Готови ли са САЩ да признаят на Русия правото ѝ на сфера на влияние?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако е по този начин, натовското неспокойствие към хипотетичното навлизане на Путин в Украйна може да е единствено димна завеса.
Налице е трагична деескалация на реакциите на Вашингтон към „ съветската експанзия “ от Крим 2014 година до Казахстан 2022 година
Оптимистичната ми оценка за срещата Байдън – Путин в Женева през юни изглеждаше на пръв взор опровергана от събитията през есента. Особено бомбастични изявления ръсеше генералният секретар на НАТО Столтенберг. Но в действителност напрежението НАТО-Русия към Украйна растеше основно в областта на приказките.
Съвсем друга картина демонстрираха събитията в Казахстан от началото на месеца. Западът видя действително, стремително и дейно съветско навлизане в някогашна руска република, контролираща половината от добива на уран в света, за потушаване на нещо, което най-малко изначало доста приличаше на нов прозападен майдан. И то във форма́та на считания до тогава за хартиен тигър постсъветски хомолог на НАТО – ОДКБ с присъединяване на шест страни.
И то една ОДКБ сега отпред не с различен, а с арменския министър председател Пашинян, прозападен либерал, самичък повдигнат преди време от майданоподобен митинг. И който без подозрение се кае, че не изиска помощ от ОДКБ в карабахската война, в която Азербайджан и Турция нарушиха и арменските граници. Ами „ любимецът “ на Запада Лукашенко като дясна ръка на Путин в ОДКБ и ментор на казахския президент Токаев?
На всичко това Съединени американски щати реагираха учудващо анемично. Тон даде първият репортаж на в. „ Ню Йорк Таймс “ от Алмати. Държавният секретар Блинкен сподели язвително, че било мъчно да накараш руснаците да си отидат, щом си ги пуснал вкъщи си, само че това бе опровергано бързо. Америка отхвърли да има пръст в Казахстан – и това наподобява е по този начин, най-малко в най-прекия смисъл. Иначе финансирани от Америка Неправителствени организации, несъмнено, действат в страната.
По всеобщо мнение позициите на Русия в Казахстан и Средна Азия вследствие на сполучливата интервенция на ОДКБ са съществено усилени за сметка на западното въздействие. Сърдечни поздрави прати Токаев и на Китай, който поддържа дейностите на Русия и военнополитическото им съдействие в Азия наподобява по-добро от всеки път.
Налице е трагична деескалация на реакциите на Вашингтон към „ съветската експанзия “ от Крим 2014 година до Казахстан 2022 година Дни след казахските събития демократите в Сената блокираха републиканското предложение за нови наказания против Русия за газопровода „ Северен поток 2 “ с причините, че те „ няма да оказват помощ на Украйна “ и че ще лишават на Байдън „ принадлежности за напън над Кремъл “. Президентът към този момент сподели, че не си коства Съединени американски щати да се карат с Германия поради газопровода.
Какво се промени във Вашингтон? Растат настроенията да се възстановяват връзките с Русия – след годините на смразяване към Сирия, Украйна и „ съветската връзка “ на Тръмп – и да се признае правото на Москва да има свои национални ползи и сфера на въздействие.
Защо? Съединени американски щати правят оценка Китай като основна опасност за сигурността и водачеството си в света. Главната задача на външната им политика съгласно мнозина би трябвало да стане умиротворяването на Русия по отношение на Запада с вяра за изваждането ѝ от Шанхайската организация за съдействие, в която Москва е младши сътрудник на Китай, и пренасочването ѝ към ОДКБ, дето тя е отпред.
В първия ден на новата година външнополитическото списаниe „ The National Interest” пусна значима публикация на Дейвид Пайн – върховен служител в системата за сигурност, някогашен армейски щабен офицер и специалист по електромагнитните оръжия, озаглавена „ Да се договорим за мир с Русия, да предотвратим войната за Украйна “. (https://nationalinterest.org/feature/negotiate-peace-russia-prevent-war-over-ukraine-198738)
Веднага щом пристигна на власт, написа Пайн, Путин сподели, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики било най-голямото политическо злополучие за ХХ век. Без подозрение той целял обединието на някогашните руски републики към Русия – като стопански съюз или като пълноценно политическо обединяване. И бил решен да извърши тази задача до края на живота си.
Той модернизирал въоръжените си сили, в това число с обновяване на нуклеарния боеприпас на 75% и с „ половин дузина нуклеарни супероръжия “, неограничавани от сегашните контракти за надзор над въоръженията, с които постигнал нуклеарно предимство над Съединени американски щати – нещо, което предшествениците му от Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не съумели да реализират.
