Можем ли да говорим за Македония без емоции... а трябва ли?
Факт е, че позицията на България във връзка с ветото, което наложихме на РСМ за участието им в Европейски Съюз, продължава да остава неразбрана. Нещо повече – в очите на значително от европейските ни сътрудници РСМ наподобява като оскъдно клетниче, а ние – като мощен и неправдив грабител, опитващ се да извие ръцете на злочестничето.
Защо се получава по този начин? Толкова ли неразбираема или недобре обяснена е позицията ни пред сътрудниците ни? Защо някои от тях я дефинират като несъстоятелна? Последователни ли сме с настояванията си към РСМ?
За да си отговорим на тези въпроси, би трябвало да се опитаме да погледнем през очите на останалите страни в Европейски Съюз. Факт е, че измежду страните в Съюза има необятна поддръжка за предоставяне на зелена светлина на страните от така наречен Западни Балкани. Регионът е стратегически, за което не би трябвало да съществува никакво подозрение. Защо е толкоз стратегически, е въпрос, чийто отговор изисква по-задълбочен разбор, само че в резюме: Присъединяването на страните от Западните Балкани в Европейския съюз е в полза на останалите членки, тъй като опасенията са, че въздействието, което имат Русия и Китай върху въпросните страни, от ден на ден ще се усилва, в случай че РСМ, Албания, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора не се причислят към Европейски Съюз. Още на съвещание в Солун през 2003 година Европейският съвет заявява решимостта си напълно да поддържа европейската вероятност на страните от Западните Балкани. Западните Балкани бяха и предпочитана тематика на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, по време на което беше одобрена европейската им вероятност и интеграция с приемането на Стратегията на Европейски Съюз към Западните Балкани, на Софийската декларация и на Заключенията на Съвета на Европейски Съюз от 26 юни 2018 година Като стъпка в вярната посока и позитивна смяна в обстановката, се отбелязва и приемането на РСМ (2020) и Албания (2009) в НАТО.
Според редица анализатори, с изключение на ограничение на въздействието на Русия и Китай, не би трябвало да забравяме Турция и Саудитска Арабия. Първите – поради енергийните планове, вторите – като експортьори на коренен ислям, което в допълнение води до дестабилизирането на района.
Европейски Съюз също по този начин счита, че в случай че не успее да интегрира Западните Балкани, младите ще емигрират към Западна Европа, тъй като в страните им няма вероятност за развиване.
Направи ли ви усещане, че всичко, изброено в предходните три абзаца, е прагматично и рационално? Което и няма по какъв начин да е иначе, когато приказваме за стратегически и стопански ползи.
Именно тук идва и първото несъгласие по оста България – Европейски Съюз. Ние не приказваме по тематиката равнодушно и прагматично. Причините са ясни - Македония е живата рана на България, от тази област са били не един и двама от знаковите ни революционери и политици, стотици хиляди наши сънародници са починали във войните за избавление на Македония, по един или различен метод съвсем всеки българин е обвързван с Македония – било посредством родственици, било заради събитието, че е потомък на бежанци от Македония.
ФАКТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ
Нека се върнем към РСМ. Съществува позиция, че нашето несъгласие може да докара до заплаха от геополитическо преориентиране на Република Северна Македония към Русия. Обаче това не е мотив, в действителност този аргумент спада към прочувственото, а не рационалното, тъй като РСМ е член на НАТО, с което в действителност геополитическата и ориентировка е пределно ясна и безапелационна. A и Европейски Съюз е главният вложител и донор на района.
Тезата, че ветото ни обезсърчава македонците, също е прочувствена, а не рационална. Самият развой по присъединение е дълготраен и няколко месеца или година от горната страна, няма по какъв начин да са определящи. Разбира се дали ще са няколко месеца, дали ще е година или години, зависи от редица условия.
Убеждението, че младите ще останат в РСМ и това ще докара до понижаване на икономическата емиграция, в случай че и когато страната бъде призната в Европейски Съюз, е погрешно и доста елементарно може да бъде опровергано. За информация – България. Над 140 000 северномакедонци пък са станали български жители (а голяма численост чакат), което им дава право да работят в цяла Европа.
