Румъния ще ни направи безплатна ограда
Евросъюзът за издигане на по-солидна ограда по границата с Турция, само че Румъния може да ни направи безплатна ограда по общата ни граница в Добруджа. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен даде да се разбере, че Брюксел не възразява страните да си оказват помощ на двустранна основа за запазване на границите.
За изненада на България Румъния съвсем се измъкна от тандема си с нея по пътя към Шенгенската зона. От двете трудности, които ни държат отвън зоната, тя преодоля едното, само че малко на брой у нас видяха какво се случи. Нидерландската преграда падна за Букурещ и му остана единствено австрийската. Успехът на Румъния се дължи както на дългогодишната ѝ тактика за разграничаване от България при осъществяването на критериите за Шенген, по този начин и на сръчен дипломатически ход през последните дни.
Нидерландия държеше двете страни пред шенгенските врати, тъй като през 2011 година добави към техническите критерии и един политически - върховенството на закона. Докато България настояваше, че сходна добавка е неточна, и не правеше нищо, с цел да потвърди, че слага закона над всичко - включително и над главния прокурор, -
Румъния се стараеше да промени облика си
Тя също се сърдеше, че ѝ се насочат искания отвън техническите критерии, планувани в правото на Европейски Съюз, само че си даваше сметка, че с етикета на една от най-корумпираните страни в съюза не стои безапелационно като кандидатка за шенгенско жителство. Затова се захвана да се спретне и вкара в пандиза стотици висши корумпирани лица, в това число някогашни министър председатели, министри, магистрати, кметове, предприемачи и прочие През това време България не съумя да рапортува в Брюксел нито едно име на наказан апаш от високите етажи на властта. На нейния срамен декор Румъния се открояваше като отличничка в битката с корупцията, а Нидерландия изглеждаше несправедлива, че третира двете страни еднообразно. В Хага за тяхното делене.
Оставаше Румъния да направи последно изпитание, с цел да друсне дървото и зрелият плод да падне. Това стана на 27 януари 2023 година, когато румънското външно министерство
изобрети автентичен демарш
То провежда в Букурещ тристранна среща, каквато не бе предписание по-рано - на външните министри от Румъния, Нидерландия и Франция. Защо такава композиция?
Румъния знаеше, че в случай че сама упражнява напън, няма да ѝ стигнат силите. Също по този начин си даваше сметка, че ако продължи да вика на помощ най-заинтересованата - България, - единствено ще си навреди. Затова образува различен триъгълник. Франция от много време е нейна другарка и е намирала по какъв начин да я подкрепя в решителни моменти. Неслучайно Букурещ обича да се кичи с прозвището Малкия Париж. Румъния вярно реши, че в случай че използва нейното мощно въздействие в Европейски Съюз, може да извърши пробив. Доказателство даде не различен, а България, когато през лятото на предходната година Франция ѝ оказа помощ да се измъкне от европейската изолираност по македонския въпрос.
Само че Франция има характерни ползи - изключително в региона на военната промишленост, която непрекъснато се нуждае от политическа поддръжка за разширение на пазарите си. Румънският външен министър Богдан Ауреску сътрудниците си от Нидерландия Вопке Хукстра и от Франция Катрин Колона за първо да ги разноски до военната база Чинку (Централна Румъния), а по-късно да си приказват за Шенген. В базата Франция е рамкова нация за Бойната група на НАТО в Румъния, а Холандия - един от главните участници дружно с Белгия. Размениха мисли за агресията на Русия в Украйна и за укрепването на източния фланг на НАТО. Три дни по-късно уеб сайтът " Романиа инсайдър ", че Франция чака нови румънски оръжейни поръчки, откакто по-рано разположи танков батальон ( " Льоклер " ) и зенитни ракетни системи " Мамба ". Двете страни се договориха към този момент за произвеждане на 4 корвети " Гоуинд " за 1,2 милиарда евро - същите като отказаните от България през 2009 година
След разходката тримата външни министри размениха мисли и по други въпроси и стигнаха до общото мнение, че Румъния заслужава да бъде призната в Шенгенската зона. За по-сигурно го записаха в Букурещка декларация, която: " Франция и Нидерландия чакат с неспокойствие да посрещнат Румъния в Шенгенското пространство допустимо най-скоро. Присъединяването на Румъния ще бъде ясна проява на правилото, че присъединението е допустимо, когато са изпълнени условията. " България може да си направи извода към кого е адресирано второто изречение, издържано в поучителен звук.