Освен това Русия развила превъзхождащи мощности за кибервойна, подземни нуклеарни командни центрове, суперелектромагнитно оръжие и средства за отбрана от него – и била в положение да си възвърне изгубените в миналото територии със мощ.
Възсъединеняването на Русия с Украйна, най-голямата постсъветска република, било основен приоритет за Путин и било изключено той да се откаже от него. Възможно било дружно с това и Китай да си върне Тайван, при което Съединени американски щати нямало да са в положение да отговорят дейно на нито една от двете експанзии. Ако не желали да понесат цялата тежест на възможната трета международна война на своя територия.
Така че за Пайн единственият въпрос в този момент бил дали Путин ще реализира задачата си за съветско владичество в Украйна и другите постсъветски републики с мирни, дипломатически средства, в партньорство със Съединени американски щати, или да опита с война с цената на стотици милиони жертви.
И неговият съвет към управлението на Съединени американски щати е да одобряват изискванията на Путин, които към този момент Байдън назовава „ неприемливи “. Всъщност те били рационални и за Запада несъмнено били по-малкото зло.
Очевидно Пайн е склонен с авторитетните гласове в Съединени американски щати, че нарушавайки обещанията на западните водачи от началото на 90-те към Горбачов в навечерието на обединяването на Германия за неразширяване на НАТО на изток, Западът самичък сътвори онази Русия, от която се опасяваше – превъоръжаваща се и кипяща от отвращение.
Така че Америка няма рационален избор с изключение на да анулира абсолютно разширението на НАТО към Украйна и Грузия, да изтегли войските на Алианса от Източна Европа и даже да не се стопира пред анулирането на участието на балтийските републики. Последното се налагало, тъй като „ всички военни игри в Балтийско море в последно време давали неподходящ за Съединени американски щати резултат “. Тук изобщо не се слага въпросът за способността на Западна Европа да се оправи сама в подобен спор.
А и слагането на сигурността на Съединени американски щати според от ориста на страни като Естония или Латвия в никакъв случай не е било рационално и не би пристигнало на разум на американските водачи от времето на Студената война. Те не са намесиха в Германска демократична република в 1953 година, в Унгария в 1956 година и в Чехословакия в 1968 година, тъй като поставяха сигурността на Америка преди всичко. И съблюдаваха строго съглашението от Ялта от 1945 година Пайн напомня по какъв начин то сътвори сфери на въздействие на великите сили и обезпечи повече от половин век мир сред тях.
„ Новата Ялта “ съгласно Пайн би трябвало да даде на Русия като сфера на въздействие цялата територия на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, като независимостта на балтийските републики се подсигурява в подмяна на сухопътен кулоар на Русия до Калининградска област през териториите на Беларус и Литва.
Но „ неутрализирането “ на Русия не предполагало борба и с Китай. Напротив, Вашингтон трябвало да убеди Пекин, че „ проруските “ ходове не били ориентирани против него и че в подмяна на китайското признание хегемонията на Съединени американски щати над Западното полукълбо, Западна Европа и Япония Съединени американски щати щели да признаят китайските ползи в Тайван, КНДР, Монголия, в Южнокитайско море и други територии.
Разбира се, Америка е още надалеч от публично приемане на концепциите на Пайн – борбата ѝ с Русия набра огромна инерция, страхът на Западна Европа от личната ѝ военнополитическа беззащитност даже при отчасти американско евакуиране пораства. Не са за занемаряване и ползите на военнопромишления комплекс. Но самото пробно обикаляне на „ реалистични “ сюжети за международната политика като игра на три суверенни велики сили – Съединени американски щати, Китай и Русия – „ многополюсният свят “ на Путин – разколебава редиците на американския световен хегемонизъм.
Превръщането на Източна Европа в „ буферна зона “, равноотдалечена от Съединени американски щати и Русия, не ми наподобява реалистично. Европейски Съюз ще се разцепи във военнополитическо отношение на две несъвместими елементи. А и самият Изток не е еднороден. Има и исторически русофобски страни като Полша и Румъния, и русофилски като България и Сърбия, всяка по друг метод. Различно е и отношението към Западна Европа – и то като цяло еволюира в неподходяща посока. Не е изключено да се върнат някои от тогавашните взаимно враждебни блокове от източноевропейски страни, които ще търсят подкрепи на Запад. Ще преживее ли Европейски Съюз всичко това?