Правя една вметка – тук има две крайни теории. Едната е, че всички са го създали, тъй като се усещат българи, другата е, че всички са го създали, тъй като по този начин се възползват от преимуществата, които имат като жители на страна, член на Европейски Съюз. Важно е да подчертаем, че има две доста значими условия, с цел да получат българско поданство. Първото е, че са потвърдили, че техните баби и дядовци са били етнически българи. Второто е, че собственоръчно са заявили, че се усещат българи. Сред въпросните сигурно има такива, които не желаят да имат нищо общо със страната ни, на пръв взор нелогичното е, че точно те употребяват и най-агресивна изразителност против България. Но парадоксът е, че и те също са потвърдили, че предците им имат български етнос. Факти, не страсти.
Факт е, че ветото докара до още по-яростна акция от страна на Скопие, усили се и езикът на омразата, изскочиха политици и общественици, които по някакъв метод бяха изолирани от необятно медийно отразяване в РСМ. Засили се и дискриминирането против лицата с българско съзнание в Северна Македония и антибългарската агитация. Но и тук има едно доста значително „ обаче ”. Тези хора постоянно ги е имало. Правителството, политиците, които бяха на по-преден проект, договарящите от страна на РСМ с Европейски Съюз, опитваха и в някаква степен успяваха да лимитират (но не като периодичност, а като обществен достъп) сходни прояви.
Това ли е значителният проблем, питат някои наши европартньори. Съществен е, тъй като в член 2 от Договора за Европейския съюз, който е и базов, написа: „ Европейският съюз се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правилата на правовата страна (върховенство на закона), както и на зачитането на правата на индивида, в това число на правата на лицата, които принадлежат към малцинства ”.
Освен това РСМ не съблюдава и политическата част от Критериите от Копенхаген, а точно въпроса с човешките права. Това също е реалност, който е посочен и в годишните отчети (от 2011г. насам) на Екологичен потенциал. Касае се за тирада на ненавист, дискриминация и даже принуждение против хора, които намерено декларират своята българска еднаквост.
КЪДЕ ГРЕШИМ?
Факт е, че политиката, която дълги години сме водили по отношение на РСМ, е разпиляна. Второто изказване ненапълно дава отговор на въпроса за какво европартньорите ни не схващат какво желаеме.
В Рамковата позиция от 2019 година са посочени условията ни, само че в така наречен „ Пакет 5 плюс 1 “ от лятото на 2021 година, акцентът към този момент е вписването на българите в конституцията на районен съд Македония. За да бъдем изцяло справедливи, би трябвало да признаем, че даже в България има две отзиви по този въпрос. Искането да бъдат вписани ще докара до легитимирането им, което ще докара и до спазването и на правата им. Поне на доктрина. Но въпреки това това значи да бъдат добавени към другите националности, които към днешна дата са на територията на РСМ, което пък опонира на обстоятелството, че в предишното сме били един народ. По този метод се легитимира и великосръбската теза за два разнообразни народа.
Факт е, че в македонските учебници написа, че сме „ фашистки окупатори ”. Този проблем обаче е и наш – вътрешен. Или по-точно, тъй като ние още не сме го решили дефинитивно, всяка друга страна може да го употребява против нас, а на нас би ни било мъчно да защитим позицията си. Защо? Защото в страната ни не престават да се организират антифашистки демонстрации, има антифашистки плочи и монументи, има партия, която е в ръководството и взе участие в разнообразни антифашистки прояви. Допреди тридесет години у нас на всички места пишеше и се говореше, че на 09.09.1944 е премахнат фашизмът. Както обаче е и факт (относно който съществува консенсус измежду нашите и непознати историци), че фашизъм е имало само в Италия.
Не би трябвало да забравяме, че евентуално няма нито един непознат политик, който в елементи да е наясно с историята на страната ни. Както и на РСМ, ще опонира някой. Да, по този начин е, само че тук е другата наша неточност. Ние не лобираме. За разлика от РСМ, които през последните години съумяха да реализират по-широко отразяване и поддръжка за тяхната теза. Инвестираха съществени суми в разнообразни акции, заплатиха на НПО-та, които показват тяхната позиция и несъмнено съумяха да основат неприятен облик на страната ни, в това число измежду европартньорите ни. Но това е тяхно право и наша неточност.
