Как ще рушим модела, ако следваме предложеното от него
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Как ще разрушавам модела, в случай че следваме препоръчаното от него? И по какъв начин ще разрушавам модела, в случай че не желаеме да поемем обикновен риск с нови избори?
Такава ни е политическата конюнктура, ситуацията към този момент е комплицирано. Дали ще усложним с нови избори или не, не би следвало да има изключително значение. Дори противоположното – по-скоро е нужна поредност от нови избори, до момента в който не се образува един нов политически хайлайф. Някакво политическо прецеждане на правилото на консомето, с цел да може утайката да не влиза в това, което ще консумираме. И с цел да не може утайката да изконсумира нас.
Струва ми се толкоз ненужно да се приказва за сформиране на каквото и да е държавно управление след резултатите от парламентарния избор на 4 април, че пиша с прочут боязън от обяснение на очевидното. Ако това, което до момента наричахме извънпарламентарна съпротива – т.е. „ Демократична България “, „ ИТН “ и „ Изправи се! Мутри вън! “, влезе целокупно в някакво ръководство, ще би трябвало да си подаде ръка или с Движение за права и свободи, или с Българска социалистическа партия. И трите обединения под разнообразни форми са заявявали, че коалиция с Движение за права и свободи е невъзможна и в случай че се приказва за целокупно влизане на до момента извънпарламентарната съпротива в ръководство с Движение за права и свободи, става въпрос за неизбежно дискредитиране.
При обединението с Българска социалистическа партия забавен е моментът по какъв начин „ Демократична България “ и социалистите биха се разбрали по въпроса с лустрацията. Освен забавен, въпросът е и риторичен – по-скоро не биха могли. Четиринайсетте души от изборните листи на Българска социалистическа партия, които са били част от Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска и издигналата ги партия, надали биха били изключително склонни да се лустрират. Тоест, в случай че Българска социалистическа партия не реши да си аргументи това политическо сепуко, коалиция сред цялата до момента извънпарламентарна съпротива и вътрешнопарламентарната съпротива би била коалиция на политически и ценностни разлики.
Ако спрем да преглеждаме до момента извънпарламентарната съпротива като непокътнатост, каквато те изрично не са, само че като каквато би трябвало да се държат в Народното събрание поради общата им поръчка за строшаване на модела, има още един вид - „ Демократична България “ да остане в съпротива с ГЕРБ. Това предвид на актуалните драматичности в „ Изправи се! Мутри вън! “, чиято кардинална непоклатимост наподобява разтърсена, само че още и със съображението, че нямаме база, на която да предвидим какво би било парламентарното държание на Слави Трифонов. „ Демократична България “ и ГЕРБ в съпротива, би било чисто реабилитиране на ГЕРБ, не тъй като „ Демократична България “ ще ги „ освети “ и пречисти, а тъй като подобен парламент звучи неуместен и би донесъл доста повече неустойчивост от едни нови избори. Съответно евентуално хората биха не запомнили бързо по какъв начин тъкмо управляваха ГЕРБ в последните години.
Личната ми драма със съставянето на държавно управление е в това, че не би следвало да се вършат взаимни отстъпки, в случай че ще се съблюдава поръчката за разрушение на модела. За да се унищожи моделът, би трябвало да се търси тъкмо това „ политическо консоме “, за което говорех по-рано - нужно е вотът да се избистри до достатъчност на до момента извънпарламентарната съпротива за ръководство.
Разбира се, тази достатъчност за ръководство може и да не пристигна. Може обаче и да пристигна, няма по какъв начин да разберем преди да опитаме. Дори и да пристигна, такова ръководство също може да се окаже противоречиво и несигурно, би било обаче крачка към основаването на нов модел. Самият нов модел би могъл да бъде неособено ефикасен, само че още веднъж няма по какъв начин да знаем какво би било преди да опитаме.
Със сигурност обаче нищо няма да се промени, в случай че се сформира някакво ръководство, което да крета и неизбежно да върви към тотално дискредитиране пред електората си. Не е редно да чакаме смяна, в случай че не променяме нищо. Не става въпрос за действителна смяна на равнище лустрация и правосъдна промяна, а за смяна на база това, с което сега разполагаме – на база сформиране на първокласен парламент. Неоправдано ми се коства да губим четири години, в случай че след тях всичко ще бъде постарому. Още повече, че нямам доверие даже и държавно управление да се сформира, то да издържи цялостен мандат. Падне ли под натиска на улицата, дискредитирането към този момент е изрично. Ако нещо ще оправдава ГЕРБ, то би било точно това.
