Дългогодишната борба на Слави Трифонов и екипа му
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера се навършиха 2 години, откогато Инициативният комитет внесе в Народното събрание 673 481 подписи на български жители, които желаеха да се организира референдум за смяна на политическата система.
Това написа в профила си във Facebook Слави Трифонов.
Паметта е хубаво нещо. Добре е да се помни. Вижте обстоятелствата:
7 септември 2015 година Слави Трифонов афишира, че ще започва събиране на подписи за иницииране на народен референдум за смяна на политическата система в България.
26 октомври 2015 година Официално е основан Инициативен комитет, който ще инициира подписка за осъществяване на референдум с включени 6 въпроса. Председател на комитета е Слави Трифонов, а въпросите са следните:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде понижен на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на наложително гласоподаване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласоподава и отдалечено по електронен път при производство на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да бъде един лев за един получен автентичен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли шефовете на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните ръководства в регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура?
10 ноември 2015 година Стартира събирането на подписи за привикване на народен референдум по 6-те въпроса. По закон за 3 месеца би трябвало да бъдат събрани 400 000 годни подписи на български жители с изборни права. В идеята се включват стотици доброволци от цялата страна и от чужбина.
23 ноември 2015г. Става ясно, че за пръв път по закон има условие подписите да бъдат импортирани и на електронен притежател, в Excel таблици. Над 120 индивида вкарват подписите, непринудено в къртовския труд се включват няколко IT компании.
Същевременно Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет организират срещи с младежи и студенти в Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Русе, Кеймбридж, Варна, а след края на събирането на подписите - в Плевен и във Видин. През цялото това време медиите не демонстрират интерес към инициирането на референдума.
8 февруари 2016 година Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет внасят в деловодството на Народното събрание 673 481 подписи с искане за референдум. „ 673 481, само че това не са подписи, а това са 673 481 ориси. 673 481 фантазии. Така че, страната е належащо да се съобрази с тези фантазии и ориси. По закон би трябвало да са събрани 400 000 подписа. Събрани са 673 481 фантазии “, декларира Слави Трифонов при внасянето на подписите.
02 март 2016 година След осъществената инспекция в Народното събрание за сходство в подписката и електронния притежател, са открити 672 488 действителни подписи. Председателят на Народно събрание изпраща подписката в електронен тип на Главна дирекция ГРАО, която да извърши служебна инспекция.
8 април 2016 година ГРАО афишира, че годните подписи са 572 650 - доста над законовото условие, от което следва, че референдумът би трябвало да бъде извършен.
19 април 2016 година Малко преди среднощ депутатите в правната комисия на Народното събрание гласоподават Парламентът да анулира правилото референдумите да бъдат провеждани наложително на една дата с избори, в случай че такива има в същата година. Това поражда подозрения, че референдумът ще бъде изтеглен по-рано през годината, с цел да не се организира дружно с президентските избори и да не се реализира висока интензивност, която да направи решенията му наложителни.
22 април 2016 година Народното събрание приема предлагането на правната комисия референдумът да не е на една дата с президентските избори. Слави Трифонов внася искане до президента Плевнелиев да наложи несъгласие на този закон.
27 април 2016 година Вътрешната комисия на Народното събрание поддържа провеждането на националния референдум. С 9 гласа “за” и 2 “въздържал се” депутатите пускат и 6-те въпроса.
28 април 2016 година След социална реакция, депутатите отстраняват признатата преди 6 дни корекция и по този начин референдумът би трябвало да се организира дружно с президентските избори.
11 май 2016 година Депутатите в правната комисия вземат решение, че въпросът за електронното гласоподаване би трябвало да отпадне. По закон обаче те нямат право да махат въпроси, а единствено да ги редактират и то без да трансформират наличието им.
12 май 2016 година В пленарна зала 131 депутати гласоподават да се организира националния референдум с всичките 6 въпроса и то без никаква редакция. В гласуването 10 са “против”, 1 е “въздържал се”.
13 май 2016 година В предаването „ Панорама “ президентът Росен Плевнелиев разяснява тематиката за референдума: " Аз съм горделив, че директната народна власт намира своето място в живота на страната. Но колкото съм горделив, толкоз съм и обезпокоен. Референдумът е нуклеарното оръжие, само че като такова би трябвало да внимаваме кой го употребява ". И още: „ Притеснен съм, че референдумите могат да попаднат в ръцете на популисти. Няма потребност да посочваме хората, само че въпросите, по метода, по който са дефинирани, задачите, които са сложени, нужен е по-широк спор. “
27 май 2016 година Президентът Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да разгласи за противоконституционни 3 от 6-те въпроса - за намаляването на броя на депутатите на 120, за електронното гласоподаване и за директния избор на полицейските началници.
