Крахът на Roomba: как фалитът на iRobot разтърси пазара и показа тъмната страна на войната между регулаторите и Big Tech
Фалитът на iRobot – компанията, трансформирала Roomba в световна икона на домашната роботизация – към този момент се обрисува като една от най-знаковите софтуерни драми на 2025 година На пръв взор това е история за робот прахосмукачка и нейната компания-майка. В дълбочина обаче се разкрива доста по-мащабен конфликт: сред нововъведението и регулациите, сред американската промишленост и азиатската конкуренция, сред упоритостите на Big Tech и политическата воля да бъдат лимитирани.
iRobot разгласи фалит, оставяйки след себе си задължения за близо 190 милиона $, напрежение измежду вложителите и потрес измежду потребителите, които имаха вяра, че Roomba е знак на качество в море от евтини китайски копия. Иронията е, че точно битката с тези по-евтини съперници и неуспехът на най-голямата ѝ опция за избавление – поглъщането от Amazon – доведоха компанията до точката на невъзврат.
Сделката с Amazon, оценена на 1,7 милиарда $, беше оповестена през 2022 година и бе възприемана като „ избавителната лодка “, която ще обезпечи запаси, световна дистрибуторска мрежа и непоклатимост. Но през 2024 година Европейската комисия алармира, че ще блокира придобиването, обвинявайки Amazon в евентуално доминиране на пазара. Сделката се разпадна, а iRobot беше оставена без сътрудник, без капитал и с растящи финансови проблеми.
„ Това е покруса – за потребителите, за роботиката, за американската иновационна стопанска система, “ съобщи създателят Колин Ангъл. „ Изходът беше вероятен, само че лишен. “
Много специалисти виждат случая като предизвестие към целия софтуерен бранш. Според финансисти и преподаватели от водещи университети, регулаторите в Европейски Съюз и Съединени американски щати към този момент блокират покупко-продажби не от действителен риск, а от боязън, че Big Tech ще стане прекомерно огромен. Последицата? Стартъпите губят виталната „ спешна врата “ — опцията да бъдат добити и избавени.
За iRobot това означаваше не просто изгубена договорка. Това означаваше серпантина на забавени заплащания, срив в кредитния рейтинг до „ доста висок риск “, засилваща се конкуренция от безчет евтини роботи от Китай и спомагателен удар от американските мита, които направиха производството във Виетнам по-скъпо и несигурно.
Резултатът беше неминуем: компанията изиска отбрана по Chapter 11 и се съгласи на придобиване от своя максимален заемодател – китайския производител Shenzhen Picea Robotics. Или, както саркастично означи един анализатор: „ В опит да предотвратят Big Tech да купи iRobot, европейските регулатори я подариха на Китай. “
Зад кулисите се обрисува още една наклонност: огромните софтуерни компании стартират да заобикалят регулациите, купувайки екипи и интелектуална благосъстоятелност посредством комплицирани „ противоположни acqui-hire “ схеми, вместо да получават компании непосредствено. Това оставя чиновниците и акционерите на тогавашните иноватори в „ кухи “ компании без бъдеще – наричани към този момент „ зомби компании “.
И до момента в който икономистите спорят дали това е нездравословна свръхрегулация или нужна защита на конкуренцията, един факт остава неоспорим: крахът на iRobot е сигнал, че международният софтуерен пейзаж навлиза в нова, доста по-сурова епоха, в която нито нововъведенията, нито репутацията и даже не пазарният триумф могат да подсигуряват оцеляване.
А потребителите? Някои, като 75-годишната Марси Люис от Охайо, не престават да си купуват роботи – истински или не. Други се чудят накъде върви промишлеността.
И всички се питат: в случай че Roomba падна, кой е идващият?
