Мутрите спряха да се избиват, но ще изтребят населението
Евросъюзът изигра значима стабилизираща роля в България - скара се преди десетина години на мутрите, че се избиват, и те стопираха. До този миг Брюксел водеше на доклад 150 поръчкови убийства - всичките неразкрити. Еврокомисията пишеше в отчетите си, че се тревожи както от корупцията на високо ниво, по този начин и от проведената престъпност в България. Но преди три години престана да се тревожи от проведената престъпност, тъй като спря да я вижда. Така с помощта на Европа към този момент можем да сме спокойни за дълголетието на мутрите.
Статистическата работа на Европейски Съюз Евростат обаче наду алармата за друго: България стана европейски първенец по смъртност. Годишно регистрира по 15.4 умряли на 1000 души, до момента в който междинното ниво в Европейски Съюз е 10.4 на хиляда (50% разлика). В композиция със спадащата раждаемост и емиграцията се следи трайно понижаване на популацията с 6.6 промила годишно (близо 50 000 души). Това значи, че страната се топи най-бързо в Европа (заедно с Хърватия, която е на същото ниво, и Латвия, която е малко по-зле по негативен прираст). Годишно губим по един приблизително огромен град.
Мутрите са живи и здрави, само че застаряващото население мре ускорено. Комуто не харесва - бяга на открито. За първи път от 40-те години на ХХ в. българите падат под 7 милиона, а наклонността съгласно Евростат е до края на ХХI век да станат 4 милиона.
Как стана този поврат и кой е отговорен?
Числата на Евростат и НСИ почти съответстват и можем да им се доверим. По времето на социализма имаше постоянен демографски напредък и мнозина си спомнят, че всеки миг се очакваше да се роди 9-милионният жител на НР България, като даже се чертаеше упорит проект да станем 10 милиона и да настигнем да вземем за пример гърците. В средата на 80-те години имаше кратковременен спад от към 100 хиляди души, само че се смяташе, че е реализуем. Трайният срив стартира през 90-те години с възхода на клептокрацията, която за съзвучие се разпознава с демокрацията. Това са единствено сухи цифри - нищо политическо: до 2001 година се стопихме с 1.7 милиона души и за първи път от 1960 година паднахме под 8 милиона. Темпът беше доста висок заради отприщената емиграция. После настана постоянен крах и за 20 години загубихме още 1 милион българи, с което се върнахме в положението на довоенна България.
Равномерният крах значи, че и факторите, които го генерират, са равномерни. Лесно може да се забележи, че отрицателната стабилизация се съчетава със стабилизация на мутрокрацията. От чисто злодейство тя мина към реплика на редовен бизнес и редовно преодоляване на държавните структури. Това бе задоволително за Брюксел да престане да я назовава проведена престъпност. Докато й четеше лекции за господство на закона, ръководещата прослойка откри цялостен надзор над трите управляващи плюс хилавата " четвърта власт " (медиите). Специално за медиите Еврокомисията си затвори очите, че бяха купени от мафията с пари от еврофондовете.
Новият тоталитаризъм
за разлика от предходния не можеше да затвори границите и да регистрира демографски напредък. Българите се разочароваха доста бързо от предаването на щафетата сред двете системи и показаха отношението си основно посредством краката си. Които можеха, се насочиха накъдето им видят очите. Замяната на политическия тормоз с престъпен бе най-отвратителната орис, която можеше да се стовари върху популацията. При политически прелом от тирания към народна власт нормално първата работа е да бъдат пуснати на независимост политическите пандизчии. В България пуснаха престъпните да шетат измежду народа.
Миналата година светът означи 230-годишнината от рухването на Бастилията през 1789 година Бунтовните парижани я атакували не за друго, а с цел да вземат барут и гюлета, тъй като служела за боеприпас. Тъй като още от Средновековието изгубила смисъла си на отбранителна цитадела, била употребена и за затвор, само че рядко. Когато бунтарите проникнали в нея, разкрили единствено 7 пандизчии. Единият бил благородник, полов фанатик, който в паниката съумял да се измъкне и по този начин следите му в историята се изгубили. Двама били луди и борците за цивилен права ги пратили от хуманни съображения в лудница, само че там изискванията били по-лоши, в сравнение с в пандиза. Четирима били фалшификатори, които измамили банкери. Щом разбрали това, френските революционери ги върнали в пандиза още на другия ден. Ако събитията се бяха развили като престъпната гражданска война в модерна България, тия четиримата щяха да станат я крупни предприемачи, я министри.