02 юни 2016 година “Български юристи за правата на човека” изпращат отворено писмо до Плевнелиев, в което декларират, че 3-те въпроса, по които е сезирал Конституционен съд, не засягат характера на държавно ръководство. Освен това, съгласно юристите, народът има право да изрази мнение и по въпроси, които биха наложили промени в Конституцията.
06 юни 2016 година Членът на ИК Филип Станев къса в ефир фотографията на президента Плевнелиев.
13 юни 2016 година Народното събрание гласоподава смяна, ограничаваща изборните права на българите в чужбина - да има най-много до 35 секции в страните, отвън Европейски Съюз. Това решение се явява като по-лека версия на скандалното предложение на " Обединените патриоти " секции в чужбина да се откриват единствено в консулства и посолства. В последна сметка всички секции, в които могат да гласоподават стотиците хиляди българи в чужбина по време на президентските избори и референдума са едвам 326.
17 юли 2016 година Само два уеб страницата разгласяват социологическо изследване на влиятелната европейска организация TNS Opinion, което изследва настройките на българските жители във връзка с референдума. Според резултатите на организацията и 6-те въпроса получават голяма поддръжка от българските жители - най-вече българи поддържат намаляването на броя на депутатите (94%), а най-малка поддръжка получава наложителното гласоподаване (67%, само че отново над 50%). На въпроса: “Ако президентските избори в България се организираха на следващия ден, до каква степен евентуално щеше да гласувате за следните персони?”, Слави Трифонов е с максимален рейтинг, като води с няколко пункта над всички водачи на политическите партии.
22 юли 2016 година Слави Трифонов афишира, че Конституционният съд не се е съобразил с настояването му съвещанието по делото за въпросите от референдума да бъде намерено. Същевременно излиза наяве, че за докладчик по делото е назначена арбитър Кети Маркова, която е определена в Конституционен съд от квотата на... президента Плевнелиев.
28 юли 2016 година Конституционният съд афишира 3-те въпроса от референдума за противоконституционни и по този начин те следва да бъдат заличени от допитването.
29 юли 2016 година Референдумът и президентските избори са планувани публично за 6 ноември.
21 октомври 2016 година ЦИК взима решение да не се поставя щемпел на бюлетината за референдума, а единствено на тази за президент. Освен това ЦИК взема решение в деня на изборите да бъде отстранено видеонаблюдението в изборните пространства.
Вчера се навършиха 2 години, откогато Инициативният комитет внесе в Народното събрание 673 481 подписи на български жители, които желаеха да се организира референдум за смяна на политическата система.
Това написа в профила си във Facebook Слави Трифонов.
Паметта е хубаво нещо. Добре е да се помни. Вижте обстоятелствата:
7 септември 2015 година Слави Трифонов афишира, че ще започва събиране на подписи за иницииране на народен референдум за смяна на политическата система в България.
26 октомври 2015 година Официално е основан Инициативен комитет, който ще инициира подписка за осъществяване на референдум с включени 6 въпроса. Председател на комитета е Слави Трифонов, а въпросите са следните:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде понижен на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на наложително гласоподаване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласоподава и отдалечено по електронен път при производство на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да бъде един лев за един получен автентичен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли шефовете на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните ръководства в регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура?
10 ноември 2015 година Стартира събирането на подписи за привикване на народен референдум по 6-те въпроса. По закон за 3 месеца би трябвало да бъдат събрани 400 000 годни подписи на български жители с изборни права. В идеята се включват стотици доброволци от цялата страна и от чужбина.
23 ноември 2015г. Става ясно, че за пръв път по закон има условие подписите да бъдат импортирани и на електронен притежател, в Excel таблици. Над 120 индивида вкарват подписите, непринудено в къртовския труд се включват няколко IT компании.
Същевременно Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет организират срещи с младежи и студенти в Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Русе, Кеймбридж, Варна, а след края на събирането на подписите - в Плевен и във Видин. През цялото това време медиите не демонстрират интерес към инициирането на референдума.
8 февруари 2016 година Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет внасят в деловодството на Народното събрание 673 481 подписи с искане за референдум. „ 673 481, само че това не са подписи, а това са 673 481 ориси. 673 481 фантазии. Така че, страната е належащо да се съобрази с тези фантазии и ориси. По закон би трябвало да са събрани 400 000 подписа. Събрани са 673 481 фантазии “, декларира Слави Трифонов при внасянето на подписите.
02 март 2016 година След осъществената инспекция в Народното събрание за сходство в подписката и електронния притежател, са открити 672 488 действителни подписи. Председателят на Народно събрание изпраща подписката в електронен тип на Главна дирекция ГРАО, която да извърши служебна инспекция.
