Руски учен от САЩ критикува руската ваксина Спутник V. Ето защо:
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Стори ми се необичайно, че пациентите в проучването на съветската ваксина са били единствено 76 ", споделя доктор Константин Андреев, работещ в Съединени американски щати. Но това не е всичко. Ето с какво още са свързани подозренията му по отношение на " Спутник V ":
Спорът за качеството на проучванията на новата съветска ваксина против ковид, наречена " Спутник V " минават на ново равнище - скоро в профилираното списание " The Lancet " ще излезе намерено писмо на група учени, които показват подозрения във връзка с методите на работа и достоверността на получените резултати. Дъждовни води беседва с един от критиците на имунизацията - доктор Константин Андреев, вирусолог и експерт по инфекциозните болести в медицинския център " Хауърд Хюз " в Съединени американски щати, който е роден и израснал в Русия. Д-р Андреев чака, че дружно с писмото на учените списанието ще разгласява и мненията на съветските специалисти, създали имунизацията, във връзка обществено изразените подозрения по отношение на нея.
Защо обърнахте внимание на този препарат и за какво сте измежду създателите на откритото писмо?
Константин Андреев: Аз работя в областта на молекулярната биология, съответно сега се занимавам с редица респираторни вирусни инфекции. Макар да не съм директно зает с ковид, проследявам с интерес протичащото се в тази сфера. Още повече, че с изключение на вирусолозите, тематиката интресува цялата научна гилдия.
Първото, което ми се стори необичайно, откакто прочетох публикацията в " The Lancet " за съветската ваксина, бе, че пациентите, включени в проучването, са били единствено 76 - по 38 за всяка от двете етапи. За съпоставяне - единствено за втората фаза на проучванията, правени от AstraZeneca дружно с Оксфордския университет, за които бе писано в същото издание, са били привлечени над 1000 участници. Освен това ме безпокои неналичието на контролна група, получаваща плацебо, както и фактът, че в проучването не са били включени възрастни пациенти, които са най-застрашени от странични феномени.
На второ място стои въпросът дали е бил спазван времевият период сред първата и втората фаза на проучването, както и това за какво резултатите са били оповестени без да се дочака края на 180-дневния период на наблюденията, каквито уверения бяха дадени от учените, разработващи имунизацията.
А за какво трябваше да публикувате откритото си писмо в списание " The Lancet " единствено няколко дни откакто сте разгласили текст в италиански портал?
Константин Андреев: Всъщност това ще бъде първото ни публично писмо. В научните среди формалният коментар на избрана публикация също би трябвало да получи експертно утвърждение. Постът в някой персонален блог или на страница в обществените мрежи надали може да се счита за документ, на който да се позовеш при експертна полемика. Съгласно научните обичаи, забележките и въпросите във тип навън писмо се изпращат на същото списание, в което е излязла публикацията. И точно на неговите страници се води и по-нататъшната полемика.
Доста се приказва за това, че при съветското проучване у разнообразни пациенти е открито еднообразно равнище на антителата, въпреки да са получили разнообразни комбинации от имунизацията. Какъв е казусът?
Константин Андреев: Да, равнището на другите видове Т-лимфоцити у девет пациенти от девет изследвани се оказва изцяло идентично. По същия метод стоят и нещата с концентрацията на антителата. При това данните, които биха могли да хвърлят светлина върху този въпрос, за момента не са налични. А да вземем за пример публикацията за имунизацията на Оксфордския университет и AstraZeneca е съпроводена от над 100 страници спомагателни материали с изходни данни. Все отново не трябва да се вършат предварителни заключения, до момента в който не се получат мненията на създателите.
Т.е. опцията за съвпадения не е изцяло изключена?
Константин Андреев: Не, несъмнено. Но вероятността за това е почти такава, както да установите при девет души, събрани в една стая, едно и също съответствие сред дължината на пръстите на краката и количеството коса на главата - минимална възможност.
Вие призовавате съветските сътрудници да дават разполагаем пробните данни, получени в хода на проучването. Очаквате ли, че в случай че те не съумеят да обяснят разминаванията в резултатите, публикацията ще бъде оттеглена от списанието?
Константин Андреев: Целта на откритото писмо не е тази. Нашата задача е най-много да притеглим вниманието на научните среди към вероятните методологични неточности в проучването и да изключим всяка възможност за подправяне на резултатите.
