Льотчикът се оказа протестър
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Животът е цялостен с иронии. Такъв е казусът с Румен Радев, някогашен боен авиатор и сегашен президент на България. По всички стандарти на българската координатна система, Българска социалистическа партия, която го издигна през 2016 година, е консервативна политическа мощ. Заради нея и уставните привички мъчно можеше да се чакат от индивида със „ зелени чорапи” дейности, които хората да олицетворят с думата „ промяна”. Но изминаха две трети от мандата и се случи изненада – Радев не може да бъде подложен на критика, че не е търсил смяната. Тесните президентски пълномощия не му разрешават да повлияе значително върху събитията, само че съвсем постоянно е на барикадата против статуквото. И в общ, и в директен партиен смисъл, той е президентът протестър. Това е най-отличителната му линия до момента.
Подобна оценка изобщо не е пресилена. Тя е подплатена от главните дейности по време на мандата му. Тук е добре да се направи уточнението, че нормално медиите и обществените мрежи се занимават с извънредно дребнави интриги, като да вземем за пример статусите на жена му и скарал ли се е с следващия напуснал член на екипа си. Затова и не виждат значимите неща. А Радев в действителност е протестиращ президент. Това не значи безусловно, че е кардинален, самостоятелен, постоянно рационален. Но значи, че застава зад значимите протестни несъгласия, считани по общоприетите критерии за позитивни феномени.
Върлите му почитатели, главно симпатизанти на Българска социалистическа партия, се боят да не бъде присъединен към „ умните и красивите”. Върлите му критици пък, т.е. самите умнокрасиви, се опасяват да признаят, че президентът в действителност ги поддържа във всяко начинание. Затова тази му роля – на протестиращ държавен глава – е неглижирана досега. Но ето ги обстоятелствата, погледнати не в черно-бяла призма:
# Радев пръв разгласи война на актуалното държавно управление. Свали доверието от него в послание към нацията. Заложи всичко или нищо.
Това стана шест месеца преди дебаркирането на Христо Иванов на южния морски бряг и началото на митингите. Още тогава той подвигна барикадата против ГЕРБ – тук сме ние, там са те, двата свята са невъзможни дружно, Борисов да си върви. Предвид мутренския темперамент на ГЕРБ, доказано и от прокурорската хайка против него, Радев игра ва банк. Уязвим е, че по-рано се правеше на кьорав при избора на Гешев. Активизира се едвам откакто новия основен прокурор взе да души на „ Дондуков” 2. Но по този начин или другояче Радев подвигна пестник против Борисов още през февруари, не върви след събитията. Свалянето на доверието на доктрина е алегоричен акт, само че на процедура – институционална война.
# През целия мандат до момента Радев безусловно следва дневния ред на „ умните и красивите”.
Известно е, че точно те са протестиращите хора. Понякога недоволството им съответствува с интереса на множеството българи, различен път – не. Така или другояче за каквото и да възроптаеха, Радев бе с тях. Вой за екооценките, смяна в закон ще ги претупа – Радев постанова несъгласие. Вой за палатките – несъгласие и за разпоредбите на къмпингуване. " Демократична България " (ДБ) желае президента да оспори административнопроцесуалния кодекс – оспорен е. И за КТБ искаше рекация Демократична България по така наречен „ закон Пеевски” – несъгласие още веднъж. Един ден целият интернет се разклати от отвращение – „ Капитал” възвести: „ Румен Радев наложи несъгласие на цензурата, маскирана като отбрана на персоналните данни”. Вой и за смяна в концесионирането, така наречен „ доживотни концесии” – ново несъгласие. Протестърите желаят машинно гласоподаване - желае го и Радев. Приватизационният закон готви опрощаване на пари за Домусчиев – отново несъгласие. Имаше още доста образци. Всичко това може да бъде омаловажено с аргумента, че Радев не е нито от ГЕРБ, нито от Патриотите, т.е. популистки им се опълчва. Но значителното е, че съвсем във всеки един случай бе прав, а и от време на време имаше същинска изгода – Борисов разпореди да няма подарък за Домусчиев, ГЕРБ поправя и пределните цени на стоките при изключителното състояние, спрени също от Радев. Най-важното е, че по този начин президентът действаше напълно в публичен интерес.
# „ Отворени” многопосочно съветници.
Две забавни назначения се състояха в президентския екип това лято. Случайно или не, те станаха малко преди началото на митингите. Иванка Иванова, някогашен правист на „ Отворено общество” и със стаж напълно в Неправителствени организации бранша, влезе на „ Дондуков” 2 като юридически консултант. Правният президентски съвет пък бе запълнен от тогавашния следовател Бойко Рашков, който беше в тежък спор със Сотир Цацаров. Без да се надценява смисъла и на двамата, кадровите ходове са част от процеса, който изправи Радев против господстващите сили. В имиджов проект назначението на Иванова е без аналог – „ фуражката” стана „ соросоид”. Няма да е изненада, в случай че посредством Иванова Радев търси поддръжка от Неправителствени организации кръговете в борбата за втори мандат.
