„Ягодови обещания“ от Мануела Инуса
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
Четвърта книга от поредицата „ Калифорнийски фантазии “
ЯГОДОВИ ОБЕЩАНИЯ
от Мануела Инуса
размер: 336 стр.
цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2313–7
превод: Емилия Драганова
Сладък мирис на ягоди и втори късмет за благополучие – добре пристигнали в Калифорния!
Очаквайте „ Ягодови обещания “ на 19 март!
За авторката
Мануела Инуса е родена през 1981 година в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света „ Валери Лейн “ завоюваха сърцата на читателите и влязоха в листата с бестселъри на Spiegel. Те превзеха и българските читатели.
„ Калифорнийски фантазии “ е идната вълнуваща поредност на Мануела Инуса. След огромния триумф на „ Зимна ванилия “ и „ Портокалови фантазии “ и „ Бадемово благополучие, излиза и четвъртата книга – „ Ягодови обещания “.
За книгата
Семейството на Аманда живее щастливо дълги години във фермата им за ягоди в Калифорния. Смъртта на брачна половинка ѝ Том обаче трансформира всичко – щерка им претърпява трудно загубата на татко си, а Аманда би трябвало да се научи да живее без обичания си и да ръководи стопанството сама.
Когато година и половина по-късно другарка ѝ предлага да се причисли към група за поддръжка на опечалени, Аманда се съгласява с вярата да откри метод да преодолее скръбта. Но тя не подозира, че там ще срещне доста специфичен човек. Пред нея се разкрива опцията още веднъж да бъде щастлива и обичана, само че разкъсвана от спорни страсти, Аманда се опасява да отвори сърцето си за любовта.
И тогава тя си спомня обещанието, което в миналото е дала на брачна половинка си.
Откъс
Пролог
Март 2006 г.
– Вече може да отвориш очи – чу гласа на Том.
Сърцето на Аманда биеше бясно, беше обзета от неспокойствие, което до момента бе изпитала единствено три пъти в живота си. Преди две години, когато мъжът на фантазиите ѝ коленичи посред кампуса и ѝ направи предложение. На идващото лято, когато я направи своя брачна половинка. И преди три месеца, когато се роди тяхната дъщеричка. Всеки път си беше давала сметка, че това са мигове, изменящи живота, и тъкмо това изпита през днешния ден, когато най-накрая отвори очи.
Първо видя Том, който държеше в ръцете си дребната Джейн и който ги беше довел тук – където и да беше това. По някое време след Кармел ѝ сподели да затвори очи. Аманда отмести взор от мъжа си и бебето и го плъзна по полята, които се ширеха пред тях.
– Какво е това? – обърна се към Том, който сияеше отсреща ѝ. Май за пръв път го виждаше с толкоз необятна усмивка.
– Това е нашето бъдеще – отвърна той.
– Ще би трябвало да ми го обясниш по-подробно – сбърчи чело тя.
Том се ухили дяволито и натисна с пръст нослето на Джейн, сетне я хвърли във въздуха и я хвана, а дребната се засмя. И повтори цялата процедура, което ѝ достави неописуемо наслаждение. Аманда обаче взе да губи самообладание.
– Том?
Съпругът ѝ престана с играта и се обърна към полето, което бе безусловно празно и поставяше Аманда пред мистерия.
– Знаеш ли кой е обичаният ми плод? – зададе ѝ непотребен въпрос.
– Всеки, който те познава, е наясно с обичания ти плод – засмя се тя.
Не беше мъчно да се отгатне кой е той, тъй като всичките му обичани лакомства, без значение дали бяха сладкиши, сладолед или конфитюр, бяха с ягоди.
– И какво имаш поради? Да не би някъде тук да берем ягоди? – осведоми се Аманда, като в същото време се замисли дали при започване на март въобще може да се намерят узрели плодове. Евентуално в оранжерия, само че такава не се виждаше надлъж и простор.
– Хайде, напрегни сладкото си мозъче – подразни я Том.
