Politico: Шоумен се възползва от обществения гняв в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Родната българска реалност през очите на един задграничен публицист, прекарал известно време в затънтените и относително изоставени села в южната част на страната надали наподобява приветливо. Въпреки това обаче необятен материал намира своето място в авторитетното брюкселско издание ”Politico”. За всеки чужденец е неразбираемо по какъв начин това може да е допустимо в една другояче европейска страна. Щом един непряк наблюдаващ, който не живее тук, е изцяло уверен, че на локално равнище дерибеи командват парада от години, а парадоксът у нас е какво да кажем ние, които живеем в този цирк години наред?
Ето и част от материала на Politico:
Признавам си - беше цялостен неуспех опитът ми да се укривам в своя розов балон и да се преструвам, че в България не са се случили одеве парламентарни избори. Страната доближи решаваща точка на изкривяване.
Налице е огромно безпокойствие, че под ръководството на някогашния министър председател Бойко Борисов и партията му ГЕРБ се е случило нещо доста грозно. Усещането е, че е пресечена алена линия. И това идва на фона на смразяващи разкрития, случили се през последната една година. Според тях мощни олигарси употребяват правосъдната система и службите за сигурност като свои оръжия, с цел да обслужват личните си ползи. България може умерено да се назова завладяна страна. Това няма да е по никакъв начин пресилено. Поради тази причина предходната година хората излязоха по площадите, с цел да изразят възмущението си.
Шоуменът и артист Слави Трифонов съумя да се възползва от вълната на публичния яд. По това време мълчеше съмнително за корупционната рецесия. Обещанията му за чистка го изведе преди всичко по време на изборите на 11-ти юли, само че гласовете не бяха задоволително, с цел да има ръководещо болшинство.
Политическият саундтрак към моята отмора неизбежно включваше безредният опит на Трифонов да направи коалиция, която да освободи страната от хватката на мафията и да поведе нацията към пост-Борисова епоха. Трифонов към момента се пробва. Самият той не гони премиерския пост, откакто стана ясно, че номинацията на “Има подобен народ” за министър-председател е Пламен Николов - много незнаен предприемач, работил за компания за плувни такъми. Би трябвало в идващите няколко дни да стане ясно дали воденото от Николов държавно управление ще просъществува и България ще излезе от задънената улица или рецесията ще се задълбочи и ще се иде на нови избори.
Трифонов трябваше да има по... сухоземни цели след успеха на изборите. Заяви обаче, че приоритет за партията е да изпрати повече българи в космоса, дружно с македонци. Предложението му обаче се спука като балон.
Въпреки огромният апетит за политическа смяна, налице е изцяло осезаемо съмнение за това какъв брой чисти са планове на Трифонов и дали нечестиви кукловоди не дефинират неговия дневен ред.
Една от най-спорните тематики през последната седмица е дали хлъзгавият и мистериозен Слави Трифонов няма по-топли връзки с една от най-противоречивите партии - Движението за права и свободи. Всякакви връзки с Движение за права и свободи се оказват токсични. Причината - двете най-влиятелни персони в страната - Делян Пеевски и Ахмед Доган са свързани с групировката. По време на митингите против мафията жителите насочиха съответни нападки точно към Доган и Пеевски, посочени за олигарсите, имали основна роля в рецесията с върховенството на закона в страната. Демонстрантите твърдяха, че техен огромен бранител е някогашният министър председател Бойко Борисов.
Остра замяна на реплики имаше през последната седмица сред съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов и Слави Трифонов. Иванов упрекна шоумена във връзки с Движение за права и свободи и уточни, че това явно е неуместна тематика за водача на “Има подобен народ”.
Трифонов обаче не е най-горещата тематика на локално равнище в дребното планинско село в южната част на България. В по-малките обитаеми места старите политически обединения към момента имат огромно въздействие чрез кметове и локална администрация. Ето по този начин да вземем за пример жена, която работи на високо равнище в локалната администрация на дребния град може да бъде елементарно уверена, че работата ѝ или покачването ѝ зависят от това господин Х да остане кмет на селото. Ако господин Х не завоюва, тя може да е навън. Поне това са ѝ споделили хората. И по този начин хората на господин Х се твърдят, че въпросната дама ще предизвести почтително всички свои сътрудници, че благополучието им зависи от господин Х. Могат вълшебен да се появят и пари (да, уважаеми немски гласоподаватели, тук отиват вашите средства от ЕС). И така нататък…
Това не са истории за дългата ръка на Борисов и неговата партия ГЕРБ, която сякаш не толерира корупцията. Напротив. Това е механизъм за надзор на селските региони от всички обичайни партии. Движение за права и свободи ще даде кюфтета, социалистите пък от дълго време имат своя тъмен опит с корупцията. Това обаче значи, че хората се усещат в капан. Дори дамите от ромски генезис с чинна работа като чистачки могат да бъдат уверени, че благосъстоянието им е обвързвано с избрана политическа партия, която остава в кметството.
Големият въпрос - това в реалност ли е допустимо или става дума за прочувствено изнудване? Партиите ще схванат ли в действителност кой по какъв начин е дал своя вот?