Сега на Румъния ѝ остава да преодолее австрийската преграда
Виена се интересува единствено от едно - защитата на външните граници, с цел да не ѝ се примъкват мигранти по незаконни канали. С тези съображения канцлерът Карл Нехамер на 23 януари българо-турската граница. Огледа я и реши на око, че ѝ трябват 2 милиарда евро, с цел да стане по-непропусклива. Някои наши политици се зарадваха, че Австрия ще ни обезпечи непредвиден финансов поток от бюджета на Европейски Съюз. Радостта изстина три дни по-късно, когато шведската комисарка Илва Йохансон я отряза в едно изречение: " Ако харчим пари за стени и огради, няма да ни останат за други неща ".
Това обаче не промени обстоятелството, че в българската ограда Австрия вижда дупка за 2 милиарда евро., която би трябвало да се запълни. Намекът на Урсула фон дер Лайен, че Европейска комисия няма да пречи на двустранното съдействие за изработка на огради, надали ентусиазира Виена да се втурне да харчи пари за тази цел. Следователно за Австрия българо-турската граница остава зле предпазена. Най-простият метод да си реши казуса е като сложи ново затруднение по пътя на мигрантите.
Ако Румъния желае съглашение с Австрия, ще би трябвало да охранява границата си с България като външна граница на Шенгенската зона. Румънско-българската граница е 609 км., от които 470 км съставляват река Дунав. Тя е естествена преграда още от римско време, когато е служела като северна граница на Римската империя. Само че тогава е серпантина нашествия от север, а в този момент би трябвало да спре човешкия напън от юг. Остават 139 км. граница по суша, която минава през Добруджа от Дунав до Черно море. Ако се наложи, румънците могат да обтегнат относително бързо мрежа от бодлива тел, която ще бъде съвсем два пъти по-къса от българската ограда на границата с Турция, която е 234 км. Освен това ще минава през еднакъв, а не планински терен, което ще я направи доста по-евтина и лесна за монтиране.
Октомври стартира да наподобява реален период за влизане в Шенгенската зона, само че не на България, а на Румъния. Президентът Румен Радев, след среща в средата на декември с сътрудниците си в Европейския съвет, може би не е чул добре за коя страна става дума.
Последната ни вяра е Румъния да ни вземе на буксир като шлеп по Дунава, с цел да ни завлече до Шенген. Което значи другите да се смилят и да си затворят очите, като ни гледат какъв брой сме жалки.
За изненада на България Румъния съвсем се измъкна от тандема си с нея по пътя към Шенгенската зона. От двете трудности, които ни държат отвън зоната, тя преодоля едното, само че малко на брой у нас видяха какво се случи. Нидерландската преграда падна за Букурещ и му остана единствено австрийската. Успехът на Румъния се дължи както на дългогодишната ѝ тактика за разграничаване от България при осъществяването на критериите за Шенген, по този начин и на сръчен дипломатически ход през последните дни.
Нидерландия държеше двете страни пред шенгенските врати, тъй като през 2011 година добави към техническите критерии и един политически - върховенството на закона. Докато България настояваше, че сходна добавка е неточна, и не правеше нищо, с цел да потвърди, че слага закона над всичко - включително и над главния прокурор, -
Румъния се стараеше да промени облика си
Тя също се сърдеше, че ѝ се насочат искания отвън техническите критерии, планувани в правото на Европейски Съюз, само че си даваше сметка, че с етикета на една от най-корумпираните страни в съюза не стои безапелационно като кандидатка за шенгенско жителство. Затова се захвана да се спретне и вкара в пандиза стотици висши корумпирани лица, в това число някогашни министър председатели, министри, магистрати, кметове, предприемачи и прочие През това време България не съумя да рапортува в Брюксел нито едно име на наказан апаш от високите етажи на властта. На нейния срамен декор Румъния се открояваше като отличничка в битката с корупцията, а Нидерландия изглеждаше несправедлива, че третира двете страни еднообразно. В Хага за тяхното делене.
Оставаше Румъния да направи последно изпитание, с цел да друсне дървото и зрелият плод да падне. Това стана на 27 януари 2023 година, когато румънското външно министерство
изобрети автентичен демарш
То провежда в Букурещ тристранна среща, каквато не бе предписание по-рано - на външните министри от Румъния, Нидерландия и Франция. Защо такава композиция?
