Така се случват нещата в България, Бургас да му мисли
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Има заплаха пернишката покруса с водата да се повтори в Бургас. Освен в случай че на бургазлии не им излезе шансът и природата не се смили. Защото в тази страна на друго мъчно може да се разчита.
Само за някакви си два часа в петък първо се зададе изсъхнал апокалипсис, а по-късно ненадейно и като по знамение апокалипсисът беше анулиран. Ето в резюме по какъв начин се разигра действието.
Трагикомична сценка
Най-напред сутринта министърът на околната среда и водите отиде в Народното събрание и в прочувствена и образна тирада предизвести депутатите, че пернишката покруса с водата ще се повтори през пролетта в Бургас, а по-късно и на други места, както и че поради сушата и безводието идат аграрни протести. После обаче прогнозата на министъра внезапно се промени, откакто бе привикан на отчет при премиера - проблемите да се решат „ още през днешния ден “, вода ще има задоволително. Накрая към тях се причислиха още двама министри на „ разширено съвещание “, след което министър председателят заключи: „ Имаме проект, оптимално бързо да се свърши нужното, отивайте да работите ".
Цялата тази триактова сценка щеше да бъде доста смешна, в случай че зад нея не се криеха редовно забатачени проблеми с евентуално рискови последствия. Сякаш някакъв незабележим драматург бе съумял да събере на едно място и да извади нескрито присъщите черти на българската страна и на нейното ръководство.
Батакът, наименуван воден бранш
Водният бранш е единствено един от множеството браншове на живота в страната, които от дълго време са в трагично и непрестанно влошаващо се положение. Докато стигнат до потребителите, голяма част (между 60% и 80%) от така и така намаляващите водни запаси изтичат в земята или се отклоняват за други цели в следствие от трагична инфраструктура и най-много калпаво ръководство. Докъде води това се видя прелестно предходната година с източването на язовир „ Студена “ и водния режим в Перник.
Тази година историята се повтаря с язовир „ Камчия “ (и освен с него), който се източва с шеметна скорост (в момента 150 пъти по-бързо, в сравнение с се пълни) и в този момент е на рекордно ниско равнище - към 32 млн. куб.м. или 20% от потребния му размер. За към месец водата е намаляла с 9 млн. куб.м. и в случай че продължава по този начин, ще бъде изчерпана в идващите няколко месеца. Тъй че скоро Бургас, за който този язовир е единствен водоизточник, като нищо може да последва Перник. Ако, несъмнено, сушата не спре и не завали щедро. Тоест, всичко е въпрос единствено на шанс.
Безхаберието на (без)отговорните институции
Защото на друго мъчно може да се разчита. Водният бранш (подобно на доста други като него) от дълго време плаче за решителни промени и управнически дейности. Но те постоянно се отсрочват заради безхаберието на (без)отговорните институции, безконечните неразбории сред тях и намесените най-разнообразни очевидни или скрити стопански ползи. Като на притежателите на ВЕЦ-ове да вземем за пример, чиито облаги порастват право съразмерно на източваната вода.
И в този случай вероятното решение е от дълго време известно: към водоснабдяването на Бургас (и още няколко морски селища) да се включат два близки язовира, които се употребяват за напояване и са благосъстоятелност на земеделското министерство, със съответните нови водопроводи, пречиствателни и помпени станции. Само че от месеци насам никой не си е мръднал пръста, а към този момент е зима. Тъй че нищо чудно Бургас скоро да последва Перник. Освен в случай че на бургазлии не им излезе шансът и значителни превалявания не понапълнят язовира.
Каквото каже бащицата
Сценката с водата илюстрира прелестно и едноличната йерархична конструкция на държавното ръководство. Всичко опира до бащицата министър-председател: каквото каже той - това става. Пред него всеки си подвива опашката и в случай че би трябвало, се отхвърля от думите си. Министрите са му като крепостни, депутатите също - без знак от него нищо не вършат. Има някаква немощна съпротива, която в тази ситуация сезира прокуратурата, само че и от това няма да произтече нищо, с изключение на малко медиен звук. А и да произтече, ще е след дъжд качулка. Защото през това време Бургас най-вероятно ще е станал като Перник. Ако, несъмнено, сушата не се размине и не завалят значителни дъждове и снегове.
Сега всички гадаят за какво му трябваше на министъра (който е от съдружната квота в правителството) да разиграва цялата сценка. По-важен е обаче този въпрос: за какво министър председателят стремително се включи в нея? Защото идват избори и до тях такива работи не трябва да се приказват. А вода до изборите по този начин или другояче ще има. После - божа́ работа.
