Димитър Златинов: Еврото ще ни доближи до европейските доходи
Еврозоната е вторият по величина финансов пазар в света, в ядрото на който са едни от най-развитите стопански системи Еврозоната има репутационен резултат - участието в така наречен клуб на богатите След икономистите към този момент има консенсус - цените няма да се усилят 77,9 % е насъбраната инфлация от януари 2007 година до октомври 2022 г. В момента следим стягане на паричната политика в международен проект То е тласък за ускорение на икономическото ни развиване, споделя доцент доктор Димитър Златинов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
На 21 октомври 2022 година беше маркиран 120-годишният празник от основаването на най-старата икономическа катедра в България - катедра " Икономика " на Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Както акцентира в своето одобрение към катедрата проф. Джефри Милър от Университета Делауеър (САЩ), този празник е незабравим, защото първите стопански катедри в международен мащаб се основават в края на ХтХ век, когато е учредено и Кралското икономическо сдружение на Англия.
За отбелязване на събитието екипът на катедра " Икономика " създаде научно проучване от над 400 страници по отношение на провокациите пред българската стопанска система при подготовката на страната за участие и дейно действие в границите на еврозоната. По тази тематика се работи и в Института за стопански проучвания при Българската академия на науките в границите на изследователския план " Еврозоната и стопански вероятности пред България ".
-->
След като българският лев стана част от Валутен механизъм II през 2020 година, въпросът за участието в еврозоната се трансформира в най-актуалния въпрос пред икономическата политика на страната, който следва да бъде оценен обективно и да бъдат дадени отговори на най-важните въпроси, вълнуващи нашата общност.
По този мотив " Стандарт " потърси доцент доктор Димитър Златинов - заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и началник на катедра " Икономика ". Той е откривател в Института за стопански проучвания при Българската академия на науките (БАН). Участвал е в 15 интернационалните, национални и академични научноизследователски планове. Автор е на над 60 изявления в страната и чужбина, свързани с проучване на цикличното развиване на стопанската система, моделирането на макроикономическите процеси, взаимоотношението на макроикономическите политики и пазара на труда.
- Доц. Златинов, подготвена ли е България за присъединение към еврозоната през 2024 година?
- Готовността на страната за приемане на еврото най-често се прави оценка от позиция на осъществяването на критериите за инфлацията, бюджетния недостиг и държавния дълг, дълготрайния лихвен %, по който държавното управление се финансира, и стабилността на националната валута, която при нас е обезпечена в изискванията на закрепен курс към еврото. Докладът за доближаването на Европейската централна банка и Европейската комисия за 2022 година сподели, че по тези критерии България не извършва единствено инфлационния аршин, като и през актуалната година инфлацията в нашата страна остава по-висока от междинната за еврозоната и Европейския съюз. Предвид тези условия, до каква степен реалистично е приемането на еврото от началото на 2024 година зависи на първо място от икономическата обстановка в страната и от провежданата икономическа политика.
Често в обществените полемики се подценява съществуването на спомагателни условия, които се вземат поради при оценката дали страната е подготвена да одобри еврото. Тук следва да се посочат нужните законодателни промени, свързани с новата роля на Българската национална банка в Европейската система на централни банки при присъединение към еврозоната; качеството на институциите в страната, нивото на корупция, положението на бизнес средата, сивата стопанска система и други, които се мерят посредством съпоставими в интернационален проект знаци. Така отговорът на въпроса дали страната ни е подготвена да одобри еврото през 2024 година в доста огромна степен зависи и от съществуването на работещ парламент и политическа воля за основна смяна на българската институционална среда.
- Води ли участието в еврозоната до по-високи приходи?
- При преодоляване на спешните процеси в българската стопанска система, ясно демонстрирана политическа поддръжка и действително осъществяване на структурни промени, които са с дълготраен обсег, приемането на еврото би следвало да се преглежда като стопански тласък за ускорение на икономическото ни развиване и надлежно на процеса на доближаване на приходите ни със междинните за Европейски Съюз. Това демонстрира опитът на страните, чиито стопански системи също са функционирали в изискванията на паричен съвет (т.нар. валутен борд). Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Естония сред 2011 година, когато одобряват еврото, и 2021 година нараства от 71% от междинния за Европейския съюз до 87%, а в Литва -за 7 години - от 75% до 88% от междинното ниво на Брутният вътрешен продукт в Европейския съюз.
Несъмнено държавите-членки отвън еврозоната също демонстрират темпове на доближаване на приходите със средноевропейските, само че те остават по-ниски - за 10 години сред 2011 година и 2021 година в Унгария Брутният вътрешен продукт на човек от популацията нараства от 67% на 76% от междинния за Европейския съюз, в Полша - от 66% до 77%, а в Румъния - от 52% до 73%.