# Срещу Движение за права и свободи
Румен Радев изиска НСО да не пази скъпите телеса на Делян Пеевски и Ахмед Доган. Както стана ясно, той и на закони на Движение за права и свободи се опълчи. Доскоро мъчно можеше да се реши реакцията на Движението. На старта на есенната парламентарна сесия обаче Мустафа Карадайъ изиска оставката на президента. Движение за права и свободи настоя той да си върви дружно с премиера. Така стана ясно, че партията, която е владетел на задкулисието, е против Радев. В същата тирада Карадайъ отхвърли конституционните хрумвания на ГЕРБ, в общата какафония изстрелът против Радев остана видян едва. Но е повече от любопитен, тъй като е с преместен център. След като Движение за права и свободи е срещу Радев, значи няма да го поддържа за нов мандат. Кого ще поддържа тогава? Няма кой различен, с изключение на претендент на ГЕРБ – следващ маньовър на Движение за права и свободи да остави отворени вратите към партията на Борисов, до момента в който ѝ отхвърля Великото Народно заседание.
Именно всичко това трансформира Радев в президент, който е на нож със статуквото. Отдавна не бяхме имали подобен. Плевнелиев бе присъдружен на ГЕРБ, раздвижи се само при късото ръководство на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Първанов се обграждаше с олигарси, опитваше се да наставлява Българска социалистическа партия и потегли против премиера Станишев, едвам откакто изпусна от надзор него и партията. До момента Радев няма такива грехове.
Но е реалност, че огромното тестване за него ще настане при положение, че Българска социалистическа партия вземе властта.
Да си коректив на непознатите е елементарно. Забавното е, че към този момент той е доста повече президент на „ умните и красивите”, в сравнение с Българска социалистическа партия. Ако не страдаше от предубеждения, първият и най-естествен избор на „ Демократична България” следващата година щеше да е поддържа Радев на президентските избори. „ Льотчикът”, както го наскърбяват, застава зад идеите им доста повече от тогавашния им любим Плевнелиев. Но поддръжка надали ще има, тъй като Радев въпреки всичко е „ комунист”, Решетников го е издигнал и така нататък Но истината никак не е умно-красива за Демократична България, напряко си е грозна –
Радев е натовски военачалник, а многопочитаемият военачалник на Демократична България - Атанас Атанасов, не е.
Докато Радев е следвал авиация в Съединени американски щати, Атанасов е бил служител на реда в Разград.
Но има и пунктове, по които президентът заслужава само рецензия. Той не отбрани шефа на НСО Красимир Станчев за цирковете на Христо Иванов на „ Росенец”, популистки и неетично за човек с униформа го хвърли на кладата на политическите интриги. Текучеството в администрацията му не е добър знак, там се усеща „ блестящата” пиар експертиза на брачната половинка му. Радев не демонстрира и нещо, което по принцип е ъгъл за нас, българите, – салдото, мярката. Не е прав, че само подлага на критика ГЕРБ. Спокойно може да регистрира и издигнатите автомагистрали, и корупцията при тях. Голям позьор и демагог бе и при изключителното състояние - нападна държавното управление за „ икономическите последици” от коронамерките, откакто бе ясно, че всички страни затварят и последствията за тях са същите. Но в последна сметка позитивите от досегашния му мандат са повече.
Точно в този миг интервалът е сложен.
Положението е напряко комично – Радев е институционална емблема на митингите, лудо върти педалите, само че на празни обороти. Няма по какъв начин да е другояче, откакто Конституцията му отрежда тесни пълномощия. И някъде тук – към желанията и действителността – се крие и огромният риск за Радев. Носят се клюки, че ще прави партия или минимум ще благослови такава. След което ще влияе с нея върху процесите. Това би било най-голямата му неточност. Всяко обвързване с партии е пагубно, тъй като хората го харесват като надпартиен. Българската конституция е отредила доста забавен статут на президента в спокойно време. Той няма директни управнически пълномощия, не може да въздейства. Може единствено да изрича правилни рецензии. И точно тъй като може единствено да приказва, е в положение да събира известност, в случай че приказва вярно. Хубава или неприятна, такава ни е Констутуцията. И колкото парадоксално да звучи, България ще загуби, в случай че вместо добре говорещ президент, напипващ проблемите, имаме президент, който се прави на партиец – и пробва да реши нерешимото.