Един от упреците, които можем да прочетем от страна на европейските ни сътрудници, е: „ Спираме РСМ по пътя и за Европейски Съюз, тъй като акцентираме аргументи, които са свързани с далечната история и нямат отношение към съвремието ”. Това не е правилно, само че е правилно, че би трябвало да подчертаваме най-вече на актуалните проблеми. Да, те са вследствие от събития от близкото и далечно минало, само че историческата плетеница е мъчно разбираема за човек, който не е роден или най-малко живял дълго време на Балканите.
Можем да се опитаме да бъдем по-лаконични – наложихме несъгласие, тъй като в РСМ господства антибългарската изразителност, която е институционализирана в учебниците и медиите. България първа призна РСМ, в последните години интензивно работим в поддръжка на това страните от Западните Балкани по-бързо да станат част от Европейски Съюз. Но преди всичко, като член на Европейски Съюз, ние сме длъжни да отстояваме фундаменталните полезности на Съюза – отбрана от дискриминация и отбрана на човешките права, които РСМ не съблюдава.
Случаите на принуждение, дискриминация, тирада на омразата, които се правят в РСМ, изключително тези, свързани и с позициите на публични длъжностни лица, поддържат позицията ни, че все още РСМ не е подготвена за участие в Европейски Съюз. Примерите са доста, само че един от най-фрапантните е този със Зоран Иванов (по това време ръководител на Съвета на шефовете на Македонската осведомителна агенция), който назова тогавашния ни министър на външните работи Екатерина Захариева „ фригидна кучка ”.
А ИСТОРИЯТА, КЪДЕ ОСТАВЯМЕ ИСТОРИЯТА?
Трябва да признаем, че близо 80 години жителите на РСМ бяха подложени на брутално облъчване, което значи, че ще са ни нужни най-малко още толкоз, в случай че желаеме да променим нещо значително. Със сигурност няма по какъв начин да им забраним да се самоопределят като етнически македонци. Не го и вършим. Официалната ни позиция е ясна. Няма по какъв начин да им забраним да назовават и езика си македонски, въпреки по своя генезис и характерности той да съставлява югозападна писмено-регионална норма на българския език. За страдание, тъкмо разногласието за езика е един от най-неразбираемите за Европейски Съюз.
Но тук би трябвало да подчертаем още нещо. Гърция близо 30 години не призна РСМ под името „ Република Македония ”, наложи им и несъгласие за НАТО. Аргументът им беше, че името „ Македония “ е обидно за гърците и провокира комплициране и морална щета за Гърция. Доста по-емоционална позиция, съпоставена с нашата. Да, Гърция също понесе рецензии от страна на Европа, само че липсваха толкоз остри изявления, каквито сега се насочат към нас.
Между другото, какъв брой са изпълнителни македонците в обещанията си (които обещания са договорно подкрепени), можем да съдим и по това, че не трябваше повече да употребяват признака на остарялото си знаме – Звездата от Вергина, както и да го отстранят от всички обществени места и обществена приложимост. Но и до ден сегашен има нарушавания на Преспанския контракт с Гърция – я някой състезател ще се появи с фланелка със остарялото знаме, я някоя агитка ще го развее в формален мач, я още не е махнат от някой монумент или постройка.
С изненада би трябвало да отбележим и недалновидното държание на Европейски Съюз. Дори отвън спора с България, РСМ има редица други проблеми – страната е безпределно надалеч от европейските показа за работеща народна власт. Има и друго – още веднъж отвън тематиката за България, Македония към момента е под сериозното въздействие на Сърбия, което няма да изчезне от единствено себе си, нито пък с възможното влизане на РСМ в Европейски Съюз. Напротив, по-вероятно Сърбия ще влезе през задния двор в Европейски Съюз, което неизбежно ще докара до нови проблеми – както в РСМ, по този начин и в самия Европейски Съюз.
Всъщност най-големият проблем даже не е, че в РСМ си измислят еднаквост. Проблемът е, че това се случва през замяна на нашата. А това е нещо, за което няма по какъв начин да си затворим очите.