– Хей! – скастри го тя и го сръчка лекичко в рамото, което провокира нов изблик на смях у Джейн. – Имам си значителен мозък – подсети го при положение, че е не запомнил. – Или не помниш, че приключих колежа пета по триумф?
– О, правилно! Да, за момент ми изскочи от мозъка – ухили ѝ се той. – Добре, щом си толкоз интелигентна, намерения по-усилено. Застанали сме пред голямо поле, което купих за нас. Та съгласно теб какво имам намерение да отглеждаме?
Брадичката на Аманда увисна.
– Какво си направил? Купил си този имот? Да не си полудял? Как ще си го позволим…
– Шшт! – рече успокоително Том, наведе се към нея към момента с Джейн в ръце и запуши устните ѝ със своите.
– Но, Том… – промълви тя, макар че от целувката я полазиха сладостни тръпки. – Това е нещо, което трябваше да обсъдим. Не може просто ей по този начин да купиш ягодова равнища!
– Все още не е ягодова равнища! Досега са отглеждали лук. Но още следващата година по това време бихме могли да следим по какъв начин порастват първите ни плодове.
– Е, нека ягодите ти да нямат усет на лук! – направи мимика Аманда.
Том се засмя, засмя се и Джейн. Мъничето изглеждаше като кукличка с двете опашчици, които Аманда бе вързала с ластичета с пеперуди. Кафявите ѝ очички блестяха на пролетното слънце.
– Ами, хайде малко по-сериозно – сподели към момента ухилен Том, но в гласа му се долавяше, че концепцията му не е недомислена, спонтанна, откачена. Явно дълго беше умувал над нея.
– Значи в действителност се каниш да станеш фермер? – попита го Аманда.
– Да, тъкмо по този начин. Помислих си, че ще бъде хубаво да отглеждаме ягоди. Може да инсталираме сглобяема къща и да се нанесем час по-скоро в нея. Или искаш да живееш постоянно с родителите си?
Пристроеното апартаментче беше планувано единствено като краткотрайно решение, само че не щеш ли повече от девет месеца живееха там. Нанесоха се непосредствено след Станфорд. Веднага откакто Аманда се качи на сцената с голям стомах, с цел да получи дипломата си.
– Според мен е отлично най-накрая да имаме нещо в действителност наше – сподели на брачна половинка си. – Дом, в който да отрасне Джейн. И ще бъде още по-добре, в случай че е надалеч от огромния град. Тук ще има опция да се развива безусловно свободно.
Том явно се зарадва, че концепцията му ѝ подхожда.
– И аз си го помислих. Аз ще отглеждам ягодите, а ти ще се грижиш за продажбите и счетоводството. – Аманда бе приключила няколко курса по стопанска система и позитивно нямаше да се затрудни. – Би могла да вариш и конфитюр, също така може да сложим една от тези дървени сергии и да продаваме ягодите си непосредствено на преминаващи пасажери. Няма потребност да пращаме Джейн на детска градина, тъй като ще е постоянно пред очите ни. Как ти звучи?
Том я погледна с толкоз вяра, че тя реши най-малко за момента да не си блъска главата по какъв начин, по дяволите, ще финансират плантация за ягоди или ще си построят лична къща. Вместо това реши просто да помечтае дружно с Том.
– Звучи съвършено – отвърна и подари с усмивка прелестния си брачен партньор. После взе Джейн от ръцете му и уточни с пръст хоризонта, докъдето се простираше полето. – Виж, Джейн, всичко това ще бъде единствено наше. Нашият нов дом. Как ти се коства?
Джейн радостно запляска с ръчички, нещо, което бе научила неотдавна и в този момент правеше с възторг.
– Мисля, че тук ѝ харесва – рече Том.
– И аз.
– А на теб харесва ли ти? – попита я той.
Аманда постави Джейн на хълбока си, с цел да освободи едната си ръка, с която в този момент го прегърна през кръста. Притисна се към него.
– Вече обичам това място, Том. Вярвам, че тук ще бъдем доста щастливи.
Той кимна и зарея взор над необятното поле. А Аманда още веднъж затвори очи, усмихна се блажено и вдъхна аромата на бъдещите ягоди, който си въобразяваше, че долавя още в този момент.