Коментарът е на Искрен Вълчев и е оповестен в " Гласове "
Животът е цялостен с иронии. Такъв е казусът с Румен Радев, някогашен боен авиатор и сегашен президент на България. По всички стандарти на българската координатна система, Българска социалистическа партия, която го издигна през 2016 година, е консервативна политическа мощ. Заради нея и уставните привички мъчно можеше да се чакат от индивида със „ зелени чорапи” дейности, които хората да олицетворят с думата „ промяна”. Но изминаха две трети от мандата и се случи изненада – Радев не може да бъде подложен на критика, че не е търсил смяната. Тесните президентски пълномощия не му разрешават да повлияе значително върху събитията, само че съвсем постоянно е на барикадата против статуквото. И в общ, и в директен партиен смисъл, той е президентът протестър. Това е най-отличителната му линия до момента.
Подобна оценка изобщо не е пресилена. Тя е подплатена от главните дейности по време на мандата му. Тук е добре да се направи уточнението, че нормално медиите и обществените мрежи се занимават с извънредно дребнави интриги, като да вземем за пример статусите на жена му и скарал ли се е с следващия напуснал член на екипа си. Затова и не виждат значимите неща. А Радев в действителност е протестиращ президент. Това не значи безусловно, че е кардинален, самостоятелен, постоянно рационален. Но значи, че застава зад значимите протестни несъгласия, считани по общоприетите критерии за позитивни феномени.
Върлите му почитатели, главно симпатизанти на Българска социалистическа партия, се боят да не бъде присъединен към „ умните и красивите”. Върлите му критици пък, т.е. самите умнокрасиви, се опасяват да признаят, че президентът в действителност ги поддържа във всяко начинание. Затова тази му роля – на протестиращ държавен глава – е неглижирана досега. Но ето ги обстоятелствата, погледнати не в черно-бяла призма:
# Радев пръв разгласи война на актуалното държавно управление. Свали доверието от него в послание към нацията. Заложи всичко или нищо.
Това стана шест месеца преди дебаркирането на Христо Иванов на южния морски бряг и началото на митингите. Още тогава той подвигна барикадата против ГЕРБ – тук сме ние, там са те, двата свята са невъзможни дружно, Борисов да си върви. Предвид мутренския темперамент на ГЕРБ, доказано и от прокурорската хайка против него, Радев игра ва банк. Уязвим е, че по-рано се правеше на кьорав при избора на Гешев. Активизира се едвам откакто новия основен прокурор взе да души на „ Дондуков” 2. Но по този начин или другояче Радев подвигна пестник против Борисов още през февруари, не върви след събитията. Свалянето на доверието на доктрина е алегоричен акт, само че на процедура – институционална война.
# През целия мандат до момента Радев безусловно следва дневния ред на „ умните и красивите”.
Известно е, че точно те са протестиращите хора. Понякога недоволството им съответствува с интереса на множеството българи, различен път – не. Така или другояче за каквото и да възроптаеха, Радев бе с тях. Вой за екооценките, смяна в закон ще ги претупа – Радев постанова несъгласие. Вой за палатките – несъгласие и за разпоредбите на къмпингуване. " Демократична България " (ДБ) желае президента да оспори административнопроцесуалния кодекс – оспорен е. И за КТБ искаше рекация Демократична България по така наречен „ закон Пеевски” – несъгласие още веднъж. Един ден целият интернет се разклати от отвращение – „ Капитал” възвести: „ Румен Радев наложи несъгласие на цензурата, маскирана като отбрана на персоналните данни”. Вой и за смяна в концесионирането, така наречен „ доживотни концесии” – ново несъгласие. Протестърите желаят машинно гласоподаване - желае го и Радев. Приватизационният закон готви опрощаване на пари за Домусчиев – отново несъгласие. Имаше още доста образци. Всичко това може да бъде омаловажено с аргумента, че Радев не е нито от ГЕРБ, нито от Патриотите, т.е. популистки им се опълчва. Но значителното е, че съвсем във всеки един случай бе прав, а и от време на време имаше същинска изгода – Борисов разпореди да няма подарък за Домусчиев, ГЕРБ поправя и пределните цени на стоките при изключителното състояние, спрени също от Радев. Най-важното е, че по този начин президентът действаше напълно в публичен интерес.
# „ Отворени” многопосочно съветници.
Две забавни назначения се състояха в президентския екип това лято. Случайно или не, те станаха малко преди началото на митингите. Иванка Иванова, някогашен правист на „ Отворено общество” и със стаж напълно в Неправителствени организации бранша, влезе на „ Дондуков” 2 като юридически консултант. Правният президентски съвет пък бе запълнен от тогавашния следовател Бойко Рашков, който беше в тежък спор със Сотир Цацаров. Без да се надценява смисъла и на двамата, кадровите ходове са част от процеса, който изправи Радев против господстващите сили. В имиджов проект назначението на Иванова е без аналог – „ фуражката” стана „ соросоид”. Няма да е изненада, в случай че посредством Иванова Радев търси поддръжка от Неправителствени организации кръговете в борбата за втори мандат.