Румъния знаеше, че в случай че сама упражнява напън, няма да ѝ стигнат силите. Също по този начин си даваше сметка, че ако продължи да вика на помощ най-заинтересованата - България, - единствено ще си навреди. Затова образува различен триъгълник. Франция от много време е нейна другарка и е намирала по какъв начин да я подкрепя в решителни моменти. Неслучайно Букурещ обича да се кичи с прозвището Малкия Париж. Румъния вярно реши, че в случай че използва нейното мощно въздействие в Европейски Съюз, може да извърши пробив. Доказателство даде не различен, а България, когато през лятото на предходната година Франция ѝ оказа помощ да се измъкне от европейската изолираност по македонския въпрос.
Само че Франция има характерни ползи - изключително в региона на военната промишленост, която непрекъснато се нуждае от политическа поддръжка за разширение на пазарите си. Румънският външен министър Богдан Ауреску сътрудниците си от Нидерландия Вопке Хукстра и от Франция Катрин Колона за първо да ги разноски до военната база Чинку (Централна Румъния), а по-късно да си приказват за Шенген. В базата Франция е рамкова нация за Бойната група на НАТО в Румъния, а Холандия - един от главните участници дружно с Белгия. Размениха мисли за агресията на Русия в Украйна и за укрепването на източния фланг на НАТО. Три дни по-късно уеб сайтът " Романиа инсайдър ", че Франция чака нови румънски оръжейни поръчки, откакто по-рано разположи танков батальон ( " Льоклер " ) и зенитни ракетни системи " Мамба ". Двете страни се договориха към този момент за произвеждане на 4 корвети " Гоуинд " за 1,2 милиарда евро - същите като отказаните от България през 2009 година
След разходката тримата външни министри размениха мисли и по други въпроси и стигнаха до общото мнение, че Румъния заслужава да бъде призната в Шенгенската зона. За по-сигурно го записаха в Букурещка декларация, която: " Франция и Нидерландия чакат с неспокойствие да посрещнат Румъния в Шенгенското пространство допустимо най-скоро. Присъединяването на Румъния ще бъде ясна проява на правилото, че присъединението е допустимо, когато са изпълнени условията. " България може да си направи извода към кого е адресирано второто изречение, издържано в поучителен звук.
Сега на Румъния ѝ остава да преодолее австрийската преграда
Виена се интересува единствено от едно - защитата на външните граници, с цел да не ѝ се примъкват мигранти по незаконни канали. С тези съображения канцлерът Карл Нехамер на 23 януари българо-турската граница. Огледа я и реши на око, че ѝ трябват 2 милиарда евро, с цел да стане по-непропусклива. Някои наши политици се зарадваха, че Австрия ще ни обезпечи непредвиден финансов поток от бюджета на Европейски Съюз. Радостта изстина три дни по-късно, когато шведската комисарка Илва Йохансон я отряза в едно изречение: " Ако харчим пари за стени и огради, няма да ни останат за други неща ".
Това обаче не промени обстоятелството, че в българската ограда Австрия вижда дупка за 2 милиарда евро., която би трябвало да се запълни. Намекът на Урсула фон дер Лайен, че Европейска комисия няма да пречи на двустранното съдействие за изработка на огради, надали ентусиазира Виена да се втурне да харчи пари за тази цел. Следователно за Австрия българо-турската граница остава зле предпазена. Най-простият метод да си реши казуса е като сложи ново затруднение по пътя на мигрантите.
Ако Румъния желае съглашение с Австрия, ще би трябвало да охранява границата си с България като външна граница на Шенгенската зона. Румънско-българската граница е 609 км., от които 470 км съставляват река Дунав. Тя е естествена преграда още от римско време, когато е служела като северна граница на Римската империя. Само че тогава е серпантина нашествия от север, а в този момент би трябвало да спре човешкия напън от юг. Остават 139 км. граница по суша, която минава през Добруджа от Дунав до Черно море. Ако се наложи, румънците могат да обтегнат относително бързо мрежа от бодлива тел, която ще бъде съвсем два пъти по-къса от българската ограда на границата с Турция, която е 234 км. Освен това ще минава през еднакъв, а не планински терен, което ще я направи доста по-евтина и лесна за монтиране.
Октомври стартира да наподобява реален период за влизане в Шенгенската зона, само че не на България, а на Румъния. Президентът Румен Радев, след среща в средата на декември с сътрудниците си в Европейския съвет, може би не е чул добре за коя страна става дума.
Последната ни вяра е Румъния да ни вземе на буксир като шлеп по Дунава, с цел да ни завлече до Шенген. Което значи другите да се смилят и да си затворят очите, като ни гледат какъв брой сме жалки.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