На непознати дипломати им направи усещане, че в България се обсъждаше като огромно събитие изборът на основен прокурор. В други страни хората не обръщат внимание на такава рутинна и строго професионална процедура - дори мнозина не знаят и не се интересуват по какъв начин се споделя основният им прокурор, в случай че не извършва и функционалността министър на правораздаването.
Кое оправдава подобен интерес?
У нас основният прокурор се възприема като поръчител на престъпното статукво, тъй като и петимата, които се изредиха от зората на прехода, не дадоха косъм да падне от главите на държавно обгрижваните клептократи. Гражданите, които се усещат прекомерно безпомощни, се надяват, че единствено знамение ще ги избави. Чакат да се появи най-накрая заслужен за поста човек. По същия метод се надяват да забогатеят по знамение от триене на лотарийни талончета. Всеки знае, че криминалитетът е завардил паричните източници и развиването на каквото и да е предприемачество зависи от неговата воля и единодушие (които също си имат цена). След като в България не стана чудото с избирането на нов основен прокурор, обществото се успокоява, че за първи път ще има авариен вид с появяването на първия европейски прокурор, чиято работа ще проработи от тази година. И гледа с вяра румънката Лаура Кьовеши, която най-малко потвърди, че не е плашлива пред високопоставени престъпни престижи.
По принцип демографските процеси не са праволинейни и могат да претърпят поврат при забележителна смяна на публичната среда. Когато има напредък и обща оптимистична настройка, хората освен не бягат от страната си, само че и се вземат решение да отглеждат повече деца. При отчаяние се свиват и мислят за оцеляването си ден за ден. Сега сме в подобен стадий и той е доста нескончаем - към този момент три десетилетия. Неслучайно българите се класират измежду нещастните нации. Статистиците на Евростат не са способни да предвиждат публичните обрати, а могат единствено да посочат какво ще стане, в случай че нищо не се промени. В този смисъл тяхната прогноза е песимистична. Но като се знае, че на клептокрацията в никакъв случай не й стига, изтребването на българското население може да не резервира равномерния си ход, а да се форсира в избран миг. Тогава прогнозата на Евростат ще ни се стори оптимистична.
Четири милиона българи в края на века въпреки всичко ще са половината от това, с което България навлезе в своята престъпна ера. След 80 години, когато бъдат на власт внуците и правнуците мутрета, наследили награбеното, няма да се хвалят като Тодор Живков, че са построили две Българии, а ще споделят, че са опазили половината... да им слугува.
Статистическата работа на Европейски Съюз Евростат обаче наду алармата за друго: България стана европейски първенец по смъртност. Годишно регистрира по 15.4 умряли на 1000 души, до момента в който междинното ниво в Европейски Съюз е 10.4 на хиляда (50% разлика). В композиция със спадащата раждаемост и емиграцията се следи трайно понижаване на популацията с 6.6 промила годишно (близо 50 000 души). Това значи, че страната се топи най-бързо в Европа (заедно с Хърватия, която е на същото ниво, и Латвия, която е малко по-зле по негативен прираст). Годишно губим по един приблизително огромен град.
Мутрите са живи и здрави, само че застаряващото население мре ускорено. Комуто не харесва - бяга на открито. За първи път от 40-те години на ХХ в. българите падат под 7 милиона, а наклонността съгласно Евростат е до края на ХХI век да станат 4 милиона.
Как стана този поврат и кой е отговорен?
Числата на Евростат и НСИ почти съответстват и можем да им се доверим. По времето на социализма имаше постоянен демографски напредък и мнозина си спомнят, че всеки миг се очакваше да се роди 9-милионният жител на НР България, като даже се чертаеше упорит проект да станем 10 милиона и да настигнем да вземем за пример гърците. В средата на 80-те години имаше кратковременен спад от към 100 хиляди души, само че се смяташе, че е реализуем. Трайният срив стартира през 90-те години с възхода на клептокрацията, която за съзвучие се разпознава с демокрацията. Това са единствено сухи цифри - нищо политическо: до 2001 година се стопихме с 1.7 милиона души и за първи път от 1960 година паднахме под 8 милиона. Темпът беше доста висок заради отприщената емиграция. После настана постоянен крах и за 20 години загубихме още 1 милион българи, с което се върнахме в положението на довоенна България.
