Македонизмът сатанизира и отрича България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Европейските сътрудници, привикнали с безусловната българска поддръжка на всички свои начинания и лобистки решения, са съществено шокирани от отхвърли на България да поддържа кандидатурата на районен съд Македония за започване на договаряния за участието ѝ в Европейски Съюз.
Не по-малък е шокът и на македонистите от Скопие. Някои от тях даже изпадат в нервност, крещейки по медиите, че „ българските фашисти желаят да унищожават Македония”. Очевидно тези персони одобряват като даденост пасивното и безлично държание на българските държавни управления през последните десетилетия, които не реагират на враждебната антибългарска политика и на невижданата по заостреност ненавист и надменност агитация на Скопие против България. Не могат да повярват, че най-сетне в София се откриха виновни политици, които изрично споделят стоп на антибългарската нервност край Вардар, продължаваща от 1945 година до през днешния ден.
Мащабите на тази агитация, и то единствено в печата, са умопомрачителни. Арогантността на тона им е без аналог в света.
Четиридесет и пет години в някогашна Югославия, а след разпадането ѝ към този момент 30 години в Скопие се печатат годишно от 450 до 1000 антибългарски материала, в които България се ругае като последната пачавра на планетата. Електронните издания, радио и телевизия не отстъпват от този курс, насаждащ неистова ненавист против българския народ и всичко българско.
Целият този добре проведен и прецизно провеждан кръстоносен агитационен поход не е инцидентен. Неговите основатели и най-големият му подстрекател Тито регистрират, че единствено в изискванията на последна борба с българската страна и в насаждането на дива ненавист против българите е вероятен сполучливият опит с македонизма.
Печален факт е, че против тази десетилетна извънредно враждебна пропагандна канонада българските държавни управления не реагират, не осведомят за нея интернационалната общественост и усърдно я укриват от личната си общност. Причината за това неуместно безмълвие на София е политическа – да не се нервират югославяните, с цел да не бъдат подтикнати към доближаване със Запада, както и да не се усложняват връзките Белград – Москва – една явно наивна, несериозна и погрешна теза.
Югославското управление, което съвършено балансира сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, като десетилетия води конформистка външна политика, минимум може да се повлияе от България. Нещо повече – Белград постоянно е имал такова равнище на връзки с Вашингтон и Москва, което изцяло е отговаряло на неговите ползи.
Основателна е констатацията, че европейските ни сътрудници не познават съществуващите остри противоречиви въпроси в българо-македонските връзки и не схващат позицията на България с отхвърли да поддържа районен съд Македония за започване на процедура за участието ѝ в Европейски Съюз.
Държана в цялостно незнание, българската общност, за която както в предишното, по този начин и през днешния ден противоречивите въпроси с Македония са тематика табу, не знае по какъв начин да реагира на акта на българското държавно управление. Позициите са разнообразни. Огромното болшинство поддържа ветото, наложено на Скопие, само че има и единици, явно неинформирани, които считат, че България би трябвало да елементарни на македонистите тяхното надменно антибългарско поведение. Те са, съгласно един от пишещите, „ едно хлапе, което се изплезило на батко си и той прекалил, като му залепил шамар”.
Вълнуващо, само че безпричинно състрадание! „ Хлапето” в действителност от дълго време не е хлапе, а мъж в зрелост, който освен се плези, само че и от десетилетия демонстрира междинен пръст и най-вулгарно псува на майка освен „ батко си”, само че и майка, татко, цялото потекло дружно с народа и отечеството си. Това „ хлапе” десетилетия наред отхвърля да се учи, не признава просвета, исторически свидетелства и обстоятелства. То живее само съгласно директивите, спуснати от неговия наставник Й.Б.Тито. Това „ детенце”, дундуркано 75 години, когато го предизвестяват, че налудничавите му дивотии, обири и фалшификации няма да бъдат повече търпени, вместо да се вслуша в доброжелателните препоръки и се вразуми, то оревава планетата поради направените му забележки.