Обвиняват ни, че желаеме доста от РСМ – желаеме едно само нещо от тях – истината. А това, което можем и би трябвало да пожелаеме от Европейски Съюз е също толкоз простичко – да отбрани полезностите, които твърди, че изповядва.
Виктория Георгиева, коментар за
* * *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Защо се получава по този начин? Толкова ли неразбираема или недобре обяснена е позицията ни пред сътрудниците ни? Защо някои от тях я дефинират като несъстоятелна? Последователни ли сме с настояванията си към РСМ?
За да си отговорим на тези въпроси, би трябвало да се опитаме да погледнем през очите на останалите страни в Европейски Съюз. Факт е, че измежду страните в Съюза има необятна поддръжка за предоставяне на зелена светлина на страните от така наречен Западни Балкани. Регионът е стратегически, за което не би трябвало да съществува никакво подозрение. Защо е толкоз стратегически, е въпрос, чийто отговор изисква по-задълбочен разбор, само че в резюме: Присъединяването на страните от Западните Балкани в Европейския съюз е в полза на останалите членки, тъй като опасенията са, че въздействието, което имат Русия и Китай върху въпросните страни, от ден на ден ще се усилва, в случай че РСМ, Албания, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора не се причислят към Европейски Съюз. Още на съвещание в Солун през 2003 година Европейският съвет заявява решимостта си напълно да поддържа европейската вероятност на страните от Западните Балкани. Западните Балкани бяха и предпочитана тематика на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, по време на което беше одобрена европейската им вероятност и интеграция с приемането на Стратегията на Европейски Съюз към Западните Балкани, на Софийската декларация и на Заключенията на Съвета на Европейски Съюз от 26 юни 2018 година Като стъпка в вярната посока и позитивна смяна в обстановката, се отбелязва и приемането на РСМ (2020) и Албания (2009) в НАТО.
Според редица анализатори, с изключение на ограничение на въздействието на Русия и Китай, не би трябвало да забравяме Турция и Саудитска Арабия. Първите – поради енергийните планове, вторите – като експортьори на коренен ислям, което в допълнение води до дестабилизирането на района.
Европейски Съюз също по този начин счита, че в случай че не успее да интегрира Западните Балкани, младите ще емигрират към Западна Европа, тъй като в страните им няма вероятност за развиване.
Направи ли ви усещане, че всичко, изброено в предходните три абзаца, е прагматично и рационално? Което и няма по какъв начин да е иначе, когато приказваме за стратегически и стопански ползи.
Именно тук идва и първото несъгласие по оста България – Европейски Съюз. Ние не приказваме по тематиката равнодушно и прагматично. Причините са ясни - Македония е живата рана на България, от тази област са били не един и двама от знаковите ни революционери и политици, стотици хиляди наши сънародници са починали във войните за избавление на Македония, по един или различен метод съвсем всеки българин е обвързван с Македония – било посредством родственици, било заради събитието, че е потомък на бежанци от Македония.
ФАКТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ
Нека се върнем към РСМ. Съществува позиция, че нашето несъгласие може да докара до заплаха от геополитическо преориентиране на Република Северна Македония към Русия. Обаче това не е мотив, в действителност този аргумент спада към прочувственото, а не рационалното, тъй като РСМ е член на НАТО, с което в действителност геополитическата и ориентировка е пределно ясна и безапелационна. A и Европейски Съюз е главният вложител и донор на района.
Тезата, че ветото ни обезсърчава македонците, също е прочувствена, а не рационална. Самият развой по присъединение е дълготраен и няколко месеца или година от горната страна, няма по какъв начин да са определящи. Разбира се дали ще са няколко месеца, дали ще е година или години, зависи от редица условия.
Убеждението, че младите ще останат в РСМ и това ще докара до понижаване на икономическата емиграция, в случай че и когато страната бъде призната в Европейски Съюз, е погрешно и доста елементарно може да бъде опровергано. За информация – България. Над 140 000 северномакедонци пък са станали български жители (а голяма численост чакат), което им дава право да работят в цяла Европа.
