държавното управление, а знам, че и сътрудниците ни от НАТО и Европейския съюз са наясно с казуса.

- Министърът на защитата Стефан Янев има впечатляваща биография, обвързвана на първо място с НАТО и работа в съюзнически страни, само че се държи като съветско прокси. Засега единствено още не е споделил, че желае да напуснем НАТО, а самият факт, че съветското посолство у нас показа негов Facebook статус, е индикативен. Според Вас държанието му вследствие на лична воля ли е или е изразител на нечия друга?

- Тук и аз бях доста сюрпризиран. Имах усещането, че той се държа много обичайно като министър председател. Имах и някои информации, че се опълчва на вмешателството на президентската администрация в работата на държавното управление му. Очаквах да бъде по-лоялен към премиера. Не намирам към този момент пояснение с какво го е притиснал президентът, в което не се колебая.

- Трябва ли Стефан Янев да бъде уволнен от Кирил Петков?

- Ще отговоря друго. Заслужава ли? Да! Трябва ли? Не! Твърде доста са компликациите и заплахите пред държавното управление към този момент и е по-разумно да се работи по-предпазливо и да не се избързва. Истината е, че Янев не е в положение да нанася съществени вреди, тъй като в последна сметка ние сме в управническите структури на НАТО и съюзът умее да маневрира в сходни обстановки. Проблемът е повече имиджов.