Особено обезпокоително в държанието на македонистите не са единствено безогледните фалшификации и обири на историята, а най-много отричането на самото битие на един от най-старите европейски нации. Според скопските „ учени” български народ в никакъв случай не е имало, с изключение на някакви си към 200 000 души, населяващи Североизточната част на България. Останалото население са побългарени други етноси – македонци, сърби, турци и други България е изкуствено основано създание на Великите сили. Следователно земите ни, историята и НЕбългарското население в нейните граници, принадлежат на Македония, т.е. на македонистите. Макар и да звучи налудничаво, тази теза настойчиво се насажда в съзнанието на младите поколения и още в ранна възраст се оформя неуместна визия за българския народ.
Едно от безапелационните свидетелства за българския генезис на преобладаващата част от популацията в Македония, напуснала родните си места основно през първата половина на ХХ век и се заселила в Съединени американски щати, Канада, Австралия, въпреки и в никакъв случай да не е живяла и даже стъпвала в България, резервира своята българска еднаквост и чист български език. Категорично отхвърля македонизма като създание на титовистите.
Друг факт са резултатите от проучване ДНК-то на няколко етноса в Македония и на Балканите от Институт по правосъдна медицина. Категорично се потвърждава, че ДНК на македонци и сърби, македонци и албанци е друго. Но ДНК на македонци и българи е идентично.
За да бъде отстранено това модерно доказателство за българския темперамент на преобладаващата част от обитаемоте на Македония, Скопие хвърля големи средства за основаването на осем македонски организации с многотиражни печатни издания. Съдържанието на антибългарските материали надминава по надменност и цинизъм дори скопските събратя.
„ Като се наблюдава македонската и международна история, – твърди списание „ Гласът на македонците”, печатано в Съединени американски щати – както и всички съществуващи извори за човешкия жанр, няма никакви доказателства, че е съществувала нация или народ с името българи. Това измислено име – българин и България няма историческа основа и не значи народност. По-точно то демонстрира нещо извънприродно, ненормално, грозно, паразитно и кретенско. С една дума срамно име, използвано не за човешки жанр, а за хора с скотски, безчовечен усеща.”
Друго задгранично македонско издание убеждава, че старите исторически документи ясно показвали смисъла на думите „ българин”, „ българи”. Едното значение е хомосексуалист и педерасти, а другото – „ тъпанар, простак, дръвник, кавгаджия, ненавиждан, дебелоглав”.
Такъв е характерът и наличието на масираната и обилно финансирана от Скопие задгранична агитация против България. Тя свидетелства за липса на обикновен морал и безгранично безсрамие на част от македонистката върхушка в Скопие.
Българското държавно управление, отчитайки тази лавинообразна по мащаби и невиждана по ненавист надменност и цинизъм антибългарска политика и агитация, вярно спря кандидатурата на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз. Крайно време е на тези, които сатанизират и отхвърлят съществуването на България, да им бъде даден заслужен урок, с цел да проумеят, че за хулигани, фалшификатори и крадци няма място в един съюз на свободни, демократични страни.
Отказът на българската страна не би трябвало да се драматизира. Факт е, че на страна като Англия ѝ бе отказвано на два пъти участие в Европейски Съюз (1963 и 1967) и беше призната едвам след третото кандидатстване – 1973 година
От държанието на Скопие към сегашния миг става явно, че огромният, нападателен и войнстващ антибългарски курс няма да спре. Македонизмът, взаимствал еничарската философия, може да вирее единствено в мощна конфронтационна среда, по този начин както еничарят може да бъде правилен на падишаха и исляма, единствено в случай че е зомбиран кръвно да ненавижда жанр и татковина. В естествени междудържавни условия е жертван. Този факт днешните български държавни управления са длъжни да отчетат и неотложно да изработят тактика към Скопие. Това е единственият метод да спасим минало си и да подсигуряваме своето бъдеще като народ и страна.