Правя една вметка – тук има две крайни теории. Едната е, че всички са го създали, тъй като се усещат българи, другата е, че всички са го създали, тъй като по този начин се възползват от преимуществата, които имат като жители на страна, член на Европейски Съюз. Важно е да подчертаем, че има две доста значими условия, с цел да получат българско поданство. Първото е, че са потвърдили, че техните баби и дядовци са били етнически българи. Второто е, че собственоръчно са заявили, че се усещат българи. Сред въпросните сигурно има такива, които не желаят да имат нищо общо със страната ни, на пръв взор нелогичното е, че точно те употребяват и най-агресивна изразителност против България. Но парадоксът е, че и те също са потвърдили, че предците им имат български етнос. Факти, не страсти.
Факт е, че ветото докара до още по-яростна акция от страна на Скопие, усили се и езикът на омразата, изскочиха политици и общественици, които по някакъв метод бяха изолирани от необятно медийно отразяване в РСМ. Засили се и дискриминирането против лицата с българско съзнание в Северна Македония и антибългарската агитация. Но и тук има едно доста значително „ обаче ”. Тези хора постоянно ги е имало. Правителството, политиците, които бяха на по-преден проект, договарящите от страна на РСМ с Европейски Съюз, опитваха и в някаква степен успяваха да лимитират (но не като периодичност, а като обществен достъп) сходни прояви.
Това ли е значителният проблем, питат някои наши европартньори. Съществен е, тъй като в член 2 от Договора за Европейския съюз, който е и базов, написа: „ Европейският съюз се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правилата на правовата страна (върховенство на закона), както и на зачитането на правата на индивида, в това число на правата на лицата, които принадлежат към малцинства ”.
Освен това РСМ не съблюдава и политическата част от Критериите от Копенхаген, а точно въпроса с човешките права. Това също е реалност, който е посочен и в годишните отчети (от 2011г. насам) на Екологичен потенциал. Касае се за тирада на ненавист, дискриминация и даже принуждение против хора, които намерено декларират своята българска еднаквост.
КЪДЕ ГРЕШИМ?
Факт е, че политиката, която дълги години сме водили по отношение на РСМ, е разпиляна. Второто изказване ненапълно дава отговор на въпроса за какво европартньорите ни не схващат какво желаеме.
В Рамковата позиция от 2019 година са посочени условията ни, само че в така наречен „ Пакет 5 плюс 1 “ от лятото на 2021 година, акцентът към този момент е вписването на българите в конституцията на районен съд Македония. За да бъдем изцяло справедливи, би трябвало да признаем, че даже в България има две отзиви по този въпрос. Искането да бъдат вписани ще докара до легитимирането им, което ще докара и до спазването и на правата им. Поне на доктрина. Но въпреки това това значи да бъдат добавени към другите националности, които към днешна дата са на територията на РСМ, което пък опонира на обстоятелството, че в предишното сме били един народ. По този метод се легитимира и великосръбската теза за два разнообразни народа.
Факт е, че в македонските учебници написа, че сме „ фашистки окупатори ”. Този проблем обаче е и наш – вътрешен. Или по-точно, тъй като ние още не сме го решили дефинитивно, всяка друга страна може да го употребява против нас, а на нас би ни било мъчно да защитим позицията си. Защо? Защото в страната ни не престават да се организират антифашистки демонстрации, има антифашистки плочи и монументи, има партия, която е в ръководството и взе участие в разнообразни антифашистки прояви. Допреди тридесет години у нас на всички места пишеше и се говореше, че на 09.09.1944 е премахнат фашизмът. Както обаче е и факт (относно който съществува консенсус измежду нашите и непознати историци), че фашизъм е имало само в Италия.
Не би трябвало да забравяме, че евентуално няма нито един непознат политик, който в елементи да е наясно с историята на страната ни. Както и на РСМ, ще опонира някой. Да, по този начин е, само че тук е другата наша неточност. Ние не лобираме. За разлика от РСМ, които през последните години съумяха да реализират по-широко отразяване и поддръжка за тяхната теза. Инвестираха съществени суми в разнообразни акции, заплатиха на НПО-та, които показват тяхната позиция и несъмнено съумяха да основат неприятен облик на страната ни, в това число измежду европартньорите ни. Но това е тяхно право и наша неточност.