п редставя
Четвърта книга от поредицата „ Калифорнийски фантазии “
ЯГОДОВИ ОБЕЩАНИЯ
от Мануела Инуса
размер: 336 стр.
цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2313–7
превод: Емилия Драганова
Сладък мирис на ягоди и втори късмет за благополучие – добре пристигнали в Калифорния!
Очаквайте „ Ягодови обещания “ на 19 март!
За авторката
Мануела Инуса е родена през 1981 година в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света „ Валери Лейн “ завоюваха сърцата на читателите и влязоха в листата с бестселъри на Spiegel. Те превзеха и българските читатели.
„ Калифорнийски фантазии “ е идната вълнуваща поредност на Мануела Инуса. След огромния триумф на „ Зимна ванилия “ и „ Портокалови фантазии “ и „ Бадемово благополучие, излиза и четвъртата книга – „ Ягодови обещания “.
За книгата
Семейството на Аманда живее щастливо дълги години във фермата им за ягоди в Калифорния. Смъртта на брачна половинка ѝ Том обаче трансформира всичко – щерка им претърпява трудно загубата на татко си, а Аманда би трябвало да се научи да живее без обичания си и да ръководи стопанството сама.
Когато година и половина по-късно другарка ѝ предлага да се причисли към група за поддръжка на опечалени, Аманда се съгласява с вярата да откри метод да преодолее скръбта. Но тя не подозира, че там ще срещне доста специфичен човек. Пред нея се разкрива опцията още веднъж да бъде щастлива и обичана, само че разкъсвана от спорни страсти, Аманда се опасява да отвори сърцето си за любовта.
И тогава тя си спомня обещанието, което в миналото е дала на брачна половинка си.
Откъс
Пролог
Март 2006 г.
– Вече може да отвориш очи – чу гласа на Том.
Сърцето на Аманда биеше бясно, беше обзета от неспокойствие, което до момента бе изпитала единствено три пъти в живота си. Преди две години, когато мъжът на фантазиите ѝ коленичи посред кампуса и ѝ направи предложение. На идващото лято, когато я направи своя брачна половинка. И преди три месеца, когато се роди тяхната дъщеричка. Всеки път си беше давала сметка, че това са мигове, изменящи живота, и тъкмо това изпита през днешния ден, когато най-накрая отвори очи.
Първо видя Том, който държеше в ръцете си дребната Джейн и който ги беше довел тук – където и да беше това. По някое време след Кармел ѝ сподели да затвори очи. Аманда отмести взор от мъжа си и бебето и го плъзна по полята, които се ширеха пред тях.
– Какво е това? – обърна се към Том, който сияеше отсреща ѝ. Май за пръв път го виждаше с толкоз необятна усмивка.
– Това е нашето бъдеще – отвърна той.
– Ще би трябвало да ми го обясниш по-подробно – сбърчи чело тя.
Том се ухили дяволито и натисна с пръст нослето на Джейн, сетне я хвърли във въздуха и я хвана, а дребната се засмя. И повтори цялата процедура, което ѝ достави неописуемо наслаждение. Аманда обаче взе да губи самообладание.
– Том?
Съпругът ѝ престана с играта и се обърна към полето, което бе безусловно празно и поставяше Аманда пред мистерия.
– Знаеш ли кой е обичаният ми плод? – зададе ѝ непотребен въпрос.
– Всеки, който те познава, е наясно с обичания ти плод – засмя се тя.
Не беше мъчно да се отгатне кой е той, тъй като всичките му обичани лакомства, без значение дали бяха сладкиши, сладолед или конфитюр, бяха с ягоди.
– И какво имаш поради? Да не би някъде тук да берем ягоди? – осведоми се Аманда, като в същото време се замисли дали при започване на март въобще може да се намерят узрели плодове. Евентуално в оранжерия, само че такава не се виждаше надлъж и простор.
– Хайде, напрегни сладкото си мозъче – подразни я Том.
– Хей! – скастри го тя и го сръчка лекичко в рамото, което провокира нов изблик на смях у Джейн. – Имам си значителен мозък – подсети го при положение, че е не запомнил. – Или не помниш, че приключих колежа пета по триумф?