Равномерният крах значи, че и факторите, които го генерират, са равномерни. Лесно може да се забележи, че отрицателната стабилизация се съчетава със стабилизация на мутрокрацията. От чисто злодейство тя мина към реплика на редовен бизнес и редовно преодоляване на държавните структури. Това бе задоволително за Брюксел да престане да я назовава проведена престъпност. Докато й четеше лекции за господство на закона, ръководещата прослойка откри цялостен надзор над трите управляващи плюс хилавата " четвърта власт " (медиите). Специално за медиите Еврокомисията си затвори очите, че бяха купени от мафията с пари от еврофондовете.
Новият тоталитаризъм
за разлика от предходния не можеше да затвори границите и да регистрира демографски напредък. Българите се разочароваха доста бързо от предаването на щафетата сред двете системи и показаха отношението си основно посредством краката си. Които можеха, се насочиха накъдето им видят очите. Замяната на политическия тормоз с престъпен бе най-отвратителната орис, която можеше да се стовари върху популацията. При политически прелом от тирания към народна власт нормално първата работа е да бъдат пуснати на независимост политическите пандизчии. В България пуснаха престъпните да шетат измежду народа.
Миналата година светът означи 230-годишнината от рухването на Бастилията през 1789 година Бунтовните парижани я атакували не за друго, а с цел да вземат барут и гюлета, тъй като служела за боеприпас. Тъй като още от Средновековието изгубила смисъла си на отбранителна цитадела, била употребена и за затвор, само че рядко. Когато бунтарите проникнали в нея, разкрили единствено 7 пандизчии. Единият бил благородник, полов фанатик, който в паниката съумял да се измъкне и по този начин следите му в историята се изгубили. Двама били луди и борците за цивилен права ги пратили от хуманни съображения в лудница, само че там изискванията били по-лоши, в сравнение с в пандиза. Четирима били фалшификатори, които измамили банкери. Щом разбрали това, френските революционери ги върнали в пандиза още на другия ден. Ако събитията се бяха развили като престъпната гражданска война в модерна България, тия четиримата щяха да станат я крупни предприемачи, я министри.
На непознати дипломати им направи усещане, че в България се обсъждаше като огромно събитие изборът на основен прокурор. В други страни хората не обръщат внимание на такава рутинна и строго професионална процедура - дори мнозина не знаят и не се интересуват по какъв начин се споделя основният им прокурор, в случай че не извършва и функционалността министър на правораздаването.
Кое оправдава подобен интерес?
У нас основният прокурор се възприема като поръчител на престъпното статукво, тъй като и петимата, които се изредиха от зората на прехода, не дадоха косъм да падне от главите на държавно обгрижваните клептократи. Гражданите, които се усещат прекомерно безпомощни, се надяват, че единствено знамение ще ги избави. Чакат да се появи най-накрая заслужен за поста човек. По същия метод се надяват да забогатеят по знамение от триене на лотарийни талончета. Всеки знае, че криминалитетът е завардил паричните източници и развиването на каквото и да е предприемачество зависи от неговата воля и единодушие (които също си имат цена). След като в България не стана чудото с избирането на нов основен прокурор, обществото се успокоява, че за първи път ще има авариен вид с появяването на първия европейски прокурор, чиято работа ще проработи от тази година. И гледа с вяра румънката Лаура Кьовеши, която най-малко потвърди, че не е плашлива пред високопоставени престъпни престижи.
По принцип демографските процеси не са праволинейни и могат да претърпят поврат при забележителна смяна на публичната среда. Когато има напредък и обща оптимистична настройка, хората освен не бягат от страната си, само че и се вземат решение да отглеждат повече деца. При отчаяние се свиват и мислят за оцеляването си ден за ден. Сега сме в подобен стадий и той е доста нескончаем - към този момент три десетилетия. Неслучайно българите се класират измежду нещастните нации. Статистиците на Евростат не са способни да предвиждат публичните обрати, а могат единствено да посочат какво ще стане, в случай че нищо не се промени. В този смисъл тяхната прогноза е песимистична. Но като се знае, че на клептокрацията в никакъв случай не й стига, изтребването на българското население може да не резервира равномерния си ход, а да се форсира в избран миг. Тогава прогнозата на Евростат ще ни се стори оптимистична.
Четири милиона българи в края на века въпреки всичко ще са половината от това, с което България навлезе в своята престъпна ера. След 80 години, когато бъдат на власт внуците и правнуците мутрета, наследили награбеното, няма да се хвалят като Тодор Живков, че са построили две Българии, а ще споделят, че са опазили половината... да им слугува.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