Фактът, че хората не са изцяло уверени в отговорите на тези въпроси демонстрира, че дълбоката смяна ще е мъчно осъществима в дълбоката провинция.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Родната българска реалност през очите на един задграничен публицист, прекарал известно време в затънтените и относително изоставени села в южната част на страната надали наподобява приветливо. Въпреки това обаче необятен материал намира своето място в авторитетното брюкселско издание ”Politico”. За всеки чужденец е неразбираемо по какъв начин това може да е допустимо в една другояче европейска страна. Щом един непряк наблюдаващ, който не живее тук, е изцяло уверен, че на локално равнище дерибеи командват парада от години, а парадоксът у нас е какво да кажем ние, които живеем в този цирк години наред?
Ето и част от материала на Politico:
Признавам си - беше цялостен неуспех опитът ми да се укривам в своя розов балон и да се преструвам, че в България не са се случили одеве парламентарни избори. Страната доближи решаваща точка на изкривяване.
Налице е огромно безпокойствие, че под ръководството на някогашния министър председател Бойко Борисов и партията му ГЕРБ се е случило нещо доста грозно. Усещането е, че е пресечена алена линия. И това идва на фона на смразяващи разкрития, случили се през последната една година. Според тях мощни олигарси употребяват правосъдната система и службите за сигурност като свои оръжия, с цел да обслужват личните си ползи. България може умерено да се назова завладяна страна. Това няма да е по никакъв начин пресилено. Поради тази причина предходната година хората излязоха по площадите, с цел да изразят възмущението си.
Шоуменът и артист Слави Трифонов съумя да се възползва от вълната на публичния яд. По това време мълчеше съмнително за корупционната рецесия. Обещанията му за чистка го изведе преди всичко по време на изборите на 11-ти юли, само че гласовете не бяха задоволително, с цел да има ръководещо болшинство.
Политическият саундтрак към моята отмора неизбежно включваше безредният опит на Трифонов да направи коалиция, която да освободи страната от хватката на мафията и да поведе нацията към пост-Борисова епоха. Трифонов към момента се пробва. Самият той не гони премиерския пост, откакто стана ясно, че номинацията на “Има подобен народ” за министър-председател е Пламен Николов - много незнаен предприемач, работил за компания за плувни такъми. Би трябвало в идващите няколко дни да стане ясно дали воденото от Николов държавно управление ще просъществува и България ще излезе от задънената улица или рецесията ще се задълбочи и ще се иде на нови избори.
Трифонов трябваше да има по... сухоземни цели след успеха на изборите. Заяви обаче, че приоритет за партията е да изпрати повече българи в космоса, дружно с македонци. Предложението му обаче се спука като балон.
Въпреки огромният апетит за политическа смяна, налице е изцяло осезаемо съмнение за това какъв брой чисти са планове на Трифонов и дали нечестиви кукловоди не дефинират неговия дневен ред.
Една от най-спорните тематики през последната седмица е дали хлъзгавият и мистериозен Слави Трифонов няма по-топли връзки с една от най-противоречивите партии - Движението за права и свободи. Всякакви връзки с Движение за права и свободи се оказват токсични. Причината - двете най-влиятелни персони в страната - Делян Пеевски и Ахмед Доган са свързани с групировката. По време на митингите против мафията жителите насочиха съответни нападки точно към Доган и Пеевски, посочени за олигарсите, имали основна роля в рецесията с върховенството на закона в страната. Демонстрантите твърдяха, че техен огромен бранител е някогашният министър председател Бойко Борисов.
Остра замяна на реплики имаше през последната седмица сред съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов и Слави Трифонов. Иванов упрекна шоумена във връзки с Движение за права и свободи и уточни, че това явно е неуместна тематика за водача на “Има подобен народ”.
Трифонов обаче не е най-горещата тематика на локално равнище в дребното планинско село в южната част на България. В по-малките обитаеми места старите политически обединения към момента имат огромно въздействие чрез кметове и локална администрация. Ето по този начин да вземем за пример жена, която работи на високо равнище в локалната администрация на дребния град може да бъде елементарно уверена, че работата ѝ или покачването ѝ зависят от това господин Х да остане кмет на селото. Ако господин Х не завоюва, тя може да е навън. Поне това са ѝ споделили хората. И по този начин хората на господин Х се твърдят, че въпросната дама ще предизвести почтително всички свои сътрудници, че благополучието им зависи от господин Х. Могат вълшебен да се появят и пари (да, уважаеми немски гласоподаватели, тук отиват вашите средства от ЕС). И така нататък…
Това не са истории за дългата ръка на Борисов и неговата партия ГЕРБ, която сякаш не толерира корупцията. Напротив. Това е механизъм за надзор на селските региони от всички обичайни партии. Движение за права и свободи ще даде кюфтета, социалистите пък от дълго време имат своя тъмен опит с корупцията. Това обаче значи, че хората се усещат в капан. Дори дамите от ромски генезис с чинна работа като чистачки могат да бъдат уверени, че благосъстоянието им е обвързвано с избрана политическа партия, която остава в кметството.
Големият въпрос - това в реалност ли е допустимо или става дума за прочувствено изнудване? Партиите ще схванат ли в действителност кой по какъв начин е дал своя вот?
Фактът, че хората не са изцяло уверени в отговорите на тези въпроси демонстрира, че дълбоката смяна ще е мъчно осъществима в дълбоката провинция.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