За България същият индикатор за посочения интервал нараства от 46% до 55%. Следователно, точно нашата страна е най-заинтересована от ускорена интеграция в еврозоната, като не следва да се подценява и чисто репутационният резултат за страната от участието в така наречен клуб на богатите.
- Трябва ли да чакаме скок в цените при и след влизане в еврозоната?
- При отговора на този въпрос постоянно се вършат съпоставки с други страни и се акцентира, че непосредствените резултати от влизането в еврозоната върху нивата на цените възлизат на по-висока инфлация сред 0,3% и 0,5%. И сякаш сред икономистите в страната към този момент е налице консенсус, че не би трябвало да имаме опасения за скок в цените след влизането в еврозоната. Малко се приказва обаче за инфлационната динамичност в България даже когато вероятността за влизане в еврозоната изглеждаше доста далечна. Данните на Националния статистически институт демонстрират, че сред юли 1999 година и януари 2007 година, когато влизаме в Европейския съюз, насъбраната инфлация е 61%, а от януари 2007 година до януари 2022 година - 57.1%. В резултат на повишаването на енергийните цени и геополитическите разтърсвания, насъбраната инфлация за интервала януари 2007 година - октомври 2022 година скача до 77.9%.
Динамиката на цените в нашата страна се дължи на по-високия догонващ стопански напредък и по-ниските нива на цените по отношение на Европейския съюз, които също обуславят развой на догонване, и дали ще сме част от еврозоната или не, тези процеси са необратими и са в унисон с интернационалния тренд на изменение на цените.
Икономическата доктрина ясно постулира, че постигането на по-висок витален стандарт е обвързвано и с повишаване на цените. Независимо дали приемем еврото или не, този развой е в ход. А и каква е алтернативата - да стоим в изолираност в периферията на Европейския съюз или да използваме интеграционните механизми на тази общественост, с цел да реализираме по-високи действителни приходи? Преведено на стопански език, опасенията от по-висока инфлация значат и опасения от стопански прогрес и развиване, тъй като кой би плащал по-високи цени при невисок приход? Биха ли се задържали по-високите цени, в случай че против тях не стои и съответната по-висока покупателна дарба на семействата?
- Влизането в еврозоната значи ли понижение на лихвените проценти и бързо повишаване на задлъжнялостта?
- Често се спекулира, че след приемането на еврото лихвените проценти по заемите в страната ще се намалят, семействата, бизнесът и държавното управление ще стартират да теглят заеми надали не безкрайно и задлъжнялостта им ще нарасне (ще стигнем до така наречен гръцки сценарий). Тези опасения опонират на икономическата логичност.
Първо, сега следим стягане на паричната политика в международен проект, включително и от страна на Европейската централна банка, и разнообразни специалисти предвиждат по-тежки условия за семействата и бизнеса по изплащането на заеми. Ако имаме опасения по какъв начин ще плащаме заемите си в актуалната обстановка, за какво да чакаме търсенето на заеми да нарасне след присъединението ни към еврозоната?
Дали лихвените проценти ще станат доста по-ниски? Поведението на централните банки постоянно е подвластно от икономическия цикъл с основата цел да се поддържа ценова непоклатимост, т.е. не може да се чака понижаване на лихвените проценти, в случай че самата стопанска система не го разрешава. Стойността на лихвените проценти зависи и от риска за неплащане по отпуснатите заеми. Едва ли нашите банки към този момент като част от еврозоната ще стартират да кредитират всеобщо единствено тъй като имат опция за приемане на повече финансов запас от Европейската централна банка. Да се чака сходно държание от тяхна страна освен опонира на логиката, само че и опонира на показаната до момента консервативност на българския финансов бранш, обезпечена и от органите на банковия контрол на национално и европейско ниво. Ето и няколко образеца - макар въвеждането на негативни лихвени проценти по средствата, които комерсиалните банки държат в Българската национална банка, с цел да ги подтиква да кредитират по-широко, свръхрезервите им не понижават, а при рекордната стойност на депозитите на семействата и предприятията от 111,7 милиарда лева към септември 2022 година, кредитирането в страната за същия интервал възлиза на 79 милиарда лева по данни на Българската национална банка.
Няма по какъв начин да чакаме, че държавното управление ще стартира да заема средства на доста ниски лихвени проценти, в случай че вложителите виждат висок бюджетен недостиг и риск при кредитиране на държавното управление.
Като че ли еврозоната не е вторият най-развит финансов пазар в света, в ядрото на който са едни от най-високодоходните стопански системи, а общественост на умопомрачени кредитори, за които българската стопанска система е финален кей.