– О, правилно! Да, за момент ми изскочи от мозъка – ухили ѝ се той. – Добре, щом си толкоз интелигентна, намерения по-усилено. Застанали сме пред голямо поле, което купих за нас. Та съгласно теб какво имам намерение да отглеждаме?
Брадичката на Аманда увисна.
– Какво си направил? Купил си този имот? Да не си полудял? Как ще си го позволим…
– Шшт! – рече успокоително Том, наведе се към нея към момента с Джейн в ръце и запуши устните ѝ със своите.
– Но, Том… – промълви тя, макар че от целувката я полазиха сладостни тръпки. – Това е нещо, което трябваше да обсъдим. Не може просто ей по този начин да купиш ягодова равнища!
– Все още не е ягодова равнища! Досега са отглеждали лук. Но още следващата година по това време бихме могли да следим по какъв начин порастват първите ни плодове.
– Е, нека ягодите ти да нямат усет на лук! – направи мимика Аманда.
Том се засмя, засмя се и Джейн. Мъничето изглеждаше като кукличка с двете опашчици, които Аманда бе вързала с ластичета с пеперуди. Кафявите ѝ очички блестяха на пролетното слънце.
– Ами, хайде малко по-сериозно – сподели към момента ухилен Том, но в гласа му се долавяше, че концепцията му не е недомислена, спонтанна, откачена. Явно дълго беше умувал над нея.
– Значи в действителност се каниш да станеш фермер? – попита го Аманда.
– Да, тъкмо по този начин. Помислих си, че ще бъде хубаво да отглеждаме ягоди. Може да инсталираме сглобяема къща и да се нанесем час по-скоро в нея. Или искаш да живееш постоянно с родителите си?
Пристроеното апартаментче беше планувано единствено като краткотрайно решение, само че не щеш ли повече от девет месеца живееха там. Нанесоха се непосредствено след Станфорд. Веднага откакто Аманда се качи на сцената с голям стомах, с цел да получи дипломата си.
– Според мен е отлично най-накрая да имаме нещо в действителност наше – сподели на брачна половинка си. – Дом, в който да отрасне Джейн. И ще бъде още по-добре, в случай че е надалеч от огромния град. Тук ще има опция да се развива безусловно свободно.
Том явно се зарадва, че концепцията му ѝ подхожда.
– И аз си го помислих. Аз ще отглеждам ягодите, а ти ще се грижиш за продажбите и счетоводството. – Аманда бе приключила няколко курса по стопанска система и позитивно нямаше да се затрудни. – Би могла да вариш и конфитюр, също така може да сложим една от тези дървени сергии и да продаваме ягодите си непосредствено на преминаващи пасажери. Няма потребност да пращаме Джейн на детска градина, тъй като ще е постоянно пред очите ни. Как ти звучи?
Том я погледна с толкоз вяра, че тя реши най-малко за момента да не си блъска главата по какъв начин, по дяволите, ще финансират плантация за ягоди или ще си построят лична къща. Вместо това реши просто да помечтае дружно с Том.
– Звучи съвършено – отвърна и подари с усмивка прелестния си брачен партньор. После взе Джейн от ръцете му и уточни с пръст хоризонта, докъдето се простираше полето. – Виж, Джейн, всичко това ще бъде единствено наше. Нашият нов дом. Как ти се коства?
Джейн радостно запляска с ръчички, нещо, което бе научила неотдавна и в този момент правеше с възторг.
– Мисля, че тук ѝ харесва – рече Том.
– И аз.
– А на теб харесва ли ти? – попита я той.
Аманда постави Джейн на хълбока си, с цел да освободи едната си ръка, с която в този момент го прегърна през кръста. Притисна се към него.
– Вече обичам това място, Том. Вярвам, че тук ще бъдем доста щастливи.
Той кимна и зарея взор над необятното поле. А Аманда още веднъж затвори очи, усмихна се блажено и вдъхна аромата на бъдещите ягоди, който си въобразяваше, че долавя още в този момент.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