# Срещу Движение за права и свободи
Румен Радев изиска НСО да не пази скъпите телеса на Делян Пеевски и Ахмед Доган. Както стана ясно, той и на закони на Движение за права и свободи се опълчи. Доскоро мъчно можеше да се реши реакцията на Движението. На старта на есенната парламентарна сесия обаче Мустафа Карадайъ изиска оставката на президента. Движение за права и свободи настоя той да си върви дружно с премиера. Така стана ясно, че партията, която е владетел на задкулисието, е против Радев. В същата тирада Карадайъ отхвърли конституционните хрумвания на ГЕРБ, в общата какафония изстрелът против Радев остана видян едва. Но е повече от любопитен, тъй като е с преместен център. След като Движение за права и свободи е срещу Радев, значи няма да го поддържа за нов мандат. Кого ще поддържа тогава? Няма кой различен, с изключение на претендент на ГЕРБ – следващ маньовър на Движение за права и свободи да остави отворени вратите към партията на Борисов, до момента в който ѝ отхвърля Великото Народно заседание.
Именно всичко това трансформира Радев в президент, който е на нож със статуквото. Отдавна не бяхме имали подобен. Плевнелиев бе присъдружен на ГЕРБ, раздвижи се само при късото ръководство на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Първанов се обграждаше с олигарси, опитваше се да наставлява Българска социалистическа партия и потегли против премиера Станишев, едвам откакто изпусна от надзор него и партията. До момента Радев няма такива грехове.
Но е реалност, че огромното тестване за него ще настане при положение, че Българска социалистическа партия вземе властта.
Да си коректив на непознатите е елементарно. Забавното е, че към този момент той е доста повече президент на „ умните и красивите”, в сравнение с Българска социалистическа партия. Ако не страдаше от предубеждения, първият и най-естествен избор на „ Демократична България” следващата година щеше да е поддържа Радев на президентските избори. „ Льотчикът”, както го наскърбяват, застава зад идеите им доста повече от тогавашния им любим Плевнелиев. Но поддръжка надали ще има, тъй като Радев въпреки всичко е „ комунист”, Решетников го е издигнал и така нататък Но истината никак не е умно-красива за Демократична България, напряко си е грозна –
Радев е натовски военачалник, а многопочитаемият военачалник на Демократична България - Атанас Атанасов, не е.
Докато Радев е следвал авиация в Съединени американски щати, Атанасов е бил служител на реда в Разград.
Но има и пунктове, по които президентът заслужава само рецензия. Той не отбрани шефа на НСО Красимир Станчев за цирковете на Христо Иванов на „ Росенец”, популистки и неетично за човек с униформа го хвърли на кладата на политическите интриги. Текучеството в администрацията му не е добър знак, там се усеща „ блестящата” пиар експертиза на брачната половинка му. Радев не демонстрира и нещо, което по принцип е ъгъл за нас, българите, – салдото, мярката. Не е прав, че само подлага на критика ГЕРБ. Спокойно може да регистрира и издигнатите автомагистрали, и корупцията при тях. Голям позьор и демагог бе и при изключителното състояние - нападна държавното управление за „ икономическите последици” от коронамерките, откакто бе ясно, че всички страни затварят и последствията за тях са същите. Но в последна сметка позитивите от досегашния му мандат са повече.
Точно в този миг интервалът е сложен.
Положението е напряко комично – Радев е институционална емблема на митингите, лудо върти педалите, само че на празни обороти. Няма по какъв начин да е другояче, откакто Конституцията му отрежда тесни пълномощия. И някъде тук – към желанията и действителността – се крие и огромният риск за Радев. Носят се клюки, че ще прави партия или минимум ще благослови такава. След което ще влияе с нея върху процесите. Това би било най-голямата му неточност. Всяко обвързване с партии е пагубно, тъй като хората го харесват като надпартиен. Българската конституция е отредила доста забавен статут на президента в спокойно време. Той няма директни управнически пълномощия, не може да въздейства. Може единствено да изрича правилни рецензии. И точно тъй като може единствено да приказва, е в положение да събира известност, в случай че приказва вярно. Хубава или неприятна, такава ни е Констутуцията. И колкото парадоксално да звучи, България ще загуби, в случай че вместо добре говорещ президент, напипващ проблемите, имаме президент, който се прави на партиец – и пробва да реши нерешимото.
Коментарът е на Искрен Вълчев и е оповестен в " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