Да не забравяме и друго - високите задължения на държавните управления на страни като Гърция и Италия бяха насъбрани в интервала на ниски лихвени проценти в международен мащаб преди международната финансова и икономическа рецесия от 2008 година Към сегашния миг цялата институционална архитектура и насъбран опит в ръководството на рецесии освен в Европейския съюз, само че и на международно ниво не допускат сходно рисково държание на вложителите, защото и държавните облигации към този момент не се преглеждат като изцяло безрисков актив.
На 21 октомври 2022 година беше маркиран 120-годишният празник от основаването на най-старата икономическа катедра в България - катедра " Икономика " на Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Както акцентира в своето одобрение към катедрата проф. Джефри Милър от Университета Делауеър (САЩ), този празник е незабравим, защото първите стопански катедри в международен мащаб се основават в края на ХтХ век, когато е учредено и Кралското икономическо сдружение на Англия.
За отбелязване на събитието екипът на катедра " Икономика " създаде научно проучване от над 400 страници по отношение на провокациите пред българската стопанска система при подготовката на страната за участие и дейно действие в границите на еврозоната. По тази тематика се работи и в Института за стопански проучвания при Българската академия на науките в границите на изследователския план " Еврозоната и стопански вероятности пред България ".
-->
След като българският лев стана част от Валутен механизъм II през 2020 година, въпросът за участието в еврозоната се трансформира в най-актуалния въпрос пред икономическата политика на страната, който следва да бъде оценен обективно и да бъдат дадени отговори на най-важните въпроси, вълнуващи нашата общност.
По този мотив " Стандарт " потърси доцент доктор Димитър Златинов - заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и началник на катедра " Икономика ". Той е откривател в Института за стопански проучвания при Българската академия на науките (БАН). Участвал е в 15 интернационалните, национални и академични научноизследователски планове. Автор е на над 60 изявления в страната и чужбина, свързани с проучване на цикличното развиване на стопанската система, моделирането на макроикономическите процеси, взаимоотношението на макроикономическите политики и пазара на труда.
- Доц. Златинов, подготвена ли е България за присъединение към еврозоната през 2024 година?
- Готовността на страната за приемане на еврото най-често се прави оценка от позиция на осъществяването на критериите за инфлацията, бюджетния недостиг и държавния дълг, дълготрайния лихвен %, по който държавното управление се финансира, и стабилността на националната валута, която при нас е обезпечена в изискванията на закрепен курс към еврото. Докладът за доближаването на Европейската централна банка и Европейската комисия за 2022 година сподели, че по тези критерии България не извършва единствено инфлационния аршин, като и през актуалната година инфлацията в нашата страна остава по-висока от междинната за еврозоната и Европейския съюз. Предвид тези условия, до каква степен реалистично е приемането на еврото от началото на 2024 година зависи на първо място от икономическата обстановка в страната и от провежданата икономическа политика.
Често в обществените полемики се подценява съществуването на спомагателни условия, които се вземат поради при оценката дали страната е подготвена да одобри еврото. Тук следва да се посочат нужните законодателни промени, свързани с новата роля на Българската национална банка в Европейската система на централни банки при присъединение към еврозоната; качеството на институциите в страната, нивото на корупция, положението на бизнес средата, сивата стопанска система и други, които се мерят посредством съпоставими в интернационален проект знаци. Така отговорът на въпроса дали страната ни е подготвена да одобри еврото през 2024 година в доста огромна степен зависи и от съществуването на работещ парламент и политическа воля за основна смяна на българската институционална среда.
- Води ли участието в еврозоната до по-високи приходи?
- При преодоляване на спешните процеси в българската стопанска система, ясно демонстрирана политическа поддръжка и действително осъществяване на структурни промени, които са с дълготраен обсег, приемането на еврото би следвало да се преглежда като стопански тласък за ускорение на икономическото ни развиване и надлежно на процеса на доближаване на приходите ни със междинните за Европейски Съюз. Това демонстрира опитът на страните, чиито стопански системи също са функционирали в изискванията на паричен съвет (т.нар. валутен борд). Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Естония сред 2011 година, когато одобряват еврото, и 2021 година нараства от 71% от междинния за Европейския съюз до 87%, а в Литва -за 7 години - от 75% до 88% от междинното ниво на Брутният вътрешен продукт в Европейския съюз.
Несъмнено държавите-членки отвън еврозоната също демонстрират темпове на доближаване на приходите със средноевропейските, само че те остават по-ниски - за 10 години сред 2011 година и 2021 година в Унгария Брутният вътрешен продукт на човек от популацията нараства от 67% на 76% от междинния за Европейския съюз, в Полша - от 66% до 77%, а в Румъния - от 52% до 73%.
За България същият индикатор за посочения интервал нараства от 46% до 55%. Следователно, точно нашата страна е най-заинтересована от ускорена интеграция в еврозоната, като не следва да се подценява и чисто репутационният резултат за страната от участието в така наречен клуб на богатите.
