Защо мълчи партията на Слави Трифонов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Тези дни, без да желая, чух следната замяна на реплики. „ Ама Слави Трифонов все по този начин ли ще си мълчи?”, пита една жена. „ Какво да прави индивидът, като не знае какво да каже”, дава отговор събеседникът ѝ и се смее. Да, това пояснение за мълчанието на партията, която се оказа втора по брой на депутатите в новия парламент, звучи като подбив. Но може да се окаже доста покрай действителността.
Всички тях гледат
Изборните резултати подредиха нещата по този начин, че партията, спечелила най-вече гласове, няма по какъв начин да ръководи, тъй като няма с кого. И евентуално доста скоро, още до седмица-две, мандатът за съставяне на държавно управление ще отиде в ръцете на Слави Трифонов и неговата партия „ Има подобен народ”. Затова в този момент всички тях гледат - и гласоподавателите (техните и чуждите), и партиите. Чакат ги да кажат какво мислят да вършат (и да не правят) и дават обещание поддръжка още преди да са чули отговора. Даже партиите от довчерашното статукво: Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са подготвени да се причислят към новото парламентарно болшинство, а ГЕРБ - да му даде депутати на заем. А те си мълчат и се ослушват. Не единствено за съответните си планове към мандата, само че и по който и да било различен политически въпрос. Лидерът им съумя само да изясни, че „ вървят” по конституция (сякаш имат някаква друга възможност) и чак на шестия ден след изборите откри време да благодари на гласоподавателите за гласуваното доверие. Болестта му е едва опрощение за това закъснение.
Не първоначално, а в края
Ситуацията след тези избори с толкоз фрагментиран парламент е сложна за всички. За тях обаче тя наподобява още по-сложна - заради една тяхна си, характерна причина. „ Понеже като партия са първоначално, нови са в политиката и занапред би трябвало да се учат”, ще кажат някои. Това е по този начин, само че има и нещо по-важно. Струва ми се, че сега сме очевидци не толкоз на сложното начало на новата партия, колкото на сложния край в досегашното съществуване на нейните съществени лица. Това е краят на шоуто и концертите, на скечовете и вицовете, на шегите и забавата. Времето на антитезите и отрицанието свърши - пристигна време за положителни послания. Вече не е задоволително да кажеш какъв не си и против какво си, тъй като всички чакат да чуят какъв си и защо се бориш.
В това отношение единственото известно за тях е обвързвано с референдума отпреди пет години - мажоритарна изборна система, понижаване на партийната дотация и на броя на народните представители и други сходни. Тези хрумвания обаче в този момент не правят никаква работа. Не толкоз тъй като по принцип са прекомерно противоречиви и дори нездравословни, колкото тъй като са изцяло несъответстващи за днешния ден. Днес страната има напълно други проблеми (някои от тях са в дословния смисъл животозастрашаващи) и надалеч по-важни и незабавни задания за решение. Като ръководството на коронавирусната рецесия и имунизацията, спасяването на стопанската система, довършването и представянето на националния проект за възобновяване. Да не приказваме за не толкоз незабавните, само че не по-малко значими въпроси за нужните промени и наследените от досегашните ръководещи политики.
Неприятно сюрпризирани
Какво мислят и имат намерение по всички тези въпроси - това не е ясно. Както и дали изобщо нещо мислят и имат намерение. По-скоро наподобява като да нямат мнение, да не приказваме за някакви аргументирани решения. И по тази причина мълчат. А мълчанието може да продължи дълго. Но същинският проблем е, че когато проговорят, нещата може да се окажат още по-зле. Коментатор в западна медия беше споделил тези дни, че триумфът на Слави Трифонов и неговата партия " ИТН " граничи с същинско вътрешнополитическо земетресение. Струва ми се обаче, че измежду най-силно разтърсените са самите те. Подозирам, че не са се и надявали на чак подобен триумф. И в този момент са доста неприятно сюрпризирани както от ролята, която им се падна, по този начин и от отговорностите, които им се стовариха.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Тези дни, без да желая, чух следната замяна на реплики. „ Ама Слави Трифонов все по този начин ли ще си мълчи?”, пита една жена. „ Какво да прави индивидът, като не знае какво да каже”, дава отговор събеседникът ѝ и се смее. Да, това пояснение за мълчанието на партията, която се оказа втора по брой на депутатите в новия парламент, звучи като подбив. Но може да се окаже доста покрай действителността.