Един от упреците, които можем да прочетем от страна на европейските ни сътрудници, е: „ Спираме РСМ по пътя и за Европейски Съюз, тъй като акцентираме аргументи, които са свързани с далечната история и нямат отношение към съвремието ”. Това не е правилно, само че е правилно, че би трябвало да подчертаваме най-вече на актуалните проблеми. Да, те са вследствие от събития от близкото и далечно минало, само че историческата плетеница е мъчно разбираема за човек, който не е роден или най-малко живял дълго време на Балканите.
Можем да се опитаме да бъдем по-лаконични – наложихме несъгласие, тъй като в РСМ господства антибългарската изразителност, която е институционализирана в учебниците и медиите. България първа призна РСМ, в последните години интензивно работим в поддръжка на това страните от Западните Балкани по-бързо да станат част от Европейски Съюз. Но преди всичко, като член на Европейски Съюз, ние сме длъжни да отстояваме фундаменталните полезности на Съюза – отбрана от дискриминация и отбрана на човешките права, които РСМ не съблюдава.
Случаите на принуждение, дискриминация, тирада на омразата, които се правят в РСМ, изключително тези, свързани и с позициите на публични длъжностни лица, поддържат позицията ни, че все още РСМ не е подготвена за участие в Европейски Съюз. Примерите са доста, само че един от най-фрапантните е този със Зоран Иванов (по това време ръководител на Съвета на шефовете на Македонската осведомителна агенция), който назова тогавашния ни министър на външните работи Екатерина Захариева „ фригидна кучка ”.
А ИСТОРИЯТА, КЪДЕ ОСТАВЯМЕ ИСТОРИЯТА?
Трябва да признаем, че близо 80 години жителите на РСМ бяха подложени на брутално облъчване, което значи, че ще са ни нужни най-малко още толкоз, в случай че желаеме да променим нещо значително. Със сигурност няма по какъв начин да им забраним да се самоопределят като етнически македонци. Не го и вършим. Официалната ни позиция е ясна. Няма по какъв начин да им забраним да назовават и езика си македонски, въпреки по своя генезис и характерности той да съставлява югозападна писмено-регионална норма на българския език. За страдание, тъкмо разногласието за езика е един от най-неразбираемите за Европейски Съюз.
Но тук би трябвало да подчертаем още нещо. Гърция близо 30 години не призна РСМ под името „ Република Македония ”, наложи им и несъгласие за НАТО. Аргументът им беше, че името „ Македония “ е обидно за гърците и провокира комплициране и морална щета за Гърция. Доста по-емоционална позиция, съпоставена с нашата. Да, Гърция също понесе рецензии от страна на Европа, само че липсваха толкоз остри изявления, каквито сега се насочат към нас.
Между другото, какъв брой са изпълнителни македонците в обещанията си (които обещания са договорно подкрепени), можем да съдим и по това, че не трябваше повече да употребяват признака на остарялото си знаме – Звездата от Вергина, както и да го отстранят от всички обществени места и обществена приложимост. Но и до ден сегашен има нарушавания на Преспанския контракт с Гърция – я някой състезател ще се появи с фланелка със остарялото знаме, я някоя агитка ще го развее в формален мач, я още не е махнат от някой монумент или постройка.
С изненада би трябвало да отбележим и недалновидното държание на Европейски Съюз. Дори отвън спора с България, РСМ има редица други проблеми – страната е безпределно надалеч от европейските показа за работеща народна власт. Има и друго – още веднъж отвън тематиката за България, Македония към момента е под сериозното въздействие на Сърбия, което няма да изчезне от единствено себе си, нито пък с възможното влизане на РСМ в Европейски Съюз. Напротив, по-вероятно Сърбия ще влезе през задния двор в Европейски Съюз, което неизбежно ще докара до нови проблеми – както в РСМ, по този начин и в самия Европейски Съюз.
Всъщност най-големият проблем даже не е, че в РСМ си измислят еднаквост. Проблемът е, че това се случва през замяна на нашата. А това е нещо, за което няма по какъв начин да си затворим очите.
Обвиняват ни, че желаеме доста от РСМ – желаеме едно само нещо от тях – истината. А това, което можем и би трябвало да пожелаеме от Европейски Съюз е също толкоз простичко – да отбрани полезностите, които твърди, че изповядва.
Виктория Георгиева, коментар за
* * *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