- Трябва ли да чакаме скок в цените при и след влизане в еврозоната?
- При отговора на този въпрос постоянно се вършат съпоставки с други страни и се акцентира, че непосредствените резултати от влизането в еврозоната върху нивата на цените възлизат на по-висока инфлация сред 0,3% и 0,5%. И сякаш сред икономистите в страната към този момент е налице консенсус, че не би трябвало да имаме опасения за скок в цените след влизането в еврозоната. Малко се приказва обаче за инфлационната динамичност в България даже когато вероятността за влизане в еврозоната изглеждаше доста далечна. Данните на Националния статистически институт демонстрират, че сред юли 1999 година и януари 2007 година, когато влизаме в Европейския съюз, насъбраната инфлация е 61%, а от януари 2007 година до януари 2022 година - 57.1%. В резултат на повишаването на енергийните цени и геополитическите разтърсвания, насъбраната инфлация за интервала януари 2007 година - октомври 2022 година скача до 77.9%.
Динамиката на цените в нашата страна се дължи на по-високия догонващ стопански напредък и по-ниските нива на цените по отношение на Европейския съюз, които също обуславят развой на догонване, и дали ще сме част от еврозоната или не, тези процеси са необратими и са в унисон с интернационалния тренд на изменение на цените.
Икономическата доктрина ясно постулира, че постигането на по-висок витален стандарт е обвързвано и с повишаване на цените. Независимо дали приемем еврото или не, този развой е в ход. А и каква е алтернативата - да стоим в изолираност в периферията на Европейския съюз или да използваме интеграционните механизми на тази общественост, с цел да реализираме по-високи действителни приходи? Преведено на стопански език, опасенията от по-висока инфлация значат и опасения от стопански прогрес и развиване, тъй като кой би плащал по-високи цени при невисок приход? Биха ли се задържали по-високите цени, в случай че против тях не стои и съответната по-висока покупателна дарба на семействата?
- Влизането в еврозоната значи ли понижение на лихвените проценти и бързо повишаване на задлъжнялостта?
- Често се спекулира, че след приемането на еврото лихвените проценти по заемите в страната ще се намалят, семействата, бизнесът и държавното управление ще стартират да теглят заеми надали не безкрайно и задлъжнялостта им ще нарасне (ще стигнем до така наречен гръцки сценарий). Тези опасения опонират на икономическата логичност.
Първо, сега следим стягане на паричната политика в международен проект, включително и от страна на Европейската централна банка, и разнообразни специалисти предвиждат по-тежки условия за семействата и бизнеса по изплащането на заеми. Ако имаме опасения по какъв начин ще плащаме заемите си в актуалната обстановка, за какво да чакаме търсенето на заеми да нарасне след присъединението ни към еврозоната?
Дали лихвените проценти ще станат доста по-ниски? Поведението на централните банки постоянно е подвластно от икономическия цикъл с основата цел да се поддържа ценова непоклатимост, т.е. не може да се чака понижаване на лихвените проценти, в случай че самата стопанска система не го разрешава. Стойността на лихвените проценти зависи и от риска за неплащане по отпуснатите заеми. Едва ли нашите банки към този момент като част от еврозоната ще стартират да кредитират всеобщо единствено тъй като имат опция за приемане на повече финансов запас от Европейската централна банка. Да се чака сходно държание от тяхна страна освен опонира на логиката, само че и опонира на показаната до момента консервативност на българския финансов бранш, обезпечена и от органите на банковия контрол на национално и европейско ниво. Ето и няколко образеца - макар въвеждането на негативни лихвени проценти по средствата, които комерсиалните банки държат в Българската национална банка, с цел да ги подтиква да кредитират по-широко, свръхрезервите им не понижават, а при рекордната стойност на депозитите на семействата и предприятията от 111,7 милиарда лева към септември 2022 година, кредитирането в страната за същия интервал възлиза на 79 милиарда лева по данни на Българската национална банка.
Няма по какъв начин да чакаме, че държавното управление ще стартира да заема средства на доста ниски лихвени проценти, в случай че вложителите виждат висок бюджетен недостиг и риск при кредитиране на държавното управление.
Като че ли еврозоната не е вторият най-развит финансов пазар в света, в ядрото на който са едни от най-високодоходните стопански системи, а общественост на умопомрачени кредитори, за които българската стопанска система е финален кей.
Да не забравяме и друго - високите задължения на държавните управления на страни като Гърция и Италия бяха насъбрани в интервала на ниски лихвени проценти в международен мащаб преди международната финансова и икономическа рецесия от 2008 година Към сегашния миг цялата институционална архитектура и насъбран опит в ръководството на рецесии освен в Европейския съюз, само че и на международно ниво не допускат сходно рисково държание на вложителите, защото и държавните облигации към този момент не се преглеждат като изцяло безрисков актив.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