8 април 2016 година ГРАО афишира, че годните подписи са 572 650 - доста над законовото условие, от което следва, че референдумът би трябвало да бъде извършен.
19 април 2016 година Малко преди среднощ депутатите в правната комисия на Народното събрание гласоподават Парламентът да анулира правилото референдумите да бъдат провеждани наложително на една дата с избори, в случай че такива има в същата година. Това поражда подозрения, че референдумът ще бъде изтеглен по-рано през годината, с цел да не се организира дружно с президентските избори и да не се реализира висока интензивност, която да направи решенията му наложителни.
22 април 2016 година Народното събрание приема предлагането на правната комисия референдумът да не е на една дата с президентските избори. Слави Трифонов внася искане до президента Плевнелиев да наложи несъгласие на този закон.
27 април 2016 година Вътрешната комисия на Народното събрание поддържа провеждането на националния референдум. С 9 гласа “за” и 2 “въздържал се” депутатите пускат и 6-те въпроса.
28 април 2016 година След социална реакция, депутатите отстраняват признатата преди 6 дни корекция и по този начин референдумът би трябвало да се организира дружно с президентските избори.
11 май 2016 година Депутатите в правната комисия вземат решение, че въпросът за електронното гласоподаване би трябвало да отпадне. По закон обаче те нямат право да махат въпроси, а единствено да ги редактират и то без да трансформират наличието им.
12 май 2016 година В пленарна зала 131 депутати гласоподават да се организира националния референдум с всичките 6 въпроса и то без никаква редакция. В гласуването 10 са “против”, 1 е “въздържал се”.
13 май 2016 година В предаването „ Панорама “ президентът Росен Плевнелиев разяснява тематиката за референдума: " Аз съм горделив, че директната народна власт намира своето място в живота на страната. Но колкото съм горделив, толкоз съм и обезпокоен. Референдумът е нуклеарното оръжие, само че като такова би трябвало да внимаваме кой го употребява ". И още: „ Притеснен съм, че референдумите могат да попаднат в ръцете на популисти. Няма потребност да посочваме хората, само че въпросите, по метода, по който са дефинирани, задачите, които са сложени, нужен е по-широк спор. “
27 май 2016 година Президентът Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да разгласи за противоконституционни 3 от 6-те въпроса - за намаляването на броя на депутатите на 120, за електронното гласоподаване и за директния избор на полицейските началници.
02 юни 2016 година “Български юристи за правата на човека” изпращат отворено писмо до Плевнелиев, в което декларират, че 3-те въпроса, по които е сезирал Конституционен съд, не засягат характера на държавно ръководство. Освен това, съгласно юристите, народът има право да изрази мнение и по въпроси, които биха наложили промени в Конституцията.
06 юни 2016 година Членът на ИК Филип Станев къса в ефир фотографията на президента Плевнелиев.
13 юни 2016 година Народното събрание гласоподава смяна, ограничаваща изборните права на българите в чужбина - да има най-много до 35 секции в страните, отвън Европейски Съюз. Това решение се явява като по-лека версия на скандалното предложение на " Обединените патриоти " секции в чужбина да се откриват единствено в консулства и посолства. В последна сметка всички секции, в които могат да гласоподават стотиците хиляди българи в чужбина по време на президентските избори и референдума са едвам 326.
17 юли 2016 година Само два уеб страницата разгласяват социологическо изследване на влиятелната европейска организация TNS Opinion, което изследва настройките на българските жители във връзка с референдума. Според резултатите на организацията и 6-те въпроса получават голяма поддръжка от българските жители - най-вече българи поддържат намаляването на броя на депутатите (94%), а най-малка поддръжка получава наложителното гласоподаване (67%, само че отново над 50%). На въпроса: “Ако президентските избори в България се организираха на следващия ден, до каква степен евентуално щеше да гласувате за следните персони?”, Слави Трифонов е с максимален рейтинг, като води с няколко пункта над всички водачи на политическите партии.
22 юли 2016 година Слави Трифонов афишира, че Конституционният съд не се е съобразил с настояването му съвещанието по делото за въпросите от референдума да бъде намерено. Същевременно излиза наяве, че за докладчик по делото е назначена арбитър Кети Маркова, която е определена в Конституционен съд от квотата на... президента Плевнелиев.
28 юли 2016 година Конституционният съд афишира 3-те въпроса от референдума за противоконституционни и по този начин те следва да бъдат заличени от допитването.
29 юли 2016 година Референдумът и президентските избори са планувани публично за 6 ноември.
21 октомври 2016 година ЦИК взима решение да не се поставя щемпел на бюлетината за референдума, а единствено на тази за президент. Освен това ЦИК взема решение в деня на изборите да бъде отстранено видеонаблюдението в изборните пространства.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