Всички тях гледат
Изборните резултати подредиха нещата по този начин, че партията, спечелила най-вече гласове, няма по какъв начин да ръководи, тъй като няма с кого. И евентуално доста скоро, още до седмица-две, мандатът за съставяне на държавно управление ще отиде в ръцете на Слави Трифонов и неговата партия „ Има подобен народ”. Затова в този момент всички тях гледат - и гласоподавателите (техните и чуждите), и партиите. Чакат ги да кажат какво мислят да вършат (и да не правят) и дават обещание поддръжка още преди да са чули отговора. Даже партиите от довчерашното статукво: Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са подготвени да се причислят към новото парламентарно болшинство, а ГЕРБ - да му даде депутати на заем. А те си мълчат и се ослушват. Не единствено за съответните си планове към мандата, само че и по който и да било различен политически въпрос. Лидерът им съумя само да изясни, че „ вървят” по конституция (сякаш имат някаква друга възможност) и чак на шестия ден след изборите откри време да благодари на гласоподавателите за гласуваното доверие. Болестта му е едва опрощение за това закъснение.
Не първоначално, а в края
Ситуацията след тези избори с толкоз фрагментиран парламент е сложна за всички. За тях обаче тя наподобява още по-сложна - заради една тяхна си, характерна причина. „ Понеже като партия са първоначално, нови са в политиката и занапред би трябвало да се учат”, ще кажат някои. Това е по този начин, само че има и нещо по-важно. Струва ми се, че сега сме очевидци не толкоз на сложното начало на новата партия, колкото на сложния край в досегашното съществуване на нейните съществени лица. Това е краят на шоуто и концертите, на скечовете и вицовете, на шегите и забавата. Времето на антитезите и отрицанието свърши - пристигна време за положителни послания. Вече не е задоволително да кажеш какъв не си и против какво си, тъй като всички чакат да чуят какъв си и защо се бориш.
В това отношение единственото известно за тях е обвързвано с референдума отпреди пет години - мажоритарна изборна система, понижаване на партийната дотация и на броя на народните представители и други сходни. Тези хрумвания обаче в този момент не правят никаква работа. Не толкоз тъй като по принцип са прекомерно противоречиви и дори нездравословни, колкото тъй като са изцяло несъответстващи за днешния ден. Днес страната има напълно други проблеми (някои от тях са в дословния смисъл животозастрашаващи) и надалеч по-важни и незабавни задания за решение. Като ръководството на коронавирусната рецесия и имунизацията, спасяването на стопанската система, довършването и представянето на националния проект за възобновяване. Да не приказваме за не толкоз незабавните, само че не по-малко значими въпроси за нужните промени и наследените от досегашните ръководещи политики.
Неприятно сюрпризирани
Какво мислят и имат намерение по всички тези въпроси - това не е ясно. Както и дали изобщо нещо мислят и имат намерение. По-скоро наподобява като да нямат мнение, да не приказваме за някакви аргументирани решения. И по тази причина мълчат. А мълчанието може да продължи дълго. Но същинският проблем е, че когато проговорят, нещата може да се окажат още по-зле. Коментатор в западна медия беше споделил тези дни, че триумфът на Слави Трифонов и неговата партия " ИТН " граничи с същинско вътрешнополитическо земетресение. Струва ми се обаче, че измежду най-силно разтърсените са самите те. Подозирам, че не са се и надявали на чак подобен триумф. И в този момент са доста неприятно сюрпризирани както от ролята, която им се падна, по този начин и от отговорностите, които им се стовариха.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