Коментарът на Доц. доктор Йордан Величков е оповестен в Епицентър
Европейските сътрудници, привикнали с безусловната българска поддръжка на всички свои начинания и лобистки решения, са съществено шокирани от отхвърли на България да поддържа кандидатурата на районен съд Македония за започване на договаряния за участието ѝ в Европейски Съюз.
Не по-малък е шокът и на македонистите от Скопие. Някои от тях даже изпадат в нервност, крещейки по медиите, че „ българските фашисти желаят да унищожават Македония”. Очевидно тези персони одобряват като даденост пасивното и безлично държание на българските държавни управления през последните десетилетия, които не реагират на враждебната антибългарска политика и на невижданата по заостреност ненавист и надменност агитация на Скопие против България. Не могат да повярват, че най-сетне в София се откриха виновни политици, които изрично споделят стоп на антибългарската нервност край Вардар, продължаваща от 1945 година до през днешния ден.
Мащабите на тази агитация, и то единствено в печата, са умопомрачителни. Арогантността на тона им е без аналог в света.
Четиридесет и пет години в някогашна Югославия, а след разпадането ѝ към този момент 30 години в Скопие се печатат годишно от 450 до 1000 антибългарски материала, в които България се ругае като последната пачавра на планетата. Електронните издания, радио и телевизия не отстъпват от този курс, насаждащ неистова ненавист против българския народ и всичко българско.
Целият този добре проведен и прецизно провеждан кръстоносен агитационен поход не е инцидентен. Неговите основатели и най-големият му подстрекател Тито регистрират, че единствено в изискванията на последна борба с българската страна и в насаждането на дива ненавист против българите е вероятен сполучливият опит с македонизма.
Печален факт е, че против тази десетилетна извънредно враждебна пропагандна канонада българските държавни управления не реагират, не осведомят за нея интернационалната общественост и усърдно я укриват от личната си общност. Причината за това неуместно безмълвие на София е политическа – да не се нервират югославяните, с цел да не бъдат подтикнати към доближаване със Запада, както и да не се усложняват връзките Белград – Москва – една явно наивна, несериозна и погрешна теза.
Югославското управление, което съвършено балансира сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, като десетилетия води конформистка външна политика, минимум може да се повлияе от България. Нещо повече – Белград постоянно е имал такова равнище на връзки с Вашингтон и Москва, което изцяло е отговаряло на неговите ползи.
Основателна е констатацията, че европейските ни сътрудници не познават съществуващите остри противоречиви въпроси в българо-македонските връзки и не схващат позицията на България с отхвърли да поддържа районен съд Македония за започване на процедура за участието ѝ в Европейски Съюз.
Държана в цялостно незнание, българската общност, за която както в предишното, по този начин и през днешния ден противоречивите въпроси с Македония са тематика табу, не знае по какъв начин да реагира на акта на българското държавно управление. Позициите са разнообразни. Огромното болшинство поддържа ветото, наложено на Скопие, само че има и единици, явно неинформирани, които считат, че България би трябвало да елементарни на македонистите тяхното надменно антибългарско поведение. Те са, съгласно един от пишещите, „ едно хлапе, което се изплезило на батко си и той прекалил, като му залепил шамар”.
Вълнуващо, само че безпричинно състрадание! „ Хлапето” в действителност от дълго време не е хлапе, а мъж в зрелост, който освен се плези, само че и от десетилетия демонстрира междинен пръст и най-вулгарно псува на майка освен „ батко си”, само че и майка, татко, цялото потекло дружно с народа и отечеството си. Това „ хлапе” десетилетия наред отхвърля да се учи, не признава просвета, исторически свидетелства и обстоятелства. То живее само съгласно директивите, спуснати от неговия наставник Й.Б.Тито. Това „ детенце”, дундуркано 75 години, когато го предизвестяват, че налудничавите му дивотии, обири и фалшификации няма да бъдат повече търпени, вместо да се вслуша в доброжелателните препоръки и се вразуми, то оревава планетата поради направените му забележки.