" Стори ми се необичайно, че пациентите в проучването на съветската ваксина са били единствено 76 ", споделя доктор Константин Андреев, работещ в Съединени американски щати. Но това не е всичко. Ето с какво още са свързани подозренията му по отношение на " Спутник V ":
Спорът за качеството на проучванията на новата съветска ваксина против ковид, наречена " Спутник V " минават на ново равнище - скоро в профилираното списание " The Lancet " ще излезе намерено писмо на група учени, които показват подозрения във връзка с методите на работа и достоверността на получените резултати. Дъждовни води беседва с един от критиците на имунизацията - доктор Константин Андреев, вирусолог и експерт по инфекциозните болести в медицинския център " Хауърд Хюз " в Съединени американски щати, който е роден и израснал в Русия. Д-р Андреев чака, че дружно с писмото на учените списанието ще разгласява и мненията на съветските специалисти, създали имунизацията, във връзка обществено изразените подозрения по отношение на нея.
Защо обърнахте внимание на този препарат и за какво сте измежду създателите на откритото писмо?
Константин Андреев: Аз работя в областта на молекулярната биология, съответно сега се занимавам с редица респираторни вирусни инфекции. Макар да не съм директно зает с ковид, проследявам с интерес протичащото се в тази сфера. Още повече, че с изключение на вирусолозите, тематиката интресува цялата научна гилдия.
Първото, което ми се стори необичайно, откакто прочетох публикацията в " The Lancet " за съветската ваксина, бе, че пациентите, включени в проучването, са били единствено 76 - по 38 за всяка от двете етапи. За съпоставяне - единствено за втората фаза на проучванията, правени от AstraZeneca дружно с Оксфордския университет, за които бе писано в същото издание, са били привлечени над 1000 участници. Освен това ме безпокои неналичието на контролна група, получаваща плацебо, както и фактът, че в проучването не са били включени възрастни пациенти, които са най-застрашени от странични феномени.
На второ място стои въпросът дали е бил спазван времевият период сред първата и втората фаза на проучването, както и това за какво резултатите са били оповестени без да се дочака края на 180-дневния период на наблюденията, каквито уверения бяха дадени от учените, разработващи имунизацията.
А за какво трябваше да публикувате откритото си писмо в списание " The Lancet " единствено няколко дни откакто сте разгласили текст в италиански портал?
Константин Андреев: Всъщност това ще бъде първото ни публично писмо. В научните среди формалният коментар на избрана публикация също би трябвало да получи експертно утвърждение. Постът в някой персонален блог или на страница в обществените мрежи надали може да се счита за документ, на който да се позовеш при експертна полемика. Съгласно научните обичаи, забележките и въпросите във тип навън писмо се изпращат на същото списание, в което е излязла публикацията. И точно на неговите страници се води и по-нататъшната полемика.
Доста се приказва за това, че при съветското проучване у разнообразни пациенти е открито еднообразно равнище на антителата, въпреки да са получили разнообразни комбинации от имунизацията. Какъв е казусът?
Константин Андреев: Да, равнището на другите видове Т-лимфоцити у девет пациенти от девет изследвани се оказва изцяло идентично. По същия метод стоят и нещата с концентрацията на антителата. При това данните, които биха могли да хвърлят светлина върху този въпрос, за момента не са налични. А да вземем за пример публикацията за имунизацията на Оксфордския университет и AstraZeneca е съпроводена от над 100 страници спомагателни материали с изходни данни. Все отново не трябва да се вършат предварителни заключения, до момента в който не се получат мненията на създателите.
Т.е. опцията за съвпадения не е изцяло изключена?
Константин Андреев: Не, несъмнено. Но вероятността за това е почти такава, както да установите при девет души, събрани в една стая, едно и също съответствие сред дължината на пръстите на краката и количеството коса на главата - минимална възможност.
Вие призовавате съветските сътрудници да дават разполагаем пробните данни, получени в хода на проучването. Очаквате ли, че в случай че те не съумеят да обяснят разминаванията в резултатите, публикацията ще бъде оттеглена от списанието?
Константин Андреев: Целта на откритото писмо не е тази. Нашата задача е най-много да притеглим вниманието на научните среди към вероятните методологични неточности в проучването и да изключим всяка възможност за подправяне на резултатите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