Как ще разрушавам модела, в случай че следваме препоръчаното от него? И по какъв начин ще разрушавам модела, в случай че не желаеме да поемем обикновен риск с нови избори?
Такава ни е политическата конюнктура, ситуацията към този момент е комплицирано. Дали ще усложним с нови избори или не, не би следвало да има изключително значение. Дори противоположното – по-скоро е нужна поредност от нови избори, до момента в който не се образува един нов политически хайлайф. Някакво политическо прецеждане на правилото на консомето, с цел да може утайката да не влиза в това, което ще консумираме. И с цел да не може утайката да изконсумира нас.
Струва ми се толкоз ненужно да се приказва за сформиране на каквото и да е държавно управление след резултатите от парламентарния избор на 4 април, че пиша с прочут боязън от обяснение на очевидното. Ако това, което до момента наричахме извънпарламентарна съпротива – т.е. „ Демократична България “, „ ИТН “ и „ Изправи се! Мутри вън! “, влезе целокупно в някакво ръководство, ще би трябвало да си подаде ръка или с Движение за права и свободи, или с Българска социалистическа партия. И трите обединения под разнообразни форми са заявявали, че коалиция с Движение за права и свободи е невъзможна и в случай че се приказва за целокупно влизане на до момента извънпарламентарната съпротива в ръководство с Движение за права и свободи, става въпрос за неизбежно дискредитиране.
При обединението с Българска социалистическа партия забавен е моментът по какъв начин „ Демократична България “ и социалистите биха се разбрали по въпроса с лустрацията. Освен забавен, въпросът е и риторичен – по-скоро не биха могли. Четиринайсетте души от изборните листи на Българска социалистическа партия, които са били част от Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска и издигналата ги партия, надали биха били изключително склонни да се лустрират. Тоест, в случай че Българска социалистическа партия не реши да си аргументи това политическо сепуко, коалиция сред цялата до момента извънпарламентарна съпротива и вътрешнопарламентарната съпротива би била коалиция на политически и ценностни разлики.
Ако спрем да преглеждаме до момента извънпарламентарната съпротива като непокътнатост, каквато те изрично не са, само че като каквато би трябвало да се държат в Народното събрание поради общата им поръчка за строшаване на модела, има още един вид - „ Демократична България “ да остане в съпротива с ГЕРБ. Това предвид на актуалните драматичности в „ Изправи се! Мутри вън! “, чиято кардинална непоклатимост наподобява разтърсена, само че още и със съображението, че нямаме база, на която да предвидим какво би било парламентарното държание на Слави Трифонов. „ Демократична България “ и ГЕРБ в съпротива, би било чисто реабилитиране на ГЕРБ, не тъй като „ Демократична България “ ще ги „ освети “ и пречисти, а тъй като подобен парламент звучи неуместен и би донесъл доста повече неустойчивост от едни нови избори. Съответно евентуално хората биха не запомнили бързо по какъв начин тъкмо управляваха ГЕРБ в последните години.
Личната ми драма със съставянето на държавно управление е в това, че не би следвало да се вършат взаимни отстъпки, в случай че ще се съблюдава поръчката за разрушение на модела. За да се унищожи моделът, би трябвало да се търси тъкмо това „ политическо консоме “, за което говорех по-рано - нужно е вотът да се избистри до достатъчност на до момента извънпарламентарната съпротива за ръководство.
Разбира се, тази достатъчност за ръководство може и да не пристигна. Може обаче и да пристигна, няма по какъв начин да разберем преди да опитаме. Дори и да пристигна, такова ръководство също може да се окаже противоречиво и несигурно, би било обаче крачка към основаването на нов модел. Самият нов модел би могъл да бъде неособено ефикасен, само че още веднъж няма по какъв начин да знаем какво би било преди да опитаме.
Със сигурност обаче нищо няма да се промени, в случай че се сформира някакво ръководство, което да крета и неизбежно да върви към тотално дискредитиране пред електората си. Не е редно да чакаме смяна, в случай че не променяме нищо. Не става въпрос за действителна смяна на равнище лустрация и правосъдна промяна, а за смяна на база това, с което сега разполагаме – на база сформиране на първокласен парламент. Неоправдано ми се коства да губим четири години, в случай че след тях всичко ще бъде постарому. Още повече, че нямам доверие даже и държавно управление да се сформира, то да издържи цялостен мандат. Падне ли под натиска на улицата, дискредитирането към този момент е изрично. Ако нещо ще оправдава ГЕРБ, то би било точно това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