Особено обезпокоително в държанието на македонистите не са единствено безогледните фалшификации и обири на историята, а най-много отричането на самото битие на един от най-старите европейски нации. Според скопските „ учени” български народ в никакъв случай не е имало, с изключение на някакви си към 200 000 души, населяващи Североизточната част на България. Останалото население са побългарени други етноси – македонци, сърби, турци и други България е изкуствено основано създание на Великите сили. Следователно земите ни, историята и НЕбългарското население в нейните граници, принадлежат на Македония, т.е. на македонистите. Макар и да звучи налудничаво, тази теза настойчиво се насажда в съзнанието на младите поколения и още в ранна възраст се оформя неуместна визия за българския народ.
Едно от безапелационните свидетелства за българския генезис на преобладаващата част от популацията в Македония, напуснала родните си места основно през първата половина на ХХ век и се заселила в Съединени американски щати, Канада, Австралия, въпреки и в никакъв случай да не е живяла и даже стъпвала в България, резервира своята българска еднаквост и чист български език. Категорично отхвърля македонизма като създание на титовистите.
Друг факт са резултатите от проучване ДНК-то на няколко етноса в Македония и на Балканите от Институт по правосъдна медицина. Категорично се потвърждава, че ДНК на македонци и сърби, македонци и албанци е друго. Но ДНК на македонци и българи е идентично.
За да бъде отстранено това модерно доказателство за българския темперамент на преобладаващата част от обитаемоте на Македония, Скопие хвърля големи средства за основаването на осем македонски организации с многотиражни печатни издания. Съдържанието на антибългарските материали надминава по надменност и цинизъм дори скопските събратя.
„ Като се наблюдава македонската и международна история, – твърди списание „ Гласът на македонците”, печатано в Съединени американски щати – както и всички съществуващи извори за човешкия жанр, няма никакви доказателства, че е съществувала нация или народ с името българи. Това измислено име – българин и България няма историческа основа и не значи народност. По-точно то демонстрира нещо извънприродно, ненормално, грозно, паразитно и кретенско. С една дума срамно име, използвано не за човешки жанр, а за хора с скотски, безчовечен усеща.”
Друго задгранично македонско издание убеждава, че старите исторически документи ясно показвали смисъла на думите „ българин”, „ българи”. Едното значение е хомосексуалист и педерасти, а другото – „ тъпанар, простак, дръвник, кавгаджия, ненавиждан, дебелоглав”.
Такъв е характерът и наличието на масираната и обилно финансирана от Скопие задгранична агитация против България. Тя свидетелства за липса на обикновен морал и безгранично безсрамие на част от македонистката върхушка в Скопие.
Българското държавно управление, отчитайки тази лавинообразна по мащаби и невиждана по ненавист надменност и цинизъм антибългарска политика и агитация, вярно спря кандидатурата на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз. Крайно време е на тези, които сатанизират и отхвърлят съществуването на България, да им бъде даден заслужен урок, с цел да проумеят, че за хулигани, фалшификатори и крадци няма място в един съюз на свободни, демократични страни.
Отказът на българската страна не би трябвало да се драматизира. Факт е, че на страна като Англия ѝ бе отказвано на два пъти участие в Европейски Съюз (1963 и 1967) и беше призната едвам след третото кандидатстване – 1973 година
От държанието на Скопие към сегашния миг става явно, че огромният, нападателен и войнстващ антибългарски курс няма да спре. Македонизмът, взаимствал еничарската философия, може да вирее единствено в мощна конфронтационна среда, по този начин както еничарят може да бъде правилен на падишаха и исляма, единствено в случай че е зомбиран кръвно да ненавижда жанр и татковина. В естествени междудържавни условия е жертван. Този факт днешните български държавни управления са длъжни да отчетат и неотложно да изработят тактика към Скопие. Това е единственият метод да спасим минало си и да подсигуряваме своето бъдеще като народ и страна.
Коментарът на Доц. доктор Йордан Величков е оповестен в Епицентър
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