Има заплаха пернишката покруса с водата да се повтори в Бургас. Освен в случай че на бургазлии не им излезе шансът и природата не се смили. Защото в тази страна на друго мъчно може да се разчита.
Само за някакви си два часа в петък първо се зададе изсъхнал апокалипсис, а по-късно ненадейно и като по знамение апокалипсисът беше анулиран. Ето в резюме по какъв начин се разигра действието.
Трагикомична сценка
Най-напред сутринта министърът на околната среда и водите отиде в Народното събрание и в прочувствена и образна тирада предизвести депутатите, че пернишката покруса с водата ще се повтори през пролетта в Бургас, а по-късно и на други места, както и че поради сушата и безводието идат аграрни протести. После обаче прогнозата на министъра внезапно се промени, откакто бе привикан на отчет при премиера - проблемите да се решат „ още през днешния ден “, вода ще има задоволително. Накрая към тях се причислиха още двама министри на „ разширено съвещание “, след което министър председателят заключи: „ Имаме проект, оптимално бързо да се свърши нужното, отивайте да работите ".
Цялата тази триактова сценка щеше да бъде доста смешна, в случай че зад нея не се криеха редовно забатачени проблеми с евентуално рискови последствия. Сякаш някакъв незабележим драматург бе съумял да събере на едно място и да извади нескрито присъщите черти на българската страна и на нейното ръководство.
Батакът, наименуван воден бранш
Водният бранш е единствено един от множеството браншове на живота в страната, които от дълго време са в трагично и непрестанно влошаващо се положение. Докато стигнат до потребителите, голяма част (между 60% и 80%) от така и така намаляващите водни запаси изтичат в земята или се отклоняват за други цели в следствие от трагична инфраструктура и най-много калпаво ръководство. Докъде води това се видя прелестно предходната година с източването на язовир „ Студена “ и водния режим в Перник.
Тази година историята се повтаря с язовир „ Камчия “ (и освен с него), който се източва с шеметна скорост (в момента 150 пъти по-бързо, в сравнение с се пълни) и в този момент е на рекордно ниско равнище - към 32 млн. куб.м. или 20% от потребния му размер. За към месец водата е намаляла с 9 млн. куб.м. и в случай че продължава по този начин, ще бъде изчерпана в идващите няколко месеца. Тъй че скоро Бургас, за който този язовир е единствен водоизточник, като нищо може да последва Перник. Ако, несъмнено, сушата не спре и не завали щедро. Тоест, всичко е въпрос единствено на шанс.
Безхаберието на (без)отговорните институции
Защото на друго мъчно може да се разчита. Водният бранш (подобно на доста други като него) от дълго време плаче за решителни промени и управнически дейности. Но те постоянно се отсрочват заради безхаберието на (без)отговорните институции, безконечните неразбории сред тях и намесените най-разнообразни очевидни или скрити стопански ползи. Като на притежателите на ВЕЦ-ове да вземем за пример, чиито облаги порастват право съразмерно на източваната вода.
И в този случай вероятното решение е от дълго време известно: към водоснабдяването на Бургас (и още няколко морски селища) да се включат два близки язовира, които се употребяват за напояване и са благосъстоятелност на земеделското министерство, със съответните нови водопроводи, пречиствателни и помпени станции. Само че от месеци насам никой не си е мръднал пръста, а към този момент е зима. Тъй че нищо чудно Бургас скоро да последва Перник. Освен в случай че на бургазлии не им излезе шансът и значителни превалявания не понапълнят язовира.
Каквото каже бащицата
Сценката с водата илюстрира прелестно и едноличната йерархична конструкция на държавното ръководство. Всичко опира до бащицата министър-председател: каквото каже той - това става. Пред него всеки си подвива опашката и в случай че би трябвало, се отхвърля от думите си. Министрите са му като крепостни, депутатите също - без знак от него нищо не вършат. Има някаква немощна съпротива, която в тази ситуация сезира прокуратурата, само че и от това няма да произтече нищо, с изключение на малко медиен звук. А и да произтече, ще е след дъжд качулка. Защото през това време Бургас най-вероятно ще е станал като Перник. Ако, несъмнено, сушата не се размине и не завалят значителни дъждове и снегове.
Сега всички гадаят за какво му трябваше на министъра (който е от съдружната квота в правителството) да разиграва цялата сценка. По-важен е обаче този въпрос: за какво министър председателят стремително се включи в нея? Защото идват избори и до тях такива работи не трябва да се приказват. А вода до изборите по този начин или другояче ще има. После - божа́ работа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