Материалът е оповестен в Труд
Ако е по този начин, натовското неспокойствие към хипотетичното навлизане на Путин в Украйна може да е единствено димна завеса.
Налице е трагична деескалация на реакциите на Вашингтон към „ съветската експанзия “ от Крим 2014 година до Казахстан 2022 година
Оптимистичната ми оценка за срещата Байдън – Путин в Женева през юни изглеждаше на пръв взор опровергана от събитията през есента. Особено бомбастични изявления ръсеше генералният секретар на НАТО Столтенберг. Но в действителност напрежението НАТО-Русия към Украйна растеше основно в областта на приказките.
Съвсем друга картина демонстрираха събитията в Казахстан от началото на месеца. Западът видя действително, стремително и дейно съветско навлизане в някогашна руска република, контролираща половината от добива на уран в света, за потушаване на нещо, което най-малко изначало доста приличаше на нов прозападен майдан. И то във форма́та на считания до тогава за хартиен тигър постсъветски хомолог на НАТО – ОДКБ с присъединяване на шест страни.
И то една ОДКБ сега отпред не с различен, а с арменския министър председател Пашинян, прозападен либерал, самичък повдигнат преди време от майданоподобен митинг. И който без подозрение се кае, че не изиска помощ от ОДКБ в карабахската война, в която Азербайджан и Турция нарушиха и арменските граници. Ами „ любимецът “ на Запада Лукашенко като дясна ръка на Путин в ОДКБ и ментор на казахския президент Токаев?
На всичко това Съединени американски щати реагираха учудващо анемично. Тон даде първият репортаж на в. „ Ню Йорк Таймс “ от Алмати. Държавният секретар Блинкен сподели язвително, че било мъчно да накараш руснаците да си отидат, щом си ги пуснал вкъщи си, само че това бе опровергано бързо. Америка отхвърли да има пръст в Казахстан – и това наподобява е по този начин, най-малко в най-прекия смисъл. Иначе финансирани от Америка Неправителствени организации, несъмнено, действат в страната.
По всеобщо мнение позициите на Русия в Казахстан и Средна Азия вследствие на сполучливата интервенция на ОДКБ са съществено усилени за сметка на западното въздействие. Сърдечни поздрави прати Токаев и на Китай, който поддържа дейностите на Русия и военнополитическото им съдействие в Азия наподобява по-добро от всеки път.
Налице е трагична деескалация на реакциите на Вашингтон към „ съветската експанзия “ от Крим 2014 година до Казахстан 2022 година Дни след казахските събития демократите в Сената блокираха републиканското предложение за нови наказания против Русия за газопровода „ Северен поток 2 “ с причините, че те „ няма да оказват помощ на Украйна “ и че ще лишават на Байдън „ принадлежности за напън над Кремъл “. Президентът към този момент сподели, че не си коства Съединени американски щати да се карат с Германия поради газопровода.
Какво се промени във Вашингтон? Растат настроенията да се възстановяват връзките с Русия – след годините на смразяване към Сирия, Украйна и „ съветската връзка “ на Тръмп – и да се признае правото на Москва да има свои национални ползи и сфера на въздействие.
Защо? Съединени американски щати правят оценка Китай като основна опасност за сигурността и водачеството си в света. Главната задача на външната им политика съгласно мнозина би трябвало да стане умиротворяването на Русия по отношение на Запада с вяра за изваждането ѝ от Шанхайската организация за съдействие, в която Москва е младши сътрудник на Китай, и пренасочването ѝ към ОДКБ, дето тя е отпред.
В първия ден на новата година външнополитическото списаниe „ The National Interest” пусна значима публикация на Дейвид Пайн – върховен служител в системата за сигурност, някогашен армейски щабен офицер и специалист по електромагнитните оръжия, озаглавена „ Да се договорим за мир с Русия, да предотвратим войната за Украйна “. (https://nationalinterest.org/feature/negotiate-peace-russia-prevent-war-over-ukraine-198738)
Веднага щом пристигна на власт, написа Пайн, Путин сподели, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики било най-голямото политическо злополучие за ХХ век. Без подозрение той целял обединието на някогашните руски републики към Русия – като стопански съюз или като пълноценно политическо обединяване. И бил решен да извърши тази задача до края на живота си.
Той модернизирал въоръжените си сили, в това число с обновяване на нуклеарния боеприпас на 75% и с „ половин дузина нуклеарни супероръжия “, неограничавани от сегашните контракти за надзор над въоръженията, с които постигнал нуклеарно предимство над Съединени американски щати – нещо, което предшествениците му от Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не съумели да реализират.
Освен това Русия развила превъзхождащи мощности за кибервойна, подземни нуклеарни командни центрове, суперелектромагнитно оръжие и средства за отбрана от него – и била в положение да си възвърне изгубените в миналото територии със мощ.
Възсъединеняването на Русия с Украйна, най-голямата постсъветска република, било основен приоритет за Путин и било изключено той да се откаже от него. Възможно било дружно с това и Китай да си върне Тайван, при което Съединени американски щати нямало да са в положение да отговорят дейно на нито една от двете експанзии. Ако не желали да понесат цялата тежест на възможната трета международна война на своя територия.
Така че за Пайн единственият въпрос в този момент бил дали Путин ще реализира задачата си за съветско владичество в Украйна и другите постсъветски републики с мирни, дипломатически средства, в партньорство със Съединени американски щати, или да опита с война с цената на стотици милиони жертви.
И неговият съвет към управлението на Съединени американски щати е да одобряват изискванията на Путин, които към този момент Байдън назовава „ неприемливи “. Всъщност те били рационални и за Запада несъмнено били по-малкото зло.
Очевидно Пайн е склонен с авторитетните гласове в Съединени американски щати, че нарушавайки обещанията на западните водачи от началото на 90-те към Горбачов в навечерието на обединяването на Германия за неразширяване на НАТО на изток, Западът самичък сътвори онази Русия, от която се опасяваше – превъоръжаваща се и кипяща от отвращение.
Така че Америка няма рационален избор с изключение на да анулира абсолютно разширението на НАТО към Украйна и Грузия, да изтегли войските на Алианса от Източна Европа и даже да не се стопира пред анулирането на участието на балтийските републики. Последното се налагало, тъй като „ всички военни игри в Балтийско море в последно време давали неподходящ за Съединени американски щати резултат “. Тук изобщо не се слага въпросът за способността на Западна Европа да се оправи сама в подобен спор.
А и слагането на сигурността на Съединени американски щати според от ориста на страни като Естония или Латвия в никакъв случай не е било рационално и не би пристигнало на разум на американските водачи от времето на Студената война. Те не са намесиха в Германска демократична република в 1953 година, в Унгария в 1956 година и в Чехословакия в 1968 година, тъй като поставяха сигурността на Америка преди всичко. И съблюдаваха строго съглашението от Ялта от 1945 година Пайн напомня по какъв начин то сътвори сфери на въздействие на великите сили и обезпечи повече от половин век мир сред тях.
„ Новата Ялта “ съгласно Пайн би трябвало да даде на Русия като сфера на въздействие цялата територия на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, като независимостта на балтийските републики се подсигурява в подмяна на сухопътен кулоар на Русия до Калининградска област през териториите на Беларус и Литва.
Но „ неутрализирането “ на Русия не предполагало борба и с Китай. Напротив, Вашингтон трябвало да убеди Пекин, че „ проруските “ ходове не били ориентирани против него и че в подмяна на китайското признание хегемонията на Съединени американски щати над Западното полукълбо, Западна Европа и Япония Съединени американски щати щели да признаят китайските ползи в Тайван, КНДР, Монголия, в Южнокитайско море и други територии.
Разбира се, Америка е още надалеч от публично приемане на концепциите на Пайн – борбата ѝ с Русия набра огромна инерция, страхът на Западна Европа от личната ѝ военнополитическа беззащитност даже при отчасти американско евакуиране пораства. Не са за занемаряване и ползите на военнопромишления комплекс. Но самото пробно обикаляне на „ реалистични “ сюжети за международната политика като игра на три суверенни велики сили – Съединени американски щати, Китай и Русия – „ многополюсният свят “ на Путин – разколебава редиците на американския световен хегемонизъм.
Превръщането на Източна Европа в „ буферна зона “, равноотдалечена от Съединени американски щати и Русия, не ми наподобява реалистично. Европейски Съюз ще се разцепи във военнополитическо отношение на две несъвместими елементи. А и самият Изток не е еднороден. Има и исторически русофобски страни като Полша и Румъния, и русофилски като България и Сърбия, всяка по друг метод. Различно е и отношението към Западна Европа – и то като цяло еволюира в неподходяща посока. Не е изключено да се върнат някои от тогавашните взаимно враждебни блокове от източноевропейски страни, които ще търсят подкрепи на Запад. Ще преживее ли Европейски Съюз всичко това?
Материалът е оповестен в Труд
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